Глава 24
Спейд лежеше по гръб, а Денис спеше в кръга на ръцете му. Нейният меден аромат на жасмин се смесваше с неговия, създавайки по-мускусен, пищен аромат, който той вдишваше от време на време. Това беше техният аромат, изострен от страстта, и с всеки дъх той го вкусваше.
Сега тя наистина е моя.
Притежанието, което изпитваше, нямаше нищо общо с това, че е вампир. Да, според вампирските закони Денис беше негова в момента, в който я ухапеше, ако реши да я обяви за такава. Но това беше различно. Това беше онази дълбока до болка емоция, която го караше да я държи по-силно с едната си ръка, а с другата да извади меч срещу света.
Освен това му се искаше да я събуди, за да може да я вземе отново, макар да знаеше, че тя се нуждае от повече от петте часа сън, които му бяха достатъчни. Той наблюдаваше как гърдите и се издигат и спускат, а огърлицата с диаманти и аметист все още блестеше между тях. Денис беше придърпала одеялата до кръста си, но Спейд нямаше нужда от тях. Не и с тлеещата топлина на тялото и до неговото.
Споменът за невероятното усещане, което изпитваше в нея, накара Спейд да се обърне настрани, с лице към нея. Може би щеше да я събуди, да я вземе само веднъж, а после да я остави да заспи отново…
Звукът на автомобил, който навлиза в алеята, го накара да се замисли. Всички гости си бяха тръгнали, така че не можеше да е закъснял шофьор, който да прибира закъснял посетител на партито, а и той не очакваше никого.
Измъкна се от леглото, без да притеснява Денис, и навлече панталоните и ризата си от предишната вечер. Мечът върна в примката на колана си, в случай че това беше неканен гост, но останалите ножове, които взе, бяха сребърни.
После колата спря и една врата се хлопна. Пик усети вълни от сила, които се излъчваха от външната страна на къщата, нарастващи във все по-големи токове, които маркираха самоличността на човека отвън като майстор-вампир.
Сила, която той разпознаваше твърде добре.
– По дяволите – промълви Спейд, сваляйки ножовете и меча.
Вече беше слязъл по последния етаж на стълбите, когато Алтън отвори вратата.
– Боунс – каза Алтън с изненада в гласа си.
Криспин го видя да заобикаля ъгъла и веждите му се извиха.
– Ще ме поканиш ли да вляза, Чарлз? – Попита той рязко.
Въпреки че силата, която трещеше около него, беше позната, ароматът беше познат, а раздразненото изражение на лицето на Криспин беше повече от познато, Пик се спря. Хотелите и другите обществени места може и да бяха честна игра, но един демон не можеше да влезе в дом, ако не беше поканен. Дали Раум по някакъв начин ги е открил и значително е подобрил маскировката си?
– Господарю? – Попита Алтън, като прехвърли поглед между тях.
– Пристигнал си без покана, можеш да минеш през тази врата без покана – отвърна Пик и се напрегна.
Криспин изхърка невярващо, докато се промъкваше покрай Алтън. Част от сковаността напусна Спейд, когато видя, че приятелят му лесно прекрачва прага.
– Ако не бяхме другари от повече от два века, щях да се изкуша да те сритам по задника – каза Криспин. – Какво ти е станало, Чарлз?
– Дойдохте бързо, нали? – Пик тръгна към по-малко официалната всекидневна в задната част на къщата. Не погледна зад себе си, за да види дали Криспин го следва; беше стигнал дотук, нямаше да спре сега.
– Ако си се опитвал да се скриеш, си се справил адски зле, като си организирал голямо парти под свое име – отвърна Криспин. – Това се разчува, особено когато се разчуе, че се преместваш тук с новата си човешка любовница.
– Уиски? – Попита Спейд, без да обръща внимание на това.
– Разбира се.
Спейд напълни кристална чаша от декантера в хола и я подаде на Криспин. Приятелят му я взе, като все още го гледаше по онзи раздразнен, смаян начин, но поне беше дошъл сам. Кат щеше да се втурне нагоре по стълбите, за да претърси всяка стая за Денис, нетърпеливата жена, каквато беше.
– Седни – каза Спейд, като посочи дивана.
Ако беше някой друг, знаеше, че Криспин щеше да откаже. Може би щеше да извади оръжие и да поиска каквото и да е, за което беше дошъл, но Криспин се сви на дивана толкова вяло, сякаш беше дошъл само за да се отпусне.
– Миришеш на Денис – отбеляза той с разговорен тон.
Устата на Спейд се стегна.
– Това не е твоя грижа.
– Много ми омръзна да ми го казваш – каза Криспин и тонът му се изостри. – Може ли да спрем с преструвките и да преминем направо към въпроса защо си се хванал с най-добрата приятел на жена ми зад гърба ми? В какви неприятности е изпаднала Денис и защо не ми обърнахте внимание, когато ги открихте?
Криспин беше твърде умен за собственото си добро, но Спейд направи последен опит за уклончивост.
– Какво те кара да мислиш, че Денис е с мен по подозрителни причини? Тя е красива жена, аз съм достатъчно привлекателен мъж, разбираме се…- Спейд отхвърли остатъка от изречението с вдигане на рамене.
– Глупости – каза Криспин, а кафявите му очи се свиха. – И двамата знаем, че избягваш връзките с човешки жени, и двамата знаем, че в къщата на Денис е имало демон, преди тя внезапно да се появи при теб като твоя предана любовница.
Криспин сигурно е отишъл в дома ѝ и е усетил там миризмата на Раум. Проклетият човек беше прекалено умен за собственото си добро.
– Да не говорим, че Денис реши да отбягва всичко вампирско, когато за последен път бях около нея – продължи Криспин. – Чух го в мислите и. Така че, дори и един демон да е паднал да каже „здрасти“ и нищо друго да не се е случило, Денис не е с теб от внезапно желание да се присъедини към вампирските редици, така че защо не престанеш с глупостите и не ми кажеш какво става. Ако не го направиш, просто ще го прочета от съзнанието и в момента, в който я видя.
Проклетото ново телепатично умение на Криспин. Той наистина можеше да изтръгне всички подробности от съзнанието на Денис веднага след като тя се събуди.
– Преди да ти кажа каквото и да било, първо трябва да те информирам, че каквито и да са били първоначалните и причини да ме потърси, нещата между мен и Денис са сериозни – казва Спейд. После гласът му се втвърди. – Няма да си тръгнеш с нея, Криспин, освен ако не е над моя много, изсъхнал труп.
Веждите на приятеля му се вдигнаха нагоре, а след това Криспин издаде лай на изумен смях.
– Топките на Луцифер подскачат, ето защо се държиш като луд! Отишъл си и си се влюбил в нея. По дяволите, ако сам не го виждах по лицето ти, нямаше да повярвам.
В следващия миг Криспин се отлепи от дивана и го плесна по гърба.
– Това е повод за празнуване! И немалко облекчение и за мен. Трябваше да принудя жена си да ми позволи да говоря с теб насаме. Тя се притесняваше, че Денис по някакъв начин се е забъркала в неприятности и ти я държиш против волята и.
Спейд за момент онемя. Толкова ли беше очевидно какво изпитва към Денис, или Криспин просто го познаваше твърде добре?
– Аз също съм доста доволен за Денис – продължи Криспин, а усмивката му малко избледня. – Тя беше много съкрушена след смъртта на Ранди, а след това и спонтанният и аборт…
– Спонтанен аборт? – Прекъсна го Спейд, хващайки Криспин за раменете.
Усмивката се изтри напълно от лицето на приятеля му.
– Не ти ли е казала? Денис направи спонтанен аборт няколко седмици след убийството на Ранди. Лекарите сметнаха, че е било от скръб и стрес. След това тя се изнесе от дома ми и чух в мислите си, че възнамерява да се отдръпне от нашия свят. През последните няколко месеца тя престана да се обажда на съпругата ми или да отговаря на нейните обаждания, така че реших, че е направила окончателния пробив.
Спейд затвори очи. Денис имаше вина не само за връзката си с вампирите, за смъртта на съпруга си; имаше я и за тази на нероденото си дете.
– Не, тя не ми каза.
Да, Денис се грижеше за него, но при такава загуба дали щеше да е готова да се откаже завинаги от шанса си за майчинство заради него? Вампирите не можеха да оплождат хора. Кат беше най-редкият случай като полукръвна, а дори и тогава баща и беше немъртъв само от дни. Не векове, както беше при Спейд.
Криспин сигурно беше прочел част от това и от лицето му.
– Денис изпитва ли същото към теб?
Спейд отвори очи.
– Не знам.
Денис се протегна и се претърколи. От другата страна на леглото нямаше никой, с което беше свикнала, но после очите и се отвориха, когато си спомни, че този път някой трябваше да е там.
Тя седна и огледа стаята. Да, беше голяма, но един поглед все пак и подсказваше, че Пик не е в нея.
Не е необичайно той да е станал преди теб – напомни си тя, за да прикрие онова трептене на нервност в стомаха си. Колко време изобщо е останал – попита незабавно коварният вътрешен глас. Доколкото знаеш, той си е тръгнал веднага след като си заспала.
Тя погледна към леглото. Покривките не бяха разхвърляни там, където Спейд щеше да спи. Стомахът и рязко се сви. Може би Спейд наистина си е тръгнал веднага след това. Може би е изтълкувала погрешно думите му от снощи, че това не е случайно.
А може би беше идиотка и Спейд просто беше спал, без да разхвърля своята част от леглото, и сега закусваше.
Тя се бореше с несигурността си. Досега не се беше справяла с тази потенциално неловка ситуация на сутринта. С Ранди, единствения друг мъж, с когото беше спала толкова бързо, тя знаеше как се чувства преди това. С останалите трима момчета се беше срещала известно време, преди да се стигне до секс, така че параметрите на връзката бяха твърдо установени. Спейд беше казал, че чувствата му към нея не са случайни, но в суровата светлина на деня това можеше да означава много неща и връзката не беше непременно едно от тях.
Е, едно нещо, което нямаше да прави, беше да седи в леглото и да се задушава, докато Спейд се върне. Денис стана и отиде в банята. Всяка ситуация беше по-добра, когато имаше празен пикочен мехур, чисто тяло и липса на сутрешен дъх.
След като Денис излезе от банята двайсет минути по-късно обаче, гледката, която срещна очите и, накара сърцето и да се свие. Спейд беше в спалнята, напълно облечен, седнал на дивана, и не беше сам.
Когато тъмнокафявият поглед на Боунс срещна нейния, Денис почти се разплака. Спейд му се беше обадил да дойде да я вземе. Дори беше уредил Боунс да бъде тук, когато тя се събуди, за да няма неприятна сцена. Боже, снощи беше еднодневна милост, ебаси.
– Денис… – започна Спейд.
– Не – прекъсна го тя и вдигна ръка. – Запази го. Дай ми само няколко минути, Боунс, и после ще съм готова да си тръгна.
Тя вече не гледаше Спейд, но лицето на Боунс регистрира изумление.
– Искаш да тръгнеш с мен?
– Казах ти, че тя няма да тръгне никъде – изръмжа Спейд. Тогава за Денис беше невъзможно да го игнорира, защото той беше точно пред нея и я хвана за ръцете. – Какво, по дяволите, е станало с теб?
Тя се засмя – висок, безрадостен звук.
– Какво, по дяволите? О, добре, Спейд. Хар хар! Е, това вече не е нищо, за което трябва да се притесняваш, нали? Благодаря за отделеното време. Цялото ти време, но наистина, прощалното чукане беше излишно. Един вибратор може да издържи и цяла нощ, вампире.
Боунс прочисти тактично гърлото си.
– Искаш ли да останете насаме, приятелю?
– Изглежда е така – отвърна Пик с леден тон, а очите му блестяха в изумруден цвят.
– Недей – рязко каза Денис, когато Боунс се изправи. – Сигурна съм, че така или иначе ще му разкажеш всичко, Спейд. Но от друга страна, когато Кат разбере, се надявам да ти вкара нещо сребърно там, където слънцето не огрява!
Стискането на Спейд отслабна.
– Мислиш, че съм звънял на Криспин да дойде да те вземе. Затова се държиш така.
– Защо иначе той е тук изведнъж? – Поиска Денис, ужасена, че усеща как в очите и напират сълзи.
Спейд се наведе съвсем близо, а ръцете му сега галеха лицето и.
– Не съм му звънял, обещавам. Той се появи без покана, но това няма значение. Казах ти и преди, че няма да отидеш никъде. Оставаш при мен, където ти е мястото.
Той я целуна, бавно и изпитателно, докато сълзите от очите и не пресъхнаха и в нея не се разля топлина. Въпреки това тази топлина беше последвана от страх. Чувствата и към Спейд не бяха просто комбинация от похот, благодарност и приятелство. Беше се влюбила в него. Силно. Това бе повече от доказано от неконтролируемата и реакция, когато си помисли, че той е повикал Боунс, за да я отведе. Емоционално беше надвиснала над себе си и не беше сигурна, че е готова.
– Денис, какво имаш на ръцете си? – Попита изненадан глас.
Денис замръзна. Пик се отдръпна, разкривайки, че Боунс е точно зад тях. Той се вгледа в голите И предмишници, разкрити, когато ръкавите на робата се отдръпнаха, след като тя ги беше увила около врата на Спейд.
– Татуси – каза Спейд.
Боунс прекоси стаята и пусна телевизора, все още настроен да гърми от снощи. После Боунс се върна и протегна ръка.
Денис погледна Спейд. Той кимна веднъж и тя плъзна ръката си в хладната хватка на Боунс, с дланта нагоре. Боунс огледа внимателно татуировките, след което му се изплъзна леко съскане.
– Брандове. – Една-единствена дума, която Денис почти не чуваше на фона на взривяващия се телевизор, въпреки че Боунс беше на по-малко от метър от нея. Той пое другата и ръка и бръчката му се задълбочи.
– Не трябваше да криеш това от мен, Чарлс. Или ти – добави Боунс към Денис.
– Приятелю – тихо каза Пик. – Ти дори не знаеш и половината от това.
Денис се напрегна, когато Спейд посегна зад гърба си и взе нож от скрина. Знаеше какво възнамерява да направи и не беше миниатюрното бодване, което я накара да трепне, когато той заби върха в дланта и. След това Спейд размаза единствената капка върху пръста си и го протегна към Боунс.
– Не казвай нито дума – нареди Спейд с мрачен тон.
С извити вежди Боунс взе пръста на приятеля си и го пъхна в устата си. Веднага очите му се промениха в зелени и той отскочи назад, като отблъсна ръката на Спейд.
– Господи!
– Не го казвай. – Каза Спейд, с още по-голяма ярост.
Погледът, който Боунс отправи към Денис, накара опетнената и кръв да се смрази. Беше шокиран, пресметлив… и съжалителен.
– По дяволите – беше всичко, което каза той.
Денис не можа да спре ироничния си смях.
– Да. Точно така.