Глава 11
Другата ми природа се разкъса, сякаш никога не съм имала силата да я задържа. Зрението ми почерня, емоциите ми се вледениха, а кожата ми се разцепи от избухналата в мен сила. Не видях как Дагон падна на колене, но го усетих. Можех и да го чуя. Той крещеше от нещо, което звучеше като невероятна болка.
Колко любопитно. Още дори не бях започнала да го разкъсвам – и какво си мислеше, че прави Иън, като ме избутва настрани?
– Застани зад мен – чух да съска Иън. – Още дузина демони току-що се телепортираха тук!
Усетих костения нож, който Иън извади от палтото си. Усетих как водата пулсира в него, как силата ѝ ме зове. После погледът ми се проясни и видях новите демони. Бяха зад Дагон, който се гърчеше на земята по същия начин, по който го правеше Иън, когато го обземаше нов спомен.
Ах, да, баща ми се беше погрижил Дагон да не може да се доближи до Иън без осакатяваща болка. Лодкарят сигурно не беше казал това на Дагон. Колко предсказуемо уклончиво от негова страна. Сега Дагон беше безпомощен и не можеше да се телепортира, за да се спаси…
Иън хвърли ножа си и прониза Дагон в окото. Иън посегна към следващото си оръжие, но аз го изблъсках от ръката му. Дагон беше моето убийство, моето! После изтръгнах водата от Дагон и се усмихнах, когато кървавият потоп покри зашеметените демони около него. Изтръгнах и по-голямата част от водата от тях, като я издърпах напред, за да удари Иън като червена вълна. Тя покри Иън, а мен едва ме заля, защото той все още ме държеше зад гърба си.
Това щеше да напомни на Иън, че мога да се грижа за себе си.
Тъкмо се канех да замразя кървавата вода в ледени ножове, когато Дагон изръмжа:
– Измъкни ме оттук! – Тогава Дагон и най-близкият до него демон изчезнаха, тъй като онзи демон ги телепортира надалеч.
– Не! – Изкрещя вампирската ми природа.
Яростта ѝ я катапултира обратно на върха. Останалите демони се опитаха да се телепортират, но повечето от тях бяха твърде изсушени, за да съберат необходимата сила. Иън започна да се телепортира сред тях, като забиваше ножа си в очите им, преди да се излекуват достатъчно, за да изчезнат. Все пак няколко от тях се телепортираха, преди Иън да стигне до тях.
– Позволи ми да се върна назад – казах на вампирската си половина. – Мога да свърша това. – Трябваше само да изтръгна още малко вода от другите демони, за да осигуря гибелта им…
– Ти позволи на Дагон да се измъкне! – Изкрещя вампирската ми половина. – Сега млъкни и остани на земята!
Иън прекъсна клането си, за да хвърли учуден поглед към мен.
– Нуждаеш ли се от малко време насаме със себе си, за да можете двамата да се разберете?
Един от останалите демони се възползва от разсейването на Иън. Той изрече заклинание и се образува яркочервен лъч, който се устреми към Иън. Иън се телепортира, но лъчът го последва като ракета с топлинно насочване. Иън протегна ръце, а пръстите му се размиха, докато измисляше блокиращо заклинание.
Небесната ми половина се изстреля обратно отгоре, изпращайки замръзнала стена от кървава вода, за да улови лъча. Лъчът премина през нея, сякаш я нямаше. Иън все още изричаше блокиращото си заклинание, но нямаше време. Когато червеният лъч се заби в него, вампирската ми половина си върна контрола.
Засмуках дъх, който избухна с облекчение, когато този лъч се отби от Иън, без да причини никаква вреда. Вместо това той обърна посоката си и се насочи към демона, който го беше хвърлил. Той се опита да избяга, но беше твърде слаб от загубата на вода. Измъкнах костеното си копие от якето си и го хвърлих в лицето му. Единият край улучи окото му, но другият се заби в него.
Полетях към него. Иън ме изпревари, телепортира се и заби втория връх в окото, преди да съм достигнал демона. Лицето на демона се взриви в облак от дим и сяра.
Лий внезапно се приближи до мен. Останалите демони започнаха да крещят и да се разкъсват от ужас заради каквито и да било халюцинации, които духът бе натрапил в съзнанието им. Това позволи на Иън и на мен да ги избием с лекота, която щеше да ни се стори жестока, ако не бяха дошли с Дагон, за да ни убият.
Когато Иън се канеше да забие ножа си в очите на последния демон, аз изкрещях:
– Недей, трябва ми един жив!
Той прободе само едното око на демона, като промърмори:
– Боли, нали? Със сигурност не съм го забравил.
– Ще държа този район чист, но не бива да се задържате – каза Лия, преди да се запъти към другия край на паркинга.
Иън я погледна, преди погледът му да се върне към мен.
– Заклинанието, което демонът хвърли към мен, се отби от мен. Как?
– Преди да те напусна, ти направих заклинание за отклоняване. Предотвратява всяка магия, която не идва от мен, да те докосне, но действа само веднъж. – И за това заклинание беше нужна много сила, но тази част пропуснах.
Иън изхърка.
– Ти си имала дух, който ме е гледал, и си ми приложила заклинание за отклоняване? Боже, Менчерес изглежда като аматьор, когато става въпрос за свръхпротекция! Той ще се спъне, като те приветства в семейството, когато чуе за това.
– Не съм част от семейството – казах аз, без да обръщам внимание на предизвикателното му извиване на веждите.
– Да, ти си, а кой беше онзи рус нахалник, когото изпрати с писъци на колене, преди да се измъкне?
Шокът ми трая само секунда. Разбира се, че Иън нямаше да разпознае Дагон. Демонът беше отправната точка за всичко, което баща ми беше изтръгнал от паметта на Иън.
– Това беше Дагон. Ако, ти не знаеше кой е той, защо заби ножа си в окото му?
Иън сви рамене.
– Ти го нападна първа, така че предположих, че той е този, който най-много се нуждае от убийство.
Дагон трябваше да бъде убит, добре, но не аз, а заклинанието на баща ми, реагиращо на близостта на Иън, бе изпратило Дагон с писъци на колене.
– Ти – казах аз, за да сменя темата, като пъхнах коста си под останалото око на демона. – Започни да говориш. Какво правеше Дагон тук тази вечер?
– Да го убие – каза демонът, а погледът му посочи Иън. След това се засмя – сух, пращящ звук. – Не трябваше да си тук. … Халфлинг. Чухме, че … си го напуснала.
– Халфлинг. Колко малко обидно – казах подигравателно. – Все пак не се напъвай много, като измисляш нещо по-добро. Ще ти трябва целият ти ум, за да ми разкажеш всичко, което Дагон е замислил.
– Убий го – повтори демонът, а едното му око се втренчи в Иън.
Другото ми естество се удари в решетките на клетката си достатъчно силно, за да накара зрението ми за кратко да почернее. Удържах я на земята, но бях разтърсена. Винаги ли щеше да е така? Да се боря с другата си половина, когато нивата на стрес са високи?
– Мога да изтръгна от теб и последната ти вода и да те задуша с нея – казах с безстрастен тон. Може би нямаше да позволя на другата си природа да получи отново контрол, но можех да се преструвам, че ще го направя. – Или можеш да ми кажеш това, което искам да знам.
– Дагон е… по-слаб. – Гласът на демона се пропука още повече. Говоренето сигурно е трудно за изсъхналите му гласни струни. – Трябва да избие… душите, които са се измъкнали… за да си върне силата, която са му откраднали. Защо Дагон уби… жената в Египет. … и други. Но той наистина иска … него. – Подчертано кимване към Иън. – Използвал е … кръвта, която е събрал от … един стар увеселителен парк …, за да направи заклинание, за да го намери…
Пробих острието в окото му. Или това, или да позволя на другата си природа да се изстреля отново нагоре. Като чух колко старателно Дагон е планирал смъртта на Иън, контролът ми се разпадна.
– Това беше преждевременно – отбеляза Иън, като измъкна острието си от другото око на мъртвия демон. – Можеше да има повече информация.
– Може би не го осъзнаваш – казах между стиснатите си зъби. – Но в момента имам проблем.
– Дали този проблем има очи, които изстрелват сребърни лъчи, докато мракът се развява зад нея като пелерина? – Той се усмихна. – Направи ме твърд като я видях.
Беше се възбудил от свръхестествено социопатичната ми втора половина?
– Майната ти – отхапах аз.
Той кимна.
– Добър план.
Придърпа ме към себе си и промърмори:
– Недей – когато се опитах да го отблъсна. – Другата ти половина никога не се бори за контрол, когато си в ръцете ми, нали?
Проклетата му избирателна памет! Да, чувствах твърде много, когато бях в ръцете на Иън. Тези чувства можеха да заключат решетките на клетката ѝ, но о, как разкъсваха сърцето ми сега.
Една криза в един момент.
Имайки предвид това – и да, някаква лична мотивация – обвих ръцете си около Иън и го целунах с всичко, което бях сдържала преди.
Изненадата му се превърна в стон на чиста похот. Когато се отдръпнах, устната му беше разкървавена. Той ме хвана за косата, загледа се в очите ми, после ме целуна с такава дива страст, че цялото ми тяло вибрираше от желание.
– Веритас! – Чух едва доловимо. Пропъдих еротичната мъгла достатъчно, за да чуя Лия да казва отново, по-силно: – Веритас!
– Изчезвай, призрако – изръмжа Иън.
Отдръпнах устата си, за да видя Лия, надвесена над рамото на Иън.
– Увличаш се – каза тя с тон, който ми напомни, че е била пуритан, когато е била жива. – Вече видях твърде много с вас двамата.
Погледнах към Иън… и Лия не беше преувеличила. Кехлибарената му риза беше на парчета от мястото, където я бях разкъсала в сляпата си нужда да докосна кожата му. Якето му се беше справило по-добре, но не много, а още едно разкъсване на кръста щеше да свали панталоните му. В момента те се държаха повече от ерекцията на Иън, отколкото от останалата им материя. Като прибавим и кръвта, която го покриваше от червената вълна, с която го бях ударила, виждах хора, нахапани от планински лъвове, които изглеждаха в по-добро състояние.
– О – казах аз, леко смутена. Плюсът беше, че вече изобщо не усещах другата си природа.
– Доста – каза Лия с остър тон. – Не смея и да си тръгна, за да ти дам възможност за уединение. Напуснах по тази причина по-рано, затова и не бях там, когато демоните те нападнаха за първи път. Също така не е разумно да продължавате опита си точно на същото място, на което ви намериха демоните, не си ли съгласна?
Съгласна съм и ако мислех с мозъка си, а не с долните си части, щях да го осъзная.
– Тя има право – каза Иън. – Чакай.
Нямах възможност да кажа нищо друго. Ръцете на Иън се стегнаха, а после всичко около нас отново се разми.
Назад към част 12 Напред към част 14