Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Порочен цяла нощ – Книга 3 – Част 13

Глава 12

Избутах се на каменната пейка, като пренебрегнах ръцете, които Иън и Фанес протегнаха, за да ми помогнат.
Може би не трябваше да го правя. За секунда погледът ми се размъти. По дяволите, чувствах се толкова слаба! Причината за това беше в краката ми, а покритото му с кръв острие изглеждаше твърде малко и безобидно, за да причини такива поражения. Но малко острие или не, единствената причина, поради която все още бях жива, беше, че Хелена не беше имала възможност да завърти ножа. Прободеното със сребро сърце щеше да ме отслаби за няколко часа. Сърце, унищожено от сребро, щеше да ме убие.
Няма нужда да гадая защо Хелена не беше направила това последно, смъртоносно завъртане. Стрела в дясното ѝ око я прикова към задната стена на личната ниша на Фанес.
– Добър изстрел – промърморих аз, все още чувствайки се зашеметена.
Блясъкът на зъбите на Иън беше твърде свиреп, за да бъде усмивка.
– Знам. Това, което не знам, е защо се е опитала да те убие. Имаш ли някакви идеи?
Изпуснах дъх на смях.
– Предполагам, че наистина не и е харесало, че и пляскам с ръце.
– . . . не е затова – изсъска Елена и единственото ѝ око се отвори. Добри богове, тя все още беше жива? – Не мога да ти позволя…
Крилото на Фанес се изстреля встрани. Тялото на Хелена падна от врата надолу, ръцете ѝ се размахаха за секунда, преди безглавото ѝ тяло да се срути върху същата пейка, на която седях аз. Главата ѝ остана притисната към стената, а устата ѝ се отваряше и затваряше, сякаш все още се опитваше да говори.
Видях проблясъка на метал, преди крилото на Фанес да се сгъне обратно и външните му пера да го скрият. Бръсначи? Не бях сигурна, но той имаше нещо много остро, което облицоваше крилата му и превръщаше златистите пера в множество смъртоносни оръжия.
Умно – хладно отбеляза другата ми половина.
– Защо, по дяволите, направи това? – Избухна Иън.
– Защото се опита да убие пренадлежащото на мен – гръмна Фанес. – Ако не я беше спасил, ти щеше да си следващият, заради нахалството ти да питаш как наказвам предателите.
Гневът му изплаши хората, които бяха най-близо до нашата ниша. Те престанаха да се взират напред-назад между нас и дупката, която бележеше повторното излизане на Наксос на арената, и започнаха да си тръгват.
– Вярвам, че съм заслужил безопасно преминаване във вашите земи – отвърна Иън с остър тон.
Гръдният кош на Фанес се изду, когато направи крачка напред.
– Технически погледнато, ти не си завършил изпитанията…
Преди да се усетя, Иън беше изтръгнал стрелата от окото на Елена и я хвърли към висящия нар. Плодът избухна, а стрелата продължи да се движи, докато не се заби в най-горния каменен ръб на стадиона толкова дълбоко, че останаха да се виждат само крайните пера.
Фанес изглеждаше така, сякаш е погълнал нещо нечисто.
Загледах се в стрелата, преди да погледна обратно към Иън. Той едва бе погледнал към мишената, преди да хвърли стрелата със снайперистка точност. Едва ли е имал време да се прицели, преди да улучи окото на Елена на петдесет метра. Дали през цялото време, откакто го познавах, Иън е криел истинските си способности? Или се случваше нещо друго?
– Ето. – Тонът на Иън беше лек, но погледът му говореше друго. Един неонов надпис, мигащ с „Опасно!“, щеше да е по-малко заплашителен. – Изпитанията са завършени.
Аплодисменти се разнесоха из целия стадион. Те се разрастваха, докато всички зрители не започнаха да ръкопляскат, да ръкопляскат и да скандират новото име.
Иън … Иън … Иън!
Погледът на Иън се плъзна към тълпата, преди да се върне към Фанес. Веждите му се извиха, сякаш искаха да кажат: „Чу ли?“
Устата на Фанес се изкриви в злобна усмивка. След това разпери ръце и криле в жест, който беше едновременно великодушен и властен, и се обърна към тълпата.
– Претендентът триумфира!
Иън прие аплодисментите като своя заслуга. Той дори слезе няколко стъпала и свали от торса си последната изпокъсана дреха. Подхвърли я на зрителите от дясната му страна, които грабнаха разкъсаните остатъци като скъпоценни камъни.
Не осъзнах, че се усмихвам, докато не забелязах съзерцателния поглед на Фанес.
– Виждам защо си се влюбила в него – промърмори той. – Той е… изненадващ.
Той не знаеше и половината от това. От друга страна, може би и аз не знаех. Иън беше изненадал и двама ни тази вечер.
– Трябва да поговоря с него. Насаме – подчертах аз.
Фанес ме погледна строго.
– Освен ако не нарушаваш споразумението ни, позволи ми първо да организирам подходящо прикритие за него.
Отново ме забавя? Не ми се струваше така.
– Добре, стига да уредиш това покритие сега.
Иън се върна по частното стълбище.
– Звучи раздразнително. Най-добре е да се съгласиш. Щастлива съпруга, щастлив живот, нали, приятелю?
Мили богове, трябваше да говоря с Иън сега!
– Нагъл смъртен – промърмори Фанес, но по-силно каза: – Добре дошъл сте в земите ми по право на бой, сър Иън! По-важното е, че си добре дошъл в дома ми, защото си спасил намерената от мен. Що се отнася до останалите – извика Фанес, за да го чуят всички – ако на разсъмване в дома ми остане и капка вино или парче храна, ще ви смятам за слаби пируващи!
Стадионът отново се разтресе от радостни възгласи. Фанес ме погледна предизвикателно, а след това протегна ръка към мен.
Погледнах към Иън, а погледът ми го подтикваше да разбере всички неща, които все още не можех да кажа. Ако пренебрегна Фанес сега, се отказвам от шанса да спася баща си и да отменя този нежелан ангажимент. Тогава всичко, което се бе случило с Иън през последните три седмици, да не говорим за смъртоносната му битка с Наксос, щеше да е напразно.
Още едно действие. Само едно.
Хванах ръката на Фанес и веднага протегнах свободната си към Иън.
– Моят спасител също заслужава официален ескорт – казах на висок глас.
Фанес изглеждаше раздразнен, но погледът на Иън блестеше.
– Каниш ме на тройка? Колко милостиво от твоя страна.
Тонът на Иън можеше да заблуди Фанес, но в мен се появиха тръпки. Той винаги звучеше весело точно преди да се впусне в смъртоносна схватка. Но къде беше насочен гневът му? Към мен или към Фанес?
Не можехме да останем насаме, за да поговорим достатъчно скоро.
– Забравила си това – каза Иън и се наведе. После ми подаде древния извит рог.
Погледнах го. И двамата знаехме, че ако се опитам да взема рога на Кейн, същата мощна магия, която беше „избрала“ Иън за негов нов собственик, щеше да отнесе задната част на главата ми. Предполагам, че все пак той беше ядосан на мен.
– Не, благодаря – казах рязко. – Освен това, това е твое.
Предизвикателна усмивка изкриви устата на Иън.
– И сега ти я давам, така че я вземи.
Какво правеше той? Ако го вземех и главата ми се пръснеше, Фанес щеше да убие Иън! Или щеше да се опита да го направи. Може би не би могъл, след това, което бях видяла. Така или иначе, Иън трябваше да спре с игрите и да дойде с мен, за да мога да обясня всичко.
– Иън – опитах отново.
– Стига – изръмжа Фанес и грабна рога.
Дъхът ми се затаи – и избухна от недоверие, когато нищо не се случи. Фанес прибра рога под мишницата си и древното, смъртоносно оръжие не направи абсолютно нищо.
Какво? Как? Как?
Иън се усмихна на увисналата ми челюст. После плъзна ръката си в моята така небрежно, сякаш отивахме на разходка в градината.
– Споменахте за парти. При всички положения, покажи пътя.

Назад към част 12                                                        Напред към част 14

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!