Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Нюанси на злото – Книга 1 – част 6

Глава 5

Дагон може и да не можеше да проследи Иън чрез вече невидимите си марки, но аз все още бързах да се измъкна оттук. Иън беше прав – Дагон щеше да е много ядосан. Въпреки че се наслаждавах на тази мисъл, осъзнавах и опасността. Този бордей не беше много далеч от мястото, където Иън беше сключил сделката си с Дагон, в Минск, Беларус. Дагон можеше да направи това, което аз бях направила: да започне да претърсва по-известните публични домове в Беларус, докато не открие един, в който Иън е бил, и оттам да тръгне по следите му. Това ми отне две седмици, защото трябваше да пътувам от Минск до Полша. Дагон можеше да се телепортира, така че търсенето му можеше да отнеме само един ден.
Ето защо исках да съм далеч оттук до настъпването на нощта. Когато видя Дагон отново, това ще бъде при моите условия, а не при неговите.
– Ела – казах на Иън. Беше минало време да тръгваме.
Той изхърка.
– Продължавай да ми говориш, сякаш съм куче, аз или ще ти прегърна краката, или ще те ухапя.
Потиснах желанието си да му кажа какво точно ще направя, ако се опита да направи едно от двете. В интерес на истината се бях държала високомерно. Ако щяхме да работим заедно, трябваше да се отнасям към него със същото уважение, което изисквах за себе си.
– Съжалявам – казах аз, като се препънах в думата. Кога за последен път се бях извинявала? Не можех да си спомня, така че очевидно беше минало твърде много време. – Това е… навик. Единствените пъти, когато се занимавам с вампири като теб, са когато ги арестувам или съдя. В тези моменти пазителите на закона трябва да са непреклонни, иначе това означава, че самият закон е уязвим, а това не може да се случи.
– Разбира се, че не – съгласи се Иън, макар че завъртането на очите му показваше колко малко го е грижа за закона. После ме погледна изненадващо сериозно. – Вероятно ти се е наложило да бъдеш два пъти по-твърда, защото си жена. Не можеш да позволиш на съвета да твърди, че полът ти те прави твърде мека за тази работа, нали?
Колко прав беше той. Сексизмът беше жив и здрав във вампирското общество. Бях по-възрастна и по-квалифицирана от повечето членове на съвета, но решенията ми все още бяха оспорвани с много по-голяма регулярност, отколкото подобни, взети от мъже пазители. Също толкова дразнещо беше как нарушителите винаги се опитваха да избягат или да се бият, когато ме видеха, но много от тях се предаваха, когато се сблъскваха с по-слаби и по-млади мъже Пазители.
Прочистих гърлото си и се опитах да използвам по-примирителен тон.
– Сега, след като ми напомни за маниерите ми, съгласен ли си, че тук не сме в безопасност и трябва да си тръгнем, нали?
Той ми се усмихна бързо.
– Ти си тази, която блокира вратата, малка пазителко.
Двадесет минути по-късно бяхме на път. Щяхме да тръгнем и по-рано, но трябваше да хипнотизираме всички проститутки, за да забравят, че някой от нас е бил там. Дагон имаше много способности, но не можеше да пробие през вампирски променените спомени. Сега този бордей беше с една следа по-малко, която демонът можеше да проследи.
По време на пътуването ни с колата до Варшава Иън беше мълчалив и се занимаваше с мобилния си телефон. Приветствах тишината. Тя ми даде време да се замисля за неочакваните моменти от днешния ден. Иън щеше да бъде по-труден за управление, отколкото очаквах. Въпреки че това изискваше корекции, не би трябвало да изисква нов план. Желанието му за самосъхранение беше силно и точно на това разчитах. С тази основа можех да заобиколя другите проблеми.
– Какво, по дяволите, правим на летище?
Острият въпрос на Иън прекъсна размислите ми. Спрях на паркинга, който беше повече от наполовина празен. Това беше частно летище, така че нямаше никакви неудобства, характерни за оживените търговски летища.
– Летим – отвърнах аз, което би трябвало да е очевидно. – Преди дни наех самолет в очакване да те намеря.
– Наела си самолет? – Повтори той. – Кажи ми, че се шегуваш.
Какъв беше проблемът му?
– Не те е страх да летиш, нали?
– Страх ме е от лодките, но това е извън темата. Това, което е по темата, е фактът, че си наела самолет с, както предполагам, реномирана компания от лесно откриваемо частно летище в голям град на страната, в която за последен път ме видяха. Защо не нарисуваш на Дагон и картата на мястото, където отиваме?
Смирих тона си, за да не му изръмжа.
– Използвам фалшиви имена. Дагон няма да разбере, че това сме ние.
Лицето на Иън показа цялата агресия, която бях задушила.
– Може и да се справяш отлично със спазването на закона, но явно имаш още много да учиш за това да бягаш. Не използваш обикновени летища или чартърни компании, защото псевдонимите не са достатъчни. Дагон може и да няма твои снимки, но има моите. Един поглед ще потвърди, че аз съм неизвестният в списъка на полета ти. Също така не можеш да хипнотизираш всички, за да забравят, че сме били тук; има твърде много хора, а освен това има и камери за сигурност.
Все още бях вбесена от тона му, но той имаше основателни аргументи. Щеше да е глупаво да ги пренебрегна.
– Предлагаш да карам?
– Не, това е твърде бавно и няма да ни отведе достатъчно далеч.
– Тогава какво? – Този път не потиснах раздразнението си. – Не притежавам частен самолет и освен ако в досието ти не липсва още една важна подробност, ти също не го притежаваш.
Той ме погледна изнервено.
– Сигурен съм, че в досието ми липсват доста неща, но както се случва, познавам човек със собствен самолет и той не е далеч оттук.
– Дали ако някой от самолетите на твоя приятел дойде тук, това също няма да е очевидна следа, която Дагон може да проследи?
– Би било, само че този вампир не е мой приятел – каза Иън и започна да набира номера.
Видях кода на страната, преди Иън да наклони мобилния си телефон и останалите цифри да се изгубят от полезрението. Четиридесет. Румъния.
Противно на общоприетото схващане, Румъния не беше гореща точка за вампири, защото в нея живееше един от най-могъщите в света. Ако това беше човекът, на когото Иън се обаждаше, той беше прав. Никой нямаше да повярва, че точно този вампир ще се притече на помощ на Иън.
– Иън – чух да казва един глас с акцент по линията. С тази единствена дума подозренията ми се потвърдиха. – Изненадан съм, че те чувам – продължи Влад Непобедимия.
– Повярвай ми, Цепеш, предпочитам да се чукам с вибратор от шкурка, отколкото да говоря с теб.
Очите ми се изцъклиха. Иън го видя и махна с ръка, сякаш без да се притеснява, че е обидил някой, от когото са се страхували за масовите му кланета още преди да стане вампир.
– Но аз трябва да пътувам под радара в бързината – продължи Иън. – Трябва да взема назаем самолета ти. Трябва да отнеме само няколко дни. Колко бързо можеш да го докараш до Полша?
Тишина на другата линия. Напрегнах се, като наполовина очаквах мобилният телефон на Иън да избухне в пламъци. Когато Влад се ядосваше, нещата обикновено се запалваха. Иън би трябвало да се радва, че не е никъде близо до Влад, който беше наричан с другото си, по-известно име Дракула само от онези, които желаеха да умрат.
– Къде в Полша? – Най-накрая отговори Влад.
Всяка дума звучеше като отхапана от гняв, но бях шокирана, че той сякаш се съгласи. Очаквах Влад да каже на Иън как точно ще го убие.
– Потърси останките на голям кинокомплекс във вътрешността на Кломино. Би трябвало да има достатъчно място пред него, за да може самолетът да кацне и да излети. Кломино е в по-голямата си част изоставен, но все пак елате след като се стъмни, за да има по-малък шанс някой случаен минувач да заснеме видеоклип, показващ номера на крилото на самолета.
– Ще поръчам да ги замаскират отгоре. – Тонът на Влад остана остър. – Самолетът ще бъде там към полунощ. – След това затори слушалката.
Иън започна да си подсвирква, докато изтръгваше картата с памет от мобилния си телефон. След това излезе от колата, пусна картата с памет и мобилния си телефон на земята и ги стъпка. Когато вдигна крака си, от тях останаха само смачкани парчета.
Аз също излязох и заобиколих автомобила откъм неговата страна.
– Как направи това? – Попитах невярващо.
Той погледна надолу.
– Ботуш плюс сила.
– Не това. – Отхвърлих разбития му мобилен телефон с едно движение на ръката си. – Как накара Влад Дракула да изпълни заповедта ти?
– Наддаване? – Иън ми се усмихна многозначително. – В повечето случаи звучиш точно като модерна жена, но от време на време се изплъзваш и доказваш, че в теб няма нищо модерно.
– Избягваш въпроса ми – казах аз, въпреки че той беше прав за подхлъзването.
– Влад ми е длъжен – отвърна Иън с тон, който сега беше по-тъмен от обсидиан.
За пореден път усетих как ледени тръпки пробягват по гръбнака ми. Кой беше истинският Иън? Безгрижният мошеник, който ме забавляваше въпреки себе си? Или опасният мъж, който задейства всичките ми вътрешни аларми?
– Защо Влад Императора ти е длъжен?
Той ме погледна косо.
– Помислих, че ще знаеш, тъй като си се появила с информация, за която знаеха само Дагон, Влад и съпругата на Влад.
Наистина Лейла беше тази, която ми каза, че Дагон е подмамил Иън да изтъргува душата си с демона. Ето защо бях потърсила Иън веднага след като бях приключила с другата си работа. Не ми беше достатъчно интересно да попитам Лейла как Дагон е измамил Иън. Единственото, което ме интересуваше, беше да намеря вампира, когото Дагон беше заклеймил, за да мога да го използвам, за да измъкна демона. Сега ми се искаше да бях разбрала цялата история. Съдейки по затвореното изражение на Иън, нямаше да я чуя от него.
Иън прие мълчанието ми като доказателство за моето невежество и сви рамене.
– Няма значение. Това, което има значение, е, че макар Влад и аз да се отвращаваме един от друг – а това описва чувствата ми към него по възможно най-мекия начин – той не се отмята от изплащането на дълга. Сега имаме начин да се измъкнем оттук, който не може да бъде проследен.
– Извинете ме.
И двамата се обърнахме. Един млад мъж с името на авиационното съоръжение, изписано на ризата му, беше излязъл от сградата и вървеше към нас.
– Мога ли да ви помогна с нещо? – Продължи мъжът.
Бяхме спорили на паркинга на съоръжението достатъчно дълго, за да привлечем внимание. Независимо дали този млад мъж беше от охраната или просто внимателен портиер, все пак беше време да си тръгваме.
Иън му се усмихна блестящо.
– Това ли е мобилният ти телефон? – Попита той, кимайки към издутината с квадратна форма в джоба на мъжа.
Поведението на мъжа се промени от любезно към предпазливо.
– Защо?
– Дай ми го – каза Иън, а от очите му се разля изумрудено сияние.
Мъжът предаде мобилния си телефон, безпомощен да направи друго под силата на погледа на Иън. Иън взе телефона и го задържа в зъбите си, докато с двете си ръце сваляше панталоните си. Под тях не носеше нищо и веждите ми се вдигнаха.
– Какво правиш?
Иън само ми намигна. След това, с панталони около глезените, той извади мобилния телефон от зъбите си, задържа го зад гърба си с една ръка и си направи селфи на голия си задник.
– Необходимо ли е това младежко поведение? – Попитах сковано.
– Абсолютно. – Иън отново държеше телефона със зъбите си, докато пренареждаше дрехите си. След като приключи, той провери снимката и се усмихна. – Съвършенство. – След това върна мобилния телефон служителя обслужващия персонал който гледаше с отворена уста.
– Когато един голям рус дръндьо на име Дагон ме потърси, покажи му това и му кажи, че съм казал да го целуне.

Назад към част 5                                                                     Напред към част 7

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!