Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Порочни обещания – Книга 2 – част 34

Глава 32

Никога досега не бях спорила с някого, докато се телепортирах. Не мога да кажа, че го препоръчвам. Всеки път, когато Иън не искаше да чуе това, което казвах, той ни местеше на още около сто километра над океанската шир. Междувременно летяхме. Или по-точно казано, Иън летеше, докато носеше мен, Силвър и Ерешки, защото аз все още бях твърде слаба, за да нося себе си, камо ли някой друг.
Никога не бях чувала такава лавина от ругатни на различни езици през часовете, които ни отне да летим, да се телепортираме, да почиваме и да повтаряме, преди най-накрая да достигнем континента, който се оказа крайбрежието на Санта Моника, Калифорния. Много пъти очаквах Иън да остави Ерешки да се удави, но въпреки ясно изразените му възражения той я задържа с нас. В крайна сметка не бях сигурна дали това беше от уважение към моите желания, или заради по-хладнокръвното ми твърдение, че Ерешки струва повече жива.
Така четиримата се натъкнахме на първата прекрасна къща на плажа, която видяхме, след като преплувахме последните няколкостотин метра до брега. Тя не беше празна, но няколко мига от погледа на Иън по-късно богатата кавказка двойка на средна възраст беше твърде щастлива да ни приеме като свои неочаквани гости. Демоните не можеха да влязат в частен дом, освен ако не са поканени, а ние бяхме наближили обяд, така че през следващите няколко часа дневна светлина бяхме в безопасност.
Отпих дълга, благодарна глътка от китката на мъжа, докато съпругата му се занимаваше с това да пита Ерешки дали иска нещо за ядене. За моя изненада Иън отиде направо до телефона на двойката и започна да набира номера.
– Криспин – каза той миг по-късно. – Появи се нещо спешно. Трябва да се срещнеш с мен в любимата ми къща тази вечер и знам, че обичаш да я държиш близо до себе си, но каквото и да правиш, не взимай момичето със себе си.
Чух хъркането на Боунс през телефона.
– Знаеш, че Кат няма да се съгласи да остане…
– Не това момиче – прекъсна го Иън.
Последва напрегнато мълчание, след което Боунс каза:
– Ще се видим довечера – и затвори слушалката.
Бях заинтригувана. Дали Иън най-накрая беше помолил приятелите си за помощ, за да свали Дагон?
Иън остави телефона. После се просна на най-близкия диван, без да се интересува, че все още е мокър. Ерешки се помъчи да се отдалечи от него, доколкото позволяваше зашеметяващата стая с изглед към океана. Улових я да поглежда към страничната врата, която водеше към верандата и нейното стълбище към плажа, сякаш преценяваше шансовете си да стигне навреме.
– По-безопасно е да си с нас, отколкото сама. Дагон ще те разкъса, за да получи това, което иска от теб. – Не можех да я убия с чиста съвест, но и нямах намерение да я глезя. – Всичко, което ще направим, е да бъдем груби и да те държим затворена. Бъди мъдра, Ерешки. Предпочитай грубостта и затвора пред смъртта.
– Той все още иска да ме убие – каза тя с треперещ глас.
Усмивката, която Иън и хвърли, говореше, че не греши.
– Няма да го направи – отвърнах аз, като пренебрегнах предизвикателното извиване на веждите на Иън. – Ти си перфектната стръв. Дагон явно е намерил начин да те проследи; унищоженото островно светилище на Йона е доказателство за това. Пристигнахме по-малко от дванайсет часа преди земетресението, а прилагането на толкова мощно заклинание би отнело много повече време, така че Дагон те е проследил там. Не и нас. Но Дагон все още не е в пълна сила. Освен това ще бъде поразен от осакатяваща болка, щом се доближи до Иън, така че най-накрая ще му заложим капан, от който няма да може да избяга.
Разполагахме само с елемента на изненадата и резултатите от това, което баща ми беше направил на Иън, за да се преборим с дивата способност на Дагон да изгаря души, за да увеличи силата си, но това щеше да е достатъчно.
– Защо това, че съм близо до Иън, ще му навреди? – Попита в същия момент Ерешки, когато Иън каза:
– Продължавай – с опасно копринен тон.
Аз се сковах. Нима не му бях споменала за това преди? От потъмнялото изражение на Иън личеше, че не съм. Въздъхнах.
– Баща ми ти е направил заклинание, което се активира само когато Дагон е наблизо. Видя какво направи, когато Дагон провали срещата ни в увеселителния парк. Той падна на колене, крещейки.
Споменът стопли сърцето ми, но пръстите на Иън започнаха да барабанят по подлакътника на дивана достатъчно силно, за да изпратят във въздуха парченца пух от вътрешната му плънка.
– Веднъж си помислих, че най-ужасното нещо, което съм чувал, е, че жената на Влад, която е вещица, ме проклина да се влюбя в някой, който настоява за моногамия. – Тонът на Иън беше измамно весел. – Сигурно не съм чул онази част, в която тя добавяше, че обектът на моите чувства ще има и разяждащи скрупули, съчетани с безумни защитнически инстинкти, които водят до повтарящи се склонности към самоубийство!
Сигурно не съм пила достатъчно от богатия съпруг. Ако бях, може би щях да разбера за какво, по дяволите, говори Иън.
– Това ли е твоят начин да кажеш, че не искаш да бъдеш моногамен?
Крайната масичка премина през прозореца. Стъклото се счупи, а жената издаде уплашен писък, който Ерешки повтори. Иън беше пред мен, преди да успея да проговоря, а силните му пръсти сега се впиваха в раменете ми.
– Не. – Гласът му беше по-суров от ръмжене. – Това е моят начин да кажа, че не мога да повярвам, че си ме избягвала седмици наред заради предполагаемата ми защита, когато през цялото време, правейки това, си се излагала на по-голяма опасност, защото съм бил закърмен да бъда проклет Дагон-отблъсквач!
– Не мислех за моята опасност – изригнах, а умората се превърна в гняв. – Изобщо не мислех много, както се опитвах да ти обясня отново и отново. Да, справих се зле, но след като държиш мъртвото ми тяло в ръцете си, можеш да реагираш с цялата хладна рационалност, която искаш. Дотогава ме извинявай, че не действам с най-добрата си студена логика веднага след като държа твоето!
– Трябва да тръгваме – каза съпругът ми и излезе от стаята. Ерешки сигурно се съгласи. Тя започна да го следва, докато Иън не изръмжа:
– Остани! – Със светнали очи.
В този момент всички замръзнаха.
Дали сега Ерешки беше податлива на контрол над съзнанието като обикновените хора? Или беше замръзнала на място, защото се страхуваше да не разгневи Иън още повече? Нямах време да разбера кое от двете. Очите на Иън се затвориха и той си пое дъх, сякаш за да се успокои.
– Не – каза той с дрезгав тон. – Аз също не бих реагирал логично или рационално на това, че си мъртва в ръцете ми. Сега, има ли нещо друго, което си пропуснала да ми споменеш?
Взирах се в очите му, а гневът ми си отиваше толкова бързо, колкото беше дошъл. В тях имаше твърде много сурови чувства, за да останат. Или, както ме беше предупредил брат ми, виждах само това, което исках да видя? Дали не потънах в същите подвижни пясъци като много, много други, като предположих, че Иън изпитва повече чувства към мен, отколкото изпитваше?
– Не – отговорих дрезгаво. Какво изпитваше или не изпитваше Иън към мен, беше разговор за друг път. Сега оцеляването беше на първо място. – Мисля, че това е последната ми тайна.
Саркастична усмивка изкриви устата на Иън.
– Надявам се да е така, но няма да се изненадам, ако не е. А сега – върна се към мълчаливата ни аудитория – Господин и госпожа Рич, поканете половин дузина от най-богатите гадове, с които сте приятели. Не приемайте „не“ за отговор. Не знам за прекрасната ми съпруга, но аз съм гладен.

Назад към част 33                                                     Напред към част 35

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!