Джанин Фрост-Първа капка малиново-книга 1-част 37

Глава 35

Денис стоеше под кея, а пясъкът завършваше с вълни на няколко метра зад нея. Джипът току-що бе потънал под тъмните води, пълнейки се бързо с всички свалени прозорци и отворени врати. Денис вдигна пистолета, като го насочи към Натаниел. Никога досега в живота си не беше стреляла по някого, но това щеше да се промени.
– Сигурен ли си, че това е необходимо?
Натаниел изпусна нетърпелива въздишка.
– Решена си да се бориш с Раум сама, така че ще ти е нужен елементът на изненада. Ако го призовеш, а аз стоя тук и спокойно чакам гибелта си, той ще бъде подозрителен. Ще изгубиш елемента на изненада – а Денис, дори и с елемента на изненада и с преобразяването в каквото смяташ, че е достатъчно силно, за да победиш демон, шансовете ти не са толкова големи.
– Не си ли ти този, който говори за вяра? – Тя вече се притесняваше, че ще се изправи срещу демона и ще се бори с него. Да чуе как той възприема шансовете и, не и помагаше.
Натаниел я погледна строго.
– Трябва да се обадиш на Спейд.
– Ти имаш такова желание за смърт – измърмори тя. – За последен път казвам, че няма да се обадя на Спейд. Точка.
Денис не казваше на Натаниел другата причина, поради която държеше Спейд настрана от това, освен факта, че той абсолютно никога нямаше да и позволи да го направи. След онези солени бомби Раум си имаше работа със Спейд. Ако Спейд се появи някъде близо до демона, Денис не се съмняваше, че Раум ще се опита да го убие. С нечуваната си способност за наранявания тя имаше по-голям шанс, отколкото Спейд.
И щеше да бъде прокълната, ако отново стоеше настрана и оставяше мъжа, когото обичаше, да се бие – и да умре – заради нея.
– Значи, ако Раум знае, че тези куршуми няма да те убият, какъв е смисълът да те прострелям?
– Защото, ако съм достатъчно ранен, няма да мога да се преобразя. Нямаше да можеш да се преобразиш онзи ден след пробождането с нож, освен ако Пик не те беше излекувал. Ето защо Уеб ме държеше постоянно с източена кръв, освен да я продава, разбира се. Знаеше, че в противен случай бих се преобразил в нещо, което би могло да го извади от строя. Ако Раум ме види ранен, неспособен да се преобразя, ще бъде адски склонен да си помисли, че не го мамиш за втори път.
Дланите и се изпотиха, от което пистолетът се почувства хлъзгав в хватката и.
– Къде, ама къде го искаш?
– Ако е в рамото, няма да изглежда достатъчно убедително. В сърцето може да ме убие, ако Раум премахне марките веднага, щом пристигне… а ние имаме нужда той да премахне марките от мен, между другото. Това е най-добрият ти шанс да атакуваш, когато той се концентрира върху изтеглянето на силата си от мен обратно в него. Насочи се към корема. Ще ми отнеме достатъчно време да се излекувам, за да не подозира Раум, но трябва да е излекуван достатъчно, за да не ме убие, когато отново стана човек.
– Но ако улуча основен орган и ти все още не си достатъчно излекуван, когато отново станеш човек, може да те убие. Мисля, че трябва просто да те прострелям в крака или нещо подобно.
Натаниел махна с ръка.
– Виж, нямаме много време. Гаджето ти сигурно претърсва района в търсенето ти, така че ако искаш да го държиш настрана от това, трябва да се прицелиш в корема и да ме застреляш още сега. Ако в крайна сметка умра от огнестрелната рана, това все пак е далеч по-добра съдба от това, което е намислил Раум.
Денис направи една крачка напред, съсредоточи вниманието си върху страната на Натаниел около нивото на пъпа и след това натисна спусъка.
Той се спъна назад, държейки се за страната, а от пръстите му изтече малиново.
– Мамицата му – изпъшка той.
– Съжалявам – безполезно каза Денис.
– Всичко е наред. – Гласът на Натаниел беше дрезгав от болка. – Сега скрий ножа с демоничната кост в пясъка до краката си. След това всичко, което трябва да направиш, е да порежеш тези татуировки на предмишниците си. Щом защитното заклинание бъде променено, Раум ще разбере това. Той ще дотича, повярвай ми.
Денис се опита да успокои нервите си, а после си напомни, че това, че е разколебана, само ще помогне в случая. Какво е предизвикало трансформацията? Глад, нерви, болка, стрес и възбуда. Тя щеше да покрие четири от петте. Би трябвало да са достатъчни, за да я подтикнат към промяна. Разбира се, Натаниел си мислеше, че няма нищо, което Денис би могла да си представи достатъчно силно или ужасяващо, за да победи демона.
Е, Натаниел не беше бил там онази нощ в новогодишната нощ. Беше видяла едно от съществата, които бяха убили десетки могъщи вампири, призраци и съпруга и. То нахлуло в мазето и разкъсало майката на Кат. Единствено заклинанието, което е създало такава гадост, бидейки разбито секунди по-късно, и много вампирска кръв бяха спасили Джъстина.
Раум нямаше представа какъв ужас дебнеше Денис в кошмарите и, но тя смяташе да му го покаже.
– Готова съм – каза тя, захвърли мобилния си телефон по-нагоре върху пясъка, но зарови демоничния нож на няколко сантиметра от краката си.
След това взе един от сребърните ножове, които беше откраднала от Оливър, и го разряза по предмишницата си, като внимаваше да отстрани само кожата и да не захапе сухожилията. Или артериите. Тя гореше и пулсираше с ужасен огън, което я накара да се изпоти и да преглътне хлипането си. Почти готово. Почти…
– По дяволите, това боли – прошепна тя, когато приключи.
– Внимавай. – Гласът на Натаниел беше мрачно развеселен. – Не проклинай Бог сега. Нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим.
Денис му подари мимолетна карикатура на усмивка, но след това прокара острието по другата си ръка, преди да си изпусне нервите. Болеше точно толкова, колкото и първата, и беше по-трудно, тъй като кръвта се стичаше по острието, а пръстите и трепереха от болка. Когато стигна до последното гравиране близо до китката си, тя се задъха, а ноктите и започнаха да се извиват в онези отвратителни нокти, които сега осъзнаваше, че винаги са били на чудовището от кошмарите и. Същото, в което възнамеряваше да се превърне скоро.
Ножът изпадна от пръстите ѝ и Денис сгъна ръце, притискайки ги към гърдите си, за да спре кръвотечението.
Когато погледна назад към Натаниел, някой застана в полезрението и.
– Здравей, Денис – промърмори Раум.

Пик обиколи небето над Монако, фокусирайки погледа си върху всяко превозно средство, което дори отдалечено наподобяваше джип. Беше прелетял над цялото проклето княжество два пъти и все още не го беше открил.
Какво щеше да стане, ако Денис се откажеше от джипа и вземеше друга кола? В края на краищата тя имаше пистолет; щеше да и е лесно да принуди някого да излезе от автомобила си. Ами ако търсенето на джипа беше загуба на време, която можеше да струва живота на Денис?
Криспин също полетя. Кат търсеше на земята заедно с Оливър, тъй като никой от тях не можеше да лети. Беше минал почти половин час, а от Денис и Натаниел нямаше и следа.
Можеше ли да се измъкне от Монако толкова бързо? В коя посока щеше да тръгне? По дяволите, защо беше направила това? Този демон не си заслужаваше!
– Менчерес! – Изведнъж каза на глас Пик. Той се насочи към най-близкия покрив, като по пътя надолу набираше номера на мобилния си телефон.
– Намери ли я? – Бяха първите думи на баща му.
– Не – отвърна кратко Спейд. – Но не можеш ли да я проследиш по друг начин? Преди няколко месеца виденията ти за бъдещето вече не те спохождаха, но оттогава върнаха ли се? Или пък можеш да използваш силата си, за да видиш къде е Денис сега?
Звучеше така, сякаш Менчерес въздъхна.
– Виденията ми не са се върнали. Вече не виждам нищо… нито пък мога да използвам силата си, за да определя местоположението на Денис. Това също е изчезнало от мен.
– Защо, по дяволите, не си намерил начин да поправиш това! – Почти изкрещя в мобилния телефон Пик, защото страхът го караше да се държи неразумно. – Никога досега не съм те молил да използваш силата си за мен. Защо сега, когато имам най-голяма нужда от теб, не си ми от полза?
Той затвори слушалката, преди Менчерес да успее да отговори, като искаше да запази линията си свободна, в случай че Денис се обади. Тя все още имаше мобилния телефон, който и беше дал. Той беше на задната седалка заедно с пистолета. Пик се опита да успокои надигащата се в него паника, докато отново се издигаше в небето. Съдбата не можеше да бъде толкова жестока, че да му направи това два пъти, нали?
Или може би съдбата беше точно толкова жестока, че го остави да се влюби в друг човек, само за да може смъртта отново да му я отнеме.

Раум се изправи пред Денис, черните му очи светеха с червени въглени, а светлокафявата му коса се развяваше от студения вятър, идващ от водата. Носеше джинси и тениска с надпис „Имаш ли Бримстоун?“ отпред. Ако не знаеше какъв е, странно нормалният външен вид на Раум нямаше да я накара да го погледне два пъти. Но тя знаеше какъв е той и миризмата на сяра я обгърна като нежелана прегръдка.
– Смееш да ме повикаш тук, толкова близо до солената вода? Мислиш, че това те прави безопасна? Много, много съм разочарован от теб – захапа Раум и напредна с една крачка към нея. – Ти се възползва от моята доброта, наруши споразумението ни…
– Раум – прекъсна го Денис. – Погледни зад себе си.
Демонът направи бавен кръг и после смехът му отекна. Той се прехвърли към Натаниел и го сграбчи в радостна хватка, като го размахваше със същата необуздана буйност, с която Спейд я беше въртял само предишната вечер.
– Натаниел, мое отдавна изгубено протеже, колко съм щастлив да те видя отново! – Възкликна Раум. Той дори целуна Натаниел изцяло по устата, като издаде силен мляскащ звук. – Ах, имаш толкова отчайващо сладък вкус. Възнамерявам да се забавлявам с теб, знаеш го.
Натаниел извика при нещо, което демонът направи. Денис не можа да види какво е било през гърба на Раум, но каквото и да беше, беше болезнено.
– Мислиш ли, че боли? – Изсъска Раум, а тонът му се промени от звънливо весел в нещо толкова ниско, че Денис едва го чуваше. – Нямаш представа какво е агония, измамна малка мръснице, но ще разбереш. Завинаги.
Без значение какво щеше да се случи по-късно, точно в този момент Денис се радваше на всичко, което беше направила през последните два часа. Не би могла да живее с това, че е изпратила когото и да било на онова, което Раум бе планирал за Натаниел. Да, Натаниел беше сключил сделката с демона, но, по дяволите, той вече беше платил достатъчно за това по време на престоя си при Уеб. Беше глупаво хлапе, което направи ужасна грешка, но не биваше да бъде вечно наказвано за това.
А ако преживееше това, което правеше по-нататък, щеше да спре да наказва и себе си. За това, че е позволила Ранди да бъде убит, за спонтанния аборт… за всичко това. Време е и на двамата да ни бъде простено, осъзна Денис. Повече от време.
– Раум – каза тя, като повиши глас. – Искам да се измъкна оттук, но първо искам да ми докажеш, че можеш да ми дадеш заплатата.
Демонът се завъртя, все още притискайки Натаниел в прегръдка, по-силна от тази, която би използвал един любовник.
– О, наистина? – Измъкна се Раум. – И как мислиш, че ще ме накараш да направя това?
Опасното предизвикателство в гласа на демона щеше да накара Денис да се отдръпне трепереща преди пет седмици, но не и тази вечер. Тя посрещна този оцветен в червено поглед, без да мигне.
– Обеща ми, че ако доведа Натаниел при теб, ще оставиш семейството ми завинаги на мира. И че ще свалиш тези марки и ще извадиш същността си от мен, като ме върнеш в нормален човек. Можеш да кажеш, че съм малко предпазлива към теб след всичко, през което съм преминала, така че защо първо не ми покажеш, че ще оцелея, като ми махнеш тези марки. Или аз бягам колкото мога по-бързо обратно при вампирите, а ти можеш да се опиташ да ме преследваш, докато носиш Натаниел.
По устните на Раум заигра усмивка.
– Доста малка героиня си сега, нали? Харесва ми тази твоя страна, Денис. Тя е много привлекателна.
Начинът, по който подчерта последната дума, накара плътта на Денис да настръхне, но тя знаеше, че той го е направил именно затова. Раум искаше тя да е страхлива и уплашена, но ако му позволи да я гръмне дори веднъж, нямаше да има смелостта да изпълни останалото.
– Свали марките от Натаниел. Нека видя, че отново е нормален. След това свали моите и можем да тръгнем по различни пътища, аз сама, а ти с него. Както се договорихме.
– Не го прави, моля те – помоли го Натаниел. От очите му потекоха сълзи, а отчаянието на лицето му беше осезаемо. – Това е твърде бързо. Не искаш ли да ме измъчваш, когато ще мога да се излекувам отново и отново? Отдавна ли не искаш да ме накараш да крещя, Раум? Не можеш да го направиш, ако съм човек!
Умна уловка, помисли си Денис. Изражението на демона беше скептично, когато Денис свърши да говори, но след като чу Натанаил, той се усмихна с такова злокобно очакване, че част от нея искаше да избяга само от вида му. Не смей – нареди си тя. Ти можеш да го победиш. Той никога няма да очаква да му отвърнеш.
– Защо, Натанаил, ти си поумнял през последните дълги десетилетия, нали? Знаеш, че каквото и да направя с теб, то е по-добро от това, което ще се случи, когато станеш човек и мога да те убия. Планирах първо да не бързам да си играя с теб, но…
– Да, да, играй си с мен! – Изкрещя Натанаил. Заваляха още сълзи. – Заслужавам го, ти си го заслужил…
– Но това ще е още по-забавно! – Каза Раум, а гласът му се превърна в див рев.
После Раум сграбчи предмишниците на Натаниел, ръцете на демона покриха тези сложни татуировки, преди да потопи върховете на пръстите си в кожата на Натаниел.
Натаниел изкрещя, високо и пронизително. Миризмата на сяра се засили, а мъгливо жужене сякаш изпълни въздуха.
– Усещаш ли това? – Изръмжа Раум. – Това е краят на безсмъртието ти, момче!
Сега – каза си Денис.
Тя издраска с ноктестите си ръце вдлъбнатини в краката си, предизвиквайки нов прилив на болка. В съзнанието си тя се съсредоточи върху образа на едно от съществата от онази новогодишна нощ. Същества, толкова мръсни, толкова могъщи, че не съществуваха никъде другаде освен в най-тъмните сфери на най-забранената черна магия.
Онова усещане за сляп хаос се разпространи в тялото и, същото, което бе почувствала, когато се преобрази на лодката. Този път обаче Денис не се опита да се бори с него. Тя подхранваше дивотата, разширявайки я с всички ужасни образи от онази нощ. Съсредоточи се върху всички детайли на съществото, които месеците на антидепресанти, терапия и отдалечаване от света на немъртвите все още не и бяха позволили да забрави.
Кожата и сякаш се пръсна, вълни от болка и енергия заляха цялото и тяло в светкавични взривове. Само малка част от нея осъзнаваше, че Раум се обърна, за да и хвърли почти питащ поглед.
– Какво, по дяволите? – Промълви той.
От гърлото И се изтръгна вой, отвратителен и силен като звуците, които преследваха кошмарите И. После Денис се наведе и извади костения нож от пясъка.
Тя щеше да покаже на демона какво е адът.
С още един неземен рев Денис се нахвърли върху Раум.

Назад към част 36                                                                 Напред към част 38

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!