Глава 24
Не положих усилия да скрия объркването си.
– Какво се случи, че изведнъж ми се разсърди?
Смехът му звучеше като остри ножове един срещу друг.
– Какво се случи? Остави ме гол в един публичен дом.
Това едва ли е било наскоро.
– И?
Изумруд пламна от погледа на Иън, който грабна рогът и го изтръгна от горната част на ръката си. Той се приземи на пода и моментално се изправи в изправено положение, като меч на невидима стойка. Отдръпнах се от него, като не исках да докосвам смъртоносната магическа реликва дори случайно.
Иън се запъти към мен. С малките размери на стаята той бързо затвори пространството между нас.
– Знаеш ли какво още направи този малък звяр, освен че ме „избра“ за свой нов собственик? Той ми върна всичките ми спомени.
Шокът ме накара да изпсувам.
– Какво? Как?
Той ме хвана за раменете. Зеленото пламтеше от очите му, а аурата му искреше с толкова много гневна енергия, че се чувствах близо до него, сякаш стоях до рояк жилещи пчели.
– Каквото и да е друго, рогът е и усилвател на енергия. Усетих, че ме прави по-силен в момента, в който се събудих с него. После разби стените в съзнанието ми. Помислих си, че главата ми ще се пръсне отново, когато всички спомени се върнаха, но не стана така. Може би рогът ме защити, но така или иначе, през последните няколко часа си спомнях всяка тайна, която споделяхме, всеки миг в прегръдките си, всички обещания, които си дадохме, и последните думи, които казах, и всичко това, докато знаех, че си ме оставила гол в един проклет публичен дом!
Срамът ме удари, но гневът му накара и моя да изплува на повърхността.
– Не исках да те оставям, но какво трябваше да направя? Да кажа: „Хей, Иън, ти не ме помниш, но технически сме женени и познай какво? Не съм помогнала на Съвета да екзекутира детето на твоя приятел! Помогнах да я спасиш, защото съм таен междувидов, двоен агент, пазител на закона! И разбира се, вече те убиха веднъж, като беше с мен, но искаш ли да рискуваш да те убият отново, за да видиш дали вторият път е станало?
– Да. – Тонът му беше по-изпепеляващ от струя вряла вода. – Точно това трябваше да кажеш. Тогава щях да ти кажа, че наистина те помня. Може би не всички подробности, но достатъчно, за да те преследвам дори след като ме изхвърлиш, сякаш съм вчерашен боклук.
Гневът ми избяга при проблясъка на болка в погледа му. Аз бях причинила това. Аз и никой друг. Гърлото ми се затвори, а гърдите ми се стегнаха, докато не почувствах, че са смазани. Бях благодарна за внезапния, размиващ се блясък на сълзите, защото вече не можех да понеса да срещна погледа на Иън. До този момент не знаех, че съжалението може да се прояви като физическа болка.
– Иън…- Какво можех да кажа? Нищо не можеше да върне назад това, което бях направила, а по-лошото беше, че сега знаех, че изобщо не е било нужно да го правя. Но трябваше да обясня, този път без гняв, сарказъм или рационализации. Дължах му това.
Срещнах очите му, надявайки се да види мъката в моите, когато свалих всички защити, които ме бяха предпазили.
– Мислех, че никога няма да мога да бъда наранена толкова, колкото когато загубих Тенох. После ти умря и… това ме сломи. Буквално, както се оказа. Не знаех, че мога да направя това, което направих, след като ти заби онзи костен нож в окото си. Ако знаех, щях да го направя по-рано, за да те спася.
Изпуснах горчив смях, докато отблъсквах сълзите, които започнаха да се стичат по бузите ми.
– След като ти умря, щях да оставя тази половина да остане под контрол. Тя регистрира загубата, но не я усеща. При нея всичко е студена логика. Тогава Дагон каза, че може да те върне, и аз трябваше да видя дали е прав. Така че си върнах контрола. За първи път Дагон не лъжеше. Баща ми те върна и аз бях толкова щастлива, че дори не ме интересуваше, че това означава, че и Дагон ще живее. Но после ми казаха, че няма да ме помниш.
Дъхът ми се разнесе покрай устните ми. Ръцете на Иън се свиха, сякаш се канеше да се протегне към мен, но после се спря.
– Отново те изгубих – обобщих, а гласът ми се пречупи. – Само че този път другата ми половина не беше в контрол, за да ме предпази от болката. Наистина си мислех, че да те оставя е най-добрият начин да те предпазя от ново убийство, но го направих, за да предпазя и себе си. Бягах като горящ човек, въпреки че това само влоши всичко. Знам всички причини, поради които не бива да изпитвам това, което изпитвам към теб – добавих по-рязко, борейки се за някакво подобие на контрол. – Но не мога да си помогна. Обичам те…
Той ме дръпна близо до себе си и устата му ме смаза. Отвърнах му на целувката, стискайки главата му, сякаш никога нямаше да го пусна. Той имаше вкус на сол от всичките ми сълзи, но не можех да ги спра. Не можех да спра нищо. Всичко, което бях потиснала преди, сега се изтръгваше от мен.
Пуснах главата му само за да дръпна ризата му. После ноктите ми очертаха пътека по гърба му, докато другата ми ръка остана заплетена в окървавената му коса. Той трепереше от похот, а езикът му ме обсипваше с чувствена бруталност.
Въздъхнах, когато твърдо дръпване разкъса пуловера ми от врата до кръста и голите му гърди се притиснаха към кожата ми. Исках да усетя всичко от него, но проклетият ми сутиен ме спираше, а и мразех дънките си повече от всичко в живота, освен панталоните му, които ненавиждах. Ако бях пирокинетик, всичките ни дрехи щяха веднага да изгорят на пепел. Нуждаех се от голото му тяло върху моето и то сега.
Хванах колана му и го разкъсах.
Звукът, който издаде, ме накара да разкъсам собствените си панталони, докато той не хвана ръцете ми и не ги задържа отстрани. Той прокара устата си от гърлото ми до гърдите ми, преди с една остра захапка да прекъсне закопчалката на сутиена ми.
Той се разцепи, оголвайки гърдите ми. Задъхах се, когато устата му се затвори върху зърното ми, завъртя върха му, преди да засмуче силно. Удоволствието се изстреля към сърцевината ми, нараствайки, докато не се намокрих и не се възбудих. Напънах се да освободя ръцете си, за да мога да разкъсам останалите ни дрехи, но той не ме пусна. Премести се към другата ми гърда, залюля я, преди да засмуче по-силно и по-дълго, докато кожата ми не се почувства прекалено стегната, топлината ме обля и не можех да мисля за нищо друго, освен за това, че той е в мен.
– Забрави за прелюдията, имам нужда от теб сега – изпъшках.
Дъхът му попадна в свръхчувствителното ми зърно от тихия му смях.
– Наричаш това нужда? Още дори не молиш.
Да моля? Това би отнело твърде много време!
Преплетох краката си в неговите и ги изритах изпод него. Той падна, а аз се приземих отгоре му, разкъсвайки панталоните му с триумфален замах. Той се претърколи, като ме хвана в капан под себе си с лукава усмивка. В един момент го притиснах с бедрата си и се извих, като извиках, когато твърдата му плът ме разтърка там, където ме болеше най-много.
Очите му се затвориха и от усните му се изтръгна гърлен звук. След това се отвориха и засияха толкова ярко, че ме заболя да се взирам в тях.
– Ще молиш по-късно. – Заплаха, която ме развълнува толкова, колкото и силното дръпване, което разцепи дънките ми от кръста до глезена. – Сега си моя.
Всички нервни окончания подскочиха, когато той се премести между краката ми. Извих се нагоре, толкова отчаяна да го имам, че от мен се изтръгна хлипане. Устните му го уловиха, а силният тласък разпръсна удоволствие в мен. Сребърният му пиърсинг изгаряше по най-сладкия начин, а триенето му засилваше усещанията, които вече ме караха да се мятам под него за още. Ноктите ми заграбиха гърба му при следващия му тласък, а когато той се заби в клитора ми, докато беше заровен дълбоко в мен, двойният взрив на екстаз ме изтръгна от себе си.
Целувката му я заглуши. Следващият му тласък беше също толкова силен, но по-бавен, като изтегляше удоволствието, докато кожата ми не се почувства твърде тънка, за да го побере. Хванах бедрата му и извиках, когато още един бавен, дълбок тласък накара вътрешните ленти конвулсивно да се стегнат в мен. Сгъстяването на мускулите му под ръцете ми, всяка целувка, тялото му срещу моето и тези твърди, извити тласъци… Бях умряла от жажда, а сега се давех.
Трябваше да направя още един тласък, за да изкрещя с вик, който устата му не можеше да заглуши напълно. Бедрата му се завъртяха, удължавайки опиянението, което ме разтърси, докато всичките ми крайници изведнъж се почувстваха лениви и тежки. Той измърмори нещо, което не успях да разбера, после устата му и блажената тежест на тялото му изчезнаха.
Нямах време да протестирам, преди да се плъзне надолу между краката ми. След това се задъхах, когато езикът му се разтвори по плътта, която все още пулсираше и изтръпваше от кулминацията. Опитах се да седна, но той ме избута назад, стиснал бедрата ми, за да ме задържи.
Едва можех да мисля с езика му, който се движеше по мен, доказвайки, че паметта му наистина се е върнала, защото намираше най-чувствителните ми места със свирепа точност. Бедрата ми се разклатиха под еротичния напор и скоро се задъхвах, докато не прозвуча като хипервентилация.
– Ще ме накараш да се моля, нали? – Изстенах.
Тъмният смях подразни треперещата ми плът.
– Казах ти, че ще го направя. Освен това ми липсваше твоят вкус.
От мен се изтръгна задъхан звук.
– Липсваше ми всичко.
Още едно твърдо завъртане на езика му отлепи гърба ми от пода, сякаш го беше дръпнал.
– С това колко бързо свърши, вярвам в това – чух го да мърмори.
Дори експлозивните усещания, които предизвикваше устата му, не можеха да ме спрат да му кажа, че не ме е разбрал правилно.
– Колкото и да е страхотен сексът с теб – гласът ми се задави от емоции – това е най-малкото, което ми липсваше в теб, Иън.
Той спря, а в погледа му се четеше едва удържана дивотия. Седнах и този път той не ме спря. Хванах го за косата и се плъзнах надолу, докато го дърпах напред. Тялото му покри моето и аз разтворих крака, приветствайки тласъка, който ме изпълни с най-остър възторг. След това го целунах, докато вече не можех да усетя вкуса на соления мед на моето удоволствие в устата му.
– Не трябваше да те оставям. – Истината ме напусна набързо, когато най-накрая се отдръпнах. – Много, много съжалявам.
Преди това хватката му беше стегната. В този момент тя се превърна в синина. Новата му грубост само направи удоволствието по-силно. Отдадох му се, казвайки му с грапавите си нокти и кътниците, които впих в рамото му, че искам още.
Той ми даваше още и още, докато не се изгубих в усещания, които танцуваха между невероятно удоволствие и трескава болка. Кръвта му изписа ноктите и устните ми, а моята покри устата му, когато се заклех:
– Никога повече няма да те оставя – с протяжен стон.
Той се хвана за косата ми, спирайки с внезапност, която го накара да се почувства сякаш се е превърнал в статуя.
– Кълни се в нещо повече от това, което чувстваш в този момент.
Тялото ми пулсираше от претоварването с усещания и бях леко замаяна от изпиването на демоничната му кръв, но в този момент съзнанието ми се проясни, сякаш той бе излял кофа ледена вода върху мозъка ми. Той искаше обещание, което по-късно нямаше да мога да кажа, че съм била принудена да направя, или да се опитам да отхвърля като обикновена „техническа подробност“. Каквото и да кажа след това, по-добре да го мисля сериозно.
Взирах се в очите му, докато прокарвах длан по един кътник, оставяйки кръвта, която капеше надолу, да падне и върху двама ни, тъй като все още бях в скута му, разкрачена върху него.
– С кръвта си, Иън, кълна се, че никога повече няма да те изоставя.
В погледа му проблясваше решителност, граничеща с безмилостност.
– Ще държа да го направиш. А сега – неподвижността му се прекрати с дъга, която прехвърли топлина през мен като огнена вълна – да видим дали ще успея да те накарам да крещиш достатъчно силно, за да разберем дали тази подсилена стая е толкова далеч от всички, колкото обеща Йона.
Смехът се изтръгна от мен. Затова ли се намирахме в тази мръсна дупка, вместо в много по-хубавите помещения на имението?
Ръцете ми се стегнаха около него.
– Нека – казах аз и добавих хрипливо – все пак ми обеща счупено легло.