Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Порочни обещания – Книга 2 – част 40

Глава 38

Никога не исках да напускам къщата на плажа на Менчерес. Не и когато завинаги щях да свързвам това място с мястото, където наистина бях открила щастието – като оставим настрана всички вътрешни конфликти относно Тенох и другата половина от мен. Всъщност вече бях формулирала предложение да купя това място от Менчерес, когато водата, която държах в ръцете си, изведнъж затрептя и от нея се чу познат женски глас: „Ариел“.
Толкова се уплаших, че изпуснах водата и скочих от мивката. Бях сама в банята, тъй като Иън си беше тръгнал след дългия ни, много приятен душ. Бях останала, за да разчеша заплетената си от секс коса и да си измия зъбите. Бях в процес на изплакване на устата си, когато водата в ръцете ми изведнъж започна да говори с гласа на Ерешки.
Или току-що бях изпаднала в пълно умопомрачение, или Ерешки наистина се опитваше да общува с мен чрез водата. И на двете възможности давах шансове петдесет на петдесет.
Нямаше смисъл да се чудя коя от двете. Сложих ръце под все още течащия кран на мивката, напълних ги и зачаках.
Нямаше гласове, нямаше странно трептене. Тогава психотичен срив. Въздъхнах. Е, аз бях издържала почти пет хилядолетия без такава. Предполагам, че съм закъсняла. Можеше да бъде и по-лошо. Чувала съм, че писателите изпадат в психоза на всеки десет години…
– Ариел – каза един глас, преди блестящият образ на Ерешки да се оформи във водата, стиснала ръцете ми. – Този път не ме изпускай – добави тя. – Това заклинание е доста натоварващо.
Единствената причина, поради която не хвърлих водния ѝ образ в огледалото, беше, че ми беше любопитно защо се е осмелила да се свърже с мен.
– Съжалявам – казах с тежък сарказъм. – Не бих искала да те натоварвам. Искам да си здрава и силна, когато те разкъсам на парчета.
Тя се засмя. Удари ме като физически удар, когато видях как ъгълчетата на очите ѝ се набръчкват от веселието ѝ. Когато бях човек, тази гледка беше една от единствените радости в живота ми. Сега тя ме изпълваше с ярост, която караше ръцете ми да треперят.
– Наистина ме изненада с това колко злобна си станала – отбеляза тя. – Нямах представа, че ще посегнеш направо към гърлото ми, когато ме видя за първи път. Мислех, че все още изпитваш сестринска любов към мен. Ако знаех, че си научила за двуличието ми още когато си била на Дагон, никога нямаше да те последвам в онази баня.
– Никога не съм била на Дагон – изплюх се аз. – Но ти беше от момента, в който се запознахме, и всеки един момент след това.
Видях как тя сви ръце и сви рамене.
– Когато бях млада, гладът беше често срещано явление. Не исках да умра от глад като останалата част от моя народ. Дагон ми предложи алтернатива.
Алтернатива? Така тя отмина това, което е помогнала на Дагон да направи със стотици мъже, жени и деца, които за разлика от мен не са се върнали от мъртвите, след като са му били принесени в жертва? Искаше ми се тя да е в ръцете ми точно сега. Щях да изстискам живота от нея, като през цялото време се усмихвах.
– Защо се свързваш с мен? Това заклинание е твърде сложно, за да го използваш само защото искаш да злорадстваш.
Тя си позволи още една усмивка, преди тя да избледнее.
– Не осъзнавах дълбочината на силата ти, докато не видях как задържаш част от морето. Дагон ми каза, че можеш да изтръгваш кръв и вода от хората, но това…
– Това е най-малкото, което ще ти направя – казах приятно.
– Ето защо се свързвам с теб. – В гласа ѝ се появи нотка на раздразнение. – Не искам да ме убиваш. Правете каквото искате с Дагон, но ме оставете на мира.
Смехът се изтръгна от мен на резки писъци.
– Не знаех, че си толкова забавна, Ерешки! Моля те, разкажи ми още една шега.
Дори през несигурния блясък на водата видях как лед изпълва ясните ѝ кафяви очи.
– Дагон отдавна подозираше, че Ашаел крие нещо. Колко забавно ще ти се стори, ако кажа на Дагон, че Ашаел е този, който те е довел при Йона? Или че двамата сте имали „много общи неща“, както си казала на Йона?
Спрях се. Ако го направеше, Дагон щеше да го повтори, а Ашаел щеше да бъде преследван от други демони заради верността си към техния най-търсен беглец. Като прибавим и спекулациите, че Ашаел не е „истински“ демон, той щеше да бъде нарочен за смърт от всеки вид, който се страхуваше от хора със смесена раса, а това бяха всички.
По дяволите.
По лицето на Ерешки се появи победоносен поглед.
– Мислех, че те е грижа за красивия демон. Бях твърде далеч, за да чуя какво се говори, но ти изглеждаше, че молиш за живота на Ашаел, когато любовникът ти го заплаши веднага след като пристигнахте при Йона.
По дяволите! Това се беше случило пред очите на къщата на Йона. С огледалното качество на прозорците му не можех да разбера дали някой ни е шпионирал. Явно поне един човек го беше направил.
– Сигурно си била шокирана да ме видиш – отбелязах аз.
Още едно свиване на рамене.
– Тогава не. Разпознах те едва по-късно. В крайна сметка беше минало много време.
По някаква причина това ме разгневи повече от всичко, което беше казала преди това. Когато си помагал за измъчването и убийството на някого в продължение на десет години, най-малкото, което можеше да направиш, беше да я разпознаеш!
Иън изведнъж изпълни вратата, но рязкото поклащане на главата ми му попречи да влезе.
– Значи предлагаш да си мълчиш за Ашаел, ако не те преследвам като мръсната отрепка от паразити, която си – обобщих с твърд тон. – И се предполага, че трябва да вярвам в искреността ти за това защо?
Веждите ѝ се вдигнаха.
– Уморих се да изпълнявам заповедите на Дагон. Последната му задача – да ме изпрати да унищожа острова на Йона, за да може после да си приписва заслуги, едва не ме уби, както знаеш. Но ако го убиеш и се съгласиш да ме пощадиш – усмивката ѝ отново набръчка ъгълчетата на очите ѝ – аз съм свободна. Достатъчно искрено ли е това за теб?
Способна ли беше на такъв задочен егоизъм? Разбира се, че беше. Знаех това по-добре от всеки друг. Но не ѝ се доверявах. Все пак това не означаваше, че тя е безполезна.
– Подслади сделката. Първо ни дай информация за местоположението на Дагон.
– Той не ми съобщава за местонахождението си – издекламира тя. – Когато ме търси, използва връзката в марката ми, за да ме намери.
– Тогава ми кажи къде си, за да го намеря по този начин.
Тя ме погледна с поглед, който беше толкова светски, че ми напомни, че е живяла толкова години, колкото и аз.
– За да можеш да ме убиеш и да причакаш Дагон до костите ми? Мисля, че не.
Подарих ѝ дивашка усмивка.
– Струва си да опиташ.
Образът ѝ започна да избледнява.
– Заклинанието е почти изчерпано. Приеми условията ми, Ариел. За разлика от Дагон, аз не се опитвам да те убия, така че убийството ми би било само залък за гордостта ти. Наистина ли това струва повече за теб от живота на Ашаел?
Да! част от мен искаше да изкрещи. Искаше ми се тази част да дойде от другата ми половина, но не. Всичко това принадлежеше на мен.
Въздишката ми избухна от мен. Когато проговорих, това беше през зъби, стиснати от дълго отричана ярост.
– Не казвай на никого за Ашаел – изсъсках аз, – и се заклевам, че никога няма да те убия, Ерешки.
Последното нещо, което видях, беше усмивката ѝ. За всеки друг тя би изглеждала като безгрижната усмивка на красива жена от Близкия изток на двайсет години. За мен тя беше отрова, която се плъзгаше по вените ми.
Изхвърлих водата в мивката, след което се промъкнах покрай Иън, без да говоря. Не можех да понасям да чувам упреците му или да го карам да ме подтиква да се върна към думата си. Вече знаех защо Ерешки не заслужаваше и частица от честта ми, но ако държах на думата си само когато е лесно, тогава тя беше толкова безполезна, колкото и тя.
Бях толкова развълнувана, че излязох от къщата и слязох на пешеходната алея. Слънцето беше изгряло и ярките му лъчи стопляха студеното дърво под краката ми. Не се спрях, докато не оставих дървото на пясъка, а после оставих пясъка на ледената прегръдка на вълните.
Иън, без изненада, се присъедини към мен. Бях облечена с халат, който плуваше около мен в дълбоката до кръста вода, но той не носеше нищо, освен странно доволна усмивка.
– Какво? – Казах. – Искаш да ми кажеш, че си бил прав за това, че съм твърде глупаво благородна за собственото си добро?
– Съвсем не – отвърна той с весел тон. – Твърде зает съм да си представям как ще благодаря на Ерешки.
– Да и благодариш? – Повторих невярващо.
Усмивката му се плъзна в гримаса, която съперничеше на ледените води по своята студенина.
– Преди не можех да си представя как ще успея да я убия, без да те лиша от заслуженото ти отмъщение. Сега тя реши този проблем, така че напълно възнамерявам да и благодаря, преди да заколя малката кучка.
Започнах да се смея, за което не бих си помислила, че съм способен само преди малко. Но това наистина беше смешно, по начина, по който кармата идва за теб.
Ерешки и преди се беше измъкнала на свобода, защото стражите на Иън бяха направили грешката да я подценят. Току-що беше направила същата грешка с Иън. Ерешки си мислеше, че е в безопасност, защото се бях зарекла да не я убивам? Изчакай да види какво може да направи Иън.
– Изведнъж се оказах в добро настроение – казах аз.
– Аз също – отвърна той, а усмивката му се превърна във вълча. – Защото благодарение на това, че тя се свърза с теб, сега аз мога да усетя къде е тя.

Назад към част 39                                                       Напред към част 41

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!