Глава 15
Един червенокос демон с лош спрей за тен, кожени панталони и кожен сутиен се приближи до Иън. Напрегнах се, но единственото, което каза, беше:
– Какво е удоволствието ти, красавице?
Сервитьорка. Нищо чудно, че сред демоните нищо не беше безплатно, дори в таен подземен джаз клуб. После усмивката, която Иън подари на сервитьорката, ме накара да се радвам, че все още съм невидима. В противен случай щеше да види дупките, в които го бях загледала, заради начина, по който гледаше деколтето, за което кривокракият демон се беше уверил, че е на нивото на очите му.
– Зависи от настроението ми – отвърна той с сексапилен тон. – Някои нощи съм гладка ракия. Други нощи съм едномалцов бърбън. Понякога дори съм хубаво вино, но тази вечер съм твърдо уиски, чисто.
Погледът ѝ го проследи, забелязвайки мускулестите плоскости на гърдите му, тъй като той беше разкопчал няколко копчета на ризата си, откакто го бях видяла за последен път. Тя дори протегна ръка, за да проследи гърдите му, сякаш искаше да разбере дали се чувства толкова пищен, колкото изглежда. Знаех, че е така, а по съблазнителния начин, по който прехапа устни, личеше, че и тя мисли така.
Плесни я по ръката и ѝ кажи да си ходи! изригнах. Иън не направи нито едното, нито другото. Той само се усмихна по-широко.
Щях да го убия. Щях да убия и нея, но щях да го направя нежно, тъй като не тя беше тази, която постоянно ми напомняше, че сме женени. Ето защо тя едва ли щеше да усети, когато я убиех. Но Иън? О, да, той щеше да го почувства.
– Твърдо уиски, без подсладител, идва веднага – каза тя с мъркане на глас от съблазън, после се обърна и отиде до бара.
Чернокос демон с кожа, бледа като тази на Иън, запълни мястото до него на дивана.
– Майкъл – поздрави го Иън. – Отдавна, не сме се виждали приятелю.
– Отдавна – съгласи се демонът. – Изненадан съм да те видя тук, особено с оглед на слуховете, които съм чувал.
Иън се разсмя снизходително.
– Какви?
Майкъл се усмихна, но в почервенелите му очи не проблясваше хумор.
– Онези, в което ти и някакъв халфлинг убихте десетки от моя вид.
Това завъртя повече от няколко глави. Аз се ококорих, но никой не направи нищо повече от това да го погледне. И все пак.
– Халфлинг, колко екзотично. – Иън звучеше отегчено. – Кажи ми как аз и това любопитно създание избихме толкова много демони?
Сервитьорката се върна с питието на Иън, спирайки отговора на Майкъл. Иън я поздрави с чашата си, преди да натисне в ръката ѝ банкнота от сто долара.
– Продължавай да ги носиш, попе.
Тя пъхна банкнотата в деколтето си, след което направи демонстрация на пухкавост на гърдите си, сякаш парите някак си бяха успели да ги сплескат.
Ето я и безболезнената ти смърт!
– Подробностите са откъслечни – каза Майкъл, след като тя се отдалечи. – Някои казват, че халфлингът е хибрид между демон и вампир. Някои казват, че е хибрид между вампир и вещица. Някои се чудят дали историята не е просто глупост, целяща да сплаши другите демони, за да подкрепят Дагон.
– Ех, Дагон – каза Иън, сякаш помнеше всичко за демона. – Винаги се опитва да замисли нещо.
Веждите на Майкъл се вдигнаха.
– Искаш да кажеш, че нищо от това не е вярно?
– Казвам ти какво е вярно, трябва да говоря с Ашаел – отвърна Иън и вдигна чашата си. – Ашаел, това е Иън. Една торба със скъпоценности е твоя, ако дойдеш при мен веднага.
С този необичаен тост Иън изпи шота си и махна за нов, който му подаде много внимателната сервитьорка. След това повтори тоста и пи отново.
Тогава това не беше тост. Алкохолен ритуал за призоваване. Ашаел или беше много силен, за да чуе повикването на Иън с толкова слаб проводник, или беше толкова пристрастен към алкохола, че трябваше незабавно да си намери спонсор от анонимните алкохолици.
От друга страна, Ашаел може да е и много умен. Като даваше на хората да използват отслабен ритуал за призоваване, Ашаел можеше да избере да го пренебрегне, докато обичайните кръв, специфични символи и ритуал с истинско име правеха появата на демона задължителна, а не незадължителна.
Майкъл измърмори.
– Смел си да призовеш Ашаел. Ако той повярва на тези слухове, ще те нареже на място.
Мощен и умен, значи. Зъбите ми се стиснаха. Престани да го викаш, Иън! Вече си надвил главата си.
– Все още говориш за тези глупости? – Изсмя се Иън. – Щях да си помисля, че си твърде стар, за да вярваш в приказки.
– Значи това не е вярно? – Настояваше Майкъл.
Иън го погледна толерантно.
– Приятелю, ако беше така, щях ли да пия съвсем сам на място като това?
– Да! – Изкрещях тихо. Защото се опитваш да бъдеш първият вампир, който убива друг вампир само от стрес! Богове, имаше дни, в които ми липсваше предишната ми, блажена апатия. Да се грижиш за някого толкова много беше изтощително.
Майкъл вдигна рамене, но нищо от напрегнатостта не напусна погледа му.
– Предполагам, че ще разберем.
Другите демони започнаха да се приближават към масата на Иън. По-лошото беше, че сега сякаш още демони идваха от мината, за да се съберат близо до единствения изход на стаята. Започнах да изтеглям енергия от местата, където усещах вода. Нямаше много поради продължаващите от десетилетия подземни пожари на въглища в този град. Разширих сетивата си още повече. Другата ми природа се събуди, дрънчейки решетките на клетката си. Сякаш нямах достатъчно работа.
– Играеш си на труден, ли Ашаел? – Каза Иън, вдигайки чашата си, сякаш не забелязваше капана, който се затваряше около него. – Ще направя две торби със скъпоценности, но само ако си вдигнеш задника тук сега.
Разбира се, продължавай да се опитваш да доведеш още един могъщ демон! Мълчаливо се разгневих. Четиридесет или петдесет демона срещу двама са самоубийствени шансове, но четиридесет или петдесет – ЕДИН срещу двама е партия!
Майкъл се облегна назад, хвърляйки на Иън надменен поглед, докато демоните в стаята сега се струпаха около масата на Иън, а нови демони образуваха бариера на изхода. Дори групата изостави инструментите си, за да се присъедини към заплашителната тълпа.
Иън ги изгледа, докато оставяше празната си чаша за шотове.
– На ваше място не бих се приближавал, приятели.
Майкъл вдигна вежди.
– Защо?
Иън се усмихна с разкошна заплаха.
– Защото няма да ви хареса това, което ще направя. Освен това, от аромата ѝ личи, че жена ми вече е настървена, а ти не искаш да я срещаш, когато е ядосана.
От аромата ѝ… Иън знаеше, че съм тук?
Майкъл се засмя.
– Ти, женен? Това е почти толкова смешно, колкото да ни заплашваш с някой, който не е тук.
– О, тя е тук – отвърна Иън, като сега звучеше весело. – Опасно е и аз и казах да не идва. Това означава, че нищо не може да я задържи.
Дори не бях обидена. Значи все още ме познаваш, помислих си с мрачна благодарност.
Изражението на Майкъл се втвърди.
– Стига с това протакане. Сега ще съберем наградата за теб…
– Не и преди да си взема двете торбички със скъпоценности – прекъсна го един гладък глас.
Не бях видяла никой да се телепортира тук, а бях наблюдавала. Не, високият мъж с късо подстригана коса, красиви черти на лицето, тъмнокафява кожа и набола челюст се беше появил, сякаш всички сенки в стаята изведнъж се бяха слели в един човек. От него също струеше сила, такава, каквато обикновено усещах само от майстор вампир. Ако това не беше достатъчно, демонът се обърна, за да погледне право в ъгъла, където се носехме с Лия.
Не помръднах. Може би този демон знаеше общото ни местоположение, защото можеше да ме усети по начина, по който го беше направил Иън. Но тъй като не ме виждаше, не можеше да е сигурен къде съм…
– Можеш да се откажеш от умелото маскиране – каза демонът, като се поклони в наша посока. – Няма да позволя на никого тук да ви нарани.
– Ашаел? – Огледа се Майкъл. – С кого говориш?
– Човекът, който е готов да избие всички вас, ако направите още една заплашителна крачка към Иън – копринено отвърна Ашаел.
Една от способностите на този демон е да вижда източника на магията на всеки човек – беше казал Иън. Така ли Ашаел ме „виждаше“ дори когато бях невидима? Ако беше така, това обясняваше и другия му коментар. Ако те види, ще забележи полубожествената ти същност, преди да успееш да кажеш „ехо“…
– Здравей – казах аз, като се отпуснах от ръцете на Лия. Веднага щом го направих, станах видима. Всички демони изглеждаха зашеметени, с изключение на Ашаел, който ме гледаше с неразбиращо изражение.
– Моята прекрасна булка – изрече Иън. – Добре, че се присъедини към нас.