Джанин Фрост – Тази страна на гроба ЧАСТ 17

Глава 17

Първото нещо, което регистрирах, беше ароматът на дим, който се извиваше около ноздрите ми, сякаш молеше да бъде вдишан. Следващото осъзнаване беше, че ръцете ми са сковани, а китките ми – възпалени. Отворих очи, над мен се виждаше безвкусното сиво на бетонния таван, а вдясно – бледата, гола плът на Боунс.
– Какво? – Започнах, опитвайки се да седна, само за да се наложи нещо да дръпне ръцете ми. Наклоних глава назад, шокирана да видя, че съм прикована към стената, дори когато друг поглед разкри, че с Боунс се намираме на тясно легло. Погледът ми отново се насочи към него, забелязвайки цигарата, която беше оставил, дори когато издишваше дълъг бял облак.
– Защо лежиш и пушиш, докато аз съм прикована към стената? – Попитах.
Погледът, който ми хвърли, беше смесица от облекчение и цинизъм.
– Тъй като изглежда не си спомняш нищо за последните два дни, нека те уверя, любима – заслужих си тази цигара. – Два дни? Последното нещо, което ясно си спомнях, беше как Боунс ме изнесе от подземната стая заедно с Мари. Това беше преди два дни? И през това време някак си се беше наложило да ме прикове към стената?
– О, по дяволите – прошепнах, а споменът за гласа ми, който звучеше като врата към ада, се отрази в съзнанието ми. – Кръвта на Мари… Аз погълнах част от нейните сили, нали? – Той измърмори, когато измъкна ключа изпод леглото.
– Котенце, това е доста слабо казано.
Ударих главата си в леглото няколко пъти, повече ядосана, отколкото уплашена. Проклетата Мари. Защо, по дяволите, тя настояваше да пия кръвта ѝ? Не беше ли достатъчно, че беше разбрала откъде имам способностите си? Предполагам, че не. Трябваше да задълбочи проблемите ми, като ме принуди да пия от нея. Сега, освен че ще стресна хората, щом стане известно, че мога да усвоявам вампирски сили чрез хранене, Мари се погрижи да има доказателства, че мога да правя същото и с гули. Хората щяха да се стекат на страната на Аполон, щом тези дреболии бъдат разкрити.
– Тя сигурно иска война – казах аз, разтривайки китките си, когато Боунс отключи оковите. – Ако не искаше, просто щеше да ни убие. Щом новината за това се разнесе, нищо друго освен публичната ми екзекуция няма да успокои нещата с гулите.
– Това няма да се случи – каза той хладнокръвно.
Измърморих.
– Аз също не съм за това да умра, но когато хората чуят за това, Аполон ще се бори с идиотите си за това.
– Исках да кажа, че Мари няма да каже на никого, макар че си права и за това, че няма да позволя на никой от идиотите на онзи фанатик да те докосне.
Седнах докрай, като се зачудих за кратко на влагата под мен, но повече се съсредоточих върху това, което той току-що беше казал.
– Мари няма да каже на никого? – Повторих. – Това няма смисъл. Защо иначе щеше да използва такива драстични мерки, за да ме накара да пия кръвта ѝ, ако не смяташе, че това може да ѝ донесе някаква полза? И по какъв друг начин би могло да ѝ бъде от полза, освен да каже на всички, че мога да поглъщам сили от вампири и гули? Не мисля, че го е направила само за да и бъда новият вуду приятел.
Устата му се изкриви.
– Аз също не мисля така, но последното нещо, което ми каза, беше, че ако разкрием пред някого, че можеш да поглъщаш сили от вампири или че си пила нейната кръв, тя ще ни убие и двамата. Каза, че тя ще разбере, ако кажем на някого. Сигурно означава, че тя вече има някакви призрачни гадове, които ни шпионират. Иска ми се да наема експерт, който да прогони всеки от тях, на когото попадна, и то заедно с Остатъците.
– Не казвай така. – Слава богу, че Фабиан беше с Дейв, иначе призракът щеше да изпадне в неутешимост, като чуеше Боунс да говори толкова студено за вида му. – Те не са същите като Фабиан или другите призраци – продължих аз, като гласът ми се задъхваше от пресен прилив на спомени. – Мари каза това, но и аз ги усещах. Те не осъзнават доброто, злото, какво правят, нищо от това. Тези Остатъци са просто… като огромни зеещи дупки от нужда, които гравитират към който и да е енергиен източник, към който са насочени. Те не могат да си помогнат за това, което са направили с теб…
– Господи – прекъсна ме Боунс. – Опитай се да не позволиш това да те превърне в шепнеща на духове, а? Приемането на Фабиан е едно, но ние вече отблъскваме призраци с дузина. Ако искаш още един домашен любимец, ще ти вземем още котки.
– Като стана дума за моята котка – започнах аз.
– Той е тук – каза Боунс и се надигна от леглото. – Не е в тази стая, по очевидни причини, но Ед го остави вчера.
Оставих погледа си да пътува по голотата му, защото, първо, кой не би го направил? И второ, за мен беше почти навик да му се възхищавам всеки път, когато ставаше от леглото. Но нещо привлече вниманието ми, когато се задържах върху мускулестите му бедра, карайки неверието да се промъкне през мен. Един поглед към влагата под мен, когато се отдръпнах настрани, само го потвърди, да не говорим за съответстващите розови петна по собствените ми бедра.
– Боунс, сериозно ли? – Задъхах се. – Нямаше търпение да правиш секс с мен, докато не съм в съзнание? – Разбира се, той беше много сексуален човек. Почти ненаситен, биха казали някои, и аз бих се изкушила да се съглася, но това беше преминаване на границата.
Той започна да се смее по начин, който беше по-скоро ироничен, отколкото забавен.
– Може би не искаш да водим този разговор, докато не си малко по-малко… възбудена – каза той, като изглежда подбираше думите си внимателно.
Скръстих ръце на гърдите си, без да потупвам с крака си само защото той все още беше на леглото.
– Няма да опиташ цялото това неубедително мъжко оправдание „трябваше да го направя, иначе щях да избухна“ нали? Защото това е глупост за хората, но още повече за един вампир, особено толкова стар като теб.
Веждите му се извиха като предизвикателство.
– Наистина ли си мислиш, че ще те изчукам, ако си в безсъзнание? Не обсъждахме ли това отдавна, още преди да започнем да се срещаме? – Хвърлих поглед надолу към розовите петна по леглото, доказателство за неговия секрет, дължащ се на съотношението между кръвта и водата във вампирските тела. – Значи си го направил сам? – И ме натри с малко за кеф? Добавих мислено, но не го изрекох на глас.
– Не, любвеобилна, ти определено си била част от това, но не си била в безсъзнание – отвърна той равномерно. – Беше полудяла от глад заради въздействието на кръвта на Мари, и нямам предвид глад в хранителния смисъл на думата.
О. Бузите ми всъщност изтръпнаха от желанието да се изчервя. Това не ми беше хрумнало, макар че едно от последните неща, които си спомнях с яснота, беше чувството на невероятен глад. Предполагам, че не бях преценила какъв е този глад.
Напрегнах ума си още повече, опитвайки се да преодолея онзи момент в гробището. След кратко изчакване в паметта ми затанцуваха разпръснати образи. Бледото тяло на Боунс, издигнало се над моето, устата му, отворена от стон… пурпурни капки кръв по кожата му, които облизах, преди да го захапя отново… косата му, толкова тъмна на бедрата ми, когато той спусна глава между тях… белезниците, впити в китките ми, докато в мен се надигаха вълни от удоволствие и нужда…
Да, бях замесена, добре. И съм го ухапала, изглежда.
– Е, хм… извинявай, че те обвиних в…
– Че се възползвам от собствената си съпруга, докато тя е в безсъзнание? – Допълни той.
Помръднах.
– Започвам да получавам малки проблясъци за това, което се случи – макар че защо ме прикова към стената? Не ми казвай, че кръвта на Мари временно ме е превърнала и в наркоман по робството.
Ако е така, това пораждаше въпроса какво точно е правила кралицата на вуду за разкош, дали и аз съм попила това от нея…
Боунс всъщност си пое дъх, преди да заговори.
– Котенце, остави го на мира засега. Това само ще те разстрои, а и не е твоя вина.
– Какво? – Избухнах, а страхът замени продължителната топлина, която бяха предизвикали тези чувствени образи.
Той седна и взе ръката ми, а пръстите му погалиха кокалчетата на пръстите ми. Фактът, че се държеше утешително, ме накара да се притесня още повече от това, което щеше да каже.
– При ритуалите, с които Мари се е прочула през осемнайсетте години на миналия век, тя е отвеждала последователите си в горите край езерото Пончартрен – каза той, като все още звучеше така, сякаш подбираше думите си. – Там те пеели, гледали как Мари прави трикове с домашна змия и пиели от съд с вино, подправено с нейната кръв. Поради позицията на Мари като жрица на вуду-бога Зомби, кръвта ѝ трябвало да даде на участниците част от властта на Зомби над мъртвите, като страничен ефект бил неконтролируемата похот, ако се имат предвид всички оргии, които се случвали. – В мен се появи облекчение.
– Но това е страхотна новина! Тогава няма да имам способността да изсмуквам силите на вампирите, както правя това, защото кръвта на Мари би могла да повлияе на всеки по този начин…
– Тези ритуали бяха измама – прекъсна ме той. – Те даваха на хората извинение да се преструват, че всички пороци, на които се отдават, не са тяхно дело, но никой от тях никога не е получавал реално силата на Зомби над мъртвите от нейната кръв. Това, което се случи с теб, обаче беше истинско. Мари каза, че никога преди не го е виждала, освен много рядко при други вуду жрици.
– Мамбо – допълних мрачно, а облекчението ми се превърна в пепел, когато си спомних предишните думи на Мари. Аз съм черна магия, беше казала тя за превръщането ми от мамбо в гула, така че беше логично кръвта ѝ също да е силна магия. – Значи затова трябваше да ме оковеш? Защото абсорбирането на силите на Мари ме превърна в брутална развратница? Нищо чудно, че си казал, че си заслужил тази цигара.
В сравнение с нея дори силите, които бях абсорбирала от Влад и Менчерес, изглеждаха като леко неудобство. Да изстрелям малко огън от ръцете си, когато съм разстроена? Нищо страшно, а и, хей, понякога ми беше полезно. Случайно да разбиеш няколко мебели в къщата ни чрез телекинеза? Е, така или иначе имахме нужда от нов диван и телевизор, а и това беше помогнало срещу лошите момчета в критичен момент. Но това? Никаква полза, освен ако Боунс не е имал дълбока садомазохистична жилка.
– Добрата новина е, че тя каза, че подобен сляп глад не бива да ти се случва повече – отвърна Боунс. – Че това е било само първоначалната, непреодолима реакция на отварянето на портата между теб и мъртвите. Подобно на увлечението по кръвта, което изпитват новите вампири, но че ще можеш да контролираш бъдещите пристъпи, след като вече си на себе си, както явно си. – Това беше добра новина, но той избягваше да отговори на въпроса ми, забелязах аз.
– Вериги? – Подканих го, като гласът ми се засили, за да разбере, че не смятам да изоставя темата.
– Добре, любима, ако не искаш да го оставиш – измъкна се той. – Както казах, ти беше обезумяла от глад и много по-кървава от обикновено. Изглежда, че и не разпознаваше никого, което означава, че не си била особено внимателна към това с кого искаш да утолиш този глад. Наложи се да те оковавам, защото иначе се опитваше да намериш някой друг, който да задоволи нуждите ти, ако не те обслужвах, а се наложи на няколко пъти да спра, за да се нахраня.
Челюстта ми падна при „не бях внимателна“ и увисваше по-ниско при всяка следваща дума, докато не бях смътно изненадана, че не почива в скута ми, когато той приключи. Грабнах чаршафа, придърпвайки го около себе си във внезапен прилив на изпепеляващ срам.
– О, Боже мой. Моля те, кажи ми, че не съм…
– Не си го направила – каза Боунс със следа от мрачна усмивка. – Макар че ти даде на един щастливец в Квартала доста старателни ласки, докато те настигна, след като се освободи от мен в гробището. Тогава все още не бях на сто процента, а и не очаквах, че ще си толкова силна. След като се нахраних, успях да отлетя с нас обратно към Цепеш, но дотогава ти вече беше събудила сили за глада. Мари ме предупреди, че ще бъдеш таква, и трябва да призная, че не преувеличаваше.
Трябваше да ме измъкнат от сексуално посегателство над турист? Защо, о, защо не бях послушала, когато Боунс ми каза да не се занимавам с тази тема? Но сега, след като знаех толкова, трябваше да узная и останалото.
– И така, опитах се да изнасиля турист и те превърнах в сексуален роб за два дни. – Гласът ми беше неутрален, защото смущението беше толкова дълбоко, че надхвърляше реакцията. – Има ли нещо друго, за което да ме предупредиш? Като например, от кого още да очаквам ограничителна заповед? Все още ли сме при Влад? Да не ми казваш, че трябваше да ме измъкнеш и от него? – Боунс издаде звук, подобен на деликатна кашлица. – Не, и вече не сме при Цепеш. Това беше временна резиденция, той не разполагаше със средства, за да задържа вампир в нея. Мари предложи да ни приюти, но както можеш да си представиш, исках да съм далеч от нея. Менчерес имаше място с килия за задържане на вампири в Западна Вирджиния. Той нае самолет до Луизиана и помогна да те задържат, докато пътувахме дотук.
Гласът му се промени съвсем леко, когато каза „задържане“, което ме накара почти да изпищя, като попитах:
– Какво точно направи Менчерес?
– Държа те неподвижна със силата си, докато аз те чуках на задната седалка на самолета – отговори той откровено, а полуусмивката му сякаш казваше: „Искаш да знаеш. „Не можех да рискувам да се освободиш и да разбиеш самолета, а и да се опитам да пътувам до Западна Вирджиния с теб в това състояние нямаше да е разумно“.
Менчерес. Съуправителят на Боунс, неговият дядо, майсторът вампир с невероятна сила и съюзникът, който ме изнервяше най-много, ме беше задържал телекинетично, за да може Боунс да ме чука до покорство на път за вампирската килия? Сладки свят Исус, да не би да съм халюцинирала, като съм чула това!
– Донеси ми малко сребро – успях да промълвя. – Ще се самоубия.
– Не се притеснявай, той през цялото време беше обърнат в другата посока – каза Боунс невъзмутимо. – Освен че знаех, че щеше да те притеснява да те гледа, Кира също така нямаше да се зарадва на това.
– Кира също беше там? – Боже мой, едва я познавах! И тя е била само на един-два реда разстояние, докато всичко това се е случвало? Ако все още имах тази способност, щях да припадна от унижение.
– Казах ти, че ще се чувстваш по-добре, ако не знаеш подробностите – отвърна Боунс с остър поглед.
– Никога повече няма да се съмнявам в думата ти. – Или да стъпя извън тази стая, ако Менчерес и Кира все още бяха тук.
Той ме повлече в прегръдките си, въпреки че бях скована от унижение.
– Не е нужно да се срамуваш толкова. Единственото, което си направила, е, че си кръшкала със съпруга си; кой трябва да се шокира от това? Не мога да кажа, че това е преживяване, което бих искал да повторя, но това е само защото не си била наистина себе си. – Устните му докоснаха ухото ми. – В противен случай да те оковавам във вериги за повече от ден и половина на необезпокоявано въргаляне звучи ужасно привлекателно.
Знаех, че се опитва да ме развесели, но все още бях зашеметена от това, че чух, че съм нападнала турист, че съм полудявала всеки път, когато Боунс не ме е обладавал, и че като за капак Менчерес е участвал в секса между мен и Боунс. И ето, че се заклех, че никога няма да имам тройка – мисълта ми се появи сред затихващото ми недоверие.
– Мислех, че каза, че е от два дни – промълвих аз, като най-накрая регистрирах последната част от казаното от него.
– Ти спиш от около девет часа. Не бях сигурен дали когато се събудиш, все още ще бъдеш обхваната от същия глад, затова не ти свалих белезниците. – Не го обвинявах. Боже, нямаше да обвинявам Боунс, ако ми беше залепил вибратор с тиксо и просто така се беше погрижил за целия този гнусен кошмар.
– Знаеш ли какво казват, че трябва да внимаваш какво си пожелаваш? Някога ми се искаше да има нещо, което да можем да правим, нали знаеш, интимно заедно, което не си правил досега, но не мислех, че някога ще се случи. – Усмихнах му се неубедително. – Макар че се съмнявам, че някога си бил принуден да чукаш нонстоп жена, хипнотизирана от немъртвата вуду версия на испанската муха, нали?
Смехът му беше мек.
– Не мога да кажа, че съм го правил, котенце.
– Да, добре, смятай ме за оригинална.
Този път, когато устните му се докоснаха до кожата ми, това продължи повече от миг.
– Винаги съм те смятъл за такава.
Как можеше да бъде ласкав с мен точно след последния сблъсък – буквално! – беше извън моето разбиране. Трябваше да благодаря на щастливите си звезди, че макар този сценарий да беше единайсет от десет по моята скала за извратеност, предишният човешки живот на Боунс като жиголо, съчетан с разюзданото му минало на вампир, означаваше, че това вероятно е оценено само с три за него. Слава Богу, че и той е бил там. Щях да съм ужасена да изневеря на Боунс, ако ме беше сполетяла предизвиканата от кръвта на Мари курва, когато той не беше наоколо.
Идеята ме накара да потръпна. Вече се бях разгневила на Мари заради това, че пусна онези Остатъци върху Боунс, ако тя беше навредила и на брака ни – и макар че Боунс щеше да разбере предвид обстоятелствата, това нямаше да е нещо, което някога щеше да забрави – тогава наистина щях да я презирам.
Въпросът, който засенчи дори изгарящото ме смущение от действията ми през последните два дни, беше защо Мари ме бе принудила да пия кръвта ѝ. Ако не за да я използва като гориво за подстрекателството на Аполон, защо щеше да иска да види дали мога да усвоя силите ѝ? Мари беше прекалено пресметлива, за да ме принуди да го направя само за да задоволи любопитството си дали кръвта на гула ще ми повлияе по същия начин. Можеше да ме накара да пия от друг гул, вместо от нея, за да получи същото доказателство.
Какво е замислила? И трябва ли това да ме притеснява повече от това, което правеше Аполон?
– Ако през по-голямата част от последните два дни си, ах бил, зает да се занимаваш с мен, може би има някакво развитие – казах аз, като отметнах краката си от леглото. – Да се надяваме, че е имало и че това са добри новини.

Назад към част 16                                                                 Напред към част 18

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *