***
Алармата на Кали я събуди малко преди шест часа сутринта и беше болезнено да отвори очи. Тя изключи алармата и изстена, като погледна романа, който седеше до нея в леглото, сякаш беше неин заклет враг. Той лежеше там – пуснат, с кучешки ушички, с останали за четене може би само седемдесет или сто страници. В крайна сметка беше останала далеч по-късно, отколкото трябваше, напълно погълната от историята.
Дори и сега, колкото и да беше изтощена, Кали си мислеше, че ще се опита да изстиска още петнайсет минути за четене, преди да стане за деня.
Но не, това никога нямаше да се случи.
И така, Кали имаше достатъчно време да вземе бърз душ, да обръсне краката си и да се облече.
А след това беше време да влезе и да събуди Бен и Мелани, да ги облече и да ги накара да слязат за закуска. Зърнените закуски рядко бяха достатъчно добри за децата на Данвърс. От Кали се очакваше да им приготви яйца, палачинки или френски тост, а често Трина оставяше на Кали „здравословни“ рецепти, които да следва, в които се използваше пуешки бекон или „пълноценни“ съставки, така че децата да не ядат нищо прекалено сладко или угояващо.
Единственият светъл лъч за Кали беше, че това беше денят, в който Трина наистина щеше да заведе Бен и Мелани в кънтри клуба и да остави Кали сама вкъщи. Изглеждаше, че Трина обича да води децата в клуба и да ги показва, за да може да се преструва, че всъщност ги възпитава (затова Кали видимо никога не беше канена да се присъедини към тях по време на тези разходки).
Във всеки случай това я устройваше. Щеше да има време да навакса с прането, да почисти малко и може би дори да дочете „Син хоризонт“, преди Трина и децата да се върнат в ранния следобед.
Обикновено Брад вече щеше да е тръгнал за работа, тъй като и без това имаше склонност да работи дълго. Очевидно компромисът беше, че той тръгваше около пет сутринта и се връщаше около пет или шест вечерта. Все още работеше на дванадесетчасов работен ден, но се прибираше достатъчно рано, за да поддържа външния си вид.
Кали накара Бен и Мелани да се приготвят и да закусват, а не след дълго Трина слезе, за да ги прибере за седмичния им поход до кънтри клуба. Трина беше много добре сложена в блузата си, полата и обувките на токчета, с блестящи диамантени обеци и диамантена гривна в тон.
– Помогни ми да изкарам Мелани и Бен през вратата, моля те, Кали – каза тя, без да я поглежда.
– Разбира се, госпожо Данвърс. Изглеждате прекрасно, между другото.
Трина кимна, но всъщност не отговори на комплимента ѝ. Вместо това грабна чантата си и взе телефона си, пишейки текстови съобщения в кухнята, докато Кали миеше лепкавите ръце на децата и ги водеше към входната врата.
В последния момент Трина ги хвана за ръка и се обърна към Кали. За част от секундата Кали си помисли, че жената ще ѝ благодари за това, че е вдигнала децата и ги е подготвила. Вместо това тя само каза:
– Наистина имаме нужда от няколко зареждания с пране тази сутрин. В пералнята става мръсно, а кърпите ни свършват.
– Разбира се, веднага ще се заема с това.
– Това съм го чувала и преди – изрече тя с богатия си хамптънски акцент, който я караше да звучи едновременно отегчена и разочарована от глупостта и некомпетентността на Кали.
После Трина Данвърс си тръгна и Кали затваряше входната врата, благодарна, че най-сетне има миг спокойствие и време за себе си.
Усмихвайки се, докато си мислеше за „Синият хоризонт“ и четенето ѝ на задната тераса с чаша кафе, Кали изтича до стаята си и взе книгата. След това слезе долу в кухнята и си направи кафе и препечена филийка.
Тя прецени, че ще разполага с два до три часа, преди Трина да се прибере, след което по-възрастната жена със сигурност щеше да изчезне и да се погрижи Кали да няма повече свободна минута до късно вечерта, когато децата отново си легнат.
Кали излезе навън, донесе чиния с препечената филийка и кафето си и постави всичко на стъклената маса на терасата. Тя седна и отвори „Синият хоризонт“, като първо погледна снимката на Хънтър Риърдън, а след това отиде на първата страница, на която имаше само едноредово посвещение.
Написах тази книга, защото ти каза, че това е единственото нещо, което очакваш с нетърпение, и това ми беше достатъчно.
Кали се зачуди за кого е предназначена. Повечето посвещения бяха написани за някой конкретен човек. Обикновено беше: „За съпругата ми“ или „За мама, защото ти винаги си вярвала в мен“. Но това посвещение беше за някой таен, неназован човек. Дали беше жена, бивша любовница – може би брат или сестра?
Тя не знаеше защо се интересува. Може би защото беше толкова завладяна от героите и историята и това я накара да се заинтересува от автора. Е, това и снимката му.
Ядейки препечения хляб и отпивайки от кафето си, Кали най-накрая подхвана книгата там, където я беше оставила късно снощи. Беше толкова запленена, че дори не забеляза сянката, която падаше върху масата във вътрешния двор.
– Какво четеш?
Кали подскочи, събаряйки кафето си. Погледна нагоре и видя Брад Данвърс да стои пред нея, облечен в халат за баня, с разрошена коса, сякаш току-що се беше събудил.
– О, боже мой, тотално ме изплаши – въздъхна тя и сложи ръка на гърдите си.
– Съжалявам за това – засмя се той. – Предполагам, че понякога се движа твърде тихо.
Разтревожена, Кали грабна салфетката си и забърса разлива.
– Не разбрах, че някой друг е още тук.
– Значи си решила да се забавляваш, вместо да работиш?
Кали погледна към него, страхувайки се, че ѝ се сърди. Но Брад просто ѝ се усмихваше добродушно.
– Щях да хапна и след това да се заема направо с прането – обясни тя, като все още мажеше разлятото и искаше той просто да си тръгне.
– Спокойно, аз се шегувам с теб, Кали – каза Брад, приближи се и сложи ръка на рамото ѝ.
Инстинктът ѝ беше да се отдръпне и да се отдалечи от докосването му, но не искаше да го обижда. В края на краищата Брад просто се опитваше да бъде мил, дори ако това, че беше мил, я караше да се чувства неловко и малко уплашена.
– Все пак трябва да се заема с това пране – каза тя, стана и взе чиниите, докато вървеше.
Брад вдигна книгата и я погледна.
– По дяволите, помня я. Но съм гледал само филма. Беше доста страхотен. Кога ще излезе продължението?
Кали го погледна. Една част от нея се почувства нарушена – толкова много обичаше тази книга, че беше като нейното лично бягство от това съществуване, в което беше затънала със семейство Данвърс. А сега Брад нахлуваше в сигурното ѝ убежище, докосваше и галеше книгата ѝ и задаваше всякакви въпроси, на които тя не искаше да отговаря.
– Не знам. Не съм гледала филма. – Тя се усмихна и отиде в кухнята, като се молеше той да разбере намека и да я остави на мира.
Вместо това той я последва в кухнята, като все още държеше книгата ѝ. Той прелистваше страниците, докато стоеше точно до вратата, облегнат небрежно на стената.
– Наистина трябва да чета повече. Обичах да чета, когато бях в колежа.
Кали постави чиниите си в мивката и хвърли салфетката си в кошчето за боклук.
Тя се обърна и Брад я гледаше.
– Хей – каза той. – Може би бих могъл да прочета това, докъто свършиш? – Тя сви рамене, като вътрешно се отдръпна от тази мисъл. – Разбира се.
– И след това може би ще можем да го обсъдим. Нещо като наш малък частен книжен клуб. – Той отново се усмихна.
Кали въздъхна.
– Както и да е, сигурно трябва да се заема с това пране…
– Да, разбира се, разбира се. Напълно. – Кимна той многозначително и остави книгата на кухненската маса.
На Кали ѝ се искаше да му изкрещи. Остави мен и книгата ми на мира, копеле. Но знаеше, че това няма да се приеме добре, затова държеше устните си затворени, опитваше се да се усмихва достатъчно, за да не усети гнева ѝ.
Кали мина покрай него и се спусна по коридора към пералното помещение. Пералното помещение не беше много голямо, като се има предвид колко големи бяха повечето от другите стаи в тази къща. Миришеше на перилен препарат и влажни дрехи.
Кали влезе в стаята, като въздъхна с облекчение, че най-накрая е успяла да се откъсне от Брад. Доскоро той беше предимно отстранен от всекидневното ѝ съществуване тук и това ѝ харесваше. В моментите, когато беше наблизо, той не беше особено дружелюбен и тя установи, че сега, когато се опитваше да бъде по-мил, го харесваше още по-малко. Версията на Брад за мил я караше да се страхува.
Вече беше свалила един кош с мръсни дрехи, а след това имаше и дрехи в сушилнята, които трябваше да извади и сгъне.
Когато Кали започна да пълни пералнята с мръсните неща, чу стъпки, които се приближаваха точно отвън. Стомахът ѝ се сви и се изкриви.
Моля те, просто мини на път към някоя от другите стаи. Моля, не влизайте тук.
И тогава, с ъгълчето на окото си, Кали видя сянката на Брад в коридора, а след това той се появи пред очите ѝ.
– Отдавна не съм бил в тази стая – мисля, че откакто купихме жилището! – Засмя се той и си проправи път в малката стая.
Кали го погледна и се усмихна.
– Да. – След това се върна към работата си, като се опита да изглежда дори по-заета, отколкото трябваше, навеждайки се, за да извади дрехите от коша и да ги хвърли в пералнята.
– Чувствам се зле, че винаги трябва да правиш всичко – каза той. – Знам, че си добре платена, но все пак. – Той постоя така за момент. – Позволи ми да ти помогна с това.
– Мога да го направя – каза тя. – Това е моята работа.
– Знам, знам. Просто приемете малко помощ, добре? – Още един кикот, когато той се приближи и застана над нея.
Това изобщо не ѝ харесваше. Усещаше очите му върху себе си и сега осъзнаваше избора си на облекло и как, когато се наведе, между тениската и късите и панталони имаше голяма празнина от кожа. Вероятно в момента той се взираше в долната част на гърба ѝ – тя не искаше да вдига поглед и да го хване да го прави.
Той сякаш забеляза празния кош пред сушилнята. Изведнъж посегна и отвори вратата на сушилнята.
– Чисти ли са? – Попита той.
– Да. – Тя не предложи повече информация.
– Готино. Тогава ще сложа тези неща в кошницата. – Той започна да вади дрехите. Кали и Брад започнаха да работят един до друг. Тялото на Брад беше разположено по-близо до нейното, отколкото трябваше, и тя забеляза, че понякога той се завърташе така, че лакътят или ръката му да направят лек контакт с нейната.
Тя направи лека крачка наляво, за да си спечели пространство.
– Хм. Виж това. – Изправи се Брад.
Кали погледна и видя, че той държи чифт нейни бикини. Бяха черни и малко по-секси, отколкото ѝ се искаше, предвид обстоятелствата.
Тя усети как лицето ѝ се изчервява, но не каза нищо.
Брад се взираше в бикините ѝ, като ги държеше на светлината.
– Victoria Secret?
– Не знам – каза тя, а гласът ѝ едва се извиси над шепота. Беше и неприятно и от секунда на секунда се чувстваше все по-неудобно.
Това беше като лош сън и тя искаше вече да се събуди.
Брад хвърли бикините в коша за пране.
– Нека ти кажа, Кали. Повечето жени биха убили, за да имат тяло като твоето. Трина се опитваше да влезе в такава форма, но откакто има деца… – той поклати тъжно глава. – Тя все пак се опитва, знаеш ли?
– Мисля, че е красива – отвърна Кали.
Брад кимна.
– О, да. Опитва се и е доста секси за възрастта си, а и като се има предвид, че напоследък е изпомпала няколко плода.
Изпомпала няколко плода?
Какво не му е наред? Зачуди се тя. И тогава и се случи да усети дъха му и ѝ се стори, че усеща отчетлив аромат на алкохол.
Той посегна към сушилнята и извади останалите дрехи. Намери още една вещ, която го заинтересува – едно от долнищата на банските на Кали. Беше жълто долнище на бикини и той го вдигна за проверка.
– Човече, о, човече, но се обзалагам, че ще имаш много погледи, когато го носиш на плажа. Прав ли съм?
– Не знам. – Почти му каза да спре, че я кара да се чувства неудобно, но не можа да се реши да го каже. Може би той просто се опитваше да бъде мил и прави комлименти, но не знаеше колко зле се представя.
– Кали, сигурно си имала много гаджета в колежа. Момиче като теб, с разтърсващо тяло и красиво лице – кажи ми, ходила ли си с някой футболен жребец?
Тя поклати глава.
– Не, не. Всъщност изобщо не съм се срещала с много хора. – Тя се опита да се усмихне – защото беше обучена да се усмихва независимо от всичко – и започна да се движи покрай него. – Трябва да се кача горе и да почистя още малко.
– Ами мокрите неща? Няма ли да ги сложиш в сушилнята? А и тези дрехи имат нужда от сгъване – каза той, посочвайки нещата, които беше сложил в коша. Жълтият ѝ бански лежеше на върха на купчината, обвинително, сякаш беше направила нещо нередно, като го беше включила при останалите дрехи на семейството. Сякаш е предизвикала погледите и забележките му с избора на дрехите си.
– Току-що се сетих, че има някои неща на горния етаж, с които трябва да се заема първо.
– Кали, защо се държиш така? – Каза той обидено. Сега той официално блокираше вратата, а в тази малка стая бяха само двамата.
Изведнъж в устата ѝ се появи металическият вкус на страха, а цялото ѝ тяло изтръпна.
– Аз не правя нищо, Брад. Просто трябва да…
– Харесва ми, когато произнасяш името ми – усмихна се той. Очите му се впиха настойчиво в нея.
– Моля те, наистина трябва да тръгвам.
– Хей – каза той, протегна ръка и докосна горната част на ръката ѝ. – Отпусни се, Кали. Боже, сега се държиш толкова странно и напрегнато.
– Мога ли просто да си тръгна?
Очите му се втвърдиха.
– Не, не можеш просто да си тръгнеш. Аз съм ти шеф, помниш ли?
Тя преглътна, отвърна на погледа му и се отдръпна.
– Съжалявам. Знам, че си ми шеф, но закъснявам с графика.
– Хайде, Кали. Какво очакваш от мен?
– Не разбирам. Чувствам се неудобно.
– Неудобно от какво? Просто си говорим.
– Знам. Но мога ли да си тръгна?
– Вече ти казах, че не. Престани да питаш. – Той сгъна ръце.
– Човече, не разбирам какъв е проблемът ти. Направих ли нещо, с което те обидих?
Тя поклати глава и отчаяно се замисли как да се махне от него, без нещата да ескалират.
– Не си направил нищо лошо. Просто се чувствам зле.
– Е, разбира се. Ти се побъркваш, защото сме те притискали твърде много. Позволи ми да ти помогна, Кали. Ела тук за секунда.
Тя не помръдна, но той го направи. Приближи се до нея, сложи ръце на раменете ѝ и започна да ги разтрива, масажирайки я агресивно.
– Можеш ли да не го правиш? – Просъска тя. Сега още по-ясно усещаше миризмата на алкохол от него и това определено не беше въображението ѝ.
– Какво да правя? Просто се опитвам да ти помогна да се успокоиш. Да отпуснеш малко раменете си. Дишай. Хайде, Кали.
Сега тя се намираше на кръстопът. Ако наистина изкрещи или се опита да избяга, той можеше да я спре и тогава наистина щеше да има проблеми. Кали не искаше да повярва, че подобно нещо наистина ѝ се случва.
– Добре, вече съм по-добре – каза тя.
– По-добре? – Той продължи да държи ръцете си на раменете ѝ и я погледна в очите.
А после се наведе и се опита да я целуне.
Кали се отдръпна от него. Сега гърбът ѝ беше опрян в големия шкаф за съхранение.
– Недей да го правиш – каза тя.
– Какъв, по дяволите, е проблемът ти?
– Не искам да те целувам. Ти си женен и си мой шеф.
И тогава той се засмя. Засмя се така, сякаш тя току-що беше казала най-смешното нещо, което беше чувал през живота си.
– Кали, ти наистина си наивна. Това е Хемптън. Така е тук, попитай когото и да било. И имам предвид всеки. Наемаме симпатични бавачки, които да се грижат за децата ни, а после получаваме и нещо допълнително отстрани. Това не е голяма работа, въпреки че може да си мислите, че е така, като идвате от Охайо.
– Искам да си тръгна точно сега. Моля те.
– Не.
Имаше чувството, че може да се разплаче.
– Защо не мога да отида?
– Защото. – Той се усмихна. – Защото аз така казах. Аз съм твоят шеф. Наистина не разбираш как работи това, нали? Попитай когото и да било, Кали, и той ще ти каже. Част от работата ти е да правиш това, което казвам, когато го казвам – включително и този малък бонус, който ти обяснявам.
– И знае ли Трина за това? – Каза Кали, като срещна погледа му. – Би ли ми казала колко глупаво се държа?
Челюстта на Брад се изправи.
– Част от споразумението е бавачката да си държи устата затворена. Разбира се, съпругите разбират, че това се случва. Защо, по дяволите, съпругата ми би била достатъчно глупава да наеме горещо малко парче опашка като теб, ако не знаеше на някакво ниво, че аз ще гледам и ще слюноотделям по цял ден? Ако не знаеше на някакво ниво, че двамата с теб може да се привличаме един друг?
– Не ме привличаш.
Той се усмихна.
– Зърната ти молят за друго, Кали. Твърди са и мога да ги видя през тази мъничка блузка, която си облякла.
– Не ми говори така. Не искам повече да стоя с теб в тази стая. Просто ме остави да си тръгна, добре?
Брад въздъхна.
– Слушай, явно сме тръгнали с грешна стъпка. Съжалявам, ако не съм изяснил нещата между нас. Съжалявам, ако съм те разстроил. Прости ми?
Кали едва кимна, но не му отговори.
– Мога ли вече да си тръгна?
– Просто ми кажи, че ми прощаваш.
– Прощавам ти.
– А сега ме прегърни. – Той отново се приближи до нея, прегърна я, без тя да му отвърне, а след това устните му бяха на шията ѝ, а ръцете му опипваха дупето ѝ, стискаха, придърпваха бедрата ѝ към твърдата му ерекция.
– Не! – Изкрещя тя. – Остави ме на мира! – Тя се притисна към гърдите му с всичка сила – страхът и адреналинът сякаш ѝ дадоха сила, която изненада и двамата.
Брад се спъна и падна върху коша за пране, а лицето му беше маска на изненада.
– Ебаси! – Изкрещя той, докато се приземяваше по задник, удряше се с лакти в пода, а кошът разсипваше дрехи навсякъде.
Кали избяга от пералнята и спринтира по коридора, а след това и през входната врата. Дъхът ѝ вече идваше на пресекулки и тя плачеше от страх, гняв и объркване.
Цялата случка беше като в мъгла. Тя продължи да тича, спомняйки си дните си в гимназията, когато се занимаваше с лека атлетика, и сега започна да намира ритъм, като се движеше по алеята и излизаше на тесния горски път.
Дори не знаеше къде отива. Знаеше само, че ще се отдалечи много, много далеч от дома на Данвърс.
Назад към част 4 Напред към част 6