Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Порочен цяла нощ – Книга 3 – Част 36

Глава 35

Иън се телепортира с изваден меч. Магията накара острието на меча да заблести с вътрешни светлини, докато той се настаняваше пред мен. След това усетих как силата му се разраства до висоти, които накараха Мари да го погледне първо с интерес, а после предпазливо. Иън сигурно черпи от прокълнатия плод, който беше консумирал, и това можеше да го направи непобедим, но можеше и да го убие.
– Иън, недей! – Изрекох, когато в отговор от Мари избухнаха остатъци. – Морана не може да ми навреди. Освен това съм гост на Мари, така че нейното правило „безопасно преминаване или друго“ важи и за мен. Вярно ли е, Мари?
Остатъците спряха, преди да нападнат Иън, сякаш Мари изведнъж беше дръпнала сто невидими каишки. След това звънлив смях прекъсна това, което Мари се канеше да каже.
– Това полубогът на смъртта ли е, когото чувам, Мари? – Попита Морана. – Ако е така, каква приятна изненада!
Фигура с качулка и наметало отвори вратите на всекидневната, като не обърна внимание на изплютите протести на Жак, че Маджестик все още не е разрешила влизането ѝ. Остатъците с ореол на Мари се стрелнаха към Морана, преди хватката на Мари да ги спре отново. Те се навъртяха над Мари, а прозрачните им форми представляваха тиха, смъртоносна заплаха.
Морана захвърли наметалото си, когато влезе в дневната. Примигнах, неволна реакция на това, че видях твърде много красота, твърде бързо.
Сапфирената коса блестеше около раменете на Морана, сякаш огромен скъпоценен камък беше разделен на хиляди нишки. Едва имах време да регистрирам кристалната кожа на Морана, червените ѝ устни, ослепителния инкрустиран с перли тоалет върху пълна синя пола или почти зловещата ѝ прелест, преди крилата ѝ да се разтворят.
Жак изтръпна.
Аз се стъписах, но само за малко. Крилете на Морана блестяха повече от кристалния полилей над нея, но не това беше почти хипнотизиращо. Крилете ѝ бяха направени от лед и макар че дължината и ширината им не се променяха, ледените парчета, които се съдържаха в тях, плавно се оформяха в различни, сложни шарки, като живо, увеличено слайдшоу от снежинки.
Не знаех как Морана беше преобразила тялото, което обитаваше, за да разкрие истинския си вид на богиня, но беше така. От друга страна, преобразяването на тялото на гостоприемника вероятно беше лесно в сравнение с другите ѝ способности.
Свръхестествените белезници, които баща ми ми беше дал, сега почти изгаряха по кожата ми. Погледнах към Остатъците над Мари. Те се въртяха и пищяха с по-голяма настойчивост, сякаш молеха да бъдат освободени, за да могат да се хранят от болката и жизнената ни сила. Само силата на Мари ги задържаше и аз вече не можех да спра времето, за да я спра да ги освободи. Бях прегорял в уменията си за замразяване на времето, когато задържах този вулкан. Ще бъда късметлия, ако възвърна тази способност в рамките на следващите две седмици.
Също така щях да си осигуря доживотен враг в лицето на Мари, ако оцелея в Остатъците достатъчно дълго, за да закопча Морана и да я изпратя обратно при баща ми. Може би щях да съм готова да рискувам това, но вампирската нация не можеше, а Мари определено щеше да си изкара злобата срещу мен върху тях. Тя и без това не вярваше на вампирите. Нямаше нужда да ѝ давам още една причина да ги мрази. Не и когато на свобода бяха още двама богове-ренегати, които щяха да се възползват напълно от всяка враждебност на гулите към вампирите.
Оставаше да не правя нищо, което ме изгаряше повече от свръхестествените белезници, които сега се усещаха нажежени до бяло върху ръката ми.
– Иън – казах тихо. – Спри се.
Може би и той беше осъзнал всички причини, поради които не можехме да нападнем Морана, защото силата му отново се върна в него и той с едно бързо, плавно движение прибра меча в ножницата си. След това се поклони учтиво на Мари.
– Приятно ми е да те видя отново, Величество.
Мари го погледна с поглед, който ме накара да изтръгна цялата ѝ кръв, ако дори един от остатъците ѝ помръднеше към Иън.
– Смееш ли да кажеш, че когато се видяхме за последен път, ме изнудваше със снимките, които току-що беше направил?
Дланта на Ашаел се удари в челото му.
– Не си го направил.
Аз също не знаех това, иначе определено щях да се опитам да спра Иън да влезе тук. Но от друга страна, как бих могла? Не бях по-бърза от телепортацията дори в най-добрия си ден.
– Направих го – каза Иън, като хвърли безпощадна усмивка към Ашаел. – Хайде сега – добави той към Мари. – Ти се възхищаваш на хитростта, а това беше хитрост. Освен това ти се съгласи с каузата зад изнудването, иначе нямаше да доживея деня след това.
– Имаш късмет, че си прав – каза Мари с най-мразовития си тон. – А сега се махай, преди да съм решила да не ти простя и за нарушението на границата.
Иън свали въображаемата си шапка.
– Дами – каза той, преди да се измъкне, вместо да се телепортира.
Морана го гледаше как си тръгва, което доказваше, че вампирската ми страна отново е начело, защото изведнъж ми се прииска да сваля похотливия поглед от лицето ѝ.
– Знаеш ли, че наскоро открих шоколада – каза тя с кокетна усмивка. – Оказа се, че обичам бял, млечен и тъмен – добави тя, докато поглеждаше от Иън към Мари и Ашаел.
Изводът беше очевиден и ханшът ми отново се надигна.
– Модерен съвет – каза Ашаел с вежлив тон. – Никога не сравнявай чернокожите с шоколад. Това е остаряло преди десетилетия.
– А – каза Морана и кимна. – Благодаря ти. Все още има толкова много неща, които трябва да науча.
– Да, като това, че масовото убийство е погрешно – почти мърморех.
Морана само се засмя, сякаш бях разказала шега.
– Ашаел, имаш ли работа с мен, освен да промъкнеш Веритас под твоя знак за плюс? – Попита го Мари.
Веждите на брат ми се вдигнаха в притворена обида.
– Сякаш да те видя не е достатъчна причина…
– Мислех, че не е така – прекъсна го Мари, макар че тонът ѝ не беше толкова остър, колкото обичайния ѝ раздразнен тон. – Върви. – Изглежда, че ние, трите жени, имаме важни въпроси за обсъждане.
– Мъжете наистина са склонни да мътят водата – съгласи се Морана, макар че мигновената ѝ усмивка добави: Но не и ти, сигурна съм, към Ашаел.
Стиснах зъби. Тя беше кокетна, очарователна, красива като кралица на феите и маниачка на тема убийства. Ако Холивуд знаеше за Морана, щяха да я запишат за собствено риалити шоу на момента.
Погледът на Ашаел към мен беше небрежен, сякаш не търсеше едва забележимото кимване, което му направих. След това въздъхна победено и се поклони ниско по същия начин, по който го беше направил Иън.
– Със съжаление се разделям с теб, красавице.
Изчаках Жак да затвори двете врати зад брат ми, преди да заговоря.
– Откъде знаеш, че аз съм полубогът на смъртта? – Попитах Морана, като използвах думите, които тя беше избрала, за да ме опише.
– Гласът ти – отвърна тя с още един музикален смях. – Бях в доста тежко състояние, когато Фанес измъкна мен и Руаумоко от подземния свят, но ти крещеше на Фанес достатъчно дълго и силно, за да бъде много запомнено.
Страничният поглед на Мари ме накара вътрешно да се разкрещя. Това, че бях в подземния свят, когато те избягаха, беше подробност, за която наистина ми се искаше Мари да не бъде информирана.
– Да, ама Фанес ме предаде и ме остави мъртва, когато ви измъкна двамата – казах, за да знае Мари, че не съм била доброволен участник в бягството им.
Керемиденият поглед на Морана се втвърди.
– Фанес е отличен в смъртоносното предателство. Имахте късмета да избягате от последствията му много бързо. Аз, както знаеш, не успях.
О, значи е имало проблеми в божия рай? Това беше първата ми добра новина тази вечер.
– Между другото, къде е Фанес? – Попитах по неутрален начин.
Ръката ѝ трепна, сякаш отблъскваше въображаема муха.
– С Руаумоко. Казах им да не правят спектакъл от завръщането ни, но послушаха ли ме? Не. Някои неща, както се казва, никога не се променят.
Мари беше необичайно мълчалива. Вероятно седеше и раздаваше въже, за да види дали ще се обесим с него.
– Значи не си съгласна със земетресенията в Исландия и Нова Зеландия и с изригването на вулкана в Атина? – Попитах.
– И в Атина? – Морана отвърна с дамско подсмърчане. – Заети пчели.
– Ти не знаеше за Атина? – Попита Мари с повдигнати вежди.
Морана я погледна вяло.
– Трябваше ли да знам?
– Откакто се опитаха да убият целия съвет на вампирите там, да – казах аз, като я наблюдавах внимателно.
Морана само се засмя отново.
– Руаумоко сигурно все още е ядосан на вампирите за нашата смърт. Твоите хора също помогнаха – каза тя на Мари, сякаш кралицата на вампирите можеше да се почувства изоставена в противен случай. – Те ни хванаха в капана на онова дефиле, но месоядните не могат да летят, така че вампирите бяха тези, които нанесоха последния смъртоносен удар.
– И Руаумоко не може да забрави това, но ти вече си го преодоляла? – Попитах с открит скептицизъм.
– Хиляди години за размисъл могат да пренаредят приоритетите ти. – Разсеяно сви рамене тя. – Сега виждам, че преди съм била твърде амбициозна. Да управляваш света е… ненужно. Сега искам само моите земи. Руаумоко, разбира се, иска своите, а Фанес иска онова нещастно малко пространство в Средиземно море, което е добре дошло за него. – Тя направи пауза, за да потръпне. – Там е толкова горещо. Сега навсякъде е толкова горещо. Как го понасяте?
– Научаваш се да се приспособяваш – каза Мари. – Кажи ми, коя е твоята земя, Морана? Русия?
Още едно свиване на рамене.
– Това, както и останалата част от горната половина на континента, която сега наричат Евро-Азия. Руаумоко претендира за Океания и съседните острови. След като морското равнище спадне, ще се появи отново и Зеландия. И двамата бяхме шокирани да открием колко голяма част от нашия свят е завладяна от водите. Аз ще поправя това.
Скъпи богове. Тя обсъждаше разделянето на една четвърт от света с непринудеността на нарязване на пай на дебело или тънко. По-лошото е, че Мари не изглеждаше ужасена. Вместо това изглеждаше заинтригувана.
– Възнамерявате да намалите нивото на моретата, като драстично охладите земята, за да възстановите всички разтопени ледници и арктически лед, така ли?
– Не веднага – отвърна Морана, а в тона ѝ се появи нотка на разочарование. – Силите ми все още не са напълно възстановени. Може да ми отнеме повече от година, за да постигна това.
Не можех повече да сдържам ужаса си.
– Подобна катаклизмична промяна на климата би убила милиони хора!
Морана изглеждаше отегчена.
– Животът на смъртните е толкова кратък, че приключването му с няколко десетилетия по-рано едва ли е от значение. Повечето вампири ще оцелеят. Както и повечето месоядни. Всъщност месоядните биха процъфтявали, тъй като големи части от света биха били, как се казва? А, да. Фризери, пълни с месо.
– Как смееш? – Гласът ми се разтрепери. – Да, смъртните живеят само няколко десетилетия. Ето защо е отвратително да съкратиш дори една от годините им. Само чудовищата взимат всичко от онези, които имат малко. Вампирите и месоядците може и да са същества от тяхната митология, но ние не сме чудовища.
Температурата рязко се понижи, докато във въздуха около нас се образуваха ледени кристали.
– Колко интересно, че споменаваш чудовища.
Гласът на Морана беше почти лигав, но новата леденост в стаята разказваше друго за настроението ѝ.
– Отначало бях заслепена от напредъка, който смъртните бяха постигнали. От летателните апарати до трансплантацията на части от тялото и кацането на нови планети… Мислех, че тези чудеса означават, че смъртните наистина са се променили. – Гласът ѝ потъмня. – После разбрах, че само постиженията им са напреднали. Самите смъртни са си същите. Силните все още потискат слабите, а тези, които имат твърде много, трупат още повече, без да съжаляват онези, които се борят за оцеляване. Говориш за чудовища? – Сега тонът ѝ беше язвителен. – Това е по-чудовищно от избиването, което ще направя, за да оправя нещата.
Стиснах маншетите под ръкава си и се опитах да задържа реката от мрак, която едва не изригна от мен.
– Няма да ти позволя. В момента, в който напуснеш този град, Морана, изискването за „безопасно преминаване“, което те защитава сега, ще бъде изпълнено и аз ще те издиря и спра.
Тя само се усмихна и се обърна към Мари.
– Ти вече си кралица на месоядните. Според мен това не е достатъчно за човек от твоя калибър. Как би приела да бъдеш кралица и на всички, живеещи в Северна и Южна Америка?
По гръбначния ми стълб пробягаха ледени вълни, но не от новите, мразовити температури. От това как Мари наклони глава с интерес.
– Продължавай – каза Мари.

Назад към част 35                                                         Напред към част 37

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!