Глава 29
Трябваше само да заложа една от езерните дрънкулки на Нехтан, за да изглеждаме и двамата с Иън много по-хубави. Заложих още няколко предмета за пари за път, а останалите складирах в един склад, който набързо наех. Пътуването с камион, пълен със злато, ни подготвяше за повече неприятности, отколкото вече имахме. Но още щом прекрачихме прага на апартамента на Менчерес, разбрах, че това ще бъде много по-лошо от среща с неодобряващ ни тъст. Иън също го видя веднага.
– Какво е това, интервенция? – Попита той тримата мъже и единствената жена, които се бяха наредили около вратата на хотела. – Изглеждате така, сякаш сте готови да атакувате.
– Ние сме, ако се опитате да напуснете – отвърна Менчерес с хапливо-гладък тон. – И ти казах да не я водиш.
– ‘Тя’ така или иначе е тук – казах аз, като раздразнението ме накара да пренебрегна ужасната граматика на твърдението.
Разпознах всички, макар че не си спомнях да съм срещала досега високия, слаб вампир с черна, бодлива коса. От досието на Иън знаех, че е Пик, истинското му име Чарлз Де Мортимър, женен за човек, от всичко на всичко. Може и да беше облечен така, сякаш присъстваше на изискан брънч, но се държеше с навитото самообладание на боец. Опасен, макар и да не беше най-голямата заплаха в стаята. Менчерес беше, а след него и съуправителят му Боунс.
Боунс и Кат бяха променили външния си вид. Късата, къдрава тъмна коса на Боунс сега беше пепеляво руса и толкова дълга, че скриваше части от красивото му лице. По същия начин привличащите погледа пурпурни кичури на Кат сега бяха с такъв сивкав нюанс на кафявото, че кутията с цветовете, от която идваха, трябваше да е с надпис „Ех, на кого му пука?“. Освен това беше оформила косата си така, че едната ѝ страна падаше изцяло напред, закривайки почти половината ѝ лице. Блясъкът щеше да е по-лесно и по-ефективно прикритие, но всекиму своето.
Последният път, когато ги бях видяла, беше на предполагаемата екзекуция на дъщеря им. Когато срещнах зимния сив поглед на Кат, веднага повиших опасността ѝ над тази на Боунс. Може и да беше по-възрастен, но все пак ледените шипове не се впиваха в гръбнака ми, когато поглеждах в очите на Боунс. Кат сигурно все още има достъп до най-опасната магия от всички – силата на гроба. Само няколко души в света можеха да я владеят и тя беше почти непобедима. С начина, по който Кат гледаше право в мен, сякаш вече бях мъртва на земята, тя беше на път да ме убие с нея.
Нищо чудно, че Менчерес беше казал да не ме води! Ако знаех, че Кат и Боунс са тук, нямаше да дойда. На тяхно място също щях да искам да ме заколят. Сега трябваше да направя нещо драстично, ако не исках телата да започнат да се удрят в пода.
– Знам, че дъщеря ти е жива – казах направо. – Отрязана е главата на формен преобръщач, а не на нея. Няма от какво да се страхувате. Ще продължа да пазя тайната ѝ.
По някаква причина човекът, който изглеждаше най-шокиран, беше Спейд. Той ме зяпна, сякаш току-що бях извадила мълния от задника си.
– Но ти си пазител на закона – изпсува той.
– Да – отвърнах аз с цялата гордост, която все още изпитвах към работата си. – А законите първоначално са създадени, за да защитават хората, а не да ги потискат. Някои от тях са били изопачени с времето, но нито един не гласи, че децата от смесени видове са незаконни. Единствено страхът и фанатизмът са създали това твърдение, а аз не съм длъжна да го спазвам.
Погледът на Кат за миг се насочи към Иън, преди да се върне към мен.
– Това глупости ли са, или тя е истинска?
Иън измърмори.
– Жътварке, нямаш представа колко реална е тя по тази тема. Тайната на Кейти е на сигурно място при нея. Тя ти даде меча, покрит с кръвта на Денис, за да гарантира това, помниш ли?
– Замълчи, Иън! – Изръмжа Пик.
А. Сега шокът на Спейд придоби смисъл. Човекът, за когото Спейд се беше оженил, се казваше Дениз, но от коментара на Иън излизаше, че Дениз не е просто човек. Тя също така беше и демонът, който я бе превърнал във форма.
– Жена ти също е в безопасност от мен – казах на Спейд.
– Не ти вярвам.
Меко изречените думи дойдоха от Менчерес. Той не беше помръднал, но изведнъж въздухът се зареди с толкова много енергия, че беше болезнено.
– Виждал съм от първа ръка как си помогнала да бъдат затворени и убити много хора, чието единствено престъпление е било това, че са били различни. Защо да мисля, че си се променила?
Веждите на Иън се вдигнаха, като ме погледна, за да види дали ще отрека твърденията на Менчерес.
– Звучи по-лошо, отколкото е – започнах аз.
Въздухът около мен изведнъж се сгъсти, сякаш се бе превърнал в огромен юмрук. Костите ми се счупиха и усетих нов, зловещ натиск върху врата си. Наистина ли заплашваше да ме обезглави? Ако го направеше, веднага щом се върнех от мъртвите, щях да го ударя със заклинание, което щеше да го накара да съжалява за това през следващите сто години!
– Престани веднага – нареди Иън с яростен тон.
В същото време се задавих:
– По дяволите, Менчерес, позволи ми да го докажа! Или си забравил, че ти дадох предимство на съмнението, когато Съветът крещеше за главата ти?
Дали заради моето напомняне, или заради указанието на Иън, наказателният натиск престана, което позволи на костите ми да спрат да се чупят като сухи клонки.
– Говори – каза кратко Менчерес.
Иън ме обгърна с ръка, а погледът му каза на Менчерес всичко, което мислех за отношението му към мен. Но както много нови членове на едно семейство, трябваше да изтърпя някои обиди в името на по-голямото благо. И все пак, докато се лекувах, измърморих проклятие на шумерски, на което Иън се изсмя, защото, разбира се, беше в състояние да го преведе. След това, с мърморене, пуснах блясъка си. За какво ми беше да разкривам още една тайна? Можех да започна да казвам истината за себе си и на всеки, който минеше по улицата.
Менчерес затаи дъх, когато видя, че на мястото на обикновената ми руса коса се появи сребристо, а в него се вплетоха златни и сини ивици. После издаде несвързан звук, когато пораснах с няколко сантиметра и тялото ми се изпълни с извивки и мускули, които напрягаха всяко копче и шев на елегантния ми панталон. Разбрах момента, в който лицето ми се промени в истинската си визия. Тогава истинското ми име се изплъзна от устните му и той направи крачка назад, което сякаш шокира Кат и Боунс повече, отколкото новата ми външност.
– Ариел – каза Менчерес с оглушителен шепот.
Иън изглеждаше заинтригуван.
– Разпознаваш я в истинската ѝ форма?
– Да. – Менчерес все още звучеше леко замаян. – Ариел е най-могъщата вещица, която някога съм срещал. Тя също така ми помогна да откарам на безопасно място безброй практикуващи вампири, вещици, магове и демони по време на Голямата чистка.
– Така се наричаше, когато Съветът написа нови закони, потискащи всеки, който не е „нормален“ вампир“ – уточних аз. – Тогава бях само изпълнител, но това все пак ми даваше достъп до информация за предстоящи набези. Споделих тази информация с Менчерес, само че той вярваше, че тя идва от истински роден вампир-чародей на име Ариел, а не от новия Принудител, известен като Веритас.
Менчерес поклати глава, сякаш за да я прочисти.
– Но ти, като Веритас, все пак си събрала и арестувала много хора.
Повдигнах рамене.
– Само тези, които използваха вродената си сила или умения, за да вредят на другите. Винаги има лоши ябълки, Менчерес. Предадох ги на Съвета. Тогава съветът смяташе, че е успял да унищожи „опасните“ части от населението. Ако не беше така, набезите щяха да продължат, а освен това нямаше да ми бъде поверена по-висша разузнавателна информация.
Иън започна да се смее.
– Ето откъде те познаваше Нехтан! През цялото време си работил за Съвета, докато си използвала информацията им срещу тях. Толкова ми е мъчно за теб в момента.
Погледнах и не, той не лъжеше. Сигурно не бях единствената, която реши да получи визуално потвърждение. Боунс прочисти гърлото си по остър начин.
– Сега не е моментът за това, Иън. Въпреки тези неочаквани разкрития, всички ние сме дошли тук по някаква причина. Тази причина не се е променила, дори и намерението ми да убия жена ти да се е променило.
Хуморът – и ерекцията – напуснаха Иън.
– Какво възнамеряваш да направиш, Криспин?
– Убие новата ти жена – повтори Кат безпощадно. После ме стрелна с полуизвинителен, полупредизвикателен поглед. Отвърнах ѝ с твърд собствен поглед. Ново семейство или не, аз не приемах смъртни заплахи леко. – Мислехме, че те използва, за да се опита да се добере до Кейти – продължи Кат. – Винаги съм се чудила дали не е знаела повече, отколкото е допускала на екзекуцията. Никога няма да забравя погледа, който ми хвърли, когато ми подаде меча…
– Не можа да преведеш „млъкни и го вземи“? – Измърморих.
– … и освен ако не е имало изключителен скрит мотив, защо един пазител на закона би се оженил за теб? – Продължи Кат, като насочи вниманието си към Иън. – Ти си алергичен към моногамията, към спазването на закона и към това да казваш истината! Искам да кажа, че те обичам и всичко…
– Това го виждам – намеси се той саркастично.
– … но ти си последният, и то най-последният човек, за когото един пазител на закона би искал да се ожени. – Аз се изчервих от това, не че на Кат и пукаше. – И за нищо на света не мога да си представя защо би се оженил за нея – продължи Кат. – Дойдохме тук, за да разберем дали тя не те е изнудвала с някое от многобройните ти престъпления, тъй като Иън, когото познавам, никога не би се оженил доброволно.
– Някога щях да кажа същото за Криспин – отвърна Иън, а в погледа му блестяха щипки изумруд. – Или Менчерес, или дори Чарлз, но ето ни тук, всички женени мъже. В интерес на истината трябва да ви обвинявам. Трябва да сте въоръжили брака и да сте го направили въздушен.
– Виждате ли? – Обърна се Кат към Боунс. – Кой казва такива неща, ако е щастливо женен?
Иън извъртя очи.
– Нима си мислиш, че размяната на кръв и няколко клетви ще променят това, което съм? Нищо няма да го направи и ако Веритас приема това, най-старите ми приятели също трябва да го направят.
Пик издаде раздразнен звук.
– Ние сме твоите най-стари приятели. Ето защо знаем, че не би избрал да се обвържеш с нерушими обети. Вместо това ти радостно им се подиграваш.
Бях чула достатъчно.
– Ако наистина познавахте Иън, щяхте да знаете, че той има повече чест, отколкото останалите от вас биха се осмелили да се стремят.
Очите на Кат се изцъклиха.
– Говорим за този Иън, нали?
Те нямаха представа какво е пожертвал Иън за тях.
– Да, този Иън! – После гласът ми се сгъсти с всичко, което той все още не им казваше, въпреки че мълчанието му можеше да му струва живота и душата. – Този, когото всяка жена би се гордяла да нарече свой съпруг, и същият, когото всеки интелигентен човек би имал честта да нарече свой приятел.
– Тя току-що ни нарече глупави? – Прошепна Кат на Боунс.
– Смятам, че е така – отвърна Боунс.
Спейд ме гледаше така, сякаш го очаровах.
– Никога досега не съм виждал някой, който да е изтърбушен до състояние на безмозъчност.
– Тогава съжалявам жена ти – изръмжа Иън, преди да успея да отправя собствената си груба реплика. – Подобри играта си в спалнята, Чарлз, преди Денис да е намерила някой, който да го направи. По-важното е – зъбите му излязоха навън, когато изръмжа останалото – че следващият човек, който я обиди, ще си напъха устата в собствения си задник.
Погледът на Боунс се изкриви от учудване.
– Ти наистина се обиждаш… от името на някой друг.
Каза го така, сякаш не можеше да повярва, че думите преминават през устните му. После тъмнокафявият му поглед стана каменен.
– Мога да повярвам, че си се отдал на сериозна авантюра, но да се ожениш? Това е толкова силно падане от вагона на разпуснатостта, че си разбил земната кора. Това е едва началото на запознанствата. От колко време сте заедно? Най-много седмица?
Иън го погледна с раздразнение.
– Освежи паметта ми, Криспин. Влюби ли се в Кат още първата вечер, когато я срещна? Или издържа чак до втората?
Боунс погледна настрани.
– Това не е едно и също.
Иън изхърка.
– Да, има много ясна разлика в това как нашата скъпа Жътварка продължаваше да се опитва да те убие тогава. Въпреки това всички сме достатъчно възрастни, за да разберем веднага кога някой е просто още от същото или наистина специален. – Погледът му в моя посока продължи само секунда, но го почувствах осезаемо като ласка. – Веднага щом имах първата си истинска среща с Веритас, знаех, че никой друг не може да се сравни с нея. По-важното е, че знаех, че тя е моя.
Принудих се да се усмихна, докато този път имах чувството, че ме стискат безмилостно отвътре. Той го казваше само за да продаде тази измама, но боговете да ми помогнат, искаше ми се да е истина. Беше заради мен. Опасно. За един час бях разбрала колко уникален е Иън и оттогава той не спираше да ме изненадва. Нещо по-лошо, само за две седмици бях обладана от него по начин, който не бях изпитвала досега, бях споделила с него почти всяка своя тайна и го намирах за все по-очарователен и неустоим. Възможно ли е това да са чувствали хората, когато са се влюбвали? Ако е така, то беше по-силно от всяка магия, с която някога съм се сблъсквала.
Пик се наведе по-близо до Менчерес.
– Каза, че Ариел е могъща вещица? – Попита той с тих шепот. – Може би е използвала заклинание, за да го принуди да мисли, че иска да се ожени за нея… ?
Обсъждах дали да го превърна в пословична жаба, когато Иън връхлетя върху него.
– Предупредих те, приятелю. А сега се наведи!
После замръзна във въздуха, ръцете му бяха върху глезените на Спейд, сякаш се канеше да ги хване, за да обърне задника на Спейд нагоре, а главата му – ниско. Кат вдигна вежди към Боунс, но той поклати глава.
– Стига – каза Менчерес, разкривайки, че именно той е използвал силата си, за да спре Иън. – Спейд, не искаш да видиш какво може да направи Ариел, когато е ядосана, а и ти се държа много грубо.
– Изглеждаше справедлив въпрос – промълви Спейд.
– Разбира се, защо всички да не предположат, че съм използвала магьосничество, за да принудя Иън да се ожени за мен? – Гласът ми беше пресипнал, вероятно защото Спейд имаше правилната идея, само че грешния метод за убеждаване. Ако не знаех, че действат от искрена загриженост за Иън, щях да им покажа истинска магия още сега. – Това е, което всяка нова булка иска да чуе, нали?
Напрегната пауза, след което Кат каза:
– Може би всички трябва да започнем отначало, хм? Очевидно е, че това не е това, което си мислехме, че е.
– Наистина – каза Иън с леден тон. – А сега ме пусни.
Менчерес измърмори.
– Не и докато не се откажеш от заплахата си.
– Чарлз първо трябва да се извини. – Гласът на Иън беше стегнат – или от продължаващия гняв към Пик, или от това, че беше застинал с глава на нивото на глезените, докато останалата част от него беше под наклон.
Пик изпусна елегантна насмешка.
– Бях достатъчно загрижен, за да изоставя всичко, за да се уверя, че не си принуден да се ожениш. Ако съм бил прекалено ревностен в тази насока, се извинявам.
– Не на мен, простако – измърмори Иън. – На нея.
– Защо изобщо се притеснявате да имам име? – Казах раздразнено. – Оттук нататък ще се наричам просто Тя.
– Като стана дума за това, Веритас ли предпочиташ или Ариел? – Попита Кат.
– Веритас – казах аз, като отново сложих блясъка си, за да го подчертая.
Когато веждите на Менчерес се вдигнаха, осъзнах, че съм забравила първо да имитирам използването на тактическа магия или да прикрия това, което правя, с вербално заклинание. За щастие останалите сякаш не забелязаха значението.
– Тогава, Веритас – каза Пик, като наблегна и на трите срички от името ми. – Извинявам се за непреднамерената обида.
– Извинението се приема – казах аз, което имах предвид точно толкова, колкото и Спейд имаше предвид неговата изнесена на земята mea culpa. На Иън добавих: – Сериозно, нямам никакво желание да видя как изглежда един сандвич със задник.
Иън погледна Менчерес. Менчерес освободи телекинетичната си хватка и Иън падна на пода. Той се изправи с много по-голяма грация, отколкото беше паднал, като небрежно замахна, изтупвайки праха от ризата и панталоните си. После погледна Пик, усмихна се със зъби и каза:
– Надявам се, че не си бил гладен.
Не бях единствената, който потисна смеха си. Кат също го направи.
– Е, изглежда, че тази интервенция се превърна в парти – каза Кат, а тонът ѝ стана значително по-весел. – Да разчупим алкохола! Менчерес, надявам се, че в минибара ти има джин с тоник. Не знам за останалите, но от всички тези неща, свързани с близкото убийство, ми се допива.
Назад към част 29 Напред към част 31