Джанин Фрост-Първа капка малиново-книга 1-част 29

Глава 27

Денис дъвчеше остатъците от ноктите си, докато гледаше небето. Дали беше по-светло? Или това беше измама на ума и?
Спейд беше казал, че ще бъде тук до зори. Тя нямаше часовник, иначе щеше обсесивно да проверява времето. Бутлек твърдеше, че и той няма такъв. Лицеят, който караше втора лодка наблизо, каза същото. Денис не повярва на нито един от тях. Как може никой да не знае колко е часът – мълчеше тя, дъвчеше ноктите си и отново се взираше в небето. Определено беше мълния. Стомахът и се сви. Къде бяха те?
– Защо не слезеш долу и не се отпуснеш? – Предложи Бутлек. – В главната каюта има хубаво легло…
Той спря от погледа, който Денис му хвърли. Разбира се, тя можеше да се отпусне в момент като този, чудейки се дали любовникът ѝ и приятелите и са живи или мъртви. Нима не осъзнаваше, че нищо друго освен сътресение на мозъка не можеше да я накара дори да затвори очи? Трябваше да настояваш да тръгнеш с тях – за десети път се заканваше Денис. И все пак тя беше тук, в безопасност, докато всички, на които държеше, бяха в опасност. Отново.
– Мон ами – каза рязко Лицей. – Идват.
И двамата вампири се загледаха в лилавото небе. Денис също, но не виждаше нищо друго освен меко помръкващите звезди. Тя се хвана за перилата отстрани на лодката. Дали това бяха Спейд и останалите? Или някой по-зловещ?
Свистене над главата и беше единственото предупреждение, което имаше, преди нещо голямо да тупне зад нея. Денис се завъртя с лек писък – и след това беше погълната от силна прегръдка.
– Липсвах ли ти, скъпа? – Попита английски глас.
Тя нямаше възможност да отговори, преди устата на Спейд да я завладее с разтърсваща целувка. Той я вдигна, така че главите им почти се изравниха на височина. Устата му се отвори и открадна нейния стон на облекчение, докато тя прокарваше ръце по него. В безопасност. Твърд. Цял. Тя не можеше да иска повече.
– Имам подарък за теб – промърмори той, след като прекрати целувката и я постави на земята.
Денис погледна зад Спейд, още по-голямо облекчение я връхлетя при вида на Кат и Боунс, окървавени, но изправени, Алтън, Иън и още един мъж с кестенява коса…
Тя замръзна, това лице върна прилива на мисловни образи. Раум в пентаграма, а от другата страна – червенокос мъж. – Дай ми сила като твоята – каза червенокосият мъж, – и можеш да имаш всичко, което пожелаеш.
И сега той беше тук, в плът.
– Натаниел – прошепна тя.
Главата му се завъртя в нейна посока, лешниковите му очи се разшириха.
– Ти знаеш името ми.
– Слава Богу, това е правилният човек. Лошото е, че е трудно да се сдобиеш с него – промърмори Иън и го отблъсна.
– Ще го заведа долу – каза Кат и хвана Натаниел, преди да падне.
– Чакайте, кои сте вие, хора? Защо ме взехте? Откъде знаете името ми? – Поиска хрипливо Натаниел.
Денис остана безмълвна. Когато го видя за пръв път, я беше обзело облекчение. Въпреки невероятните шансове Натаниел беше тук, така че изпитанието и с марките почти беше приключило! Но когато се изправи лице в лице с позорния си роднина, тя изведнъж се почувства несигурна. Трябваше ли да се отнася с него като със затворник? Да му даде акъл за всичко, което Раум беше сторил на нея и семейството и? Да му втълпи, че го връща на демона, който е белязал и двамата? Само ако не изглеждаше толкова уплашен – и изпълнен с надежда. Ако Натаниел се държеше като алчната, безсърдечна фигура от представите и, това щеше да е много по-лесно.
– Заведете го долу, сега – каза Спейд на Кат.
След това обърна Денис настрана от гледката как Кат води роднината и долу. – Усещам разкаянието, което започва да се носи от теб, но ти не си направила нищо лошо – каза ниско Спейд. – Този човек си е постлал леглото. Просто му е време да легне в него и ако ситуацията беше обратна, той щеше да предложи прекрасния ти задник на Раум без миг замисляне.
Студената логика я накара да се почувства по-добре, изтласквайки надалеч тръпката на вина. Спейд беше прав. Натаниел доброволно е сключил сделката си с Раум. Той не беше принуден, както тя. Сега можеше да изглежда безобиден, но беше като всеки друг престъпник; не съжаляваше за извършеното престъпление, а само за това, че е излежал присъдата. Пик току-що бе рискувал живота си, за да получи Натаниел. Както и Кат и всички останали. Тя нямаше да си позволи да им се отплати, като тъгува за това.
– Да се движим – заяви Боунс. – Иън, ти, Алтън, Бутлек и Фабиан отивате в лодката на Лицей. Насочете се на изток. Ние ще тръгнем на запад. Ако Уеб се опита да ни преследва, ще има две следи, които да следва, вместо една. Ще се срещнем отново във Виена.
Иън скочи в другата лодка, като им помаха весело.
– Поздравявам всички за забавната вечер!
– Приятели. – Гласът на Пик беше по-плътен. – Благодаря ви.
– Да, благодаря, на всички вас – каза Денис с искреност на сърцето.
Останалите се сбогуваха, след което Лицей потегли с лодката си в посока, обратна на тази, в която Боунс насочи своята. Денис наблюдаваше, докато другата лодка не се превърна в нищо повече от петно на все по-светлия хоризонт, след което се обърна към Спейд.
– Толкова съм облекчена, че всичко с теб е наред. Толкова се притеснявах.
Денис се отдръпна от Спейд, за да прокара поглед по него, като вътрешно се разплака от разкъсванията по дрехите му заедно с червените пръски. Днес той не само беше рискувал живота си, но и беше убил заради нея.
– Уеб…?
– Все още е жива, за съжаление – отговори Спейд с вдигане на рамене. – Няма значение. Той няма да рискува открита война, когато не може да обяви причина за нея.
– Изглеждаш изморена, Денис – обади се Боунс от горната палуба, където се намираше кормилото. – Трябва да я вземеш долу, за да си починеш малко, Чарлз.
По лицето на Пик се разля бавна усмивка.
– Каква брилянтна идея – промърмори той и се наведе, за да плъзне уста по шията и.
Тръпката, която премина през нея, беше нещо повече от физическа реакция. Денис искаше Спейд да прави любов с нея, но това не беше всичко, което искаше. Тя искаше също така да се събужда с него, да разговаря с него, да се смее с него и да заспива с него. Интензивността на чувствата и я разтърси. Спейд беше станал толкова важен за нея толкова скоро. Ами ако той не изпитваше същите чувства към нея?
И тогава имаше и друг въпрос…
– Може би ще искаш първо да си вземеш душ – каза Денис и потрепери от движението на езика му под ухото и. – Бих предложила да се присъединя към теб, но той е толкова малък, че може дори да не се побереш.
Тихият смях я поласка.
– Винаги можеш да гледаш… отново.
Тя се обърка, после разцъфна разбирането за онази нощ във Вегас.
– Ти знаеш?
Друг смях, безкрайно по-злобен.
– Исках да те гледам, затова тропах из стаята, за да те събудя, преди да вляза под душа. Не се ли зачуди защо светлината беше включена? Не беше за мен, аз мога да виждам в тъмното. А после държах водата да е студена, за да не се замъгли стъклото.
– С твоето тяло това би трябвало да се брои за уловка – промълви Денис и усети как лицето и се нагорещява.
– Не, скъпа. – Гласът му беше дрезгав. – Това е съблазняване и аз нямам никакви угризения за това. Възнамерявам да те съблазнявам при всеки удобен случай.
Той се отдръпна, като остави ръцете си да се изплъзнат от хватката и.
– Сега ще си взема душ. – Веждите му се вдигнаха смислено. – И ще оставя вратата отворена.
Желанието се надигна в Денис, прикривайки срамежливостта и от това, че Боунс и Кат са в обсега на слушане.
– Дай ми няколко минути – каза тя, като мислено планираше бързото си освежаване. Ментови бонбони за дъх, пудра и червило в чантата, камизолка в чантата.
Зеленото се смеси с коняка в погледа му.
– Ще се видим там.
Пик слезе под палубата, свали ризата си и кевларената жилетка, преди да изчезне в миниатюрната баня. Денис погледна към кормилото. Боунс нито веднъж не вдигна поглед от сивкавото небе пред себе си, въпреки че трябваше да чува всяка дума между тях. Не ми пука – реши Денис и прекоси палубата до склада под стола, където беше оставила чантата си. Това нямаше да е нищо, което Боунс да не е чувал преди.
Беше отдръпнала възглавницата на седалката и ловеше из спасителните жилетки чантата си, когато откъм долната палуба се чу силен взрив от движение. В един момент Денис държеше чантата си, а в следващия беше по гръб и гледаше нагоре към вампира с кестенява коса, когото разпозна дори без маската му.
Преди да успее да мигне, в гърдите на Уеб като с магическа пръчка се появи дръжката на ножа. Денис изпита облекчение, когато Уеб падна на колене, но после желязна хватка се сключи над нея и тя бе изтръгната на крака.
– Хвърли ножовете – заповяда Уеб, а ръката му около гърлото и прекъсна дъха и, докато нещо остро я прободе в стомаха.
Боунс и Пик бяха пред тях, стиснали сребърни ножове в ръцете си. След като си размениха погледи, те спуснаха оръжията си на палубата.
Друг вампир падна от небето пред Денис, усмихвайки се, докато събираше оръжията, а след това застана близо до Уеб.
– Умна идея с кевлара – коментира Уеб. – Ето защо закъснявам. Доковете са под видеонаблюдение, така че знаех къде да те търся, но първо трябваше да си взема жилетката… и колко хубаво, че си свалил своята.
– Пусни я – каза Спейд, като яростта му се надигаше с всяка дума.
В гърба и се появи хъркане.
– Едва ли.
– Знаеш, че ако я нараниш, нищо няма да ни попречи да те разкъсаме на парчета – каза със спокоен тон Боунс. – Освободете я и ви обещавам, че можете да отлетите невредими по същия път, по който дойдохте.
Уеб се разсмя грозно.
– Не и без това, което ми откраднахте. Дай ми Натаниел, а когато си тръгна, ще накарам Канин да пусне тази кучка на няколко мили във водата. Можеш да я изловиш, ако толкова много означава за теб.
– Никъде няма да отидеш с нея – каза Спейд, а гласът му вибрираше от омраза.
– Аз имам заложник, така че аз определям правилата – изсъска Уеб.
В следващия миг в стомаха на Денис се заби болка, толкова силна и непреодолима, че тя дори не можа да диша, за да изкрещи. След това единственият звук, който излезе от нея, беше агонизиращо издишване.
Пик изръмжа и се втурна напред, но през внезапната мъгла в зрението на Денис тя видя как Боунс го дръпна назад.
– Още едно движение и ще изсипя вътрешностите и на тази палуба – каза гласът на Уеб до ухото и, докато поредният взрив от болка в корема и я накара почти да загуби съзнание. – Дай ми Натаниел сега и ще можеш да я излекуваш навреме, за да живее. Ако не го направиш, тя ще умре.
Канин се ухили. Пик беше спрял да се бори с Боунс и гледаше двамата с огнен изумруден поглед.
– Ако тя умре, ти завинаги ще пожелаеш да се присъединиш към нея в смъртта, само че аз няма да ти позволя.
Денис знаеше, че не бива, но погледна надолу към източника на нажежената до бяло агония. Уеб беше забил нож в стомаха и, кръвта се изливаше от нея на палубата, а всяко движение на ръката му изпращаше нови потоци от това ужасно пулсиране все по-дълбоко в нея.
Кръвта, която се събираше в краката и, предизвика вълна от образи в съзнанието и. Толкова много светещи очи. Хладна плът навсякъде около нея. Кръвта ще я последва. Смъртта ще я последва. Винаги е така.
Но този път вместо парализиращата паника, която обикновено предизвикваха спомените и, Денис усети странна вълна от гняв, която я връхлетя и се засилваше заедно с болката.
– Махни това от мен.
Денис не разпознаваше собствения си глас. Беше нисък и див, не приличаше на нищо, което бе излизало от гърлото и досега.
– Замълчи – каза Уеб, като се изненада, че изобщо е проговорила. – Губя търпение. Доведи ми Натанаил, или ще пролея още от кръвта и.
Кат бавно се изкачи от долната вътрешност на лодката, а Натанаил беше пред нея. Когато беше почти на една ръка разстояние от Уеб, тя спря.
– Накарай момчето си да дойде да го вземе и тогава всички можете да си тръгнете. Но ако се опитате да вземете Денис или направите нещо друго с нея, ще ви изпържа на място – изръмжа Кат. Ръцете и станаха сини, от тях започнаха да капят оранжеви искри.
– Престани с това или ще я убия! – Заповяда Уеб, а нещо остро се впи във врата и. Той има два ножа, осъзна Денис. Един в гърлото и един в стомаха.
Инстинктивно докосна долната рана, усещайки студенината в хватката на Уеб върху дръжката и топлината на кръвта и, която се разливаше през пръстите и. Поредната вълна на замайване я заля, последвана от отвратителен нов прилив на болка.
После видя лицето на Спейд, мъката се конкурираше с яростта в изражението му и именно болката му пречупи нещо в нея.
– Пусни ме.
Само че това не се получи като думи. Беше нечленоразделно ръмжене, което накара очите на Боунс да се разширят от изумление. Това чувство на дивост растеше у Денис, докато не стана по-силно дори от болката и.
– О, Боже мой – прошепна Натаниел.
Денис отпусна стомаха си, за да сграбчи ръцете, които държаха ножовете към нея, и дивашки ги разкъса с ръце. В същия миг Пик се хвърли, блъскайки се и в двамата.

Назад към част 28                                                                   Напред към част 30

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!