Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Порочен цяла нощ – Книга 3 – Част 10

Глава 9

Ашаел сложи ръка на устата ми, огледа ме разтревожено, преди да затегне хватката си.
– В случай че реакцията на Фанес ти е убягнала, моят вид едва ли е добре дошъл тук. Ако отново изкрещиш, някой ще предположи, че те нападам, и това няма да ми се отрази добре.
Принудих се да спра. Да си поема дъх вместо това и да не мисля за това как през цялото време, докато ме къпеха, масажираха, а после ме показваха като трофей за този глупав празник, бяха минали седмици, в които Иън беше. А той нямаше никаква представа къде съм, защо съм го напуснала и дали възнамерявам да се върна.
Нищо чудно, че ме беше погледнал с такава ярост! Сигурно си е мислел, че съм го изоставила точно както направих, след като баща ми изтри повечето от спомените на Иън за мен.
Усетих, че гърбът ми се удря в стената зад мен, и се облегнах на нея, защото внезапно се нуждаех от опора. Сега не ми се искаше да крещя. Искаше ми се да плача.
Една нова мисъл ме прониза с гняв, докато не се изправих, сякаш бях издърпана от невидима ръка.
Фанес сигурно е знаел. Това не беше първият път, в който той се връщаше от моя свят в своя. О, да, той знаеше и настояваше да дойда тук, за да „поговорим“. След като бяхме тук, той отново се забави, казвайки ми, че му трябва една нощ преструвки, преди да ми разкрие как да спася баща ми.
Какво ли щеше да е оправданието му утре? Че е трябвало да изчака до след обяд, преди да ми каже как мога да освободя баща си? Колко дълго щеше да ме отлага Фанес, знаейки, че всеки час, който прекарвам в неговия свят, се равнява на това да ме няма дни в моя?
– Ще го убия – изрекох аз.
Ашаел се огледа предпазливо наоколо.
– Кого?
– Фанес! – Отговориха и двете ми части.
Никой от нас не го каза на глас. Повечето хора, които забелязаха Ашаел и мен, изглеждаха твърде загрижени да стигнат до стадиона, преди всички добри места да са заети, но няколко от тях се бяха задържали заради предишния ми крясък. Улових погледа им и се насилих да се усмихна, като потупах Ашаел по ръката, за да покажа, че всичко е наред.
Независимо от гнева ми, нямаше да заплашвам с убийство Фанес на ухото на всеки, който му е верен. О, не. Щях да продължа да се преструвам, че не знам нищо.
– Трябва да кажа на Иън, че това, което е чул, е било преструвка и нямах представа, че ме е нямало толкова дълго – прошепнах на Ашаел.
Той се намръщи.
– Казах ти, че изпитанията започват скоро и пак повтарям, ако те хванат да правиш нещо, което се смята за намеса, твоят живот и животът на Иън ще бъдат загубени. – После тонът на Ашаел омекна. – Но аз съм негов заместник. Ако успея да му кажа, без да ме чуят, ще го направя. Независимо от това, бъди готова да тръгнеш веднага щом изпитанията приключат.
Нямах възможност да отговоря, преди да видя Елена, ръководителката на слугите, които ме бяха облекли по-рано. От начина, по който Елена въртеше глава насам-натам, се виждаше, че търси някого. Когато погледът ѝ спря, щом се спря на мен, и тя практически се забърза в моята посока, разбрах, че аз съм нейната цел.
Фанес сигурно е изпратил Елена след мен. Погледнах около колоната, която ни закриваше. Зрителите на стадиона бяха съсредоточени в центъра на игрището, очаквайки действието да започне. Фанес обаче се взираше в посоката, в която ме беше видял за последен път.
О, да, Фанес нямаше търпение да ме върне. И нищо чудно. Сигурно се притесняваше за това, което щях да открия. Е, твърде късно.
Прикрих се зад колоната. Ако не можех да спра изпитанията, възнамерявах да съм там, за да помогна.
Отдалечих се от Ашаел, без да кажа и дума. Не можех да рискувам Елена да му каже, че ме е видяла да споря с него. След това плеснах с ръце на Елена също толкова властно, колкото и на Фанес.
– Заведи ме при лорд Фанес – казах аз. – Обърках се в тези тълпи.
Тя ме погледна ужасено.
– Косата ти е разрошена и роклята ти е размазана. Ела. Ще те направя представителна…
– Не, ще ме заведеш при Фанес – прекъснах я аз. Ашаел беше казал, че изпитанията скоро ще започнат. Не можех да пропусна нито един момент.
– Веднага, госпожо, след като ви направя отново безупречна.
Не можех да губя време, за да я оставя да ме разкраси. Мразех да се правя на властна господарка, но щях да направя много по-лошо, за да спася Иън.
– Заведи ме при лорд Фанес или сама ще го намеря и ще му кажа за твоята дързост.
С мрачно примирен поглед Елена протегна ръка.
– Ако ме последваш.

Назад към част 9                                                                Напред към част 11

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!