Джанин Фрост – Принц на нощта 4 – В огъня ЧАСТ 12

Глава 12

Влад продължаваше да се взира в Иън и от погледа му личеше, че мислено сваляше слой по слой от кожата на Иън. – Този човек ни намира?
Кимване.
– Ако се интересува.
– А ако не се? – Попита Влад, а гладкият му глас прикриваше опасните течения, които усещах да напират към щитовете му.
– Тогава той завива наляво и ние оставаме трио вместо квартет – отвърна Иън, а тонът му добави: „Не е ли очевидно това?
Влад се облегна назад в стола, който скърцаше под новото му, по-едро тяло.
– Тогава нямаше нужда Мия и аз да сме тук. – Думите му увиснаха във въздуха като отрова, завихрена в най-хубавото вино. – И все пак ти настояваше да дойдем. Защо?
Иън се ококори, сякаш се обиди, но аз започнах да разбирам, че много малко неща го обиждат.
– Не искаш да си тук, ако Ашаел се появи?
– Ако искаше, можеше да му кажеш да се срещне с нас на друго място – каза Влад. – Не, не затова ни доведе, а тъй като си патологичен егоист, сигурно е защото ти е изгодно.
– Подкрепа.
Думата излезе от устата ми, преди да имам време да я обмисля, но когато долових най-слабото разширяване на очите на Иън, разбрах, че съм отгатнал правилно. Изпуснах кратък смях.
– Имаш врагове на този свят. Затова Менчерес трябваше да те кара да се чувстваш виновен, за да ни помогнеш, така че сега, когато си принуден да бъдеш тук, се уверяваш, че не идваш сам.
Мълчанието на Иън беше потвърждение.
– Изглежда, че се нуждаеш от нас толкова, колкото и ние от теб – отбеляза Влад с мрачно доволен тон.
Устата на Иън се стегна, онази твърда искра проби през дяволската му фасада.
– За момента, така че смятам, че да ме подкрепиш е най-малкото, което можеш да направиш.
– Можеше просто да ни попиташ – отбелязах аз.
Погледът, който Иън ми хвърли, беше невярващ до степен на поразяване от гръм.
– Да ви се доверя? – каза той, сякаш му бях предложила да се подпали и да скочи в пълно с бензин езеро. – Защо?
– Не сега – каза Влад, а погледът му се стрелна из стаята. – Прекалено много уши, дори и повечето от тях да са човешки.
Може би човешки, но магията, която пулсираше на това място, беше осезаема. Дори и да бях сляпа, щях да знам, че се намирам на специално място. Способността да виждам означаваше единствено, че непрекъснато съм заслепена, ако си позволя да продължавам да се оглеждам. Но ние не бяхме тук като туристи, макар че това беше място, за което милиони хора биха платили през носа, за да почиват.
– Колко време трябва да чакаме, за да видим дали Ашаел възнамерява да отговори на призива ти? – Попитах с по-тих глас.
Иън се настани обратно на дивана.
– Няколко часа. Ако не се появи, ще опитаме отново утре, но преди да тръгнем, трябва да отдадем почит на архитекта на това ниво. Не пренебрегвай хидра маг, освен ако не искаш да се удавиш многократно през следващите пет дни, както открих по трудния начин.
– Значи можеш да се обучаваш – изрече Влад, а аз се огледах наоколо с ново разбиране.
– Хидра маг. Това е човек, който може да контролира водата, нали?
Иън погледна Влад със зъл поглед, преди да отговори.
– Да, елементарната магия е темата на този хотел. Това ниво е вода. Има и ниво, създадено от земен магьосник, друго – от въздушна вещица, и едно, управлявано от огнена магьосница.
– Огън? – В очите на Влад се появи интересен блясък.
Иън го погледна проницателно.
– При други обстоятелства не бих искал нищо повече от това да те изправя срещу нея, за да видя кой ще победи, но обещах да не те излагам на опасност заради собственото си забавление.
– Кой е този? – Влад кимна към елегантно облечен русокос мъж, който се взираше в тила на Иън, сякаш можеше да направи дупки в него.
Иън се обърна и изсумтя.
– Това може да е проблем…
Останалата част от думите му бе прекъсната, когато той полетя назад, сякаш дърпан от гигантска струна. Преди Влад или аз да успеем да реагираме, ние също бяхме понесени от същата тази неудържима сила. По-бързо от миг, тримата се устремихме към гигантската дупка в средата на тавана, тласкани от невидима магия и силата на безбройните галони вода, които бяха засмукани във вихъра заедно с нас.
Сега вече знаех точно какво е усещането да те пуснат в тоалетната. Това беше единственият начин, по който можех да опиша, че съм запратена през огромна, вътрешна тръба с неконтролируема сила. Водата избухна в носа ми, създавайки ми усещането, че се давя, въпреки че не ми се налагаше да дишам. От гадния начин, по който стомахът ми се свлече, разбрах, че се изкачваме много бързо, а налягането на водата беше толкова голямо, че не можех да си сваля ръкавицата, за да проявя камшика си, за да счупя тръбата и да ни освободя. По същия начин Влад нямаше да може да използва огъня си. Не и докато беше под водата.
Когато налягането рязко се разсея и вместо болезнените мокри вълни усетих студен въздух, изпитах облекчение… докато не видях нищо друго освен мъгла между мен и земята долу. Тръбата сигурно ме беше изплюла доста над покрива на хотела, а скоростта ме беше изхвърлила далеч от всичко, за което да се хвана.
Инстинктът ме накара да се размахам в безумен, карикатурен опит да забавя спускането си, но тогава бях хванат във въздуха и издърпана назад към голямо, нагорещено тяло. За времето, което Влад ни спусна безопасно на земята, разбрах, че водопадът на безкрайността пада от покрива в канализацията в основата на сградата, която трябва да води към пода на Атлантида. Там той се засмукваше обратно към покрива, за да може да пада и така да се допълва в един безкраен, повтарящ се цикъл.
Щях да се възхищавам на дизайна, но все още кашлях. Внезапното заливане на белите ми дробове с галони вода ме болеше. Влад ме удари няколко пъти по гърба, което ми помогна да изхвърлим и последната кашлица, след което отметна мократа коса от лицето ми.
– Вече си добре?
– Да – отвърнах, като се опитах да се усмихна. – Предполагам, че това е начинът, по който магическите хора показват на нежеланите гости вратата.
– Проклето грубо е това, което е – промълви Иън между собствените си кашлици. Беше на около десетина метра от нас, а когато се изправи, тесните му кожени панталони скърцаха от това, че бяха напоени с вода. – Все пак очаквах много по-лошо.
Последната дума едва бе излязла от устата му, когато изведнъж отново започнахме да падаме. Не знаех как твърдата земя може изведнъж да се превърне в разреден въздух, но точно това се случи. Ударихме се в дъното на ямата на около петдесет метра надолу. Влад ме сграбчи и се опита да ни промуши през мъглата, която покриваше новата дупка, но когато стигнахме до нея, мъгливата пара беше някак толкова твърда и непробиваема, че ние отскочихме от нея, вместо да преминем през нея.
– Това е по-скоро – каза мрачно Иън, докато и той се опитваше и не успяваше да прелети през мъгливия таван.
Земята започна да се размества и нещо, което приличаше на лъскави дървесни корени, се измъкна от земята. Когато един от тях се уви около глезена ми, острото, отчетливо изгаряне, което остави, не беше причинено от нещо дървено или органично. Вместо това беше метално.
Или по-точно сребро.
– Неизбежна яма на смъртта със сребърни корени? – Иън звучеше почти възхитено. – Превъзхождаш себе си, Блекстоун.
– Радвам се, че не съм ви разочаровал – каза гладко гласче отгоре ни.
Погледнах нагоре и през мъглата, която някак си беше неразрушима, видях суетния рус мъж от стаята в Атлантида. Той беше коленичил на ръба на нашата яма и носеше много доволна полуусмивка, докато ни гледаше надолу. По равномерните удари в гърдите му личеше, че е човек, но очевидно беше нещо повече от човек. Беше магьосник. И то могъщ, като се има предвид всичко, което току-що беше направил.
Влад ме грабна, като ме държеше настрана от обсега на по-търсещите сребърни корени, след което насочи най-опасния си поглед към русокосия магьосник.
– Освободи ни веднага.
Блекстоун изпусна забавно хъркане.
– Умствените трикове не действат върху моя вид, вампире, а аз нямам намерение да освобождавам никого. Направих този капан точно с тази цел, а сега възнамерявам да седя и да гледам как всички вие умирате.
– Хайде, Блекстоун – каза Иън с припрян тон – дори ти трябва да се съгласиш, че това е малко прекалено.
Русите вежди се повдигнаха.
– Оставил си ме на милостта на най-могъщия демон, който някога съм срещал, само за да спасиш собствената си кожа. Ако бях прекален, щях да те оставя да живееш около хиляда години, които ще са необходими на земята да прокара тялото ти през дълбините си, докато не изгориш докрай, когато достигнеш сърцевината ѝ.
Извиках. Добре, значи си имахме работа с някой могъщ и психотично склонен към отмъщение човек. Тъй като бях омъжена за Влад, имах опит и с двете неща.
– Проблемът ти е с Иън, но ти дори не познаваш нито мен, нито съпруга ми – казах аз и дадох на Блекстоун приятелска усмивка. – Оставете ни да си вървим, а след това правете с него каквото си искате.
– Благодаря ти все така, попче – изпъшка Иън.
Махнах с ръка.
– От това, което каза Блекстоун, го заслужаваш, така че спри да хленчиш и приеми наказанието си като мъж.
– Ти безсърдечна малка харпия! – Изрече Иън с отпуснати челюсти.
Само му махнах отново пренебрежително, но това, което правех в действителност, беше да смъкна ръкавицата си. Не, наистина не възнамерявах да оставя Иън на гибел, дори и да смятах, че магьосникът има основателна обида. Ако успеехме да преминем през това силово поле от мъгла, можех да направя Блекстоун на кайма с камшика си. С оглед на това колко далеч долу се намирахме сега обаче, камшикът ми не можеше да достигне до Блекстоун, дори и да успееше да проникне през мъглата, а тъй като Влад все още не го беше докоснал, не можеше да го изгори.
– Не забравяш ли нещо? – Добави Иън, безполезно ритайки, докато един от тези сребърни корени се извиваше в крака му и после се забиваше в прасеца му. – Имаш нужда от мен – завърши той.
Влад погледна магьосника, който контролираше тези смъртоносни сребърни корени, после погледна към Иън.
– Може би сега се нуждаем само от него.

Назад към част 11                                                                   Напред към част 13

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!