Глава 22
Сребристата лунна светлина струеше през прозореца на спалнята, осветявайки достатъчно, за да мога да виждам какво правя. Трябва да съм заспал. Вторник сутринта е и скоро трябваше да съм на училище, но сигурно съм бил изтощен, след като цяла вечер тренирах с оникс, но исках да свърша това, преди да съм забравил.
Внимателно увих бялото въже около центъра на парчето опал. Въжето беше тънко и оставяше по-голямата част от камъка гол. Щеше да проработи, поне временно. Кат ще може да го носи под ризата си.
Най-вероятно тя щеше да спори с мен за опала, но това беше битка, която нямаше да загубя. Говорейки за Кат…
Повдигайки брадичката си, усетих топлото изтръпване по тила си, се усмихнах, докато поставях опала и бялото въже в чекмеджето на бюрото си. Обърнах се секунда преди вратата да се отвори. Тънки пръсти се показваха, хванали вратата отстрани.
– Коте… – Засмях се. – Пак влизане с взлом?
– Не съм счупила нищо. Просто се промъквам. – Кат подаде глава, сбърчила вежди. – Буден си – прошепна тя.
– Хм нали.
Тя се намръщи още повече.
– Трябваше да спиш.
Устните ми се повдигнаха от едната страна.
– По каква причина?
Косата ѝ беше вдигната на кок.
– Исках да се промъкна в леглото ти и да те изненадам.
– Мога да направя така, че това да се случи. – Започнах да се изправям. – Ще пропълзя в леглото и ще се преструвам, че спя.
Тя се намръщи.
– Не е същото.
– Не ли?
Кат поклати глава.
– Не, защото си буден.
– Добре тогава. – Седнах обратно, ухилен. – Ще влезеш ли в стаята ми или ще останеш по средата в коридора?
– Все още не знам.
Аз се засмях.
– Коте…
Пъхтейки, тя се вмъкна в спалнята ми и затвори вратата след себе си. Мускулите ми се стегнаха навсякъде, когато я огледах. Носеше памучна риза на райета и с дълъг ръкав, която беше удивително тънка. Беше се облякла за сън.
Обърнах стола си, така че бях с лице към нея, докато тя си проправяше път през стаята.
-Майка ти ще бъде много разстроена, ако разбере, че не си в леглото.
– Няма да ме хване. Бях тиха и внимателна…
– Като мен? – Протегнах се и хванах едната ѝ ръка.
Тя се ухили.
– По-добре. Като нинджа.
Смеейки се, я дръпнах в скута си. Столът изстена под общата ни тежест. Тя постави ръката си на голите ми гърди, докато навеждаше глава към моята. Устните ми докоснаха нейните. – Когато излязох от вас, ти беше полузаспала.
– Дремнах. – Тя плъзна ръката си нагоре по гърдите ми и я уви около врата ми. – Събудих се и не можах да заспя отново.
Облегнах се на стола и прокарах палеца си отстрани на челюстта ѝ.
– Липсвам ти.
– Може би.
– Просто си го признай. – Прокарах пръст по долната ѝ устна.
Тя постави мека целувка на върха на пръста ми.
– Няма нужда да признавам нищо, защото, ако егото ти стане по-голямо, ще има нужда от собствен пощенски код.
Изсумтях.
– Знам нещо друго, което ще има нужда от собствен пощенски код, ако получи…
– Боже мой. – Кат се засмя. – Дори не довършвай това изречение.
Смеейки се, я целунах и тя се разтопи в мен. Всичко и нищо се промени между нас от събота вечер. Всяка целувка и докосване сякаш означаваше безкрайно повече и не мислех, че има общо със секса. Въпреки че сексът беше наистина страхотен. Имаше повече общо с цялата онази почти умираща част.
И двамата знаехме, че няма гаранция за утре, но случилото се в събота беше наистина грубо напомняне, че нищо не е вечно. Това правеше всеки момент с нея по-ценен.
– Защо не спиш? – Устните ѝ докоснаха моите, докато говореше.
Целунах ъгълчето.
– Липсваше ми.
– Млъкни.
Скръстих ръце около нея, държах я здраво, докато тя притискаше бузата си към гърдите ми.
– Просто не ми се спеше. – Подпрях брадичката си на главата ѝ.
– Хмм… – Тя се размърда леко, настанявайки се удобно. – Мислиш ли за неделя вечер?
Целунах главата ѝ.
– Мислех си за събота вечер.
Кат се засмя.
– Както и да е. Не си мислил за бала.
– Може би съм. Планирал съм големи неща за теб. – Това беше истината.
– Какви неща?
– Изненада е.
– Кажи ми – настоя тя.
Засмях се.
– Тогава няма да е изненада, Котенце. Знаеш как стават тези неща. Пазя го в тайна до идеалния момент.
Тя въздъхна.
– Не си забавен.
– И вероятно ще счупим този стол.
Пръхтейки, тя се надигна от скута ми.
– Вероятно трябва да се насоча… – Думите ѝ бяха прекъснати, когато тя изпищя, докато я вдигнах, носейки я към леглото.
Метнах я на него.
Кат изпищя.
– О, ти ще си го получиш.
– Надявам се. – Заставайки над нея, промъкнах се по дължината ѝ и поставих ръце от двете страни на главата ѝ. – Ще останеш през нощта при мен.
Тя постави ръце на гърдите ми.
– Просто трябва да се прибера, преди майка ми да се събуди.
– Изпълнимо.
Кат вдигна глава, но преди устните ни да се срещнат, аз попитах:
– Мислиш за неделя вечер, нали? Ето защо си будна.
Тя прехапа долната си устна.
– Да. Трудно е да не го правя.
Разбираемо и знаех, че това е в съзнанието на всички, включително и в моите. Но не исках да прекарам следващите няколко дни в тревоги за неделя. Исках да ги изживея.
Исках да живея тези дни с Кат.
И тази вечер не исках тя да мисли за нищо друго освен за нас. Сведох устата си към нейната, целунах я нежно, усмихвайки се, когато пръстите ѝ се озоваха в косата ми. Уверих се, че тя няма да прекара нито секунда повече в мисли за неделя.
Назад към част 21 Напред към част 23
