***
Събудих се един час преди полунощ. Събудих се сама и лежах няколко секунди, опитвайки се да разбера какво не е наред. Нещо определено се разминаваше с установената ми рутина, но не осъзнах веднага какво. Едва след известно време осъзнах, че никой не ме е събудил. Часовникът в хотелската стая показваше четвърт час след дванадесет, но нито лорд Арнел, нито лорд Давернети бяха там.
Изненадана, станах, облякох халата си и предпазливо отворих вратата на дневната.
Лорд Арнел беше там.
Мрачен, слаб, уморен. Седеше с чаша чай в едната си ръка, която във внушителната му длан изглеждаше много по-малка от размерите си, а с другата прелистваше страниците на дебела папка и съсредоточено четеше съдържанието ѝ.
Драконът не ме видя – по-скоро ме усети.
Забави се с една секунда и като обърна глава, Арнел ме погледна в очите и каза:
– Добър вечер, Анабел.
– Благополучие по всяко време на денонощието. – бях станала изкусна в драконовия етикет.
Драконът се усмихна с крайчеца на устните си и заяви очевидното:
– Ако смятате да продължите доброто дело по окуражаване на драконовия народ, трябва да си смените дрехите.
Кимнах, гледах го как обръща поредната страница и си позволих да се зачудя:
– Какво четете?
За моя искрена изненада Арнел не се поколеба и отговори честно:
– Доклад за политическата кариера на Карио.
Предпазливо се приближих и се наведох през бюрото, като надникнах в папката. За мое искрено съжаление, тя беше написана с почерк, който беше толкова сложен, че не можех да разбера нито една дума.
– Има ли нещо интересно? – попитах, опитвайки се да прикрия собственото си разочарование, че не мога да я прочета сама.
Арнел вдигна глава, погледна ме втренчено, после мълчаливо обърна папката към мен и щом бележките бяха под правилен ъгъл, почеркът стана четлив. Седнах на ръба на стола си и прегледах докладите, заключенията, етапите на кариерата, които бяха написани сухо и сдържано, характеристиките, които предшестваха всяко повишение, и върнах папката на дракона, като не открих в нея нищо интересно за мен.
– Вие не се интересувате от кариерата на Карио? – въпросът беше зададен с известна подигравка.
Посрещнах погледа му с предизвикателство, гледайки решително този дракон. През нощта той беше толкова близо до мен, колкото никой друг на света, на разсъмване беше унищожил дори призрака на интимност, като използваше веригата, а по обяд беше унищожил всякакво съчувствие към себе си, като се отнасяше толкова жестоко с майка ми. Какво имаше между нас сега? Моята ярост, моят гняв, моето възмущение.
– Лорд Арнел, бяхте ли обучен в основните принципи на управление на общественото мнение или може би сте преминали някакво обучение в столицата на Империята, преди да заемете поста на управител на Уестърнадан? – попитах, като се опитвах да не пренебрегвам чувствата си.
Драконът, забелязал нещо странно в поведението ми, се съсредоточи върху мен и затова отговори някак отстранено:
– Не. Такова нещо не беше част от програмата ми за обучение.
– Жалко. – трябваше да призная – Секунда.
Отидох в спалнята, отворих куфара си, намерих лекциите си по икономика и с тях се върнах в напрегнато очакващия ме кмет. Седнах срещу него, отворих дебелата тетрадка с почерк, който беше далеч от калиграфията, и като намерих подходящата тема, я прочетох:
– „Активиране на търсенето“ – етапите на популяризиране на даден продукт или стока сред масите.
– Извинете? – лорд Арнел със сигурност не е имал представа за какво става дума.
Потискайки тежка въздишка, обясних:
– Това са основите. Изучавахме активирането на потребностите в рамките на икономиката, но доколкото знам, в политиката е почти същото. Нека се опитаме да разгледаме „Деманда активацията“, като използваме кариерата на херцог Карио за пример. И така, първото нещо, което той използва, този оперант, е да привлече вниманието. Озовал се на границата на империята и осъзнал, че като копеле няма да може да заеме полагащото му се място в човешкото общество, Карио направил предложение на клановете на трансформиращите и привлякъл вниманието им, като открито заел позицията на човек, който защитава интересите на трансформиращите, нали?
Лорд Арнел бавно обърна папката и започна отначало и отговори:
– Да, точно така. Той се е застъпил за един трансформиращ, който е пребил офицер от гарнизона, и е доказал, че това е било самозащита, а не нападение. Тогава той произнесъл реч за правата на трансформиращите.
– Операм – привличане на внимание. – заключих аз – Следващата стъпка трябваше да бъде Рем – интерес. Икономическата стратегия използва личните характеристики и онези качества, които са еднакви за продавача и „купувачите“ на дадена стока или продукт, като фактори за предизвикване на интерес.
Проучвайки замислено няколко поредни доклада, Арнел се спря на един и потвърди:
– Статия в местния вестник за офицер Карио, информация, че той е бил отхвърлен от императорското семейство и е бил аутсайдер в обществото на офицерите от гарнизона.
– Подобно на трансформиращите, те са били в подобно неравностойно положение преди Карио. – обобщих аз – По такъв начин той набляга на приликите им, на роднинството им и предизвиква интерес към себе си.
Кимвайки, Арнел попита:
– Какво следва?
– Вотум. – отвърнах аз, проверявайки конспекта си – Желание. Желанието на трансформиращите да си сътрудничат с Карио, заради роднинството и общите интереси, позицията и сходните възгледи.
След като обърна още няколко листа с доклади, драконът кимна и каза:
– Искане за възможността за смяна на представителя на империята в племенния съвет. Трансформиращите са поискали Карио.
– Не е изненада, той използва класическа схема. „Деманда активация“ е стара изпитана система, която винаги работи безотказно. – казах с тъжна ирония.
– Следващото. – почти нареди Арнел.
– Несеситудо – необходимост. – прочетох в бележките си и добавих собствените си думи: – Вероятно Карио е убедил трансформиращите, че е жизнено важен за тях, че без него няма да бъдат признати в Империята, нито пък ще имат достойна за тях позиция. По този начин той би създал нуждата от него в съзнанието на трансформиращите.
– Следващото.
Аз, подчинявайки се на почти пълната заповед, прочетох:
– Агере – действие, Карио накара трансформиращите да действат, несъмнено в свой интерес, но все пак – трансформиращите заеха активна политическа позиция, съгласиха се да се преместят в столицата, станаха лична охрана първо на Карио, после на императора.
Лорд Арнел ме изслуша мълчаливо, после захлопна папката и попита глухо:
– Анабел, откъде бих могъл да получа такава информация?
Исках да кажа нещо обидно като: „Иди да учиш“, но пред мен седеше един дракон. Знаех, че той вече е бил обучаван и трениран в парламента, но не знаех дали е в горната или долната камара. Така или иначе, имаше едно неприятно „но“:
– Вие сте дракон.
– Наясно съм с това. – отвърна студено драконът.
– Знам, че го знаете, но не това е важното. Както ние, така и трансформиращите сме до голяма степен емоционално ориентирани, така че технологии като „Деманда активация“ работят за нас. Но в случая с драконите… вие не се водите от емоции, а от хладен разум и изчисления, това са вашите черти и… При вас подобна технология….
Не исках да продължавам, затова спрях да говоря.
Лорд Арнел обаче не искаше да мълчи.
– Права сте, Анабел, ние сме различни, но сега ми се налага да играя на полето на Карио, така че трябва да науча правилата на неговата игра. И така, къде мога да намеря необходимата ми информация в най-кратки срокове?
Аз нямах представа.
Драконите живееха отделно и почти нямаше човешки учебници на такива теми, а дори и такива, в които информацията да е представена достатъчно кратко и конкретно. И тогава погледнах конспекта си….
Отне ми няколко мига, за да взема решение, и бързо прелистих до края на тетрадката, откъснах последните няколко страници и мълчаливо подадох конспекта на дракона.
– Благодаря! – благодари ми той дискретно – Не мога да не се запитам какво имаше на тези страници, които бяха така безмилостно откъснати?
– Лични. – отвърнах хладнокръвно.
И като се надигнах, отидох до камината, където безмилостно бях изхвърлила листовете, на които подробно беше нарисувана… сватбената ми рокля, която никога нямаше да се появи в реалността… тя остана в сънищата ми, също отдавна изхвърлени заради безполезност. И ето ме тук, загледана в пламъците, които поглъщат рисунките, бележките, плановете… Огънят, който поглъща всичко.
– Анабел, – гледах как листовете горят в пламъците, но не забелязах момента, в който лорд Арнел застана зад мен, в най-неприлична близост – какво става с вас?
– Това е странен въпрос. – след три крачки вече бях от другата страна на камината, обърнах се и погледнах студено към дракона.
– Студенина, дистанцираност, скрит гняв. – каза той тихо, взирайки се внимателно в мен – Направих ли нещо, с което да ви обидя, мис Вайърти?
Не, вече няма да играя тази игра – на мен ми стига с лихва професор Стантън.
– Всичко е наред, лорд Арнел. – усмихнах се, но не бях сигурна, че се усмихвам с някакво подобие на добронамереност – А и с какво бихте могли да се провините пред мен? Вие, който решително смятате благородничеството за недостатък. Прав сте, трябва да се променя.
Докато си тръгвах, сякаш усещах погледа му с цялото си тяло. Но нито един поглед или дума не можеха да върнат назад онова, което той беше направил. И не ме интересуваше какви са мотивите на дракона. Не ме интересуваше.
Назад към част 33 Напред към част 35