Джанин Фрост-Първа капка малиново-книга 1-част 23

Глава 21

След хубав и дълъг душ Денис слезе по стълбите. На първия етаж няколко души, които никога не беше виждала, се суетяха наоколо и подготвяха нещата за каквото и да е събитие, което Спейд беше насрочил за тази вечер, предположи тя. Сега Спейд можеше да смята, че това е нейното прощално парти, защото тя възнамеряваше утре да се качи на първия самолет и да се отправи към мястото, където се намираха Боунс и Кат. Единственото, от което се нуждаеше, беше номерът, на който да се свърже с тях, но за това и трябваше Спейд, а тази средиземноморска къща беше колкото голяма, толкова и красива.
– Виждали ли сте Спейд? – Попита тя един от хората, които минаваха покрай нея.
– Кого? – Попита младият мъж, балансирайки препълнен поднос, и погледна Денис с поглед, който казваше, че е тежък.
– Няма значение – промърмори тя. Със слуха на Спейд, ако наистина искаше да го намери, можеше просто да изкрещи името му. Дори сред цялата суматоха и разговорите на останалите хора, той щеше да я чуе. Все пак това и се стори крайно грубо, затова се задоволи да огледа първия етаж на къщата. Беше разкошен, с мрамор навсякъде, огромни прозорци с изглед към пристанището в далечината, кристални полилеи, хвърлящи елегантни искри на светлината, високи тавани и арки, водещи към още по-приказно украсени стаи.
Но при цялата му красота сред бледия, изпълнен с вкус интериор нямаше висок и тъмен вампир. Денис не искаше да безпокои никого другиго, като пита за него, затова излезе навън. Ако колата, с която бяха пристигнали, беше там, тя щеше да знае, че Спейд все още е тук, някъде.
На дългата алея имаше няколко коли. Изглеждаше, че това са превозни средства за доставка. Циникът в Денис поклати глава при вида на цялата храна и спиртни напитки, които бяха докарани с колички. Все пак това беше вампирско парти. Те ядяха от артериите, а не от подносите с предястия.
След бързо претърсване на терена, което разкри само екзотични цветя, растения и няколко наистина хубави статуетки, Денис се върна вътре. Изглежда, че през последните двайсет минути активността се бе раздвижила, ако се съдеше по засилената глъчка на хората.
– Денис!
Тя се обърна с облекчение при гласа на Спейд, но това избледня, когато го видя. Той се приближи към нея със събрани вежди и намръщено изражение на красивото си лице.
– Защо се скиташ, без да ми кажеш? – Почти избухна той.
Тя се нацупи.
– Тъй като не съм дете, не смятам, че разхождането навън е „скитане“. И между другото, търсех теб.
Стягането напусна лицето му.
– Не исках да те ругая. Просто се притесних, когато никой не изглеждаше да знае къде си. Хайде, трябва да се приготвиш. Няма много време.
Той хвана ръката ѝ и внимателно я задърпа обратно по стълбите. Денис не отговори, докато не се върнаха в стаята и, макар че при целия шум в къщата сега се съмняваше, че някой ще я чуе, освен Спейд.
– Казах ти и преди; няма нужда да правиш това парти. Ако е твърде късно да го отмениш, разбирам, но дори не е нужно да слизам долу. Можеш просто да ядеш, да пиеш и да се веселиш без мен. Вече не е нужно да се притесняваме, че ще търсим Натаниел.
Спейд извъртя очи. Наистина ги завъртя.
– Ако мислиш, че ще ти позволя да се мъчиш заради мен, значи не ме познаваш. А би трябвало вече да ме познаваш достатъчно, за да знаеш поне това.
– О, но аз съм от хората, които трябва да те оставят да се самоубиеш или в най-добрия случай да убиеш куп хора заради мен? – Избухна тя. – Нещата се промениха. Никой от нас не знаеше в какво е замесен Натаниел, когато това започна. Дори когато разбрахме, аз не разбирах напълно всички последствия зад това, но сега ги разбирам и казах, че всичко е приключило.
Той я погледна, сякаш размишляваше дали го мисли сериозно. Денис не мигна. Тя не правеше фалшиво предложение само за да успокои съвестта си по-късно. Нямаше да позволи на друг мъж, на когото държеше, да умре заради нея.
– Права си, твърде късно е да отменяме тази вечер – каза накрая той. – А и би изглеждало странно, ако не посрещна гостите си с любовницата си до мен, тъй като ги поканих специално да се срещнат с нас двамата. Не познаваш вампирския етикет, но това би се сметнало за доста грубо. Може дори да ми създаде проблеми по-късно.
Предупреждението и за глупости се беше включило, но изражението на Спейд беше безизразно, не и предлагаше нищо. Може би неявяването тази вечер на предполагаемата приятелка на Спейд щеше да размърда перата.
Знанието, че след утрешния ден никога повече няма да види Спейд, беше като удар в корема. Въпреки добрите си намерения, тя беше прекалила в емоционално отношение със Спейд. Защо, о, защо Спейд беше единственият мъж, който и вдъхваше чувства, за които тя смяташе, че са умрели с Ранди?
– Добре – каза Денис накрая. – Още едно действие, ако това ще помогне.
Той се усмихна, а в погледа му нещо блестеше.
– О, наистина ще помогне.

Пик стоеше в нишата на първия етаж, скрит от сенките, и наблюдаваше Денис, докато слизаше по стълбите. Възхитителна, помисли си той, като се вгледа в тъмната лавандулова рокля, която обгръщаше горната част на ръцете и, но оставяше раменете и голи, дълбокото деколте, прилепналата талия и пълната пола се поклащаха със стъпките и. Беше от края на осемнайсети век, модернизирана с цип вместо множество малки копчета, и изработена от най-фината италианска коприна. С огърлицата с диаманти и аметист, с подходящите обеци, с аметистовите щипки, които пристягаха косата ѝ, и с дългите бели ръкавици, които стигаха до лактите на Денис, тя изглеждаше като кралица.
Той излезе от сенките, когато тя стигна до дъното, взе облечената и в ръкавица ръка и я целуна.
– Невероятно красива си.
Тя се изчерви.
– Благодаря ти. – После се засмя. – Връщам се към онази сцена от „Титаник“ с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет на голямото стълбище, но като се има предвид краят, предполагам, че това не е добро предзнаменование.
Спейд отдръпна устата си от ръката и, но не я пусна.
– Не се притеснявай. Единствените айсберги тук са малките, които се сервират в чаши.
Очите и го обходиха с очевидното удоволствие от подходящото му облекло от осемнайсети век, но после се смъкнаха, когато той улови погледа и. Около нея сякаш се издигна невидима стена, въпреки че той все още държеше ръката и.
– И така, каква е програмата за тази вечер? – Попита тя делово, свивайки рамене.
Направи равносметка на Уеб. Виж кои са сътрудниците му. Да си гола в ръцете ми преди изгрев слънце.
– Просто изглеждай безумно влюбена в мен и това би трябвало да е достатъчно.
Тя се усмихна почти мрачно, докато слагаше ръката си в ръката му.
– Ще стане.
Спейд се зачуди на рязката промяна в настроението и. Дали все още му беше сърдита, че и се скара по-рано, когато не можеше да я намери? Или беше мрачна, защото вярваше, че е обречена да бъде прикована завинаги към марките си? Сигурно е така – реши той, като я погледна отстрани. Съвсем скоро тя щеше да разбере, че той няма намерение да я остави на такава съдба.
– Ще посрещнем гостите си, когато пристигнат, а след това ще бъде обичайното пиене, танци и общуване, което можеш да очакваш от всяко парти. Въпреки че не очаквам неприятности, постарай се да не бъдеш без мен или Алтън близо до теб.
Сякаш призован, Алтън се появи, облечен в модерна версия на смокинг и с бяла маска около очите.
Денис изпусна лек смях.
– Какво е това с маската?
Пик извади лавандулово и кристално творение с гребени, които да закрепи в косата си.
– Това е маскен бал, не ти ли казах?
– Не, не си казал – каза тя, взе маската и я обърна в ръцете си. – Целият костюм е толкова красив. Коя трябва да бъда?
– Мария Антоанета. А аз съм крал Луи XVI.
Тя го погледна замислено.
– И двамата са били екзекутирани.
Спейд се наведе, доближавайки устата си до ухото и.
– Нямам намерение да позволя историята да се повтори с нас, скъпа.
И той нямаше да го позволи. Денис нямаше да претърпи същата съдба като Жизелда от преждевременна смърт. Той щеше да я опази. Този път нямаше да се провали.
Денис отстъпи крачка назад, увеличавайки разстоянието помежду им, а усмивката и беше малко принудителна, докато се съсредоточаваше върху Алтън.
– А ти кой трябва да си?
Алтън се усмихна и се поклони дълбоко на Денис.
– Казанова, разбира се.
Денис се опита да си спомни имената, като ги съпостави с маските им, но бързо осъзна, че при толкова много хора никога няма да успее да изреди всички. За импровизиран бал Пик със сигурност беше успял да напълни залата. Или няколко стаи, ако трябва да сме по-точни.
Единственият човек освен Спейд и Алтън, за когото Денис знаеше, че няма да забрави, беше Уеб. Той почти се бе вмъкнал в къщата – висок мъж с маска от струя и кристал, покриваща кестенявата коса, и лице, което бе красиво, от това, което Денис можеше да види от него. Костюмът му също беше черен, с кристали, които с вкус подчертаваха ръбовете на ръкавите, раменете, палтото и панталоните му. След като Спейд направи представянето и тя прие комплимента му за роклята си, тя го попита за костюма му.
– Космическа черна дупка – обясни Уеб, а устата му се повдигна в усмивка, която беше любезна и предизвикателна едновременно.
Нещо смъртоносно и неудържимо; разбира се, Уеб беше избрал това, за да се запознае с потенциалния си нов съсед вампир. Предполагаше, че да дойде като най-големия производител на дрога щеше да е твърде очевидно твърдение.
– Колко очарователно – каза Денис. Дори прозвуча искрено.
Жената с Уеб, която Денис определи като вампир просто защото никой не би могъл да диша в толкова тясна рокля, не изглеждаше доволна, когато Уеб обяви, че се надява Денис да му запази един танц. Пик се засмя и каза, че ще се опита да я остави настрана от себе си достатъчно дълго, но под гладкостта на гласа му не прозвуча това да му е приятно.
С напредването на вечерта Денис си напомняше да не се фокусира върху Уеб и върху това кой е с него и да не търси лицето на Натаниел под всяка частична маска на всеки мъж в стаята. Какъв е смисълът? Беше взела решение да спре да търси Натаниел. А утре си тръгваше и никога повече нямаше да види Спейд, освен ако не се случи да се отбие при Кат и Боунс, докато тя също е наблизо. Тази мисъл всъщност я притесняваше повече от това да бъде заклеймена до края на живота си. Въпреки че знаеше, че не е добре, тя си позволи да се влюби в него. Едва в навечерието на заминаването си тя осъзна колко много е означавал той за нея. Как можеше да се преструва на щастлива двойка, когато вече разбитото и сърце сякаш се късаше отново?
Тази вечер не можеше да свърши достатъчно скоро.
Поне храната беше вкусна. Плюс това имаше толкова много, че дори Денис беше натъпкала след втората си порция. Партито се бе разпростряло на целия първи етаж и на втория, където се намираше балната зала. След като видя как няколко вампира се отбиха в един от салоните на горния етаж, а после излязоха със забележимо по-розови лица, Денис разбра, че Спейд предлага различен вид бюфет там. Тя се зачуди дали е подготвил специални хора за закуски, или просто е имало плазмен вариант на фонтана с шампанско, който течеше долу. Реши да не го иследва.
Алтън седна до Денис, тъй като през последния час Спейд се разхождаше из залата и разменяше любезности с немъртвия елит на Монако. Знаеше, че това е безполезно мъчение, но продължаваше да го търси сред тълпата, тъмната му глава беше толкова лесна за забелязване, тъй като беше по-висок от почти всички в залата. Пик изглеждаше зашеметяващо в старинното си официално облекло, сложен възел като копринен водопад на врата му, бляскаво бродирано тъмносиньо палто, подходящи панталони, меч на кръста и високи до коляното ботуши.
Уау беше първата и мисъл, когато го видя облечен по този начин, последвана веднага от Не слюноотделяй. Дори и сега, гледайки го, Денис не можеше да не оближе устни.
– Денис.
Тя примигна и върна вниманието си към Алтън.
– Извинявай, какво?
Устните му се присвиха, когато проследи погледа и към Спейд.
– Попитах дали се наслаждавате на филе миньона.
– О, да. Вкусно е – отвърна тя автоматично и отхапа още една хапка.
– Добре. Наслаждавай му се, докато все още можеш.
Това насочи вниманието на Денис изцяло към него. Дали Пик беше казал на Алтън, че утре заминава?
– Защо казваш това?
Той сви рамене.
– Храната няма същия вкус, след като се превърнеш във вампир.
Денис почти се задави с пържолата си. Алтън моментално започна да я пляска по гърба, но тя му махна с ръка, преглътна хапка и отпи голяма глътка шампанско.
– Защо си мислиш, че ще го направя? – Успя да каже тя, а гласът и все още беше малко дрезгав от това, че пържолата почти беше заседнала в гърлото и.
Дори когато бялата маска покриваше половината от лицето на Алтън, тя видя, че изражението му е смаяно.
– Защото си със Спейд – отвърна той, а тонът му показваше, че това би трябвало да и е ясно.
– И? – Каза Денис и после си спомни, че не, тя всъщност не беше със Спейд, което правеше цялата тема безсмислена.
Преди Алтън да успее да отговори, Спейд се запъти към масата им, а устата му се бе свила в строга линия.
– Следващия път внимавай повече – рязко каза Спейд на Алтън, преди да се наведе и да я обгърне отзад. – Всичко е наред, скъпа? – Промърмори той, целувайки я по врата.
Това е само игра, напомни си Денис.
– Добре съм – и не е негова вината, че не съм сдъвкала храната си, преди да я преглътна.
Спейд размени поглед с Алтън, който тя не можа да разчете. После се изправи и протегна ръка.
– Хайде, танцувай с мен.
С крехкото си емоционално състояние към него Денис не искаше да го направи, но предвид тяхната шарада щеше да изглежда странно, ако откажеше. Тя кимна, оставяйки го да я издърпа на крака.

Назад към част 22                                                           Напред към част 24

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!