Джанин Фрост – Тази страна на гроба ЧАСТ 20

Глава 20

Барон Чарлз ДеМортимър, който се казваше Спейд, за да не забрави никога, че някога е бил наричан с инструмента, който един надзирател му е определил, беше най-добрият приятел на Боунс. Познаваха се повече от два века, още откакто били човешки затворници в наказателна колония в Нов Южен Уелс. Точно сега бях почти сигурна, че дългата им история беше единствената причина Спейд да не посегне към гърлото ми още при първия ми поглед. Погледът, който ми хвърли, когато Боунс отвърна поглед, говореше ясно и категорично, че си фантазира как ще ме удуши.
– Толкова се радвам, че се обади! – Най-добрата ми приятелка Денис, като ме прегърна. – Развълнувана съм, че най-накрая мога да ти помогна поне веднъж.
През рамо Пик отново ме зяпна, когато Боунс се обърна, за да види дали не са донесли още чанти със себе си. Игнорирах това, като в отговор стиснах Денис, докато се чудех на новата ѝ сила. Това затвърди мнението ми, че това е най-добрият ни начин на действие, макар че на Спейд може да му трябват няколко години, за да ми прости, че съм го предложила. Двамата с Денис се бяха оженили наскоро и той много я защитаваше.
Както и аз, а ако Денис все още беше човек, сега нямаше да е тук. Но тя всъщност вече не беше човек. Един демон се увери в това, когато беляза Денис със своята същност преди няколко месеца. Сега, когато демонът беше мъртъв, това, което беше направил с нея, никога не можеше да бъде върнато, което правеше Денис може би най-неунищожимия човек на планетата. По дяволите, ако сега и отрежа главата, единственият резултат ще бъде голяма каша на пода, докато не израсне друга. Това не беше единственото невероятно нещо, което Денис можеше да направи, и затова ги бях поканила да дойдат. Свързах ръцете си с нея, когато влязохме в дневната, и се засмях, когато Денис каза:
– Не искам да бъда груба, Кат, но… защо миришеш, сякаш си се къпала в чесън?
– Просто се радвай, че носът ти не е достатъчно силен, за да усетиш и тревата – отвърнах язвително. – Това е, хм, домашно приготвено средство, за да държа настрана от мен един нежелан елемент.
– С този специфичен аромат ще държиш доста елементи настрана от себе си – каза Спейд и набръчка носа си с такава изтънчена неприязън, че сякаш го зърнахме, когато беше благородник от осемнайсети век.
– Да, ама добре, че вече не се опитвам да свалям вампири, какво остава за новия ми миризлив парфюм – казах аз, скривайки усмивката си. Спейд сигурно наистина ми е ядосан. Обикновено вроденото му рицарско достойнство би го накарало да отговори с галантна лъжа за това как чесънът е новата мода при парфюмите или че облакът от трева, който се носеше от мен, наистина подчертаваше блясъка на косата ми.
Боунс го погледна, което говореше, че липсата на топлота у Пик не е останала незабелязана и от него. Той наля две уискита от декантера на бюфета, като подаде едното на Пик с по-малко любезност от обикновено.
– Поправи ме, ако греша, приятелю, но си спомням, че жена ми рискува живота си заради теб два пъти само тази година. Така че не можеш да се сърдиш, че е помолила жена ти за услуга, която изобщо не я застрашава, нали?
– Разбира се, че я застрашава – отвърна веднага Пик. – Ако дори една капка от кръвта на Денис се разлее на място, където други вампири могат да я опитат…
– По дяволите, Спейд, говорихме за това – прекъсна го тя, а лешниковите ѝ очи се стесниха по начин, който предупреждаваше за последствията. – Ще живея много, много дълго и отказвам да прекарам този живот в страх, както преди. Ако това изобщо проработи, а може и да не проработи, ти ще бъдеш с мен през цялото време, нали? А да спрем този луд водач на гулите, преди да е разбунил прекалено много хора, означава повече сигурност за всички, нали? Така че престани с тази свръхпротекция. Не би искал аз да се държа така с теб.
– Това звучи познато, нали? – Прошепнах на Боунс, чувствайки се така, сякаш гледам актьори, които играят ролите на мен и него.
Той измърмори.
– Твърде правилно.
– Ако мислех, че Денис ще бъде в опасност, нямаше да я попитам – казах на Спейд. Откакто беше белязана, само демонична кост през очите можеше да убие Денис, а това се случваше толкова рядко, колкото и пословичната снежна топка в ада. – Ти искаш да я предпазиш – продължих аз. – И аз искам, затова Аполон трябва да бъде спрян. Дори утре да ме набият на кол със сребро, не мисля, че Аполон изведнъж ще изчезне. Той е чакал шестстотин години, за да опита този властови преврат, и ще се обзаложа, че няма да иска да чака още шестстотин или повече, докато отново се появи друг полукръвен. – Спейд не каза нищо в продължение на няколко мига, а погледът му с цвят на тигър премина последователно по Денис, Боунс и мен. Накрая той разпери ръце.
– Всички сте прави, разбира се. Извинявам се. Изглежда, че логиката ме подвежда, когато става въпрос за благополучието на жена ми.
Боунс изхъмка.
– Знам как се чувстваш. Но не се притеснявайте. Сигурен съм, че Денис ще ти напомня за всички недостатъци в логиката ти толкова често, колкото моята съпруга ми напомня за моите. – Не можех да не се засмея на сухотата в тона му. – Възхищавам ти се, скъпа. Ти си доста добра в това да ми посочваш, когато действам със страховете си, а не с мозъка си. Така че предполагам, че всички сме били виновни за това.
Напрежението в стаята се разсея, което доведе до няколко мига на другарско мълчание. Тогава Денис прочисти гърлото си.
– И така… нека да започнем. Не съм яла цял ден, за да се подготвя за това, и умирам от глад. Ако това се получи, ще се наградя с храна, която може да изяде кон. – Каза тя, стана и застана малко встрани от дивана. Отидох при нея, без да съм сигурна дали трябва да кажа нещо или това ще наруши концентрацията ѝ. Менчерес и Кира си бяха тръгнали, така че къщата беше празна освен нас. Никакви призраци не се задържаха в околността, благодарение на нелегалното лекарство за миризма върху мен и около къщата, а завесите бяха спуснати, въпреки че най-близкият съсед беше на два километъра разстояние. Не рискувахме да бъдем наблюдавани от когото и да било – освен ако не се брои котката ми, която се миеше, докато хвърляше от време на време погледи в наша посока.
Денис ме огледа отгоре надолу, а челото ѝ се набръчка от концентрация.
После ароматът ѝ се промени, като от естествената ѝ жасминова основа се превърна в по-остър аромат на възбуда.
Пулсът ѝ също се ускори, дишането стана по-кратко, по-рязко. Въздухът около нея се сгъсти, когато ароматът ѝ се промени още повече, сега оцветен със слаби нотки на сяра. Въпреки че бях виждала тази реакция у нея и преди, не можах да потисна чувството на безпокойство, когато лешниковите ѝ очи бавно се изпълниха с дълбок пурпур.
Тогава Денис извика, рязко и силно. Кожата ѝ сякаш се размиваше по чертите на лицето ѝ, като восък, държан твърде близо до пламъка. От нея се разнесоха още стенания, почти животински по своята интензивност. Тя се наведе, а тръпките разтърсиха тялото ѝ толкова жестоко, че изглеждаше сякаш мускулите ѝ се разкъсват. Ненадейно ръката ми се вдигна към устата, за да потисна вика си. Спейд беше прав. Не трябваше да я моля да го прави. Какво, по дяволите, си бях помислила?
Денис падна на колене, косата ѝ падна върху лицето, когато от нея се изтръгна ужасен вик. Спейд беше до нея още преди мен, взе я в прегръдките си и ѝ прошепна. Докоснах рамото ѝ, обвинявайки себе си.
– Спри, Денис, не си заслужава. Ще намерим друг начин… – Гласът ми се прекъсна, когато главата ѝ се завъртя внезапно, очите ѝ сега бяха бронзово сиви вместо малинови или лешникови, тъмнокафявата коса се промени в червена и обрамчваше същото лице, което виждах да ме гледа от огледалото.
– Да ме прецакат, ти го направи – изсвири Боунс.
По лицето на Денис се разля бавна усмивка – само че това вече не беше нейното лице. Беше моето.
– Беше много по-лесно, отколкото предишния път! – Каза тя и целуна бързо Пик, преди да скочи на крака. Дори тялото ѝ сега изглеждаше точно като моето, отбелязах с изумление.
Беше станала с няколко сантиметра по-висока и се беше напълнила в областта на дупето и гърдите, и всичко това в рамките на около три минути.
– Скъпа, добре ли си? – Попита Спейд, като се изправи и я огледа с далеч по-голяма обективност, отколкото чувствах. Да гледам огледалния си образ върху най-добрата си приятелка беше просто… странно, макар че точно това се надявахме да се случи. Същността на демона не просто я беше направила практически безсмъртна. Тя също така беше превърнала Денис в трансформиращ се човек, какъвто беше и той.
Тя прокара ръката си по гърдите на Спейд.
– Не се притеснявай, добре съм. Изглежда и звучи много по-зле, отколкото е, наистина. А сега, къде е кухнята? Споменах ли, че умирам от глад? – Тъкмо излизах от душа, когато Боунс затвори вратата на спалнята след себе си, а погледът му беше мрачен. След вечерята, която изядохме всички, за да не се чувства Денис като странник, бяхме уточнили подробностите по плана ни. Всички се съгласиха, че това е най-добрият ни начин да се надяваме да отблъснем Аполон още в самото начало, но Спейд не беше единственият, който имаше опасения за безопасността на съпругата си. Аз се притеснявах за Боунс, както и той за мен, но и двамата знаехме, че бездействието крие по-голяма опасност.
И все пак, сега, когато бяхме сами, усещах безпокойството му в емоциите, които пареха моите. Естественият му опияняващ аромат на изгоряла захар в момента напомняше повече на кухненска авария, отколкото на крем брюле.
Спрях да подсушавам косата си с кърпа и отидох при него, плъзгайки ръце около врата му, като положих глава на гърдите му. Скоро щеше да се наложи да нанеса отново пакетчетата с чесън и марихуана по себе си, но засега можех да го държа без тези миризливи торбички.
– Всичко ще бъде наред – казах аз, като думите ми се удряха върху плата на ризата му.- Това ще се получи. Твърди ръце обгърнаха гърба ми, докато той ме придърпваше по-близо.
– Знам. Просто не ми се иска да се разделям с теб.
Изпуснах леко подсмърчане.
– На мен също не ми харесва, но Денис е най-добрата примамка. Ти я видя. Сега тя е моя близначка, чак до размера на чашката ми. Ако я видиш навън в някой бар, дори ти ще се закълнеш, че това съм аз.
– Не и веднага щом се приближа – отвърна той и сведе глава, докато устата му не докосна челюстта ми. – Забрави за сърдечния ритъм; тя не мирише като теб, гласът ѝ не е твоят, позата ѝ е различна и гледа на хората по различен начин от теб.
– Как гледам на хората? – Попитах, озадачена. Всички останали неща, които беше изброил, имаха смисъл, но малцина, освен Боунс, ме познаваха достатъчно добре, за да забележат тези разлики. Сърдечният ритъм на Дениз беше най-голямото притеснение, но имахме начин да го заобиколим, който щеше да работи за всички, освен за някой точно до нея – а не мислех, че Спейд би позволил на някого да се приближи толкова близо.
Боунс се отдръпна, взирайки се в очите ми, дори докато пръстите му проследяваха лицето ми.
– Имаш погледа на боец. Забелязах го веднага, когато се запознахме. Гледаше ме… и можех да кажа, че преди всичко мислено преценяваше силните и слабите ми страни. Тогава си помислих, че е странно, защото този поглед не съответстваше на младото момиче, което се препъваше в думите си, когато ме попита дали искам да се чукаме.
От гърлото ми избухна смях.
– Опитах се да те извлека навън, за да мога да те убия, но за разлика от всеки друг вампир, който бях срещала до този момент, ти не ми съдействаше. Трябваше да знам още тогава, че ще имам проблеми.
Устните му се свиха, а в погледа му се появи зелена нотка.
– Ах, но това само ме направи още по-примамлив за теб. Не можа да устоиш на предизвикателството. Ето защо ме потърси още на следващата вечер и защо се съгласи да ме оставиш да те обучавам, въпреки че през първите няколко седмици все още кроеше планове да ме убиеш.
Той беше прав. Тогава, вярвайки, че всички вампири са зли кръвопийци, бях решила да убия Боунс въпреки факта, че той беше много по-силен от мен. И беше прав, че примамката да победя такъв могъщ вампир привличаше чувството ми за предизвикателство. Или безразсъдство, в зависимост от това кого питате.
– А ти? – Въздъхнах, като се изправих на пръсти, за да докосна устата му с моята. – Ако бях паднала с разтворени крака като всички останали жени, на които си попадал, щеше да ми подариш нощта на живота ми, а после да забравиш името ми преди закуска. Но аз бях имунизирана срещу твоите чар и прелест. Сигурно те беше шокирало. – Не можех да спра усмивката си, докато леко хапех долната му устна. – Значи не съм единствената, която не може да устои на предизвикателството.
– Доколкото си спомням, ти не беше имунизирана срещу чара ми дълго време – отвърна той, а веждите му се извиха с греховен смисъл.
– Признавам, че бях упорита, когато се наложи да устоя на призива ти. – Изреках, докато развързвах кърпата си и я оставях да падне на пода. – Но би трябвало да съм съвсем мъртва, за да не те искам. – Очите му сега бяха напълно зелени, а от горните му зъби проблясваха кътници. Харесваше ми начинът, по който погледът му ме обхождаше. Сякаш за първи път ме виждаше такава и не можеше да се спре да ме гледа. Познавах тялото си, бях наясно с недостатъците му, но Боунс ме караше да забравям за тях, когато ме погледнеше. Под глада в погледа му и вълната на похотта му, която се стоварваше върху подсъзнанието ми, се чувствах красива, силна и секси. Свободна да правя всичко, без да се страхувам или срамувам.
Ръцете му се плъзгаха по голата ми кожа, като едновременно с това силата галеше сетивата ми. Отворих уста, когато главата му се потопи, усещайки как вътрешните искри се разпалват от целувката му. Те се засилиха, когато езикът му премина покрай моя с преднамерена, интимна задълбоченост. Щеше да използва същите бавни, дълбоки движения, когато устата му беше някъде другаде, и тази мисъл накара слабините ми да се свият от нетърпение. Боунс бързаше само когато аз исках това; когато нетърпението правеше нуждата ми толкова остра, че не можех да издържа на вкусния начин, по който той удължаваше прелюдията. Тази вечер обаче исках той да е този, който се чувства дрогиран от страстта, а ако го оставя да продължи да ме целува, скоро щеше да мине точката на достатъчен умствен капацитет, за да го направя.
– Качи се на леглото – казах аз, като откъснах устата си от него.
Той ме занесе там, като същевременно проследяваше още замайващи целувки по шията ми, но се възпротивих, когато започна да ме слага на матрака.
– Само ти – казах аз, като се измъкнах от ръцете му.
Той хвърли многозначителен поглед към дебелата издутина в панталоните си, преди да ме погледне обратно.
– Не ставаш дразнител, нали?
Усетих търкането на кътници в езика си, две остри напомняния за разгарящата се в мен топлина, но отблъснах желанието си. Беше трудно да го направя, когато Боунс се подпираше на лактите си, краката му бяха небрежно, но примамливо разтворени, мастилената риза беше разкопчана, за да разкрие кристална плът в екстравагантен контраст с тъмната материя. В продължение на минута се взирах в него, оставяйки красотата му да изпълни очите ми.
– Ангелите биха искали да са толкова красиви като теб – казах убедено.
– Аз съм много далеч от ангел, но ти благодаря за комплимента. – Думите бяха леки – изражението му не беше такова. Беше интензивно, очите му блестяха с изумруд, а тази издутина между краката му предизвика в мен разкъсващи течения на похот. Ако продължавах да се взирам в него, оставяйки ума си да се занимава с факта, че се чувства дори по-добре, отколкото изглежда, щях да падна върху него и да загубя всякаква мисъл сред блаженството на сливането на плътта му с моята.
Но аз имах програма и точно сега тя не включваше да скоча върху него. Напоследък имахме толкова много стрес, опасности и насилие, а на хоризонта се задаваха още, че обстоятелствата не предразполагаха към романтика, но на мен не ми пукаше. Разбира се, можехме да седнем, да обсъдим отново бойната си стратегия или да се задушим с увещания да бъдем внимателни, но ако бях научила нещо през последните няколко години, то беше да се възползвам от моментите на блаженство, когато се появят.
Или да ги създавам сама, ако обстоятелствата не са достатъчно благосклонни да ми ги поднесат.
– След утрешния ден няма да се виждаме известно време – отвърнах с нисък и гърлен глас. – Затова искам да се уверя, че ще имаш нещо, с което да ме запомниш.

Назад към част 19                                                                 Напред към част 21

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *