Глава 26
Спейд пристегна останалата част от сребърните си ножове. Криспин, Кат, Иън и Алтън направиха същото. Металът, прибран в калъфите на краката и ръкавите или в кобурите на гърбовете им, беше единственият цветен проблясък върху изцяло черните им екипи. Фабиан, разбира се, не носеше оръжия, но и той отиваше. Може и да не можеше да се бие, но призракът щеше да му послужи за огромна полза по друг начин.
Пик почувства прилив на благодарност, като ги гледаше. Лоялността на Криспин беше безкрайна, за което свидетелстваше и присъствието на Кат. Криспин мразеше да я излага на опасност, не че съпругата му се нуждаеше от глезене. Иън, сега, след като бе изцедил Червения дракон от себе си и бе пил дълбоко човешка кръв, за да попълни тази загуба, бе смъртоносно съсредоточен както винаги. Що се отнася до Алтън, на Спейд дори не му се наложи да обяснява обстоятелствата, преди приятелят му да се съгласи да помогне. Спейд беше благодарен за онзи ден преди осемдесет години, когато бе променил Алтън. Алтън щеше да бъде прекрасен господар на собствения си род, когато реши да го напусне.
Замърсената кръв на Натаниел правеше нападението над Уеб едновременно по-лесно и по-трудно. Плюсът беше, че на Пик не му се налагаше да се притеснява за закона, забраняващ кражбата на чужда вампирска собственост. На кого щеше да се оплаче Уеб? Не и на Пазителите на закона, които щяха да избият Уеб в момента, в който разберат какво е правил с Натаниел. Уеб не можеше да рискува да каже и на други вампири, защото се опасяваше, че някой от тях ще съобщи за дейността му.
В негативната графа Уеб не би оставил лесно източника на милионната си индустрия да избяга през вратата. Уеб беше могъщ главен вампир. Освен него Иън беше докладвал и за осем други майстори вампири в дома, плюс други немъртви охранители. Най-добрият начин да се уверят, че ще измъкнат Натаниел жив, беше бърза, брутална атака. На разсъмване щеше да се пролее кръв; в това Спейд не се съмняваше.
Ето защо преди половин час бе изпратил Денис в доковете. Тя искаше да отиде с тях, настоявайки, че присъствието и е необходимо, защото само тя знаеше как изглежда Натаниел. Спейд контрира, че ако вътре има повече от един мъж с драконова кръв, ще хванат и него, но нямаше смисъл Денис да щурмува къщата само за да направи разпознаване. Той не искаше да я плаши, като подчертава колко опасно е това за тях, всички силни вампири, да нападнат добре охранявания дом на Майстор вампир. От всичко, което знаеха, Уеб можеше да е укрепил къщата си с капани. Така че дали Денис, която все още е предимно човек, да тръгне с тях? Тя щеше да бъде убита или той да бъде убит, когато я защитаваше. Или и двете.
Спейд се опита да я успокои, като каза, че ще има нужда от нея, за да обслужва лодката за бягство, с която ще се срещнат, но Денис прозря лъжата, защото се обърна с разочарование. Егоистично, Спейд се надяваше, че това е още една причина, поради която Денис ще приветства смяната, след като марките и бъдат свалени. Да бъдеш вампир наистина имаше някои недостатъци, но според него те бяха значително засенчени от предимствата.
– Присъствието на Фабиан ще бъде безценно за търсене и предупреждение, но ако нещата станат сложни, Кат, новата ти способност за пирокинеза също ще бъде доста полезна – каза Спейд, като си сложи последния нож.
Тя се намръщи.
– Да, за това… вече го нямам.
Веждите на Иън се вдигнаха.
– Само преди няколко месеца ти взриви цяла къща и главата на един майстор-вампир направо от раменете му. Искаш да кажеш, че тази способност е изчезнала?
Кат погледна ръцете си и въздъхна.
– Тъй като преди да се променя, бях полукръвна, Съдбата сметна, че е забавно да ме накара да се храня с вампирска, а не с човешка кръв. Поглъщам сила от кръвта на немъртвите, когато пия – а понякога това означава и всички специални сили, които има вампирът. Подобно на нормалните вампири, които поглъщат живот от човешката кръв, когато пият. Но точно както вампирите трябва да продължават да се хранят редовно, за да поддържат живота в себе си, така и силата, която поглъщам, хранейки се от вампири, избледнява с времето. Така че пирокинезата, която усвоих, след като пих от Влад, беше само временна. Единственото, за което ръцете ми са добри сега, е да хвърлям ножове. Или да ги използвам като искрици.
Спейд преглътна това.
– Ако това не е общоизвестно, може би все пак ще успеем да го използваме в наша полза. Заплахата, че си пирокинетик, може да е достатъчна, за да разколебае нещата, дори и да не си вече такъв.
– Искате да блъфирам, ако нещата станат опасни? – Попита тя невярващо.
Той сви рамене.
– Ако сме в толкова голяма беда, какво ще загубим, ако опитаме?
Криспин се ухили мрачно.
– Да се надяваме, че няма да се окажем в такава беда, приятелю.
– Съгласен съм – промълви Иън.
Пик погледна часовника. Почти три часа сутринта, беше време.
– Не забравяйте, че човекът трябва да бъде взет жив – каза той. После гласът му се втвърди. – Но всички останали могат да умрат.
Денис мърмореше под носа си, докато тя, Бутлек и още един вампир на име Лицеум стигаха до кея на Фонтвийл. За каква глупачка я смяташе Пик? О, разбира се, той разчиташе, че тя ще насочи лодката към правилните координати на Средиземно море. Ето защо беше изпратил още двама вампири заедно с нея.
– Миришеш на ядосана – отбеляза разговорно Бутлек.
– За каква глупачка ме мисли? – Изригна Денис, този път на глас. – О, разбира се, аз съм толкова необходима тук. С изключение на частта, в която дори не знам как да карам лодка!
Лициум не успя съвсем да потисне смеха си.
– Не знам какво правят, чери, и ако Пик не ми е казал, това е опасно. Нали наистина не си очаквала да те заведе? Ти си човек.
Вампирът го каза по същия начин, по който би могъл да се изрази с думата „кретен“. Юмруците на Денис се свиха. Вампирският елитаризъм, когато ставаше дума за хора, беше колкото ширещ се, толкова и вбесяващ.
– Човечността не е равна на непълноценност – измъкна се тя. – И не оставяш единствения си свидетел, когато търсиш извършителя.
– Правиш го, ако може да има опасност – сви рамене Бутлек. – Особено след като това си ти.
Денис го погледна с любопитство и раздразнение. Дали я смятаха за допълнително безпомощна като човешка жена, или Пик беше казал на Бутлег какво има в кръвта и?
– Защо точно аз?
– Заради Жизелда – отвърна Бутлег.
– Толкова вярно – добави Лицеум.
Денис имаше чувството, че говорят на друг език.
– Коя или какво е Жизелда?
Двамата вампири си размениха погледи, които спряха Денис на място.
– Дори не си помисляй да се сдържаш, иначе ще… ще кажа на Спейд, че си ме оставила да се измъкна от теб – импровизира тя. – И че са ме ограбили – добави тя за подсилване.
Виковете „Мон Дьо!“ и „Това не е честно!“ веднага отекнаха от двамата вампири.
– Аз съм луда човешка жена, знаете, че ще го направя – предупреди ги Денис, като вътрешната и предупредителна система и подсказа, че това е важно.
Лицеум хвърли мръсен поглед към Бутлег.
– Ти си се изпуснал. Ти и кажи.
Нещо като въздишка излезе от Бутлег.
– Жизелда е била любовница на Пик по време на Френско-пруската война. Той възнамеряваше да се ожени за нея, само че тя все още беше човек. Трябва да си вампир, за да се ожениш като такъв, а Жизелда се съпротивляваше да се преобрази.
Лицеум промълви нещо на френски, което накара Бутлек да кимне. Денис нямаше нужда да го превежда, за да се досети, че е нещо обидно за избора на Жизелда.
– И? – подкани го тя, а предчувствието се плъзна по гръбнака и.
– Пик беше отзован от баща си, за да помогне в някакъв спор. Той не взе Жизелда, в случай че избухне война между баща му и другия господар. Тя трябваше да остане в замъка си. Но седмици по-късно, когато Пик изпрати съобщение, че всичко е наред и скоро ще се върне, Жизелда реши да отиде при него вместо да чака той да дойде. Тя изпрати напред пратеник, за да съобщи за пристигането си.
Бутлек хвърли страничен поглед към Денис, от който и се прииска да го плесне по главата от нетърпение.
– Продължавай – каза тя.
– По пътя каретата и претърпяла злополука или била нападната, не знам кое от двете. Знам обаче, че Жизелда е била групово изнасилена от група френски дезертьори – или преди, или след като са я убили – обобщи направо Бутлек. – Пик тръгна да я търси, когато тя не пристигна по времето, описано в съобщението и. Намерил е тялото и в гората.
Денис се почувства зле, дори когато няколко неща си дойдоха на мястото. „Защо трябваше да го убиваш?“ беше попитала Спейд преди месеци, когато стоеше над тялото на нападателя си на паркинга. Заради това, което възнамеряваше да направи. Никой не заслужава да живее след това. А коментарът на Иън: Не съм виждал Чарлз толкова внимателен с човек от почти сто и петдесет години… Не ти ли е казал още за нея? После миналата седмица в Невада: Нямаш представа колко много разбирам…
Спейд познаваше ужаса от това да откриеш разбитото тяло на някого, когото е обичал, както и тя. Това беше най-лошото, най-безпомощното, най-сърцераздирателното, предизвикващо яростно чувство на света.
Затова ли Спейд не се срещаше с хора? Те наистина имаха много общо помежду си. Спейд избягваше връзките с хора заради Жизелда, а Денис бе избягвала света на немъртвите заради Ранди. Колко парадоксално е, че се бяха привързали един към друг въпреки тези резерви.
– Чери, недей да плачеш – тихо каза Лицеум. – Това беше много отдавна.
Денис докосна бузата си, като едва тогава осъзна, че е мокра.
– Съжалявам. Просто… знам какво е – завърши тя и избърса другата си буза.
– Радваме се, че дойде с нас – каза Бутлек и ѝ се усмихна. – Хубаво е да видиш Спейд отново щастлив. Обзалагам се, че ще прави свадба, щом се превърнеш във вампир.
За втори път Денис спря на място.
– Защо си мислиш, че ще го направя?
Къщата на Уеб се намираше на ръба на Монте Карло и Ла Русе. Беше избрал най-високата точка, що се отнася до топографията, несъмнено повече по отбранителни, отколкото по естетически причини. Наистина архитектурата в гръцки стил изглеждаше впечатляващо, издигаше се от скалистия хълм с вкус, а скритите прожектори осветяваха различната зеленина и къщата, но Пик знаеше, че тези прожектори са и охранителни. Те поддържаха добре осветен целия достъп до къщата, което накара Спейд да заключи, че Уеб има както човешка, така и вампирска охрана. Един вампир не би имал нужда от прожекторите, за да вижда всичко.
– От това, което чух в съзнанието на хората, които живеят тук, редовно се доставя храна на човек, охраняван в мазето. Стълбището е достъпно през скрита врата във фризера – прошепна Криспин. – Фабиан, намери фризера и провери първо там. Иън, спомняш ли си, че си минал през нещо студено, преди да те отведат при човека?
– Не, но мястото, където човекът е през деня, когато ще се храни, вероятно е различно от това, където ще го държат, за да забавлява гостите.
– Добра забележка – отвърна Алтън.
– Ще го потърся – обеща Фабиан.
Призракът се запъти към къщата, минавайки право през дърветата, а след това, накрая, и през външната част.
Дори стражите на Уеб да са стреснати, като видят Фабиан, няма да разберат, че той е разузнавач, а не просто бездомно привидение, което си търси ново място за преследване. Повечето вампири никога не се смесваха с призраци. Разбира се, Кат не бе позволила това да я спре да се сприятели с един от тях и да го направи част от семейството си.
Спейд погледна към небето.
– По-малко от два часа до изгрева. Ако имаме късмет, Фабиан ще го открие бързо и ще успеем да влезем и да излезем, преди да са организирали сериозна отбрана.
Кат също погледна към небето, но с притеснение. Тъй като беше нов вампир, тя все още беше податлива на притегателната сила на зората. Щом изгрее слънцето, тя щеше да е твърде летаргична, за да се бие, но Пик не възнамеряваше да са там, когато слънцето изгрее. Ако бяха, щяха да бъдат заловени. Или мъртви.
След няколко напрегнати минути мъгливата форма на Фабиан се появи във входа на къщата на Уеб. Призракът безмълвно даде знак с палец нагоре.
Иън се усмихна на Спейд.
– Добре, приятелю. Да се позабавляваме.
Спейд отвърна на усмивката на Иън с диво очакване.
– Наистина.
Петимата вампири се надигнаха, като Спейд и Криспин бяха отпред, и се отправиха към къщата.
Когато бяха на петдесет метра от къщата, се задействаха визуални и звукови аларми. Спейд не се притесни; беше очаквал това. Когато се появи първият рояк пазачи, човешки и нечовешки, и започна да стреля по тях, той хвърли две от сребърните си гранати. Криспин също го направи. След това петимата паднаха на земята точно преди експлозиите да изпратят сребърни отломки, които разкъсаха стражите на Уеб.
Крясъците бяха музика за ушите му. Той изстреля още две гранати през прозореца, за да разсее боричкането, което чуваше вътре, и се промуши през него веднага след тези задоволителни двойни бумтения.
– Кухнята, последната стая вляво – чу Фабиан да крещи. След това се разнесе още една серия от взривове.
Спейд не се обърна, за да види какво се случва. От една страна, нищо друго освен екзорсизъм не можеше да навреди на призрака, а от друга, и четиримата му приятели бяха силни и способни бойци. Цялото внимание на Спейд беше съсредоточено върху едно: да намери източника и да се моли това да е Натаниел.
Той се втурна през богатите стаи и коридори, като краката му едва докосваха земята. Когато наближи кухнята, четворка сребърни остриета го прониза в гърдите точно преди Спейд да види двамата вампири, приклекнали зад една врата. Те излязоха, крещейки от победа, но Спейд просто изтръгна ножовете от гърдите си и ги изпрати в сърцата на собствениците им. Остриетата се приземиха с множество удари и викове на болка.
Облечен съм в кевларена жилетка. Ти не си – хладнокръвно си помисли Спейд, спря да завърти грубо остриетата, преди да прескочи покрай падналите вампири.
В предната част на къщата се чуха още трясък и експлозии. Алтън, Иън, Кат и Криспин поемаха основната тежест на атаката, за да отклонят вниманието от него, а Фабиан тичаше да ги предупреждава за всяка нова опасност. Все пак те можеха да се справят с това само за толкова дълго време.
Дори през другите звуци Спейд чуваше тихи шумове напред, които му даваха да разбере, че кухнята не е празна. Когато стигна до нея, той хвърли предпоследната си сребърна граната, преди да се търкулне вътре след детонацията. Тримата вампири, ранени на плочките, срещнаха бърза, груба смърт в края на ножа му.
Но въпреки бързото му, щателно претърсване на кухнята, нямаше фризер. Само обикновен, без врата зад него, както откри Спейд, когато го откъсна от стената.
Поредица от силни трясъци, последвани от тежки удари в гърба, накараха Спейд да се завърти и да сграбчи човешкия пазач, който се опита да избяга, след като го простреля в гърба.
– Къде е фризерът? – Изръмжа той.
Човекът само изкряка от ужас. Спейд счупи ръката му и я изви, като не обърна внимание на мигновения висок писък.
– Фризер – повтори Спейд, преди да сграбчи другата ръка на мъжа в открита заплаха.
– Натам – измъкна се охранителят между надигащите се хлипове и посочи.
Пик го повлече в тази посока, като се прикри, за да избегне поредния сребърен залп, и хвърли собствените си остриета в отговор. Ножовете му бяха на привършване, но не можеше да рискува да използва последната си сребърна граната. Не и сега.
Охранителят го поведе към килера, а после посочи с несломената си ръка една вътрешна врата. Разбирането се прояви. Килерът беше последната врата вляво в кухнята, а там се намираше вратата на фризера. Пик дръпна за фино оформената дръжка, направена така, че да прилича на още един рафт, и вратата се отвори. Той се скри веднага, но пазачът не беше толкова бърз. Върху мъжа се изсипаха множество ножове. Той беше мъртъв, преди да падне на пода.
Пик се изкачи напред по корем, нарязвайки всяко парче плът, с което се докосваше, докато си проправяше път към фризера. Твърдите форми се приземиха върху него на купчина. Спейд държеше непоколебимо ножовете в ръцете си, пренебрегвайки болката от ударите там, където жилетката му не го покриваше, и режеше с безмилостна цел. Във фризера беше толкова тясно; нападателите му нямаха място да маневрират встрани от пътя, а и нямаха защитна екипировка над сърцата си, каквато имаше Спейд. След една бясна минута, изпълнена с непрестанни сечове, Спейд се изправи, кръвта го опръска, а вампирите-охранители бяха мъртви в краката му.
Той ги изрита от пътя си и огледа малката стая. Нямаше видим изход освен мястото, откъдето беше влязъл, но това трябваше да е пътят. Фабиан беше казал така, а тези вампири не бяха тук, за да пазят замразени парчета месо. Пик бутна силно всяка от стените и усети прилив на триумф, когато третата поддаде. Той натисна по-силно и тя се отвори напълно, разкривайки тясно стълбище.
Пик бързо възстанови колкото може повече ножове от нападателите си, преди да ги пъхне в ножницата си и да слезе по стълбите. В долната част на стълбището го примамваше друга врата. Той се напрегна. Ако зад тази врата го чакаше капан, то той се намираше там. Но по всяка вероятност там се намираше и човекът, когото търсеше.
Той отвори вратата и се гмурна в стаята.