Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Порочни обещания – Книга 2 – част 23

Глава 21

Малкият самолет подскачаше като камък, който прескача през езеро. Ако се доближехме още малко до повърхността на океана, скоро щяхме да потънем и ние като този пословичен камък. Но Ашаел изглеждаше по-загрижен да остане под радарите, отколкото да поддържа безопасно разстояние между нашия самолет и Тихия океан.
Ашаел ни телепортираше навсякъде другаде, така че предположих, че ще ни телепортира и при Йона. Грешах. След като прибрахме Силвър в Пенсилвания, Ашаел ни беше телепортирал на малко частно летище в Калифорния. Самолетът „Чесна Скайхоук“, който изкара, можеше да е неговият самолет или да го е откраднал. При демоните всяко от двете е възможно.
След това Ашаел ни бе извел над Тихия океан. Полетът беше безпроблемен допреди час. Сега поредният неприятен въздушен удар разтърси „Чесна“ достатъчно силно, за да ни накара да подскочим на седалките. Силвър изстена. Протегнах ръка през малкото разстояние до седалката му, за да го потупам успокоително. Ашаел погледна назад към Симаргъл и за секунда погледът му омекна. После ме забеляза да го наблюдавам и хладнокръвно арогантното му изражение се върна.
Твърде късно – помислих си развеселено. Видях това.
Признателността на Ашаел към създадените от небесните тела рядкост като рога очевидно включваше и Симаргъл. А Силвестър, който бе преживял ужасяващ опит да бъде притежаван от демон, изглеждаше странно спокоен с Ашаел. Може би защото Силвър усещаше двойния произход на Ашаел? В края на краищата Силвър също беше обикнал баща ми от пръв поглед.
– Сега може би ще искаш да задържиш домашния си любимец – каза Ашаел. – Скоро ще стане тежко.
– Още малко и ще се разбием – промълвих аз, но вдигнах Силвър и го държах в скута си.
– Точно така – отвърна Ашаел с мек тон.
Зачаках за пояснение. Когато Ашаел не каза нищо, разбрах, че не се шегува.
– Обясни – измъкна се Иън.
– Ако стигането до Йона беше лесно, той вече щеше да е мъртъв – беше отговорът на Ашаел. – Все пак, ако някой от вас възрази срещу риска, ще обърна самолета, но тогава моята роля в това е свършена.
Задник!
Малко неща можеха да убият вампири, но самолетна катастрофа – да. Дори не можех да използвам безкрайната океанска шир под нас, за да възпра Ашаел. Демонът можеше да се телепортира, преди да го докосне и капка от тази солена вода, изгаряща демоните.
Иън извади мобилния си телефон. Не можах да видя на кого пише, защото беше твърде бърз. После го изключи.
– Ако не се върнем от този полет, считай, че си белязан за смърт от трима от най-силните вампири в света – каза хладнокръвно Иън. – Само ако първо не те убия сам.
Подигравката на Ашаел беше едновременно елегантна и презрителна.
– Сякаш имаш силата да ме убиеш.
Ръката на Иън се стовари върху гърлото на Ашаел. Рогът също се изстреля, като сега върхът му беше удължен и съвсем близо до окото на Ашаел.
– Това предизвикателство ли е? – Попита Иън.
Нито един мускул на Ашаел не помръдна. Добре, че беше така, защото едно погрешно накланяне на ярема можеше да ни блъсне в океана.
– Иън – казах с възможно най-спокойния тон, на който бях способна. – Моля те, не пробождай пилота, докато все още сме в самолета.
Иън продължаваше да се взира в Ашаел, а рогът на овена представляваше извиваща се, осезаема заплаха между тях. Не знаех как Иън го беше накарал да се движи, камо ли по такъв начин. Но го беше направил и Ашаел се държеше така, сякаш върхът на рога беше покрит с демонична отрова.
– Веритас няма да бъде наранена – каза Ашаел накрая, а предишната му насмешка изчезна. – Нито пък ти – добави той малко неохотно. – И двамата ще пристигнете благополучно. Давам ви думата си.
Иън спусна ръката си. Рогът изгуби рапирната си форма, за да се свие отново в сгъвката, в която приличаше на триизмерна броня. Ашаел погледна вълшебната реликва с поглед, който не можах да разчета, после каза:
– Дръжте управлението – и пусна версията на руля на Чесна.
Иън хвана управлението, когато Ашаел затвори очи и вдигна ръце. Нямах време да го попитам какво прави, преди да избухне силата му. Тъпанчетата на ушите ми се спукаха от внезапната, експлозивна промяна на налягането. Иън изрева проклятие, което вече не можех да чуя, тъй като и от ушите му потече кръв. Въпреки това ръцете му останаха непоклатими върху контролите.
Светлината избухна пред нас, проблясвайки в едновременни изблици на цветове, които приличаха на светкавици, покрити с дъги. Сред ослепителната картина се образува тунел, в който се виждаше нещо голямо и тъмно от другата страна. Ашаел отвори очи и с една ръка грабна управлението от Иън. Другата все още беше вдигната нагоре, като вливаше още енергия в тунела/темпоралната аномалия/каквото и да беше. После ни насочи право в кръглия калейдоскоп.
Малкият самолет се разтресе толкова силно, че металът сякаш изкрещя. Изкуших се и аз да изкрещя. Самолетът не можеше да понесе повече от това, без да се разпадне. Трябваше да стисна Силвър, за да не се удари в покрива от това колко силно бяхме захвърлени. Все пак главата ми се удари в страничния панел на самолета, докато не видях и не вкусих кръв.
Изведнъж ослепителните цветни проблясъци престанаха, разкривайки спокойно небе с луна, която хвърляше сребристи лъчи върху океана и острова под нея. Островът беше почти изцяло зает от високата, внушителна планина, която бях зърнала от другата страна на тунела. Наказващата турбуленция също спря, но въздишката ми на облекчение се превърна в захлас, когато Ашаел ни насочи право към планината и увеличи скоростта.
– Виждаш голямата планина пред нас, нали? – Може би беше временно заслепен от всички тези мигащи светлини…
– Да – отвърна Ашаел, доказвайки, че ушите ми са заздравели достатъчно, за да чувам отново.
– Тогава защо се стремиш към нея? – Поисках.
– Никой не обича шофьори на задната седалка – беше въздушният му отговор.
Това беше всичко. Ако останехме живи, бях извършила братоубийство.
Минахме през планината, вместо да се блъснем в нея. Тогава разбрах, че това е блясък, предназначен да попречи на всеки да види истинския остров. Погледът през прозореца сега разкриваше щедра плажна ивица, много дървета и няколко сгради, които успях само да зърна, преди Ашаел да пусне самолета и да завие обратно, насочвайки се към плажа.
Не си направих труда да му кажа, че пясъкът е твърде мек, за да се приземи. Доколкото знаех, това изобщо не беше пясък. Сигурно беше писта, която беше украсена така, че да изглежда като обикновен плажен пясък.
Самолетът се приземи тежко, колелата се откъснаха веднага след като се врязаха в мекия терен, който, да, беше пясък, което разбрах, когато се взриви през счупените прозорци, докато самолетът се обръщаше с главата надолу. Металът и стъклото също се редуваха да ме обсипват, а аз ударих главата си толкова силно, че за кратко изпаднах в безсъзнание. Когато дойдох в съзнание, бях с главата надолу и стисках Силвър толкова силно в ръцете си, че той хлипаше.
Пуснах Силвър. Той се измъкна през най-близкия разбит прозорец. Страничната врата до мен изведнъж се откърти и разкри Иън. Кръвта капеше от многобройните порязвания, докато той се навеждаше, за да разкъса предпазните ми колани. Той ме хвана, преди да изпадна, като пренебрегна протестите ми, че мога да ходя. Отказа да ме пусне, докато не се отдалечихме на няколко метра от димящия самолет, от който сега бавно пълзеше и Ашаел.
– Това ли е твоята идея тя да пристигне тук благополучно? – Попита с метежен тон Иън.
Ашаел махна линията кръв от челото си, след като се освободи от отломките. Порезните му рани приключиха да зарастват, докато той отговори:
– Всички сме добре, нали?
След това самолетът се запали. Иън го погледна остро, преди да отвърне:
– О, прав като дъжд – с язвителен сарказъм.
По дяволите, багажът ми щеше да изгори! Главата ми все още звънеше от това, което вероятно е било фрактура на черепа, но успях да измъкна от океана струя вода и да я плисна върху самолета. Огънят се превърна в дим, когато водата потуши пламъците.
– Недей! – Каза Ашаел, звучейки ужасено.
– Солената вода в двигателя е най-малкото, което да те притеснява – отвърнах аз и спрях, когато цялата вода започна да се стича от самолета обратно в океана.
Очите ми се свиха. Ашаел искаше да играе тази игра, а? Издърпах още вода към самолета, само за да я върна обратно в океана толкова силно, че тя се разпени.
– Престани – изръмжах на Ашаел.
Той пребледня, което беше странно. Беше ми изпуснал нервите, но едва ли щях да го убия заради водната версия на дърпането на въже между братя и сестри… чакай, какво гледаше?
Проследих погледа на Ашаел и видях нещо сребристо да проблясва в морето. Не беше трик на лунната светлина, движенията му бяха твърде точни. То се насочи към брега и морето се разпени по пътя му. После тази разпенена част от морето се оформи във висока хуманоидна фигура, която излезе направо от водата, за да застане пред нас.
О, по дяволите, помислих си, взирайки се в нея. Какво си ти?

Назад към част 22                                                   Напред към част 24

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!