Джанин Фрост-Първа капка малиново-книга 1-част 8

Глава 6

Денис не можеше да откъсне очи от двамата вампири, които се въртяха един около друг, въпреки че здравият разум и крещеше да не гледа. Тя и Алтън все още седяха на масата, но всички останали се отдръпнаха покрай стените, предоставяйки на Спейд и Търнър по-голямата част от помещението за предстоящата им схватка. Вратите на балната зала бяха охранявани, а персоналът по кетъринга бързо позеленя, за да не забележи рязката промяна в атмосферата на партито. Дори да се намираха в обществен хотел, това нямаше да попречи на провеждането на този дуел. За да се влошат още повече нещата, Пик беше без оръжие, докато Търнър имаше голям сребърен нож.
Тя се наведе през празната седалка към Алтън.
– Защо на Спейд не му е позволено да има оръжие? – Прошепна тя.
Вампирът изглеждаше изненадан, че тя е говорила с него, но отговори с тих глас:
– Позволено му е. Просто е решил да не го използва.
– Защо? – Избухна Денис.
Десетки глави се завъртяха в нейна посока. Дори Спейд спря в хищническата си крачка, за да и хвърли един-единствен поглед, който говореше много.
Точно така. Предполагам, че не е било подходящо „имуществено“ поведение да се чуди защо Спейд ще се бие невъоръжен срещу вампир, който има голям проклет нож!
Нещо се размаза, после под гърдите на Спейд се появи червена прорезна рана. По някакъв начин двамата вампири вече бяха на няколко метра от мястото, където се намираха преди миг, а по ножа на Търнър имаше червено петно. Денис се пребори с въздишката си. Той беше наръгал Спейд твърде бързо, за да може тя да го види.
– Откажи се от дуела и ми дай свободата – каза Търнър и размаха ножа, докато отново започна да обикаля.
Пик се засмя – студен звук, който беше по-скоро страшен, отколкото забавен.
– Това беше най-добрият ти шанс да ме убиеш, но ти го пропусна. Колко време мислиш, че ще успееш да задържиш този нож, докато ти го взема?
Раната на гърдите на Спейд се затвори, преди да е приключил с говоренето, но петното остана. Толкова беше ярко на фона на бледата, мускулеста гладкост на кожата му. Като алено върху сняг. Очите на Спейд заблестяха със зелен огън и срещнаха също толкова яркия поглед на Търнър.
Денис не можеше да спре потока от мисловни образи. Сияещи зелени очи, изгарящи през отслабващата светлина. Вампири навсякъде, опръскани с кръв и мръсотия. Тя се подхлъзна, приземявайки се в нещо тъмно и лепкаво. Петното покриваше пода и се разширяваше, докато водеше към кухнята…
– Не – прошепна тя, отблъсквайки спомените. Не и сега. Не и тук.
Алтън я погледна рязко, но този път Пик не отклони вниманието си от Търнър. Поредното преплитане на крайници завърши с Търнър, повален по гръб, а Спейд стоеше над него и държеше сребърния нож.
– Загуби ли нещо? – Попита Пик, като го размахваше.
По Търнър вече имаше кръв, в червен Х на гърдите му, който остана дори когато раните му заздравяха. Х-ът се намираше точно над мястото, където щеше да бъде сърцето му. Денис се стресна. Предупреждението не можеше да бъде по-ясно.
Спомените продължаваха да я притискат. Кръвта изглежда различно в тъмното. Почти черна. Зелената светлина от погледа на преминаващ вампир освети големите, деформирани буци пред нея. Какви бяха те?
Ръцете и се насочиха към главата и, притискайки слепоочията и, сякаш можеше физически да принуди спомените да се върнат. Не. Сега.
Търнър се хвърли, нищо повече от бледа ивица движение до очите и. Пика се завъртя, още повече червено се появи върху Търнър като по магия. Още един прилив на плът, вик и Търнър се спъна назад, стискайки корема си. Нещо гъсто и мокро се удари в пода.
Денис омота ръцете си в захвърлената риза на Спейд, за да не изкрещи и да не се хвърли от стола си. Цялата ръка и китката на Спейд бяха зачервени, да не говорим за ножа, но той стоеше почти небрежно и чакаше, докато Търнър се задъхваше от болка, наведен.
– Доста боли, нали? – Попита Пик. – Едно е да те порежат в кавга, друго е да ти изсипят вътрешностите. Трябва да си много силен, за да се пребориш с такава болка. Ти не си достатъчно силен, но искаш да бъдеш господар на собствения си род?
– Никой не е… достатъчно силен – измъкна се Търнър и най-сетне се изправи. Стомахът му беше заздравял, но това беше отнело няколко секунди. Достатъчно дълго, за да може Спейд да го убие няколко пъти, ако искаше.
Спейд сбърчи вежди.
– Така ли? – Той хвърли ножа в краката на Търнър. – Нанеси същия удар и ако успееш да забиеш острието в сърцето ми, преди да съм се съвзел от него, ще спечелиш свободата си.
Денис си пое ужасено дъх. Пик луд ли беше? Защо никой друг не се беше изказал за това какво безумно предложение е това?
Русата глава на Търнър сякаш се сля с черната на Спейд, когато той скочи към него в шеметно движение. В продължение на няколко безумни мига телата им бяха кристално-червена пръскаща се вихрушка, докато Търнър не падна назад с дръжка на нож, заровена в гърдите му, където беше червеният Х. Пик стоеше над него, с една ръка върху корема му, а до краката му имаше нещо червено и меко на вид.
– Отстъпи, иначе ще извъртя този нож – каза мрачно Спейд.
Търнър погледна острието, което стърчеше от гърдите му, а после главата му се отметна назад.
– Оттеглям предизвикателството си – изръмжа той.
Денис изпита миг на огромно облекчение. След това повърна в дизайнерската риза на Спейд.
Спейд се вмъкна в колата, а палтото му беше единственото, което носеше върху панталоните си. Денис чакаше на пътническата седалка и изглеждаше така, сякаш и се искаше земята да я погълне.
– Много съжалявам, ще дам ризата ти на химическо чистене – каза тя веднага щом той затвори вратата.
Той изпусна кратък смях.
– Това е съвсем в реда на нещата. Аз я изхвърлих.
– Няма как да опиша тази вечер, без да използвам израза „клъстерна ебавка“, нали? – Попита тя сухо.
Скъпа моя Денис, нямаш представа.
– Това променя нещата – каза той накрая. – След тази вечер никой няма да повярва, че си просто моя собственост.
Изражението и се колебаеше между скръбта и приемането, после си наложи да се усмихне.
– Разбирам. Благодаря за всичко, което си направил. Вече знам къде да не търся Натаниел и това е началото. А и не е нужно да се притесняваш. Все още няма да замеся Боунс. Ще намеря друг начин.
Спейд продължаваше да я гледа с немигащ поглед. Това беше неговият шанс да се отърве от нея. Трябваше да се възползва от него. Беше за добро.
Вместо това се озова в положението да каже:
– Няма да те оставя без помощ.
По лицето и проблесна благодарност.
– Ще ми е много по-добре с този, към когото ме насочиш. Ще се държа послушно, няма да повръщам върху дрехите му…
Той потисна подсмърчане.
– Добре е да го знам, тъй като все пак това ще съм аз.
– Но ти току-що каза, че никой няма да повярва, че вече съм твоя собственост.
Със сигурност нямаше да го направят, но това не беше нейна вина. Беше негова. Той я беше отмъкнал, когато тя изпадна в паника, макар че всеки уважаващ себе си Учител би изпратил някой друг да я успокои. След това се беше вкопчил в ръката и, беше я настанил от дясната си страна, беше се подчинил на искането и да остане за дуела, едва не се беше самоубил, разсейвайки се от нея, и се беше втурнал при нея, след като тя беше изпръскала повръщано в ризата му.
Всъщност нямаше никакъв шанс хората му да повярват, че тя вече е просто негова собственост.
– Ще трябва да играем обсебена двойка, вместо вампир и неговата собственост. Това ще изисква повече актьорска игра и от двама ни, но нищо, което да наруши ограниченията ти.
Тя изглеждаше объркана.
– Мислех, че казваше, че това ще е подозрително, защото не се срещаш с хора.
– Това ще усложни нещата, но ако скоро намерим Натаниел, шарадата може да бъде подмината като мимолетно увлечение. Или мимолетна глупост, ако искаше да е по-точен.
Тя докосна ръката му. Пръстите и бяха толкова топли върху хладната му кожа. Още едно напомняне за нейната човечност.
– Благодаря ти.
– Няма за какво – каза Стегнато Спейд.
Глупак, той се закова на място. Не правеше това от съжаление, задължение или чест, както можеше да смята Денис. Не, той просто се бе ангажирал да и помогне отново поради смайващо безсмислената причина, че все още не искаше да я пусне да си отиде.
Дори и сега ароматът и близостта и дразнеха сетивата му. Беше върхът на глупостта да се изкушава от жена, която не можеше нито да ухапе, нито да прецака. Може би за следващата си гениална идея щеше да се заеме с бръснене с моторен трион.
Той отхвърли това настрана. Да, от самото начало усещаше необичайно привличане към нея, но просто обстоятелствата я правеха изключително изкусителна. Денис беше забранена, така че в резултат на това той я искаше. Като прибавим опасността, несигурността и близостта, не беше чудно, че той я желаеше.
Но от това нямаше да излезе нищо. Тъй като беше човек, само няколко удара на сърцето стояха между Денис и гроба. Толкова е крехка, помисли си той, докато я гледаше. Толкова лесно се унищожава…
Спейд отвърна поглед. Сега се нуждаеше от откъсване. Отделяне и един отричащ се от демоните гад на име Натаниел.
– Утре ще заминем за Ню Йорк. Познавам майстора на друга голяма линия, която можем да проверим след това.
Пръстите и се плъзнаха от ръката му.
– Просто ще ходим от майстор вампир на майстор вампир, проверявайки хората им? – Тонът на Денис говореше, че според нея това прилича на търсене на игла в купа сено.
– Като начало. След като изчерпам линиите на моите приятели, ще трябва да опитаме различни тактики.
Такива, които биха били по-опасни от пресяването на хората на съюзниците му, но ако можеше да помогне, нямаше да изложи Денис отново на тъмната страна на вампирския свят.
Когато се върнаха в къщата, Спейд се почувства отново в свои води. По време на пътуването Денис се опита веднъж или два пъти да го заговори, но той и даваше кратки отговори. Скоро тя замълча. След като влезе вътре, той я заведе в стаята си – единственото място, където някой можеше да очаква да спи след днешната проява – и отиде да си вземе душ, без да каже нито дума повече. Когато излезе, тя вече беше заспала, свита на една страна в леглото му.
Той я погледна за последен път, преди да се настани на един стол и да затвори очи. Сънят беше това, от което се нуждаеше. На утрешния ден щеше да се почувства по-добре.
Когато заспа обаче, продължаваше да сънува Денис… само че косата и беше руса, очите – кафяви, а гърлото и беше прерязано от ухо до ухо.

Назад към част 7                                                   Напред към част 9

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!