Глава 3
Иън отиде в една от спалните на второто ниво, сякаш беше много добре запознат с нея. Вероятно беше така. Съдейки по това, което бях видяла, той е бил в този публичен дом поне от два дни. Този имитативен карнавал в мазето със сигурност не беше подготвен само за един следобед.
Той съблече сакото си веднага щом прекрачи прага. Уверих се, че наблюдавам внимателно ръцете му, докато го следвах в банята. Не можех да му позволя да изработи по магически начин друго оръжие. В тази стая имаше много неща, които един висококвалифициран практик би могъл да използва.
Досието на Иън разкриваше, че той е прекарвал време в компанията на вещици и магове, но в него се поставяше тезата, че го е правил за вълнение и общуване. Грешно и неправилно. Повечето практикуващи трябваше да произнесат заклинание, за да получат силата да трансформират един вид предмет в друг. Друг начин би бил да нарисуват няколко специфични магически символа, за да създадат необходимата сила. Иън беше превърнал едно сребърно камъче в нож без нито една дума или драсканица и го беше направил, докато аз разбивах черепа му наполовина.
Ако това не беше достатъчно впечатляващо, тактилната магия беше една от най-висшите форми на занаята. Ето защо не можех да откъсна поглед от ръцете му. Щеше да му се наложи да използва поне една от тях, за да предизвика още от този вид магия. Точно сега той не правеше нищо заплашително. Пристъпи под струята на душа и затвори очи, когато го удари първата струя вода. След това изми косата си, като движенията му бяха бързи и ефикасни. Когато взе миялния препарат за тяло обаче, забави темпото и разпени течността, преди да прокара ръце по тялото си.
Нима си мислеше, че никога досега не съм виждала мъж, който се мие на показ? Аз го бях правила и дори най-съблазнителните от тях винаги бяха прекалено очевидни, прекалено мръсни. Жените бяха много по-добри в тази форма на манипулация, но ако искаше да ми даде нещо за гледане, нека го направи.
След няколко минути трябваше да призная на Иън, че беше добър. Той не се опита да срещне очите ми, за да прецени ефекта от действията си. Също така не се насочи право към слабините си, както правеха повечето мъже. Вместо това се държеше така, сякаш дори не бях там, докато започна с ръцете си, измивайки всяка от тях с плавни, широки движения, които подчертаваха мускулестата елегантност на крайниците му. След това премина към гърдите си, като ги изми с ленива задълбоченост, която подчертаваше всяка вълничка, вдлъбнатина и изваян сантиметър.
Със същото внимание се отнесе и към долната част на тялото си, като ръцете му се спуснаха по стегнатия корем, преди да обходят твърдите кълба на дупето му. Ръцете се задържаха върху по-плътните мускули на бедрата му, преди да се спуснат към добре очертаните прасци. Дори стъпалата му не бяха пренебрегнати.
Някак си безкрайното размахване на ръцете му започна да действа хипнотично. Ако бях с няколко хиляди години по-млада, може би дори щях да започна да си представям как щеше да се чувства всеки мускул, кухина и сухожилие, ако аз бях тази, която го докосваше. Или пък да забележа как мускулите му изглеждат още по-изящни, когато водата отмие поредната пяна, или как кожата му блести под ярката светлина в душ кабината.
Или пък да се фиксирам върху това как дебелият придатък между краката му растеше, сякаш също копнееше да усети докосването на тези бавни, опитни ръце.
Когато осъзнах, че се взирам, се разтърсих силно. Отново го бях подценила. Иън очевидно беше толкова опитен в използването на тялото си, колкото и в използването на магията. Или пък не бях толкова имунизирана срещу декадентската му красота, колкото предполагах. Не знаех дали това се дължеше на новооткритото ми компрометирано емоционално състояние или на продължителния ми период на въздържание. Така или иначе, трябваше да се съсредоточа и върху двете му ръце. Не само на тази, която в момента разнасяше пяна по внушителния придатък между краката му.
– Казвам, че сега търсиш на грешните места.
Гласът му притежаваше копринената сладост на мед заедно със съблазънта на вино, но смъртоносните отвари можеха да имат и сладък вкус. Внимателното ми наблюдение върху другата му ръка разкри истинските му намерения. Той не се опитваше да ме съблазни. Подобно на магьосник, той привличаше погледа ми в една посока, докато истинският трик щеше да се осъществи някъде другаде.
Хвърлих остър поглед към лявата му ръка, която се прокрадваше зад гърба му.
– Дръж и двете си ръце така, че да ги виждам.
Усмивката му се промени в намръщена.
– Не си никак забавна.
Той дори не се опитваше да отрече, че се е канел да хвърли заклинание към мен. Бих приела тази заобиколна честност като напредък.
– Пазителите на закона не би трябвало да са забавни – отбелязах сухо. – Предполага се, че трябва да сме добри в работата си и въпреки няколкото пропуски, които вече направих с теб, аз съм такава. Дори и да не можех да спра времето, все още няма заклинание, което да можеш да хвърлиш по мен и което да не съм побеждавала хиляди пъти преди това.
Той отново се усмихна. За пръв път изглеждаше искрен.
– Приемам това като предизвикателство. Нека го направим интересно, нали? Ако използвам върху теб заклинание, което не си в състояние да победиш, ще се откажеш от изискването си да следвам твоето ръководство в мисията ни да убием Дагон. Вместо това ти ще следваш моето.
Той и без това не следваше моите указания, но проклета да съм, ако го пусна да се измъкне. Освен това арогантността му можеше да бъде полезна. Добре е да знам, че не съм единствената, която позволява на емоциите да замъглят преценката ми.
– Колко време си даваш, за да се опиташ да направиш това уж неудържимо заклинание?
– Две седмици.
Перфектно. Ако всичко вървеше добре, щях да съм приключила с него, докато го опита.
– Добре, ако се съгласиш да спреш да се опитваш да избягаш или да ме измамиш до този грандиозен опит. А когато не успееш да ме поразиш със заклинание, което не мога да победя, ще следваш примера ми плюс три безпрекословни акта на послушание.
– Готово – каза той веднага.
Изглеждаше толкова уверен. Дори се усмихна с онова очакване, което бях виждала само при гладиаторите точно преди да нанесат убийствен удар. Възможно ли е да съм допуснала нова грешка? Той вече няколко пъти ме беше изненадвал днес.
Но не. Той не можеше да ме надмине в това.
– Готово – казах аз след лека пауза.
Усмивката му стана лукава.
– Как ще скрепим това ново споразумение? С кръвна клетва?
Сякаш предполагах, че проливането на няколко капки кръв изведнъж ще го направи честен.
– Нещо друго. Протегни ръка.
Той свъси вежди, но протегна все още сапунена ръка. Сключих пръсти около неговите, без да се изненадвам, че плътта му се усеща далеч по-топла от нормалната температура на вампира. Времето, прекарано под душа, беше нагряло кожата му и сега тази вода щеше да ми осигури необходимото, за да си осигуря клетва, която той не можеше да наруши.
Водата беше един от основните природни елементи на света. Това я правеше могъща, ако човек знаеше как да извлече тази сила. Аз го правех, тъй като имах специален талант за работа с вода. Не исках да използвам повече от скритите си способности днес, но ако не го направех, скоро щях да отблъсквам атаките на двуличния си съюзник в допълнение към тези, които щяха да дойдат от Дагон.
Вълна от енергия премина през стаята, когато започнах да говоря на древен език, първият, който научих. Тази енергия се уталожи върху съединените ни ръце. Иън съскаше, когато я усети.
– Какво правиш? И защо говориш на шумерски?
Не смятах да отговарям на нито един от тези въпроси. В интерес на истината не очаквах да разпознае отдавна мъртвия език. Не че това имаше значение. Тези думи не бяха от значение.
Иън се опита да отдръпне ръката си. Заклинанието, което бях създала, го хвана в капан. То се уви и около мен, усещайки вътре в нас обещанията, които и двамата току-що бяхме дали. Когато ги намери, то стегна ръцете ни една към друга. После усетих как енергията му се разраства, преди да се плъзне под кожата ми и да се разтвори в костите ми.
След като това стана, отворих очи.
– Сега никой от нас няма избор дали да изпълни последното си обещание. Заклинанието ги намери и ако някой от нас ги наруши, костите ни ще изгният по-бързо, отколкото някой от нас може да се излекува.
Назад към част 3 Напред към част 5