Джанин Фрост-Първа капка малиново-книга 1-част 17

Глава 15

– Какъв проблем? – Попитаха едновременно Денис и Спейд.

Чад замахна с капка от кръвта и, приближавайки я към устата си – и тогава ръката му беше хваната в ръката на Спейд.
– Ако вкусиш кръвта и – каза много тихо Спейд, – ще те убия.
Франсин се изправи при това.
– Имаш много добра репутация, но аз няма да търпя заплахи…
– Няма да има заплахи, стига да не се опита да опита кръвта и отново – прекъсна я Спейд, тонът му беше приятен и смъртоносен едновременно.
– Точно като другия вампир – каза Чад и поклати глава.
Денис се наведе напред.
– Какъв друг вампир?
Спейд избърса кръвта и от пръста на Чад, после с извито чело го напръска с разтвор от бутилката и го избърса отново.
– Вампирът, който беше с онзи човек, онзи, който имаше марки като твоите – отвърна Чад, звучейки малко раздразнено. – Той се изплаши, да не сме опитали кръвта на човека. Бях забравил за това досега.
Спейд срещна погледа и, но Денис вече знаеше, че не трябва да казва нищо. Все пак вътрешно тя бръмчеше от вълнение. Тя потвърди, че вампирът, който е довел Натаниел при Чад и Франсин преди всички тези години, очевидно е знаел, че кръвта на Натаниел е била превърната в наркотик от марките. Също като нейната. Проследяването на Натаниел чрез търговията с Червения дракон щеше да проработи. Трябваше.
– Спомняш ли си името на онзи човек? – Спейд Попита.
И Чад, и Франсин поклатиха глави.
– По онова време беше млад вампир. Това е всичко, което помня – каза Чад.
– Сигурно е бил негова собственост – каза Спейд, като го отхвърли като нищо. – Не е учтиво да се опитваш да се храниш от нечия собственост, дори и с капка.
Не вярваше, че знаят. Денис усети треперещ страх. Беше толкова съсредоточена върху марките, които я превръщаха в чудовище, че не се беше замислила как другият им страничен ефект може да е опасен. Спейд може и да не искаше да има нищо общо с упойващия ефект на кръвта и, но другите щяха. Червеният дракон беше веществото, което вампирите купуваха, за да се дрогират, а тук Денис го бе пуснала във вените си намръщи на влажната, черна маса в съда.
– Както казах, имаме проблем – продължи Чад. – Кръвта и надделя над сместа в мастилото, което означава, че всичко, което ще татуираме върху нейните марки, ще бъде безполезно. Трябва да увеличим дозата в мастилото. Много.
– Добре, направете го – каза Денис. – Направете каквото направихте с моя… с онзи друг човек, който имаше такива марки.
– Ще те изгори – каза Франсин със съчувствен тон.
Ако това щеше да попречи на Раум да я проследи и евентуално да я спре да се изкриви в чудовище, можеше да гори като в ада и тя пак щеше да го направи.
– Няма страшно. Нека просто да приключим с това – отвърна уверено Денис.
Франсин я потупа.
– Чад, използвай йерусалимската сол – каза тя, а тонът и стана рязък и делови.
Чад извади малка бутилка от куфара си и погледна многозначително Спейд.
– Това променя цената.
Денис се сви от вина, дори когато Спейд изсумтя:
– Нека това да е последното споменаване на цената пред нея.
– Чад – каза Франсин по леко наказващ начин. После се усмихна на Спейд. – Извинявам се. Ще уредим тези въпроси, когато всичко приключи. Важното е да се погрижим за нашето прекрасно момиче тук.
– Съвсем – каза Спейд, все още с острота в гласа.
На Денис и се искаше земята да я погълне, но не искаше да покаже смущението си. Не ме интересува какво ще каже Спейд, ще намеря начин да му се отблагодаря – обеща си тя.
– Каква е йерусалимската сол? – Попита тя, за да смени темата.
– Солта е естествено оръжие срещу демоните. Йерусалимската сол е още по-мощна, защото се добива от мястото, където се събират всички основни религии на света. След това се смила специално там и се смесва с, ами, с неща, които не мога да ти кажа – завърши Франсин с усмивка. – Но би трябвало да подейства така, че да прикрие силата в марките ти.
– Готово – каза Чад минута по-късно. Той потопи още една метална пръчица в новото си творение от мастило, след което заби върха в предмишницата на Денис.
По ръката и изсвистя огън, толкова неочакван и силен, че Денис не можа да спре да извика и да дръпне ръката си назад. Бяха казали, че ще боли, но тя не беше подготвена за такава агония. Беше точно толкова зле, колкото когато Раум я бе заклеймил.
– Почернява – доволно каза Чад, загледан в капката кръв, която се бе появила на ръката и. После погледът му се насочи към Спейд. – Ще трябва да я придържаш, докато направим татуировката.
Денис се опита да прокара вниманието си покрай пламтящата болка в ръката си. Дори не изглеждаше възможно тя да е дошла от толкова малка рана, че да е нещо повече от убождане с игла.
– Колко татуировки? Няколко очертания? – Попита тя.
Надеждата и бе попарена от отговора на Чад.
– Ще запълня шарка върху двете ти ръце. Това ще отнеме няколко часа.
Тя потръпна, когато Чад извади онази странна на вид бормашина, за която сега знаеше, че е машината за татуировки. Часове, докато я държат, докато изпитва същия вид болка, която почти я беше подлудила, когато Раум и я беше причинил само за няколко минути. Денис си помисли, че ще повърне, но нямаше друг избор.
– Първо ще ми трябва едно питие – каза тя и вдиша дълбоко. Може би цяла бутилка. Или пък сътресение на мозъка. Всичко, което да притъпи болката.
– Денис. – Спейд коленичи до нея, а в погледа му се долавяше интензивност. – Ти ме накара да дам кръвна клетва, но можеш да ме освободиш от нея. Позволи ми да облекча това. Не е нужно да чувстваш нищо.
За секунда тя се обърка, но после смисълът му се проясни. – Не. Не искам да контролираш съзнанието ми.
– И не искам да те държа, докато си в агония в продължение на часове – отговори категорично Спейд. – Ако не ме беше накарал да се закълна в кръвта си да не те хипнотизирам, дори нямаше да те питам.
Тя се обърна към Франсин. „Другият човек с марките като моите, той сам ли се справи с това? Или вампирът, който беше с него, го хипнотизира?
Изражението на Франсин беше предпазливо.
– Той не можеше да бъде хипнотизиран. Вампирът се опита, но не се получи.
Заради ефекта на марките, осъзна Денис с потискащо чувство. Безчовечността в Натаниел бе нараснала до степен, в която дори силата на вампира не можеше да я наруши.
– Казахте, че вампирът с него е бил млад, а аз съм майстор – отвърна Пик. – Мога да го направя.
В гласа му имаше пълна увереност. Денис се поколеба. Не се страхуваше само от болката, макар че изгарянето в ръката и все още пулсираше достатъчно, за да бъде този страх съвсем реален. Дори и логичната част от нея да осъзнаваше, че това е за необходима кауза, да бъде държана, докато по същество е измъчвана в продължение на часове от вампир, щеше да доведе до пристъп на посттравматично стресово разстройство, колкото и сигурно да дишаше. Дори сега в нея се надигаше онази позната паника. Изглеждаше неизбежно, че така или иначе ще изгуби контрол над съзнанието си – или в спомен от онази ужасна нощ, или от притеглянето на очите на Спейд.
– Повярвай ми, Денис – каза той много тихо.
Тя си пое дълбоко дъх. Идеята да се откаже от контрола над съзнанието си беше нещо, което тя жестоко мразеше. Посттравматичното стресово разстройство вече и бе струвало достатъчно. Но… тя му вярваше. Колкото и да е странно, в момента тя вярваше на Спейд повече от всеки друг в живота си. Освен това искаше да покаже на Спейд своята благодарност. Е, да го предпази от необходимостта да я задържа с часове, докато тя получава тежка паническа атака, изглеждаше като най-малкото, което можеше да направи.
– Добре.
Спейд се усмихна и гледката му я разсея за секунда от всичко останало. Той беше красив дори с нормалното си предпазливо изражение, но когато се усмихваше, спираше дъха. Жалко, че не се усмихваше по-често.
Очите му се промениха, като в следващия миг станаха зелени. Първият инстинкт на Денис беше да отвърне поглед, защото знаеше, че това ще е различно от всеки друг път, когато ги беше виждала по този начин, но не го направи. Тя се взираше право в погледа му, когато цветът им пламна още по-ярко.
– Чувствам, че ми се съпротивляваш. – Гласът му прозвуча по-дълбоко. Почти вибриращ. – Позволи ми да вляза, Денис. Всичко е наред. Ще бъдеш в безопасност…
Изведнъж клепачите и натежаха. Спейд все още говореше, но думите му ставаха неясни, размиваха се. Зрението и се стесни, докато не и се стори, че единственото, което вижда, е красивият изумруден пламък от очите му. Мощното им сияние вече не я плашеше. Бяха толкова прекрасни…
Тя примигна. Лицето на Спейд все още беше точно пред нейното, а изражението му – силно. В нея се надигна примирение.
– Не се получава – каза тя, като се приготви за това, което предстоеше.
По лицето на Спейд се появи усмивка.
– Готова си.
Денис погледна ръцете си. Сложни шарки покриваха марките от китките до лактите и, като черна дантела, зашита в кожата и. Нямаше никаква болка, нито дори потръпване. Франсин и Чад ги нямаше, но тя беше пред камината с ръце, опънати на масата, върху които беше намазано нещо като вазелин.
– Уау, добър си – въздъхна Денис.
Смехът на Пик съдържаше подмолна нотка на злоба.
– Нямаш представа.
Тогава тя забеляза и че кърпите са свалени и ръцете и, а те са се върнали към нормалното си състояние. В очите и се появиха сълзи. Това ли я беше излекувало?
– Мислиш ли, че е изчезнало? Всичко? – С цялото си сърце се надяваше, че същността на демона в нея е прогонена.
Пик изтрезня.
– Вкусих капка от кръвта ти, преди да те извадя от транса. Тя все още е променена.
Разочарованието премина през нея, но тя го отблъсна.
– Може би сега няма да се влоши. Тогава, когато намеря Натанаил, всичко ще изчезне.
И ще можеш да си тръгнеш – тихо добави тя към Спейд. И двамата ще могат да се върнат към това, което беше животът им преди тази бъркотия. Някак си мисълта не беше толкова успокояваща, колкото беше преди.

Назад към част 16                                                             Напред към част 18

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!