Джанин Фрост – Принц на нощта 4 – В огъня ЧАСТ 6

Глава 6

Кацнахме в Чешир, Англия, който за щастие беше само на кратък полет от Лондон. Шофьорът вече ни чакаше и непознатият шофьор ни откара в имение, което изглеждаше като от сериала „Абатство Даунтън“. Шофьорът ни закара и след това потегли, оставяйки ни пред голямата двойна врата на имението.
Те се отвориха, преди Менчерес да почука, и разкриха поразително красив вампир с ярки тюркоазени очи и дълга до раменете кестенява коса. Имах време да забележа особеностите на лицето и косата му, защото след един поглед държах погледа си твърдо насочен нагоре. Влад измърмори проклятие, дори когато голият вампир изпусна раздразнено хълцане.
– Каза, че е спешно, Менчерес, така че влезте.
– Иън – каза Менчерес с укорителен тон. – Трябваше поне да се облечеш.
Иън погледна надолу, сякаш едва сега осъзна, че единственото нещо, което носи, е много интимно поставен сребърен пиърсинг.
– Виждаш ли на лицето ми жена, висока седем фута? – Попита той с разговорен тон. – Не, защото спрях да правя това, което правех, и опразних къщата си, както поиска, така че най-малкото, което можеш да направиш, е да не ми се караш, че не съм облякъл смокинг.
Бях толкова изненадана от графичното описание, че не знаех как да реагирам. Приятно ми беше да се запозная с теб, но това не изглеждаше приложимо. Съжалявам, че прекъсвам кунилингуса ти! Вероятно беше по-подходящо, но не смятах да кажа и това.
– А, но коя е тази? – Продължи Иън, като наведе глава около Влад, за да ме погледне по-добре. – Мммм, не е ли зашеметяваща? Ако тя е моята утешителна награда, тогава приемам…
– Тя е моята съпруга – изръмжа Влад, преди да успея да поправя погрешното предположение. – И ако членът ти трепне още веднъж, докато я гледаш, ще го изгоря.
– Влад, ти се закле – каза ниско Менчерес.
– Кастрацията няма да го убие – отвърна веднага Влад. – Животът му беше всичко, което обещах, а крайниците му могат да израснат отново.
Вместо да се разтревожи, Иън се засмя.
– Ето че си мислех, че днешният ден ще бъде скучен. Сега просто трябва да знам какво е довело прословутия Император до моята врата, особено ако е толкова важно, че моят баща те е накарал да се закълнеш да не ме убиваш.
Неговият баща. Хвърлих изненадан поглед към Менчерес. Иън не изглеждаше като типаж, който сдържаният вампир би избрал за член на рода си. И какво си беше помислил Иън, като беше сложил среброто там? Можеше дори да не забележи, ако Влад изгори члена му. В момента трябваше да гори като в ад.
– Сигурен ли си, че не познаваш никой друг? – Обърна се към Менчерес Влад, без да се движи, за да влезе в къщата.
– Малко вампири са достатъчно глупави, за да рискуват гнева на Пазителите на закона, като практикуват магия, а още по-малко са живите след такова безразсъдно неподчинение – отвърна Менчерес. Иън сви рамене, без да оспорва нито едно от обвиненията. – От всички тях Иън е единственият, на когото се доверявам… след като си осигуря думата му, тоест.
– Менчерес, ти ме нарани – каза Иън, като звучеше наранен.
– Не се шегувай с мен. – Новият тон на Менчерес ме стресна. Никога преди не го бях чувала да повишава глас. – Както познавам Влад, така познавам и теб. Ти би подвел Влад за собствено забавление, да не говорим, ако някой ти предложи финансов стимул. Ето защо ще обещаеш да проявиш към Влад и съпругата му същата лоялност, каквато би проявил към мен, и ще се закълнеш в любовта, която изпитваш към мен.
Устата на Иън се сви в нещо, което можеше да се нарече само надуване.
– Това не е честно.
– Закълни се – настоя Меншерес. – И преди да продължиш да спориш, кога за последен път съм те молил за услуга? Наистина ли ще ми откажеш сега?
– Не – каза Иън, като думата сякаш се вкисна в гърлото му. – Ти си един от само четиримата души, на които никога не бих отказал. Много добре, кълна се в любовта си към теб, че ще покажа на Цепеш и съпругата му същата лоялност, която бих показал на теб по време на изпълнението на каквато и да е задача, за която се каниш да ме заговориш.
Клетва с условия, но тогава Влад също имаше условия. Освен това, ако успеехме, нямаше да имаме нужда от лоялността на Иън, след като развалим заклинанието, което ме свързваше с Мирча.
Менчерес се обърна към Влад.
– Виждаш ли? – Каза той по обичайния си спокоен начин. – Сега, когато това е решено, можем да продължим.
Влад погледна Менчерес по начин, който ме накара да се запитам дали не се готви да ме хване за ръката, да се обърне и да си тръгне. Накрая обаче сви рамене, сякаш искаше да каже: „Така да бъде.“
– Обещанието ми е невалидно, ако предадеш мен или Лейла – каза Влад на Иън, като му хвърли най-очарователната си усмивка. – И в такъв случай смъртта ще е милост в сравнение с това, което ще ти направя.
Иън извъртя очи.
– Запази си заплахите. Благодарение на обещанието, което Менчерес изтръгна от мен, нямаш нужда от тях. А сега, в какви магически неприятности възнамеряваш да се забъркаш? Трябва да е нещо повече от произнасяне на обикновено заклинание, иначе Менчерес щеше да го направи сам. Преди магията да бъде забранена, той беше един от най-добрите практикуващи наоколо.
– Това включва заклинание, но ние не искаме да правим такова – каза Влад. – Трябва да го развалим. За целта ще ни трябва достъп до майстори магьосници с още по-големи умения от Менчерес.
Иън хвърли раздразнен поглед към баща си.
– Ако искаше да ме убиеш, можеше да избереш по-хубав начин да го направиш.
– Това е важно, Иън – каза Менчерес тихо.
– Защо? – Попита Иън, като се обърна към Влад. – Омръзна ли ти да убиваш враговете си по огнен начин?
Отговорих, преди Влад да успее.
– Закърмена съм с един некромант, който е държан като заложник от хора, които искат смъртта му. Ако той умре, нашата връзка означава, че и аз ще умра, така че единствената ни възможност е да намерим някой по-могъщ, който да прекъсне тази връзка.
Иън ме погледна. Не по перверзния начин, както първия път, а студено, сякаш не му пукаше дали ще падна мъртъв в краката му точно в този момент. След това погледна към Менчерес. В бърза последователност по чертите му преминаха обич, примирение и раздразнение. Не знаех какво да правя с тази смесица, нито с признатата склонност на Иън да нанася удари в гърба с цел печалба или забавление, но Менчерес трябва да вярва, че ще удържи на думата си, иначе нямаше да сме тук. Поради това нямахме друг избор, освен да се доверим и на Иън. Засега.
Накрая изражението на Иън се успокои и стана весело и самоуверено. Когато той се усмихна и увеличи силата на и без това ослепителната си външност, всъщност усетих инстинктивно женско трепване, което моментално потиснах.
– Кой изобщо иска да живее вечно? – Каза Иън. – Добре, тогава ще започнем с едно магическо спийкзи в сърцето на Лондон. И се надявам, че си толкова издръжлива, колкото е Цепеш, моя прекрасна гарвановокоса мадамо, защото ще стане опасно.

Назад към част 5                                                                   Напред към част 7

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!