Глава 7
Денис изтръпна, когато видя червенокосия мъж, който ги чакаше във всекидневната.
– Ти!
За съжаление, това не беше нейният роднина Натаниел, когото беше разпознала. Йън примигна, очевидно също изненадан да я види. После тюркоазеният му поглед се плъзна към Спейд и той се засмя.
– Когато каза, че ще дойдеш да ме видиш, си помислих, че това ще е поредната скучна светска среща, но грешах, нали? Виж се как се промъкваш зад гърба на Криспин с най-добрата приятелка на жена му. Впечатлен съм.
Спейд скръсти ръце.
– Не се кикоти толкова, Иън. Тук сме по работа, макар че, да, не искам Криспин да бъде информиран за това.
Хитрата усмивка остана на устните на Иън.
– Подобно мълчание ще ти струва скъпо, приятелю.
– Не се съмнявам – отвърна с ироничен тон Спейд.
Денис все още не можеше да повярва, че Спейд въвлича Иън в това. Бащата на Боунс нямаше добра репутация и в най-добрите дни, а в най-лошите си дни едва не беше убил няколко от войниците на Кат.
– Не му се доверявай, той ще отиде право при Боунс и Кат – промълви тя.
Погледът на Иън се спря върху нея, без да се засегне от обвинението.
– Не и ако Чарлз се постарае да си заслужи, мълчанието ми.
– Кой е Чарлз? – Повтори Денис, оглеждайки се наоколо. После си спомни. Точно така, така Боунс наричаше и Пик.
– Човешкото ми име – каза Пик, въпреки че Денис го разбра.
– Не знам защо все още настояваш да те наричат с онова друго име – каза Иън и поклати глава. – Също толкова скоро бих забравил, че някога сме били затворници, но ти си избрал да си го припомняш всеки ден.
– Това ми помага да се съсредоточа – отвърна леко Спейд.
– Затворници? – Денис хвърли поглед към Спейд. Той е бивш затворник? Как изобщо някой би могъл да държи вампир в затвора?
– Не знаеш ли, това? – Мъркаше Иън. – Така се запознахме по време на пътуването до наказателните колонии в Нов Южен Уелс. Тук барон Чарлз ДеМортимър смяташе, че е много под нивото му да бъде окован с обикновени престъпници като мен, Криспин и Тимоти. Представи си ужаса му, когато пристигнахме и надзирателят се обръщаше към него само с инструмента, с който трябваше да работи, вместо с титлата му. Няма никакъв смисъл, че той настояваше да го наричат така и след като стана вампир.
Тикът в челюстта на Пик говореше, че не оценява темата, но Денис беше заинтригувана. Тя нямаше представа, че Спейд е бил едновременно затворник и благородник. В известен смисъл това обясняваше някои неща. Спейд миришеше на опасност, вярно, но също така никога не и позволяваше да докосне врата или дръжка на кола, стремейки се да и ги отвори. После настояването му да спи на стол, въпреки че това беше неговото легло, от което се изритваше, а тя никога не го беше чувала да повишава толкова много глас. Като прибавим и царственото му излъчване, тя би трябвало да се досети, че той произхожда от далеч по-различни обстоятелства от Боунс.
– Не ти ли е интересно да чуеш какво ще ти предложа в замяна на твоята дискретност, Иън? – Попита Пик, като хладнокръвно смени темата.
Иън се усмихна.
– Разбира се.
– Имотът ми в Кис отдавна ти харесва. Ще ти го дам назаем за следващото десетилетие. Това би трябвало да е повече от достатъчно, за да осигурим мълчанието ти.
Денис издаде шокиран звук, който и двамата мъже игнорираха.
– Не е достатъчно – отвърна Иън. – Криспин много ще ми се разсърди, ако открие моята роля в каквото и да е, което си замислил с нея, така че ще трябва да ми дадеш къщата, за да си заслужава да я оставя.
– Ти, алчен глупак! – Избухна Денис.
Иън хвърли небрежен поглед в нейна посока.
– И сега чувствата ми са наранени. Това ще ти струва и лодката.
Пик я погледна така, че Денис затвори устата си.
– Алчен кретен – тихо измърмори тя на Иън.
– Само ако имам твоето мълчание и съдействие, като позволиш на Денис да претърси имота ти за един пич, с когото ще си тръгна, без да задаваш въпроси, ако намери този, когото търси.
Веждите на Иън се вдигнаха.
– Ще науча ли какво е направил този човек?
Усмивката на Спейд беше по-скоро оголване на зъби.
– Не. Няма да знаеш.
Той никога няма да се съгласи, помисли си Денис, като видя как лукавството пробягва по чертите на Иън. Но тогава другият вампир се усмихна в отговор.
– Наистина обичам тази къща, Чарлз. Готово.
Денис изпусна дъха си, облекчена и едновременно с това с чувство за вина. Сега можеше да прибави къща и лодка към сумата, която Спейд беше платил, за да и помогне, и всичко това, защото го беше манипулирала. Трябваше да намери начин да му се отплати, дори това да означаваше да прави вноски през следващите тридесет години.
Иън се протегна.
– Можеш да започнеш с тези, които имам в къщата, и да си проправиш път оттам. Не е нужно да ти казвам колко отдалечени са някои от моите хора, но ще им съобщя, че трябва да ти окажат пълно съдействие.
– И няма да споменаваш, че си разпознал човека, с когото пътувам – добави Спейд със стоманен глас.
Погледът на Иън се плъзна по Денис по начин, който я накара да се почувства така, сякаш някак си е загубила всичките си дрехи.
– Не, но ще е интересно да видим колко дълго ще успееш да запазиш това в тайна. Имаш ли нужда от място за престой, докато си в града?
– Благодаря, уредил съм се другаде – отвърна Спейд за облекчение на Денис. Колкото по-скоро се отдалечат от Иън, толкова по-добре. Той беше красив, но в него имаше нещо откровено студено и безмилостно. Без дори да го осъзнава, тя се приближи до Спейд. Да погледнем хората му и да се махаме по дяволите оттук.
Сякаш Спейд беше чул мислената и директива, той я хвана за ръка.
– Иън, ако можеш да ни насочиш?
Петнайсет минути по-късно Денис се проклинаше от неудовлетвореност. От дузината мъже, човешки и други, които живееха в къщата на Иън, нито един не беше Натаниел. Колко време остава преди Раум да стане нетърпелив и отново да започне да заплашва семейството ѝ? Или колко време преди демоничните следи да се проявят по-драматично у нея? Точно сега единствените промени, които забелязваше, бяха все по-бурния характер и постоянният глад, но знаеше, че това е само началото. Колко време и оставаше, преди белезите да я превърнат в същото чудовище, каквото беше Раум?
– Кажи на всеки, който е в района, да се срещне с теб в Малиновия фонтан тази вечер – каза Пик на Иън, докато си тръгваха. – Това ще ни даде възможност да разгледаме повече от тях, без да събудим подозрение.
Иън хвърли още един подозрителен поглед към Денис, преди да кимне.
– Имах други планове, но тази ситуация предизвиква интереса ми. Ще се видим там, приятелю.
Денис изчака да се отдалечат на километри от дома на Иън, преди да заговори.
– Много съжалявам за къщата ти. Моля те, позволи ми да ти възстановя сумата. Имам 401 хиляди, от който мога да се възползвам…
– Не. – Единствената дума беше ясна. Спейд дори не вдигна поглед от пътя, когато я произнесе.
– Но не това възнамерявах! – Възкликна тя, а напрежението от последните няколко дни изостри гласа и.
Спейд я погледна кратко, но задълбочено.
– Ти не си имала представа какво ще последва от това, когато ме въвлече, но аз имах и въпреки това се съгласих.
Върху нея се стовари още повече вина. Това беше грешка. Толкова погрешно.
– Ами ако отнеме месеци да го намерим?
Не можеше да понесе тази мисъл, но първоначалното, наивно предположение, че ще може бързо да открие Натаниел, ако просто има връзка със света на вампирите, беше разбито. Спейд имаше хиляди хора в редиците си. Колко други майстори вампири имаха хиляди хора, пръснати по целия свят?
– Тогава са необходими месеци, за да го намерим – отвърна Спейд без никаква емоция в тона си. – Аз съм в това докрай, както обещах.
И можеше да няма месеци, преди да се превърне в чудовище. Предишното и чувство на безпомощност се превърна в гняв. Когато наистина откриеше Натаниел, щеше да го накара да си плати за това, на което беше подложил нея, семейството ѝ и Спейд.
После омразата избледня, оставяйки вместо нея кух страх. Това се случва и сега. Всеки ден малко повече от мен се заменя с нещо друго. Осъзнаването я ужаси.
– Може би тази вечер ще е щастливата ни нощ – каза тя, като вкара в гласа си оптимизъм, който не усещаше.
– Може би – съгласи се Спейд.
Не звучеше така, сякаш и той вярваше в това.
Кокалчетата на пръстите на Денис бяха побелели, докато стискаше юмруци. Ароматът на нейното безпокойство изпълни таксито, като покри застоялата пот, парфюма и трайната миризма на повръщано на задната седалка. Таксито направи още едно лумпенизиращо движение в трафика, като едва се размина с колата, която се бореше за същата лента. Денис побледня, докато кожата и почти съвпадна с тази на Пик.
– Можеш ли да натискаш малко по-меко газта? – Обърна се към шофьора Спейд. Бедното момиче, това беше първият и опит с нюйоркски таксиметров шофьор. По изражението на Денис личеше, че би искала да е последният.
– Какво казвате? – Отвърна шофьорът на английски със силен акцент. Нищо чудно, че мъжът трудно го чуваше, при положение че радиото му беше толкова силно.
Спейд позна акцента на шофьора.
– Possa-o ir devagar guiar, por favor? – Каза той, като заговори по-силно.
Шофьорът го дари с широка усмивка, която разкриваше липсата на скорошно зъболекарско внимание.
– О, fala portuguesa? Nenhum problema – възкликна той и отпусна педала на газта.
– Какъв език е това? – Попита Денис, достатъчно разсеяна, за да разтвори юмруците си.
– Португалски.
Тя изглеждаше впечатлена.
– Все исках да науча повече езици, но знам само испански, останал от гимназията. Кога научи португалски?
– Когато бях в Португалия – отговори той, забавлявайки се да види изненадата на лицето и.
– О – каза тя тихо. – Никога не съм била в чужбина. Дори не съм излизала от Америка, с изключение на…
Гласът и секна и върху изражението и се настаниха сенки. За Канада – довърши мислено Спейд. Там, където съпругът ти беше убит.
– Не забравяй ролята си тази вечер – каза Спейд, по-скоро за да отвлече вниманието и от това, отколкото от загриженост, че е забравила. – Може да се наложи да те оставя за кратко, но ако го направя, остани до Иън.
– Не му вярвам – каза тя веднага.
Спейд изпусна хриптене.
– Нито пък трябва, но той няма да се опита да те хипнотизира или да се храни от теб. Тъй като отиваме на място, изпълнено с различни видове вампири, това го прави по-сигурен от всеки друг, освен от мен.
Той не смяташе, че има реална възможност за опасност за Денис, но въпреки това искаше тя да е нащрек. Никой от тях не повдигна въпроса за другата възможност – че при тези обстоятелства тя може да получи нов пристъп на паника. Най-добрата им надежда да намерят Натаниел беше да изложат Денис на най-голям брой немъртви хора и тяхната собственост едновременно, но макар това да беше ефикасно, то беше и опасно за емоционалното и състояние.
Имаше обаче начин да се заобиколи това. Спейд подбираше думите си внимателно.
– Знам, че това няма да ти е лесно, Денис, но мога да ти помогна. Дори няма да е необходимо да те ухапя, за да го направя. Едно просто предложение да бъдеш по-спокойна, когато си сред вампири или гули, би…
– Категорично не. – Тя отклони вниманието си от движението, за да го погледне. – Не смей да се бъркаш в съзнанието ми. Имам предвид това, Спейд.
Упорита жена. Той сви рамене.
– Ако това е твоето решение.
– Така е – каза тя, все още гледайки. – Обещай ми, че няма да го направиш.
Около нея се завихри суровият аромат на страх, гняв и недоверие. Много бавно Спейд извади един от сребърните ножове от палтото си. Тя пребледня с един нюанс, когато го видя, но той не обърна внимание на това и използва ножа, за да изреже линия в дланта си.
– Знаеш какво означава кръвната клетва за моя вид, нали? – Попита той, задържайки погледа и. – С кръвта си, Денис, се кълна, че никога няма да манипулирам съзнанието ти.
По острието се задържаха капки кръв, дори когато раната се затвори. Пик държеше ръката си доста под прозореца, който отделяше зрителната линия на шофьора от задната седалка. Само Денис можеше да види какво е направил, а ароматът и се промени дори когато цветът се върна в лицето и.
– Вярвам ти.
Спейд прибра ножа, като избърса оскъдното количество кръв върху панталоните си. Те бяха достатъчно тъмни, за да не ги забележи никой. Е, никой човек нямаше да го забележи; някой вампир или гул щеше да я усети, но нямаше да им пука.
Таксито дръпна и спря. Спейд подаде двайсет долара и излезе навън, за да отвори вратата на Денис, преди тя да е успяла да спусне ръка, за да дръпне дръжката.
– Не е нужно да продължаваш да го правиш, аз мога да я отворя – промърмори тя, изглеждайки смутена. Тя прибра един кичур от косата си назад, а цветът на бузите и потъмня съвсем леко.
Това беше толкова прекрасен, женствен отговор, без войнствеността, която обикновено изпитваше към него. Макар че би постъпил по същия начин с всяка жена – никакво време не можеше да заличи строгия етикет, с който беше възпитан – Спейд установи, че се наслаждава на реакцията и.
– Само защото една дама може, не означава, че трябва – подигра се той и се забавляваше да види как цветът и се задълбочава, докато тя отвръща на погледа му. Господи, тя беше прекрасна.
Той плъзна погледа си по нея, без да може да се сдържи. Под палтото си Денис носеше пуловер с качулка и дълга черна пола, изпод подгъва на която надничаха ботушите и, а ръцете и бяха покрити с ръкавици. Единствената кожа, която се виждаше по нея, бяха лицето и шията. Спейд установи, че се взира в пулса и с глад, който нямаше нищо общо с кръвта. Какъв ли щеше да е вкусът и, ако беше поставил устата си там?
И какъв ли щеше да бъде вкусът и навсякъде другаде, където постави устата си?
Денис се поколеба и върна вниманието му към факта, че стоят навън на тротоара, докато би трябвало да са вътре и да търсят Натаниел.
– Натам – каза той и протегна ръка.
Тя постави ръката си в нея с нова тръпка, без да срещне погледа му. Добре, че беше така, защото очите му вероятно бяха позеленели от похот.
– Как е на това място? – Попита тя, като все още гледаше встрани.
Спейд се насили да върне контрола си на мястото.
– Точно такова, каквото си мислиш, че е един вампирски бар, ако не вярваш във вампири.
Това я накара да го погледне.
– А?
Той измърмори.
– Ще видиш.