Глава 1
По-добре това да е правилният публичен дом.
Не приличаше на по-сериозните публични домове, в които бях ходила напоследък. Тази триетажна постройка можеше да мине за място за срещи на елитен социален клуб. Въпреки неочакваната ѝ прелест, ако трябваше да се промъквам през поредния плътски фест само за да се окажа отново с празни ръце, нямаше да нося отговорност за това, което ще направя с кариерата му, когато най-накрая го намеря.
За да излея възмущението си от седмиците безплодно търсене, ритнах вратата. Вежливостта така или иначе беше напразна в последните няколко заведения. Никой умен собственик не се отказваше доброволно от добре платен клиент, а за вампира, който обичаше бордеите, които търсех, ще кажа едно: Той очевидно плащаше добре.
За моя изненада не видях никого в елегантното фоайе. В публичните домове обикновено имаше няколко проститутки, които се задържаха около входа, за да посрещнат новите клиенти. Още повече се изненадах, когато не чух звуци от плътска дейност, идващи от горните етажи на къщата. Извадих мобилния си телефон и проверих GPS маркировката. Да, това беше точното място. Нещо повече, то със сигурност миришеше на секс, след като минеше през задушаващите аромати на различни парфюми и одеколони.
Но къде бяха всички?
Слабите вибрации в пода ме накараха да се насоча към коридора. А, значи партито трябва да е долу. Проследих най-силните миризми на парфюм, докато не открих стълбище, което се спускаше два етажа. То завършваше при заключена врата, която също изритах. Нямаше смисъл да се държа деликатно сега.
Отвън се разнесе шум. Мазето трябва да е било звукоизолирано, за да го пропусна преди. Сега ми се искаше да не чувам какво се случва. Шумният хор нападаше ушите ми, повтаряйки се отново и отново. Thunder and Blazes, любимата начална песен на бившия цирк „Барнум и Бейли“.
И сега виждах, че съм влязла в цирк, макар и без истински животни. Около дузина голи жени и мъже се въргаляха по земята, правейки жалко неадекватни имитации на съществата, които представляваха боядисаните им тела. Никаква работна етика, помислих си, когато три изкуствени лъва се оказаха по-заинтересовани от това да се галят един друг, отколкото от по-реалистичните битки за надмощие, и не ме карайте да започвам с това как игнорираха двете изкуствени газели, които минаваха покрай тях.
Около дузината проститутки, облечени в костюми на клоуни, показаха по-голяма отдаденост на ролите си. Те излязоха от фалшив автомобил в далечния ъгъл на залата, като някои от тях паднаха напред в салта, след като излязоха от него, други се спъваха една друга с комично преувеличение, а трети надуваха балони в явни части на тялото, които след това графично свързваха.
Изригване на фойерверки насочи вниманието ми към другата страна на стаята. Те избухнаха около нещо, което приличаше на трон, и обгърнаха обитателя му в пламък от искри, огън и дим. Мини пиротехническото шоу беше толкова ярко, че не можах да различа лицето на възкачения на трона, но когато той извика:
– Осмото действие започва! – Чух отчетлив английски акцент.
След това димът се разсея достатъчно, за да се покаже висок мъж, облечен в синьо яке на цирков конферансие. Димът все още го скриваше от кръста надолу, но нямаше нужда да виждам повече, за да разбера, че най-накрая съм открила целта си. Вампирът, който само за две седмици беше прокарал пътека през дузина публични домове, имаше лице, красиво като на ангел, да не говорим, че огнено-оранжевата му коса беше също толкова характерна, колкото и външният му вид. Когато слезе от трона, разкривайки, че не носи нищо под мантото на водещия, осъзнах, че това не са единствените забележителни качества на Иън.
За момент се вгледах в него. Кой вампир със здрав разум би се пробол със сребро там?
Бях единствената, която беше шокирана от сребърния пиърсинг през върха на члена на Иън. Всички останали спряха да правят това, което правеха, и се втурнаха към него. Дори покритите с блясък акробати скочиха от люлеещите се люлки край тавана и грациозно се приземиха близо до купчината крайници, които сега се образуваха около червенокосия вампир.
Не стига, че трябваше да се нагърбя с вампир, който е толкова умствено изостанал, че доброволно си е докарал вечно изгаряне на члена. Трябваше също така да е достатъчно покварен, за да се отдава на карнавални оргии. Не исках да разбера какво включва останалата част от Осмото действие. Проправих си път към нарастващата купчина плът и започнах да хвърлям хората настрани, като внимавах да не ги хвърлям прекалено силно. Ударите на сърцата им означаваха, че са хора, така че не можеха да се лекуват така, както моят вид можеше.
– Какво е това? – Попита раздразнено Иън, когато стигнах до дъното на телата. След това издаде признателен звук, когато го издърпах нагоре, без да проявявам грижата, която бях проявила към другите хора.
– Защо, еха, моя силна руса сладурано. – Сега той изобщо не звучеше раздразнено. – Ти ли си изненадата, която ми беше обещана?
Защо да не го оставя да повярва в това?
– Разбира се – казах аз. – Изненада. – И го хванах за члена. Трябваше да проверя още едно нещо, преди да продължа.
Иън се ухили.
– Това е духът, мила.
Паднах на колене. Не смятах да правя това, което той си мислеше. Все пак това действие ми позволи да се насоча към целта си с най-малка съпротива от негова страна. След като огледах добре марките с цвят на дим близо до основата на слабините на Иън, го освободих. Само един демон белязваше хората с тези специфични маркировки и това бе същият демон, който преследвах от хиляди години.
– Иън – казах аз, докато се изправях. – Кажи довиждане. Тръгваме си.
Той се разсмя.
– Не мисля така. Може и да си прекрасна, но двама са самотни, докато дузина е парти.
Погледнах пренебрежително наоколо.
– Няма голяма загуба. Клоуните бяха добри, но нито едно от фалшивите ви животни не се биеше помежду си и дори не се опита да скочи през огнените пръстени.
При това той хвърли обвинителен поглед към изрисуваните като животни проститутки.
– Не го направи, нали? – След това очите му внезапно се стесниха, като ме погледна обратно. – Чакай малко. Познавам те.
Бяхме се срещали официално само веднъж преди това, така че не мислех, че ще ме запомни. Човек с неговите наклонности трябваше да е кръстосвал пътищата си с огромен брой блондинки.
– Веритас, пазител на закона за Съвета на вампирите – потвърдих аз. После ръцете ми кацнаха на раменете му. – И както казах, ти ще дойдеш с мен.
Очите му се промениха от естествения си ярък тюркоаз в сияещ, вампирски изумруд.
– Остави на един пазител на закона да се опита да развали една напълно добра оргия. Съжалявам, любвеобилна, но няма да отида никъде. А сега си дръпни ръцете от мен, преди да съм ги махнал.
Той не можеше да мисли това сериозно. Самото нанасяне на удар на пазител на закона беше достатъчно, за да получи смъртна присъда, ако съветът беше в лошо настроение. Само самият съвет на вампирите беше над нас в обществото на немъртвите. Ето защо пренебрегнах заплахата му и затегнах хватката си.
– Няма нужда от празни заплахи…
Следващото нещо, което разбрах, бе, че съм изхвърлена на няколко метра от него. Примигнах, по-скоро изненадана от бързината му, отколкото от безразсъдното му пренебрежение към наказанието, което действията му заслужаваха.
– Няма нужда? – Повтори той, а в тона му вече се долавяше презрение. – Спомням си последния път, когато те видях. Бих казал, че съучастието ти в убийството на дъщерята на моя приятел е повече от необходимо.
Тя не е мъртва.
Думите прозвучаха в съзнанието ми, утеха, която черпех всеки път, когато си спомнях за онзи ужасен ден. Но ако Иън не знаеше, че предполагаемата екзекуция на детето не е била нищо повече от хитра уловка…
– Това беше решение на съвета, не мое – казах аз, а гласът ми загрубя от спомена. Почти бях загубила позицията си на пазител на закона, като се противопоставих на екзекуцията на момичето, но страхът и фанатизмът бяха направили съвета непоклатим. Поне не бяха успели да отнемат живота ѝ, както бяха възнамерявали.
Иън подсмръкна.
– Спиш по-добре, като си го казваш, нали? Направила си моите грехове да изглеждат простими, а за това се иска доста.
– Стига. – Как смее да ме съди? – А сега ела.
Веждите му се вдигнаха, сякаш не можеше да повярва, че съм му говорила по същия начин, по който някои хора говорят кучетата си. Е, ако настояваше да се държи като звяр, щях да се държа с него като с такъв.
– Всички си тръгвайте – каза Иън на проститутките, които ни наблюдаваха по-скоро със скука, отколкото с интерес. Вероятно си бяха помислили, че размяната ни е по-скоро ролева игра. – Моите уважения за забавлението през деня, но сега то приключи. Вървете си – подчерта той, когато някои от тях се отдръпнаха, вместо да се присъединят към онези, които започнаха да се изнизват през вратата.
Прехапах невярващ смях.
– Отстраняваш ги от пътя, защото възнамеряваш да се биеш с мен ли?
Иън блесна с усмивка, която увеличи интензитета на необичайната му красота.
– Сигурно не си си направила проучването, ако си мислиш, че ще дойда доброволно.
Среброто от пиърсинга му сигурно беше попаднало в кръвта му и беше увредило мозъка му. Това беше единственото обяснение.
– Аз съм с повече от четири хиляди години по-възрастна от теб.
– Наистина? – Каза той с присмехулна изненада. – Ето че си мислех, че не изглеждаш на повече от двайсет години, малка Пазителко.
Бях по-възрастна от него, когато ме превърнаха във вампир, но предположението му беше често срещана грешка. Хората прекалено много държат на външния вид.
– Малка пазителка – трябва ли да е обидно? Ако е така, направи го по-добре.
– Не е обидно – отвърна той с непринуден тон. – Но ако си наполовина на моето тегло, ще се изненадам.
Да, в момента изглеждах по-скоро крехка, отколкото внушителна. Дори това да беше вярно, нямаше да му помогне. С възрастта идваше и силата, а аз имах хиляди години повече от него.
– Спри се, Иън, и няма да те накажа за това, че ме нападна.
– Защо не се опиташ да ме помолиш да отстъпя? – Предложи той. – Направи молбата си достатъчно интересна и може би ще я обмисля.
Бях приключила с преговорите. Втренчих се в Иън достатъчно силно, за да раздробя костите в горната част на тялото му. За моя изненада той не направи нищо, за да блокира удара. Вместо това ме изхвърли нагоре със сила, каквато не би трябвало да има. Ударих се в тавана с такава сила, че преминах през него. За един зашеметен миг го гледах през дупката, която тялото ми направи в пода.
– Спри сега и може би ти ще си тази, която няма да бъде наказана – каза той с приятен тон.
Потиснах желанието веднага да го нападна отново. Никога не подценявай противника два пъти, ако имаш късмета да оцелееш първия път. Моят вампирски баща, Тенох, ме беше научил на това. Следването на съветите на Тенох много пъти бе спасявало живота ми, затова потиснах желанието си да отвърна.
Иън грешеше – бях направила проучването си за него. То не беше разкрило нищо необичайно, освен ненаситен сексуален апетит, открито пренебрежение към правилата и склонност към колекциониране на редки и скъпи неща. Предишното ми нападение трябваше да го остави на земята, а не да си подсвирква онази ужасна циркова мелодия, докато изглеждаше по-скоро отегчен, отколкото загрижен.
Може би необичайната му сила идваше от демонските марки? Те правеха нещо повече от това да действат като каишка между Иън и демона, който ги беше запечатал върху него. С течение на времето тези знаци щяха да дадат на Иън и част от силата и мощта на този демон. Въпреки това Иън беше заклеймен само от няколко седмици. Не достатъчно дълго, за да прояви част от силата или способностите на демона.
По-късно щях да разбера тайната му. Точно сега трябваше да го сваля, а за щастие имах и някои изненади за него.
Погледнах Иън с равен поглед.
– Мой ред.
Усмивката му прерасна в гримаса.
– Ела и ме вземи, малка пазителко.
Назад към част 1 Напред към част 3