Глава 28
Спейд събори Уеб на палубата, съсредоточен единствено върху това да попречи на ножовете да прережат гърлото на Денис или да я изкормят. Ужасът му даде по-голяма скорост, докато изтръгваше ножовете от Уеб, а после ги хвърляше в океана.
Уеб се запъна назад, а парчето, изтръгнато от ръцете му от ноктите на Денис, заздравя пред погледа му. Ръцете и се бяха променили миг преди да го нападне, разтягайки се в онези чудовищни нокти, които пробиваха ръкавиците и, докато очите и се присвиваха под неестествен ъгъл.
– Коте, обезопаси Натаниел – чу Спейд да крещи Боунс, но едва го регистрира. Жаждата за кръв се съревноваваше с крещящото насилие в него. Трябваше да стигне до Денис долу, за да я излекува. Трябваше да откъсне всеки крайник от тялото на Уеб.
Решението му бе взето, когато видя кръвта, която все още бликаше от стомаха на Денис. Пик я подкара нагоре, като ритна Уеб достатъчно силно, за да го блъсне в носа, но го остави там, докато бързаше да я отведе долу.
Денис се бореше с него, от гърлото и излизаха хъркания, а красивите и лешникови очи се пълнеха с червенина. Пик скочи долу във вътрешния коридор, който водеше към спалните, и разкъса китката му със зъбите си.
– Пий – нареди той, като държеше кървящата си китка до устата и.
Денис се опита да отвърне глава, но Спейд насила вкара капките от кръвта си в устата и. Тя преглътна, като се намръщи. Когато китката му заздравя, Спейд отново я захапа, този път за да капне кръвта му директно върху прободната рана в стомаха и.
Дори когато тази ужасна рана започна да зараства, Денис се задъхваше, като тези звуци продължаваха да излизат от гърлото и вместо думи. Пик влезе в каютата, постави я на леглото и я наблюдаваше в нарастваща паника. Нараняването и беше заздравяло; защо изглеждаше, че се влошава?
– Денис, погледни ме. Кажи ми какво не е наред – призова той.
Очите и вече бяха целите зачервени, присвити под онези невъзможни ъгли, а ноктестите и ръце се отскубнаха от китките му, за да го отблъснат. От нея се чуваха груби, неразбираеми звуци, които ставаха все по-силни с нарастването на борбите и.
– Криспин! – Изкрещя Спейд. Може би Денис се нуждаеше от по-силна кръв от неговата. Възможно ли е ножовете на Уеб да са били отровени по някакъв начин?
В спалнята се втурна Кат. Спейд пренебрегна задъханото и дишане, когато видя Денис, без да и отделя поглед.
– Доведи Криспин – изсъска той.
Денис започна да се гърчи, шумовете от нея звучаха все по-безумно. Спейд никога преди не беше виждал подобно нещо. Какво и е станало?
– Казах ти, че мога да ти помогна – каза глас откъм гърба на Кат.
Спейд се извърна и погледът му се сви, когато видя, че това е Натаниел.
– Какво и е?
– Тя е като мен – прошепна Натаниел. – Марките… тя е твърде далеч, за да ги спре сега.
– Обясни нещо или ще ти пречупя проклетия гръбнак – излая Пик и го обзе ужас, като чу „твърде далеч“. Не. Тя не можеше да бъде такава.
– Отдалечете се – каза Натаниел.
Пик го погледна с поглед, който обещаваше дълга, ужасна смърт, ако направи нещо, за да и навреди, но конвулсивното дърпане на Денис го накара да остави момчето да опита каквото смята, че може да помогне.
– Как се казва тя? Денис? – Попита Натаниел.
– Да. – Една отсечена дума.
– Дръж я, но не прекалено силно. Позволете и да се движи. Само не и позволявайте да се измъкне.
Спейд се подчини, придвижи се зад Денис, за да я обгърне свободно в ръцете си, без да обръща внимание на ноктите и, които се забиваха в плътта му.
Криспин се появи зад Кат в тесния проход.
– Какво става?
– Не знам – отвърна стегнато Спейд. – Тя… не е добре.
– Убих другия вампир, но Уеб се измъкна. Трябва да тръгнем. Скоро ще има още хора на път, ако вече не са – каза Криспин с мрачен поглед към Денис.
– Още не можем да я върнем, не разбирам!
– Не мога да я спра! – Възкликна Натанаил.
Криспин хвърли поглед към него.
– Питах ли те за мнението ти?
– Спори с него по-късно, сега имам нужда от помощта му – измърмори Пик. – Намери друг начин, Криспин. Спечели ни време.
Приятелят му безмълвно се качи на борда. Миг по-късно лодката се залюля, когато Криспин запали двигателите.
Натаниел коленичи пред нея.
– Денис, знам, че ме чуваш – започна той със силен, ясен глас. – Паникьосваш се, защото имаш чувството, че те издърпват навън, но всичко ще бъде наред. Прекалено си се разстроила и това е предизвикало промяната. Твърде далеч си в нея, за да я спреш, но можеш да я контролираш.
– За какво, по дяволите, говориш? – Поиска Пик. – Ако си измисляш това, ще…
– Не си прави труда със заплахи, няма нищо, което можеш да ми направиш и което не е правено – мрачно отвърна Натаниел, преди тонът му да се втвърди. – Минавал съм през това и преди. Ти не си, така че мълчи и прави каквото ти кажа.
Кат изглеждаше почти толкова шокирана от това смело изявление, колкото и от променените ръце и очи на Денис, но не каза нищо. Спейд реши да последва примера и. Той затвори устата си.
Натаниел върна вниманието си към Денис, която се въртеше и стенеше по онзи гърлен, смразяващ костите начин.
– Слушай ме, Денис – заповяда той, като се приближи. – Ако не контролираш в какво се превръщаш, умът ти ще избере това, което те плаши най-много, и предполагам, че това ще е нещо, което в крайна сметка ще убие всички на тази лодка. Затова се съсредоточи върху това, което ти казвам. Спри да се бориш.
Ужасните стонове на Денис не спряха, но опитите и да се освободи от Пик – да. Той усети пламък на надежда. Тя разбираше какво и казваше момчето, дори достатъчно, за да действа според него. Каквото и да се случваше, съзнанието и не беше погребано недостъпно под него.
– Добре. Виждаш ли? Контролираш се достатъчно, за да накараш тялото си да направи това, което искаш. Подхранила си демоничната същност твърде много, за да спреш промяната, но тя няма да е постоянна. Разбираш ли, Денис? Ще се оправиш.
От нея се изтръгна нещо като ридание. Сърцето на Спейд се сви, като го чу.
– Искам да помислиш за нещо малко, нещо безобидно – продължи Натаниел. – Нещо, което не би могло да нарани никого. Съсредоточи се върху това. Виж го в съзнанието си. Не мисли за нищо друго, само за това…
Цялото тяло на Денис се разтрепери, а после, което беше невероятно, Спейд усети как костите и започват да се свиват под ръцете му. Кожата и се развълнува около тялото и, сякаш беше вода, сгъна се в себе си и се сви заедно с останалата част от нея.
– О, Боже мой. – Гласът на Кат отразяваше шока, който той изпита.
– Всичко е наред – каза Натаниел, като не изгуби онази увереност в тона си, въпреки че Спейд имаше чувството, че светът му се накланя изпод краката. – Справяш се добре. Контролираш го. Продължавай да се фокусираш върху този малък, безобиден образ. Не го изпускай от ума си нито за секунда…
Денис продължи да се смалява, докато дрехите и покриха по-голямата част от това, което Спейд можеше да види от нея. Той беше замръзнал, неспособен да се движи или да говори, наблюдавайки как жената, която обичаше, сякаш изчезва пред очите му.
– Справяш се добре – запя Натаниел.
Ако Спейд все още можеше да говори, щеше да каже на момчето, че си е загубило ума, наричайки каквото и да било в случващото се „добре“. Но той можеше само да гледа, докато под купчината дрехи, които допреди минути Денис беше носила, а сега покриваха… каквото беше останало от нея, се получи последно разтърсване.
Кат се възстанови по-бързо от Спейд.
– Къде е тя? – После по-силно. – Къде, по дяволите, отиде Денис?
Със съскане една котка с махагонов цвят се изстреля изпод дрехите и веднага се хвърли да се скрие в ъгъла.
– Ето я – каза спокойно Натаниел.
Пик стоеше на опашката за сигурност на летището във Виена, стиснал в едната си ръка калъф за домашни любимци, а в другата – рамото на Натаниел. Криспин и Кат бяха точно зад Натаниел. Кат изглеждаше нормално, но Спейд знаеше, че се нуждае от цялата си концентрация, за да функционира толкова рано сутринта.
– Ще чекирате ли домашния си любимец с багажа си, или ще преминете в първа класа, за да го качите със себе си? – Попита служителят на билетната каса.
От Кат се изтръгна задушен звук. Спейд стисна челюстта си.
– Повишаване на класа – изрече той.
Вътре в багажника силно съскане, последвано от поредица гневни драскащи звуци, накара служителя да вдигне поглед.
– Ще ми трябва доказателство за актуални ваксинации – каза тя.
Спейд се наведе напред, докато лицата им се оказаха само на метър един от друг, а от очите му проблесна зелено.
– Имате доказателството, а сега побързайте – изръмжа той.
В погледа ѝ се настани стъклен поглед, но пръстите и прелитаха по клавиатурата. След миг Спейд вече имаше билет – и документи за полет с животно. Дано Натаниел да е прав, че това е само временно, помисли си Спейд и се пребори с желанието да убие някого само за да отпуши насъбралото се в него разочарование.
– Всичко ще бъде наред – каза Натаниел, сякаш четеше мислите му. – Веднага щом се отпусне, тя ще се промени обратно.
Котката – Денис – сега беше всичко друго, но не и спокойна. Тя съскаше и дращеше с нокти всичко, което се приближаваше до нея, докато на Спейд не му се наложи да я издебне, за да отлети с нея от лодката. Сега, разбира се, трябваше да използват по-традиционна форма на летене, за да стигнат до безопасно място. Всяко място в радиус от сто мили от Монако беше твърде близо до Уеб и хората му, за да е удобно на Спейд.
Той изчака още десет минути, докато всички получиха билетите си, като се наложи отново за кратко да погледне служителя със зелени очи, за да може фалшивата лична карта на Иън да се представи за Натаниел. Това не беше чак толкова трудно – и двамата мъже бяха със сходен ръст, цвят на косата и възраст, но нямаше смисъл да рискува забавяне на охраната, когато имаше начин да го заобиколи. Момчето беше много сговорчиво, откакто Спейд му каза лаконично, че го е заловил, за да помогне на Денис. В края на краищата това беше вярно. Само че не така, както момчето разбра.
След като се качи на самолета за Букурещ обаче, леденото спокойствие на Спейд започна да се пропуква. Жената, която обичаше, беше в котешка кошница в краката му, а той имаше само думата на един безметежен, отричащ демоните гад, че това не е за постоянно. Ръцете на Денис са се сменили обратно, напомни си Спейд, но това беше слаба утеха. Леката деформация на ръцете беше нищо в сравнение с това.
– Този полет има ли сервиз за хранене? – Попита стюардесата Натаниел още преди да е поставил колана си.
– Замълчи – измърмори Спейд и му се прииска да го удуши. Ако не беше той, Денис нямаше да е със сто килограма по-лека и покрита с козина.
– Но аз трябва да ям – каза Натаниел. – Стресът, болката, страхът, гладът, възбудата… всички тези неща, ако се натрупат, ще предизвикат промяната. Вече съм стресиран, като се притеснявам, че Уеб ще се появи, и предполагам, че скоро няма да мога да получа свирка, така че трябва поне да успокоя глада си.
Криспин се наведе напред на седалката си зад тях.
– Искаш да ми кажеш, че Уеб те е държал облекчен, нахранен, спокоен и щастлив, и всичко това, докато е изсмуквал кръвта ти, за да я продава? – Попита той ниско, а от гласа му капеше сарказъм. – Глупости.
Натаниел се обърна, а лицето му се втвърди от обичайното си, почти момчешко изражение.
– Не. Той ме държеше прецакан, независимо дали го исках или не, изцеден до степен на постоянна слабост и нищо близо до това да се отпусна. Но предполагам, че с начина, по който се държи, го е грижа достатъчно за нея, за да не се отнася така с мен.
– Осъзнаваш ли, че ако не ни кажеш как наистина да си върнем Денис, ще имаш много кратък, ужасен живот – каза Кат с тиха стомана в тона си.
Спейд се съгласи, но само в случай че момчето казваше истината, той не искаше Натаниел да се разтревожи. Да го накара да се превърне в Кой-знае-кой в самолета би било катастрофално.
– Сега не е моментът за тази дискусия – каза той и на двамата. След това каза на Натаниел: – Ще видя дали има нещо за ядене тук.
Два часа и всички налични закуски в самолета по-късно те кацнаха в Букурещ. Англия щеше да е първото място, където Уеб щеше да ги потърси, а Америка беше твърде далеч, но бащата на Пик имаше дом тук, който беше добре укрепен, уединен и познат.
Иън ги изчака пред летището в лентата за пристигащи, след като събраха багажа си. Той ги погледна и веждите му се вдигнаха.
– Къде е Денис? И какво правиш с една проклета котка, Чарлз? Някакъв талисман на нашия скъп Жътвар тук?
– Нито дума повече – изсумтя Пик, качи се в колата и настани преносителя в скута си.
– Иън, повярвай ми – недей – каза Криспин, преди да хвърли чантите им в багажника. След това се качи отзад, като настани Натаниел между тях. Кат се качи отпред и почука с пръсти по таблото.
– Да тръгваме, Иън – извика тя нетърпеливо, без съмнение все още уморена, въпреки че беше спала през по-голямата част от пътя в самолета.
– Предполагам, че рано или късно някой ще ми каже какво се случва – отбеляза Иън, докато се плъзгаше на шофьорската седалка. – Дотогава е малко грубо да се отнасяш с мен като с любопитен шофьор, като се има предвид всичко това.
Настроението на Пик избухна.
– Искаш да знаеш къде е Денис? – Той вдигна носача, така че съскащата котка да се вижда в огледалото за обратно виждане. – Ето я! А сега карай колата, Иън, или се махай, за да мога аз да го направя.
Иън кара, без да каже нищо друго по целия път до къщата.
Веднага щом колата спря, Спейд излезе от нея, дърпайки Натаниел със себе си. Алтън и Фабиан бяха излезли да ги посрещнат, но той мина покрай тях, без да каже нито дума, и се насочи към спалнята, в която беше отседнал преди месеци, когато беше дошъл тук, за да помогне на Криспин. След като стигна, той затвори вратата и се насочи към Натанаил.
– Добре. Как да я върна?
Русокосият мъж обиколи стаята, като се наведе ниско и провери ъглите, под леглото, прозорците и дори банята. На Спейд му беше нужен целият контрол, за да не започне да го бие, когато не отговори.
– Какво, по дяволите, правиш?
– Проверявам за места, откъдето би могла да се измъкне – отговори Натаниел. – Отворен прозорец, пълзящо пространство под шкафа… искаш да прекараш нощта в търсене на изгубената си котешка приятелка в стените или в имота?
Спейд стисна юмруци, но запази гласа си спокоен.
– Добре. Ако си приключил с това, какво ще правиш сега?
Натаниел, ако беше умен, щеше да чуе смъртоносната заплаха зад тези две последни думи и да даде бързи резултати, но той сви рамене.
– Вземи малко риба тон и купичка със сметана.
В следващия миг Пик го притисна до стената, държейки го за гърлото. Само съзнанието, че се нуждае от Натаниел, ако Денис се върне, попречи на Спейд да го убие на място.
– Внимавай какво ще избереш да кажеш следващия път, защото ще си платиш с кръв, ако това е поредната необмислена закачка.
– Говоря сериозно – каза Натаниел с акцент върху всяка дума. Лешниковият му поглед беше непоклатим. – Имаш една ужасена жена, заклещена в непозната форма, която е била превозвана в малка кутия в продължение на часове. Тя е гладна. Жадна. Вероятно изпитва и клаустрофобия, което би обяснило защо съска и драска по клетката без прекъсване. Пусни я навън. Нека хапне нещо, да пийне нещо, да се успокои малко. А след това ще я галиш, докато наистина се отпусне.
Този убийствен порив почти надделя, карайки фин трепет да преминава през тялото на Спейд. Зъбите му се притиснаха към устните му в безмълвно искане да се заровят в гърлото на Натаниел и да го разкъсат.
– Добре – каза Спейд, след като яростта му утихна достатъчно, за да може да говори. – Но ако ме лъжеш, ти ще бъдеш следващият в този транспортьор. На парчета. Алтън!
Няколко мига по-късно вратата се отвори.
– Да?
– Помоли кухнята да изпрати малко риба тон или пилешко, плюс купичка сметана. Веднага.
Алтън примигна, но не постави под въпрос указанието. Не минаха и пет минути и той се върна с миришеща риба тон в чиния и чинийка, пълна догоре със сметана. Този път обаче с него дойдоха Кат и Криспин. Те влязоха в стаята мълчаливо, като затвориха вратата след себе си.
Пик постави съдовете с риба тон и сметана на пода и отвори вратата на багажната чанта.
Едно космато петно се освободи с крясък, затича се по периметъра на стаята в луд бяг, преди да се хвърли под леглото. Спейд усети как сърцето му се свива от ясно изразената котешка реакция. Нищо ли не беше останало от Денис в животното, което се криеше под леглото?
– Просто изчакай – каза Натаниел.
След няколко напрегнати минути изпод леглото се измъкна глава с цвят на махагон. Съскайки на стаята като цяло, котката излезе цялата и се отправи право към чинията с риба тон, поглъщайки миризливата гозба. След това котето захлупи купичката със сметана, докато тъмните му страни не започнаха да набъбват.
– Вземи я сега – нареди Натаниел.
Пик грабна котката, преди тя да успее да се хвърли обратно под леглото. Веднага мънички нокти се забиха в ръцете му, но той не обърна внимание на това, гледайки снопчето козина със смесица от надежда и отчаяние. Можеше ли Денис наистина да се върне от това? Тя каза, че е виждала как Раум се превръща в куче и обратно без никакви лоши последици, но той беше демон, а тя все още беше почти човек.
Поне преди е била такава.
– Не я пускай на свобода. Настани я колкото се може по-удобно и започни да я галиш.
Криспин измърмори нещо, което Спейд не искаше да разшифрова. Със стисната челюст той се настани на леглото при вече мъркащото коте, като го придържаше на място с едната си ръка, а с другата галеше козината му.
Четири втренчени очи следяха всяко негово движение. След минута Спейд се напрегна достатъчно, за да ръмжи заедно с котката.
– Освободете ми стаята – каза той.
Криспин хвана ръката на Натаниел.
– Ела с мен, приятелю. Ще ти покажа помещенията, в които си настанен – каза той, преди да го издърпа настрани.
Пик почти се усмихна при това, като си представи къде ще го настани Криспин. Останалите се изнизаха, а Кат затвори вратата със замислен последен поглед към тях.
Котката продължаваше да ръмжи по онзи нисък, протяжен начин, прекъсван от време на време от съскане и усукване, за да се освободи. Спейд отпусна хватката си до степен, в която котката можеше да се извива, но не и да избяга, като все още галеше тъмнокафявите уши.
– Денис – каза той тихо. – Ако ме чуваш, много ми трябва да се върнеш. Не ме предавай на съдбата да бъда един от онези стари вампири, които живеят само с домашните си любимци.
Говоря с едно проклето коте, помисли си той. Сега може и да си изкопае дупка и да се покрие с гробна пръст.
Но не спря, защото трябваше да вярва, че Денис разбира какво казва, дори това да не беше вярно.
– Хайде сега, скъпа, мога да се сетя за много по-добри начини да прекарам времето си в леглото с теб, отколкото това – продължи той с тих глас. – Ти си наистина привлекателна котка, но наистина има граници на нещата, които съм готов да опитам.
Котката спря да ръмжи, макар че опашката и продължаваше да се мята неспокойно. Спейд не знаеше дали това е положителен знак, но продължи да говори.
– Имаме всичко, от което се нуждаем, за да продължим напред, скъпа, освен теб. Върни се, Денис. Ще върнем Натаниел на Раум, ще махнем тези марки от ръцете ти и ще продължим живота си. Знаеш ли кое е първото нещо, което искам да направя, когато ти махна марките?
Котката започна да издава по-тихи звуци. След секунда Пик разбра, че мърка.
– Ще те заведа на някое много луксозно място – продължи той. – Мога да си представя роклята, която ще облечеш: черна коприна, тънки презрамки, дълбоко деколте – и без ръкавици. Ще имаш прекрасна вечеря, а след това ще танцуваме, докато не се измориш… но не прекалено, защото когато се приберем вкъщи, ще се любя с теб. Ще се любя бавно, без да бързам да обхождам всеки сантиметър от плътта ти, докато гласът ти не се превърне в онзи вкусен, гърлен звук, който ме възпламенява. А след това ще те държа, докато заспиш…
По тялото на котето се разнесе силно течение. Спейд престана да говори и с изумление наблюдаваше как пакетът под ръцете му расте. Още едно трептене, после още едно и още едно. Кожата сякаш изригваше от формата на котката, разтягаше се, растеше и се разширяваше в катаклизъм от крайници, плът и кости, който се случваше почти по-бързо, отколкото очите му можеха да проследят. В рамките на няколко невероятни секунди голото женско тяло замени свитата в скута му котка, а косата и се превърна в тъмен воал върху лицето.
Спейд не помръдна, страхувайки се, че и най-малкият му жест ще я накара отново да изчезне по магически начин.
– Денис.
Трепереща ръка отметна косата и назад и тогава прекрасният лешников поглед на Денис срещна неговия.
– Спейд – каза тя, а гласът и беше дрезгав и груб.
След това скочи от леглото, препъна се и изтича в банята.