Глава 33
Джипът навлезе в пристанището на Фонтвий, зад тях се виждаха купища бляскави хотели, а отпред – луксозни лодки. Светлините покрай пристанището обаче бяха тъмни, единственото съображение за многото прозорци на хотелите, които щяха да имат изглед към паркинга. Тъй като Денис почти не виждаше, а тя се намираше тук долу, мантията на тъмнината щеше да е достатъчна, за да скрие от всички зрители на високите етажи каквото и да се случваше през следващите няколко минути.
Пик я погледна от мястото си на пътническата седалка. Той не каза нищо, но лицето му говореше много. Денис се насили да се усмихне. Спейд не биваше да изразходва енергията си, за да се тревожи за нея. Той, Боунс и Кат си имаха достатъчно работа с опитите да останат живи тази нощ.
И за пореден път тя щеше да бъде изолирана на сигурно място, докато това се случваше. На Денис толкова и беше писнало да бъде човекът, за когото се борят близките и, вместо сама да се изправи пред опасността. Ако можеше да размени местата си със Спейд, Кат или Боунс, щеше да го направи на мига. Но, разбира се, никой от тях нямаше да и позволи.
Това ще се промени – обеща си Денис. Тя познаваше света, в който се бе посветила, така че щеше да научи най-добрия начин да живее в него. Това означаваше да се закали, но тя беше готова. Всъщност, въпреки че не беше казала на Спейд, не изключваше възможността един ден да стане вампир. Редовното пиене на кръвта на Спейд щеше да бъде нейният пробен опит. Тя не беше същият човек, който беше преди, готов да чака отстрани. Или в мазето.
Но първо всички трябваше да оцелеят тази вечер.
Денис погледна към Кат. Приятелката и изглеждаше разтревожена, не че Денис я обвиняваше. Всичките им надежди за победа зависеха от една способност, с която Кат не знаеше напълно как да борави. Боунс и Пик бяха уверени, че когато моментът настъпи, тя ще се справи. Денис едновременно се страхуваше и завиждаше на Кат за тази страхотна отговорност. Кога Денис е била човекът, на когото се доверяват, че ще заложи всичко на карта за тези, които зависят от нея?
– Добре – каза тихо Спейд. – Нека да го направим.
Оливър, човешкият шофьор за това събитие, остана зад волана и поддържаше джипа в движение, а Денис, Спейд, Кат, Боунс и Натаниел излязоха. Денис се огледа наоколо, без да усети другите вампири, за които знаеше, че са там. Хората на Уеб. Те вероятно бяха скрити зад всяка сянка.
Мястото на дланта на Денис я сърбеше, въпреки че малката раничка заздравя, след като Спейд разтри кръвта си върху нея. Отвън не се виждаше нищо, но вътре в дланта и имаше миниатюрна капсула с предавател. На същото място беше имплантирана и такава на Натаниел. Просто в случай, че се разделим, за да може Менчерес да те проследи – беше казал Спейд.
Денис знаеше по-суровата причина зад предавателя, макар че Спейд не я каза. В случай че Уеб спечели и останалите ни убият. Уеб не би убил нито нея, нито Натаниел; те бяха твърде ценни. Но тя и Натаниел бяха единствените, които Уеб възнамеряваше да оцелеят тази вечер.
Тя си помисли, че ще повърне.
Лицето на Спейд се изчисти от всякакво изражение, когато той взе ръката и в едната ръка, а тази на Натаниел в другата. Нейният роднина изобщо не беше говорил, нито по време на пътуването със самолета до Монако, нито по време на пътуването с колата до пристанището. Денис знаеше, че Натаниел е бил запознат с ролята си тази вечер, но се чудеше на мълчанието му. Дали се страхуваше да не бъде заловен отново от Уеб? На негово място със сигурност щеше да се страхува, макар че това, което възнамеряваше да стори на Натаниел, беше много по-лошо от това…
Денис си припомни, че няма нищо общо с това, че Натаниел е сключил сделката с Раум, но рационализацията и се стори куха. Тя погледна татуировките, които покриваха знаците по кожата и. Само ако имаше друг начин да ги премахне.
Вниманието и се откъсна от това, когато Уеб се появи на края на един кей. Сигурно е бил там през цялото време; точно натам вървеше Спейд, но едва когато се озова на кея, тя го забеляза. Разрошената пясъчна коса на Уеб се виждаше в тъмнината, но страшните кобалтови очи все още бяха твърде засенчени, за да ги види.
– Добър вечер – обади се Уеб, сякаш това беше социален разговор. После заговори по телефона си. – Добре ли сме, Вик?
Денис не чу отговора, но когато непринудената стойка на Уеб се отпусна още повече, можеше да се досети какъв е той. Да, само шестимата бяха дошли в Монако, точно както беше уговорено, което сигурно му бяха предали шпионите на Уеб.
– Не ми ли вярваш? – Попита Пик, а в тона му се долавяше нотка на забавление.
Денис не знаеше как Спейд може да звучи толкова хладнокръвно и невъзмутимо. Тя почти трепереше от обстоятелствата, а беше най-сигурният човек на кея освен Натаниел.
– Просто съм предпазлив – отвърна Уеб леко. – По време на последната ни среща бяхте малко груб.
Пик се ухили и пусна ръката на Денис.
– Сигурен съм, че и ти щеше да постъпиш по същия начин, ако бях на твоето място.
Сега Денис беше достатъчно близо, за да види блясъка в очите на Уеб.
– Много вярно.
Тя го знаеше, разбира се, но като видя как очите на Уеб се присвиват зад тях с фалшива безгрижност, се убеди, че това е капан. Уеб нямаше никакво намерение да остави Пик, Боунс или Кат да си тръгнат от този кей. Сърцето и започна да бие по-бързо. Ами ако това не се получи?
– Виждаш, че съм довел момичето – каза Пик, без да откъсва поглед от Уеб. – А сега ми покажи ножа.
Уеб извади от якето си тънък черен калъф, подобен на кутия за бижута за гривна. Денис примигна. Наистина ли ножът беше толкова малък?
Уеб отвори кутийката, разкривайки бледо острие, което от острия връх до по-дебелата гравирана дръжка беше с една и съща кремава субстанция. Кост на демон.
– Приплъзни го – заповяда Пик. – А после ще ти изпратя момичето.
Уеб не спореше, което накара Денис да се изнерви още повече. Трябва наистина да са заобиколени, за да се чувства толкова уверен. Той затвори кутията и след това я плъзна по кея, като ги наблюдаваше с блестяща усмивка.
Натаниел отиде и я вдигна, като извади ножа и го вдигна на лунната светлина. Той кимна.
– Това е той.
– А сега момичето – каза Уеб копринено.
Денис хвърли последен поглед на Пик, преди да тръгне бавно напред. Очите на Уеб се плъзнаха по нея по начин, който се усещаше като стъпки върху гроба и. Пакетни предложения. Продажба на кръв. Ако успееше тази вечер, плановете му за нея щяха да превърнат живота и в истински ад.
Денис беше почти на една ръка разстояние от Уеб, когато усмивката се изплъзна от лицето му. От него се изтръгна съскане, а очите му станаха зелени.
– Какво е това? – Изсумтя Уеб. Ръката му бавно се вдигна от страната му, сякаш бе придърпана от голяма тежест.
Зад гърба си Денис чу как Кат хърка. Тя погледна назад и видя ръцете на Кат, протегнати навън, а от очите и пламтеше зелено.
– Менчерес изпраща поздрави – изръмжа Кат.
– Бягай! – Обърна се към Денис Пик, като извади няколко ножа от ръкавите си.
От тъмнината се разнесоха викове и пустото на пръв поглед пристанище изведнъж бе залято от движение. Денис хвана Натаниел за ръка и двамата побягнаха по кея, като едва не се сблъскаха с един вампир, който се появи сякаш от нищото. Когато обаче вампирът тръгна да я хваща, обхватът му се забави, сякаш се движеше под вода. Преди да успее да я докосне, Боунс прониза сърцето му със сребърен нож.
– Върви – нареди Боунс.
Още няколко вампира се опитаха да я спрат, но те се клатушкаха почти пиянски, сякаш бяха загубили координацията на крайниците си. Тя и Натаниел успяха да се измъкнат под хванатите им ръце и продължиха да вървят, към паркинга и джипа.
– Бързайте – извика Кат, а гласът и звучеше напрегнато. – Не мога да ги задържа още дълго.
Появи се Оливър, който тичаше към тях, като режеше и сечеше с ужасяваща ефективност всеки вампир, който срещнеше. След като движенията им бяха сведени до тези на бавен човек, а Оливър беше подсилен с вампирска кръв, хората на Уеб бяха почти безпомощни.
– Бързо – каза Оливър. Тримата изтичаха до паркинга, скочиха в джипа и потеглиха, преди Денис да си поеме дъх.
Уеб се мъчеше да извади ножа, докато Пик се приближаваше, но не успя да премести ръцете си към якето навреме. За бога, тя го направи, помисли си Спейд. Кат не беше усвоила силата на Менчерес да обездвижва хора или пък нямаше време да се научи да я владее, както го правеше неговият баща, но беше спечелила достатъчно от пиенето на кръвта на Менчерес, за да намали скоростта на Уеб и хората му до по-ниска от човешката. За щастие бе успяла да я отклони от него, Криспин, Натаниел, Алтън и Денис, което бе най-голямото им притеснение. Ако никой от тях не можеше да се движи, силата щеше да е безполезна. Но при положение че бяха засегнати само хората на Уеб, колкото и да бяха те, нямаха никакъв шанс.
Почти щеше да му е жал да ги убие, щом са толкова затруднени, освен онова, което бяха замислили с Денис.
Пик погледна в очите на Уеб, докато държеше ножа си на гърдите на другия вампир. И се усмихна.
– Никога няма да я използваш – каза Спейд, преди да забие ножа в гърдите на Уеб. Никакъв кевлар не възпрепятстваше пътя му, докато той потъваше докрай. Уеб наистина бе очаквал, че капанът му ще бъде достатъчен.
– Недей – прошепна Уеб.
Пик пренебрегна това. С две силни подръпвания той завъртя ножа, разкъсвайки сърцето на Уеб. Когато го издърпа, Уеб лежеше безжизнен на кея, а кожата му бе започнала да се сбръчква по начина, по който всички вампири изживяваха истинската си смърт.
Кат беше на колене, ръцете и бяха протегнати, от нея се излъчваха вълни от заимстваната от Менчерес сила, които хвърляха мрежа около пристанището. Яркозеленият и поглед срещна този на Спейд.
– Бързай. Не мога да ги задържа още дълго – каза тя.
Спейд погледна зад себе си и видя Оливър, Денис и Натаниел да скачат в джипа. През него премина облекчение. Оливър щеше да ги изведе от града, където Менчерес и Иън чакаха в покрайнините. Денис щеше да е в безопасност.
Пик се присъедини към Криспин, за да премине смъртоносно през хората на Уеб, като ги поваляше с точни и бързи удари на острието си. Той не проявяваше милост. Всеки вампир на Уеб беше заплаха за Денис, ако Уеб беше разкрил какво има в кръвта и. Думите на Натаниел прозвучаха в съзнанието му. Не знаеш какво се случва обикновено, когато някой се нахвърли върху мен, докато спя… Дори стражите, на които беше забранено да ме опитват, постоянно отпиваха глътки. Точно това щяха да направят тези вампири с Денис. Всички те заслужаваха да умрат за това.
Със силен вик властта на Кат над вампирите се пречупи. Ревове на ярост огласиха пристанището, докато останалите мъже на Уеб се отбраняваха с цялата скорост и сила на вампирското си наследство. Ръцете на Пик се стегнаха върху ножовете му, докато той издаваше собствения си рев на ярост в нощта.
Не го интересуваше дали все още са по-малобройни, нямаше да избяга. Остави ги да се опитат да го повалят. Нямаше да спре да се бие, докато всички те не бъдат мъртви.
Оливър караше със скорост, която обикновено би изплашила Денис, но тя не каза нищо. Майсторите вампири можеха да бягат с повече от шестдесет мили в час. Някои от тях можеха да летят толкова бързо – или по-бързо. Оливър имаше причина да натисне педала на газта.
– Мисля, че го е убил – промърмори Натаниел. Усмивка озари лицето му, правейки го да изглежда сърцераздирателно млад, въпреки че Денис знаеше, че той трябва да е с десетилетия по-възрастен от нея. – Мисля, че шибанякът най-накрая е мъртъв!
– Сигурна съм, че е убил Уеб – каза тя, като си спомни изражението на лицето на Спейд, когато се беше приближил до другия вампир. Денис потисна треперенето си. Ако някога видеше това изражение на нечие лице, щеше да знае, че скоро ще последва смърт.
– Мразя вампирите повече от седемдесет години, но тази вечер обичам няколко от тях – каза Натаниел. В гласа му се долавяше такова дивашко задоволство, че той вибрираше. – Надявам се да ги убие всичките. Всички до един, дявол да ги вземе.
Денис не каза нищо глупаво от рода на: Наистина ли беше толкова зле, когато Уеб те имаше? Разбира се, че беше. Ако не друго, то поне Натаниел можеше да се почувства отмъстен тази вечер.
Но тя не можеше да не попита едно нещо.
– Защо го направи? Защо сключи тази сделка с Раум?
Оливър я погледна порицателно в огледалото за обратно виждане.
– Не бива да говориш с него – промълви той. – Спейд каза, че не иска да го правиш.
Натаниел се взираше в нея, а лицето му пребледняваше.
– Какво си казала?
– Защо сключихте тази сделка? – Повтори Денис, пренебрегвайки казаното от Оливър за това, че не трябва да говорил с него.
Натаниел все още я гледаше така, сякаш по някакъв начин и бяха поникнали рога и опашка. Устата му се отвори и затвори няколко пъти, преди да успее да проговори.
– Ти знаеш името му. Никога не съм казвал на никого името на демона. Откъде знаеш името му?
– Не и говори – почти изръмжа Оливър от предната седалка.
Денис си пое дълбоко дъх и срещна шокирания лешников поглед на Натаниел. Докато го гледаше, тя почти виждаше как в очите му се заражда знание. Почти усещаше ужаса, който се излъчваше от него, докато той събираше отговора на въпроса си.
– Той те е изпратил след мен – прошепна Натаниел. – Ето защо гаджето ти ме открадна от Уеб. Не за да ти помогне да контролираш силата в марките си, а за да ме върне на него.