Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Порочни обещания – Книга 2 – част 31

Глава 29

Ерешки вече не беше в салона. Бяхме само аз, Иън и Йона. Сега крилата на бившия демоничен принц се виждаха ясно, обсидиановите дъги бяха направени от нещо, което не беше нито сянка, нито нощ, а какъвто и да е мрак, съществувал преди тях. Те растяха и се разтягаха, докато Йона вливаше най-голямото количество сила, което бях усещала от тази страна на завесата, в изрисуваните с кръв символи пред него.
Кръвта беше на Иън, изпомпвана директно от сърцето му. Аз самата бях направила това, след като Иън съблече сакото и ризата си, така че само блестящата, гола горна част на тялото му носеше петното. Беше свалил и рога. Той стоеше изправен в ъгъла на стаята така, както и последния път, когато го беше махнал, макар че този път се поклащаше, сякаш в знак на одобрение на силата на Йона.
С кимване от страна на Йона изкарах още една струя кръв от сърцето на Иън, за да може той да я изрисува върху последните символи.
– Сега – каза Йона, без да вдига поглед. – Използвай част от силата, която си откраднал от Дагон, Иън.
Как? Той не можеше да се телепортира със защитите тук и… о!
Нито едно мускулче на Иън не помръдна, но цялото му тяло започна да блести, докато не изглеждаше така, сякаш се е окъпал в сребриста мъгла. Нова магия изпълни стаята, като се завъртя около силата на Йона, докато се почувствах сякаш наблюдавам невидим танц. Нищо върху Йена не се движеше, така че това не беше осезаемо заклинание. Той също така не говореше. От устните на Иън не се изтръгваше дори дъх. И все пак силата нарастваше, докато не се настъни по кожата ми. Полуочаквах да се появят вдлъбнатини по пода от тежестта ѝ.
С чувство на страхопочитание осъзнах, че Иън вече може да създава заклинания, като черпи само от своята сила. Или, по-точно, като черпеше от откраднатата от Дагон сила в него.
Йона погледна Иън изненадано, макар и доволно. След това започна да пее на език, който не бях чувала досега.
С едно щракване всички изрисувани с кръв символи изведнъж се запалиха. След това се издигнаха във въздуха, а формите им вече бяха нарисувани от огън вместо от кръв. Този огън просветна, сливайки се със силата на Иън и Йона, преди да се слее в една дълга единична вихрушка, която внезапно се заби в гърдите на Иън с достатъчна сила, за да го промуши на повече от метър през дървения под на демона.
– Иън! – Задъхах се и понечих да изтичам към него, когато едно от дългите крила ме блокира. Тежестта му опровергаваше безтелесния му вид и докосването му беше като да потопя ръката си направо в ада.
– Недей – изсъска Йона. – Още не.
Тялото на Иън се огъна, а мускулите се разтегнаха и разкъсаха, сякаш се опитваха да задържат нещо, което се бореше да излезе от него. Трептящото сияние се превърна в огън и от Иън се изтръгна вик, който ме накара да се блъсна в шокиращо неподвижното крило на Йона въпреки изгарянията, които разяждаха кожата ми.
– Спри, спри!
– Късно – каза Йона с безпощаден тон. – Иън или ще абсорбира заклинанието, или то ще го убие.
Защо изобщо се доверихме на демон? Това беше вторият път, в който един от тях излагаше живота на Иън на опасност!
Още един вой се изтръгна от Иън, когато кръвта внезапно го покри, сякаш капилярите му бяха избухнали достатъчно силно, за да пробият повърхността на кожата му. След това той се разтресе с такава сила, че чух и видях как костите му се чупят.
Пуснах другата си половина на свобода със свирепост, от която зрението ми почерня, а собствената ми кожа сякаш се разцепи. За първи път аз и половинката ми бяхме напълно съгласни: Ако Иън умре, Йона ще умре с него.
Разширих ореола на мрака, който ме обгръщаше, докато не усетих, че ширината му надхвърля големите крила на демона. След това силата ми потърси енергията във водата, заобикаляща този остров. Щом я намери, усетих Левиатан, чиито извити тела разцепваха морето, сякаш бяха смъртоносни, чувстващи вълни. Но нещо друго усети, че ги докосвам, и отдръпна силата ми като прибираща се намотка на камшик.
Ах, Левиатанът имаше владетел. Такъв, който ходеше и по суша. Интригуващо, но в момента без значение. На този остров имаше повече от достатъчно вода, за да подхранва силата ми, и… дали вампирът ми беше свършил да крещи? Добре. Звукът беше дразнещ.
Отворих очи. Демонът беше останал в ъгъла си, а крилата му бяха плътно прилепнали към тялото му, сякаш се готвеше да ме нападне, вместо да бяга. Достоен противник, значи. Дължах ли му смърт?
Погледнах към Иън. Моят вампир вече не трепереше от агония и костите му не се чупеха. Той лежеше неподвижно, със затворени очи, а предишното сребристо сияние и огненото не се виждаха никъде.
– Жив ли си? – Попитах, като се пресегнах, за да побутна Иън с крак. Нямаше отговор, но той не се беше свил в състояние на истинска смърт. От друга страна, това, че е бил убит от магия, можеше да запази тялото му. Бях виждала това и преди. Побутването ми се превърна в ритник.
– Спри – измърмори Иън, отваряйки едното си око. След това отвори и двете очи и ги разшири. – Защо хало, мой прекрасен полубоже – каза той с внимателен тон, докато бавно седеше. – Никога не сме били представяни както трябва. Аз съм Иън.
Дали ме смята за проста?
– Знам кой си – казах аз, като го погледнах с ядосан поглед. – И трябва да бягаш. Не те ли накарах да обещаеш, че ще избягаш, ако ме видиш?
Иън протегна ръка към Йона, която започна да ме обикаля хищно.
– Аз се справям с това – каза той на Йона с ясен тон.
Увереността му беше забавна, макар и неуместна.
– Ако тя се освободи и заплаши някой от моите хора… – започна Йона и спря, когато се извърнах, за да му се усмихна ледено.
– Няма да го направи – каза Иън със същата увереност.
Погледът ми се върна към него.
– Вярваш, че можеш да ме спреш?
Иън се усмихна и се издигна от дупката в пода с изненадваща грация. След това изчисти парчетата и отломките от окървавения си торс, сякаш почистваше праха от костюма си.
– Няма да ми се наложи. – Още една усмивка, тази – не само очарователна, но и лукава. – Затова и излъгах, когато обещах да избягам, ако те видя. Няма нужда. Ти доста ме харесваш.
Неусетно. Може би трябва да изтръгна кръвта от тялото му и да го зашлевя с нея.
– Дали?
Той се приближи, а усмивката му не се изплъзваше.
– О, харесваш ме. Избухваш на свобода винаги, когато съм в опасност, а също така те виждам да се спотайваш зад очите на Веритас, когато тя губи контрол по други начини.
Ласкавият му тон не оставяше съмнение кои са те. След това протегна ръка и я прокара по ръката ми. Усещанията, които последваха, не бяха неприятни, така че му позволих.
– Тя си мисли, че ти не си тя, но ти си, нали? – Почти изохка, докато продължаваше да гали ръката ми, сякаш укротяваше див звяр. – Ти си просто една друга нейна страна. Всички ние имаме своите различни страни. Твоята просто е по-… ясно изразена.
– Тя ме смята за зла. – От това изречение нещо ме убоде, сякаш ме бяха проболи с неумел бод. Горчивина, така би го нарекла тя.
– Виждал съм зло. – Сега ръката му беше в косата ми. Наклоних се към него, за да видя дали това ми харесва повече. Ако не ми харесваше, винаги можех да откъсна ръката му. – Дори не си близо.
Наслаждавах се на ръката му в косата ми. Беше дори по-приятно от потупванията по ръката ми. Тялото му също щеше да е по-приятно. Знаех това, защото той беше прав – понякога бях гледала през очите ѝ, когато споделяше плътта си с неговата.
– Можеш да си тръгнеш – казах, като размахах пръсти към Йона. – Или можеш да останеш. Така или иначе, той ще ми достави удоволствие сега.
Демонът измърмори нещо, което не ми беше достатъчно важно, за да доловя. После си тръгна. Иън се засмя, нисък, чувствен звук, който – изненадващо – ме засегна толкова, колкото и докосването му.
– Дръзка малка полунебесна миньонка, нали?
Притиснах устата си до неговата, преди да успее да каже нещо друго. Да, много приятно. Езикът му беше още по-приятен, а тялото му създаваше усещания, от които исках още. Досега само бях гледала това. Сега исках да го почувствам.
Изпуснах съскане на неодобрение, когато той хвана ръцете ми, преди да успея да го отърва от ненужните му панталони.
– Не искам да те разочаровам – промърмори той, – но не можем да направим това.
– Защо? – За да проверя дали не съм разбрала погрешно интереса му, хванах члена му. По-твърд от ледено блокче. Със сигурност нямаше пречка. – Ти искаш това.
Още един смях, този път подправен с нещо грубо.
– О, искам го цяла нощ и през следващата седмица, но половинката ти вампир ще се възпротиви, така че няма да стане.
– Ти каза, че аз съм тя – възразих, без да харесвам усещането, че ми се отказва. – Започни сношението!
Той отметна косата ми назад, преди да проследи устните ми с палеца си. По някакъв начин усещах това докосване по-дълбоко от кожата си. Магьосник.
– Ти си – каза той тихо. – Един ден ще го осъзнае, но точно сега все още се възприема като двама отделни души. Тя греши, но докато не го осъзнае, не мога да приема поканата ти. Така че отново, със съжаление, това няма да се случи.
След това ме целуна, завършвайки с ухапване, което беше достатъчно силно, за да привлече капка кръв, която той улови с езика си. Това също ми харесваше, което правеше отказа му още по-разочароващ.
– А сега – каза той дрезгаво – покажи ѝ, че греши за теб, като доброволно ѝ предадеш контрола си обратно.
Отблъснах го, чувствайки се прободена от враг, който не можех нито да видя, нито да унищожа. Сигурно така се усещаше предателството.
– Тя отново ще ме постави в клетка.
– За известно време – съгласи се Иън. – Научена е да се страхува от тази своя половина, но наученото може да се отучи. Освен това – гласът му се задълбочи – клетката е само илюзия. Ти винаги си там, нали? Когато те освободи, тя всъщност освобождава само себе си.
През устните ми се процеди въздишка. Ако той знаеше това, защо и тя не го знаеше? Дори и сега се двоумях дали да пренебрегна съвета му, но с всяко докосване на ръцете му силата ѝ нарастваше. Скоро тя щеше да се освободи, ако не стоях далеч от него.
Исках ли да го направя? Челюстта ми се стегна.
Не, не исках. Магьосник.
– Добре – казах аз и я оставих да се изправи.

Назад към част 30                                                             Напред към част 32

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!