Джанин Фрост – Принц на нощта 4 – В огъня ЧАСТ 4

Глава 4

– Какво? – Казах на глас. – Кои са „те“?
Влад се огледа наоколо.
– С кого говориш?
– Мирча – казах през зъби, опитвайки се да се съсредоточа, но вече чувах само тишина в съзнанието си.
Какво имаш предвид?“ – Мислено изкрещях в отговор, но все още не чувах нищо в отговор.
Влад ме хвана за раменете.
– Мирча? Какво каза?
Поклатих глава, изтръпвайки от продължаващите прорези, които сега осъзнах, че са думите „Кой е там?“ издълбани отново и отново.
– Каза: „Отговорете обратно чрез плътта си или ще ме убият“. Не знам кого има предвид и не мога да попитам. Вече го няма.
– Те? – Повтори Влад, а устата му се стегна в стоманена линия. – Ако това не е дело на Мирча, на кого е?
С поглед към мен, който успя да бъде едновременно безмилостен и извинителен, той прокара парещ пръст по бедрото ми. Остави тънка следа от изгоряла плът, която се четеше ясно като мастило. Дори докато стисках зъби срещу болката, отбелязах с иронична благодарност, че почеркът на Влад беше безупречен.
Мирча ми трябва жив. Посочи цената си – Влад Дракул
Другите мистични резки по стомаха ми спряха веднага. Влад изсипа върху мен останалата вода от вазата с цветя, измивайки старата кръв, така че всеки нов отговор да се вижда лесно. И двамата зачакахме в напрегнато мълчание. Ако все още бях човек, щях да затаи дъх.
Минутите минаваха, а нищо не се случваше. Никога не съм мислила, че ще бъда разочарован от това, че не са ме нарязали, но почти се гърчех от възбуда, тъй като кожата ми оставаше невредима.
– Опитай се да им изпратиш нещо друго – призовах аз. Може би това нямаше да ми хареса, но трябваше да знам какво се случва.
Влад ми хвърли още един жестоко нежен поглед, след което започна да пали новото си съобщение. Този път то беше много по-дълго, така че му трябваше целият ми корем, за да го напише.
Доведи ми Мирча и ще бъдеш богато възнаграден. Убий го и аз ще унищожа теб и всички, на които държиш.“
– Начин да се подмажеш на когото и да е – промърморих аз.
Този път в погледа му нямаше и намек за мекота, докато ме гледаше.
– Това е истината.
Не беше нужно да усещам емоциите му, за да знам, че е имал предвид всяка дума. Бруталната страна на Влад беше най-нелюбимата ми част от него, но въпреки това беше част от него. Когато беше човешки принц на Румъния, той не беше удържал далеч по-голяма империя с цветисти речи. Направил го е с чиста жестокост, а вековете като вампир след това само са го ожесточили още повече.
– Ами ако това е Мирча и той си играе с нас?
Влад докосна мястото над сърцето ми.
– Едно погрешно движение на острието и ти и Мирча щяхте да загинете. Не го обмислих по-рано, но е логично това да не е Мирча. Той ме мрази, но не би рискувал собствения си живот толкова безразсъдно. Това означава, че някой друг го е направил, а Мирча трябва да е казал на този човек за връзката си с теб – и по този начин с мен – за да се спаси.
Имаше смисъл, особено като се има предвид странното „Какво?“, което бях доловила от Мирча точно преди това да се случи. Той звучеше така, сякаш някой го беше изненадал, и то не по добър начин. И все пак…
– Мирча е вампир, превърнал се в некромант, който може да изчезва във въздуха – посочих аз. – Как изобщо някой може да успее да го задържи достатъчно дълго, за да го прободе със сребро, ако Мирча може да се дематериализира на воля?
– Само по един начин – каза Влад, а ласкавият му тон ми напомни за звука, който издават ножовете, когато пронизват плътта. – Мирча е държан от хора, които са дори по-могъщи от него.
Магията е гадна! Помислих си отново, този път с много по-голяма ярост. Не стигаше, че най-сетне бяхме победили вампира, който се беше съюзил с Мирча във вековния опит да убие Влад. Сега трябваше да се притесняваме и за група мистериозни магьосници. И как щяхме да ги открием, когато дори не знаехме кои са „те“?
Затворих очи. Преди не се страхувах от връзката си с Мирча, защото той не можеше да ме убие, без да се самоубие. Сега животът ми беше в ръцете на хора, за които не знаех нищо, освен че бяха могъщи магьосници и изглежда искаха да убият човека, с когото бях магически обвързан.
– Трябва да развалим заклинанието, което ме свързва с Мирча – казах аз, отваряйки очи. – По един или друг начин.
– О, ще го направим. Никога не се съмнявай в това.
Погледът на Влад беше толкова ярък, че приличаше на горящи изумруди, докато ме галеше по лицето. След това ръката му се спусна надолу, сплеска се, когато достигна мястото, където ме беше пробол онзи невидим, подхранван от магията нож.
– Само миг преди да те загубя.
Емоциите му останаха заключени, но мускулите в челюстта му, заедно с повишената му температура, бяха достатъчни, за да разбера, че отвътре той все още е запален. Протегнах ръка и преплетох пръстите си през неговите, докато стиснатите ни ръце се озоваха над сърцето ми.
– Не си ме загубил.
И аз не го бях загубила. Преди по-малко от час си мислех, че съм го направила. Взирах се във Влад, спомняйки си как се бях опитала да запомня лицето му, защото мислех, че няма да го видя отново. Сега исках нещо по-осезаемо от дълъг поглед, който да ми напомня, че и двамата все още се имаме един друг.
Придърпах главата му надолу и го целунах. Достатъчно беше да докосна устните му, за да отговори. Той промълви нещо без думи, след което ме издърпа от мокрото, окървавено легло, за да ме сложи пред камината. Огънят се надигаше все повече, докато той ме гледаше, докато оранжевите и сини пламъци изглеждаха така, сякаш се опитват да си пробият път през решетката, за да ни достигнат.
– Никой няма да ми те отнеме – изръмжа Влад, а ризата му се разкъса след един замах. Панталоните му срещнаха същата съдба, след което разгорещеното му тяло покри моето и той ме целуна.
Не можех да спра токовете, които пулсираха в него, когато притисках гърба му, а от ниските, мрачно еротични звуци, които издаваше, той не искаше да го правя. Ръцете му се движеха по мен с безмилостното знание на любовник, който не би се задоволил с нищо по-малко от моето пълно, безрезервно отдаване. След това пръстите му ме дразнеха с удари, които съвпадаха с чувствените движения на езика му. След това бях повече от готова да му дам всичко, което искаше… и да взема всичко, от което се нуждаех.
Стигнах долу и хванах члена му, докато се извивах под него. Стоновете му вибрираха в устните ми, докато той търкаше дебелия, твърд член в мен, изпращайки звездна вълна от усещания в слабините ми. Вместо да се напъне напред, както отчаяно исках, той хвана двете ми ръце и ги притисна над главата ми.
– Още не – каза той с гърлен глас.
Протестът ми се превърна в продължителен стон, когато той се плъзна надолу и зарови устата си между краката ми. Езикът му беше извита, огнена марка, която ме накара да хлипам наполовина от удоволствие, а дясната ми ръка изстрелваше в него все по-големи токови удари, докато страстта ми достигаше точката на пречупване.
– Моля те – изпъшках.
Ниският му смях дразнеше болезнената ми плът.
– Знаеш, че тази дума не ми върши работа.
Бях прекалено разярена от желание, за да го оставя да издържи. Преобърнах се и извиках, когато рязкото ми движение притисна устата му към мен, а той сграбчи бедрата ми, за да се задържи там. След това, дори когато се тресях от наченките на оргазъм, принудих главата му да се издигне нагоре и едновременно с това се плъзнах надолу, докато бедрата ни не се изравниха и аз можех да се вгледам в сегашните му очи с цвят на изумруд.
– Тъй като мразиш думата „моля“ – казах аз, а гласът ми беше дрезгав от страст. – Ами сега?
Устните му се заеха с моите в същото време, когато той се вмъкна дълбоко в мен.

Назад към част 3                                                                      Напред към част 5

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!