* * *
Последвалото ми събуждане се оказа доста… епично.
– Лорд Арнел, какво си мислите, че правите?! – дочух мисис Макстън да шепне възмутено.
– Мисис Макстън, ще чуя справедливия ви гняв най-рано след два часа.
И с това бях издърпана от одеялото, а после вдигната на ръце.
– Вие нямате нито срам, нито съвест! – възмути се икономката ми.
– Виновен съм, колкото и да ме обвинявате, няма да се разкайвам. – каза лорд Арнел раздразнено.
И аз бях отнесена, нежно притисната към напрегнатите гърди на мъжа, покрита само от тънката коприна на ризата му.
Но никога досега такова нещо не беше спирало мисис Макстън.
– Лорд Арнел… – моята вярна икономка последва дракона, съдейки по звука от стъпките – вие, след всичко това…
– Като честен дракон съм длъжен да се оженя за мис Вайърти. Знам. И както трябва да знаете, изобщо не съм против това. А сега, моля, затворете вратата.
– От тази страна? – попита ядосано мисис Макстън.
И получи невероятен отговор:
– Не, ако позволите, от тази страна.
Чу се звукът от затръшването на вратата.
– Благодаря ви! – каза главата на Уестърнадан, положи ме внимателно на леглото и след това ме покри с топло одеяло.
След това отиде до масата за напитки и попита:
– Уиски? Бърбън? Вино?
– О, аз няма да пия с вас! – мисис Макстън беше непреклонна и честно казано, аз се гордеех с нея.
– Ами в такъв случай и аз няма да пия. – бавно каза Арнел.
Той замълча за няколко секунди, очевидно събирайки мислите си за предстоящия разговор с най-непримиримия си съюзник, а мисис Макстън не беше готова да приеме ситуацията и поведението на драконите.
И поради това вероятно беше също толкова шокирана, колкото и аз, когато чу:
– Дали професор Стантън е имал предвид още един магьосник, който е имунизиран срещу магията на драконите?
Мисис Макстън не отговори веднага. След като помисли известно време, тя съобщи:
– Професорът обмисляше шестима кандидати, но избра мис Вайърти заради нейната отговорност, търпение и способност да се концентрира върху поставената задача, независимо от обстоятелствата. Защо попитахте?
Настъпи тиха и спокойна пауза:
– Имам нужда от човек, който може да чете всички записи, които са се водели в бордеите. Те са скрити от нас, драконите, точно както някои от съоръженията в Уестърнадан, или същите записи на покойната сватовница мисис Томпсън.
– Мис Вайърти ще може да ги прочете. – отбеляза разумно мисис Макстън.
Отново пауза и едва доловим звук:
– Не искам Анабел… да го чете. Или да знае за него. Знаете също толкова добре, колкото и аз, че мис Вайърти е израснала в порядъчно семейство и е далеч, далеч от някои от… реалностите на обществото.
Мисис Макстън издиша шумно, чуха се стъпките ѝ, после скърцането на стола, още една въздишка и съкрушеното:
– Мис Вайърти не е толкова деликатно цвете, колкото предполагате. Да, несъмнено е израснала в прилично семейство, с всички предимства и недостатъци на това възпитание, но в нея има достатъчно здрав разум, за да… се запознае с някои от реалностите на обществото. Не подценявайте мис Вайърти, лорд Арнел.
– Не в това е въпроса, – дракона сякаш седна на стола си – аз ценя Анабел високо, повече от високо, тя отдавна е станала по-важна за мен от собствения ми живот и не виждам смисъл да го крия. Но независимо от това колко високо я ценя, изобщо не искам да я наранявам. Трябва ми списък с имена, мисис Макстън.
Мисис Макстън въздъхна тежко и каза:
– Професор Стантън много дълго време търсише човешки магьосник със способност да устоява на драконовата магия. Много дълго, лорд Арнел, повече от двадесет години. Именно поради тази причина той започна да преподава в Университета по магия.
– Продължавайте. – заповяда дракона, щом тя млъкна.
– Но той не беше единствения, който търсеше. – каза тихо моята икономка.
Млъкна и изрази съвсем спокойно предположението на лорд Арнел:
– Карио?
– А може би и оцелелите магове от старата школа. Но, лорд Арнел, професор Стантън не е мис Вайърти, той не е споделял с нас, камо ли да се е консултирал, да е разсъждавал и да е обмислял версии.
– И напразно! – каза дракона съвсем сериозно.
– Предполагате ли? – във въпроса на мисис Макстън имаше много яд и подчертан скептицизъм.
Драконът се усмихна и отговори:
– Стантън винаги е обичал да прави колекции, съвършени от негова гледна точка. Но наистина, вашата колекция, е най-съвършената от всички негови колекции.
– Извинете! – възмути се мисис Макстън – Току-що ни нарекохте колекционерска стока ли? Ние вещи ли сме?
– Не, – отвърна лорд Арнел спокойно – вие сте хора. Но да – вие сте колекционирани. Вие, мистър Уолън, мистър Онър и мистър Илър сте уникални личности. Все още не съм наясно с ролята на Бетсалин, но що се отнася до вас четиримата – Стантън със сигурност има с какво да се гордее.
И мисис Макстън остана безмълвна за миг. И тогава тя попита много тихо:
– Предполагате ли, че професора е бил циничен до такава степен? – гласът ѝ трепереше.
И тихите думи на лорд Арнел:
– Професор Стантън беше дракон, мисис Макстън. А драконите от неговото поколение мислят в много различни категории. Това не беше цинизъм в човешкия смисъл на думата, но не мога и да ви успокоя.
Мисис Макстън замълча.
После тихо каза:
– Мис Вайърти беше момиче. Момичетата рядко развиват достатъчно дарбите си, затова никой не ѝ обърна особено внимание, дори когато се оказа, че е имунизирана срещу драконовата магия. Но на всичкото отгоре при постъпването си тя имаше само три единици сила, което не говореше в полза на магическите ѝ способности. Въпреки това нямаше особено какво да се избира между тях и професор Стантън се зае с мис Вайърти… знаете докъде доведе това. Що се отнася до останалите ученици в списъка… Професор Стантън го изгори, едва ли не с раздразнение, че трябва да зачеркне последното име от списъка. Студентите изчезнаха, лорд Арнел, без следа. Така че единственото, с което разполагате, е мис Вайърти.
И студения отговор на Арнел:
– Разбирам.
След това се изправи и докладва:
– Имам нужда от вашата помощ, мисис Макстън. Имаме безпрецедентна ситуация. От една страна, принуден съм да дам подслон на онези магове и техните семейства, които са били в „плъхарниците“. Имам къде да ги настаня, закупили сме храна в крайбрежните градове, за да избегнем отравяне, за щастие крилата ни позволяват да изминаваме големи разстояния за кратко време. Така решихме проблемът с храната и настаняването, но както разбирате, тези, които са оцелели от нечовешките условия, не са в най-добро здравословно състояние. Мистър Уолън и доктор Еньо вече са там, но не мога да им осигуря повече лекари – моите специалисти, набързо доведени от Уестърнадан, са заети с драконовите деца. Имаме нужда от лекари, лечители, верни магове. Обсъдете подходящите кандидати с мистър Уолан, а аз ще изплатя всяко възнаграждение на тези, които се съгласят да помогнат. Но бъдете много внимателни, в момента не можете да се доверите на почти никого.
И тогава мисис Макстън попита тихо:
– Вие купувате храна в крайморските градове, за да избегнете отравяне? Лорд Арнел, това означава ли, че… че вече е имало опити?
Отговора за нея беше ужасяващ:
– Карио е хитър съперник, мисис Макстън. И доста изобретателен. Да, имало е опит за изпращане на отровни хранителни продукти. Проблемът е, мисис Макстън, че ние, драконите, не сме усетили отровата, тя е напълно безвредна за нас. Но тя би убила хората доста бързо. За щастие наблизо е бил мистър Илнър, който е забелязал нервните коне, а мистър Онър, като бивш пират, е успял да разпознае отровата. И честно казано, колкото и да не харесвам професор Стантън, трябва да призная, че съм му благодарен за вас.
Чу се скърцане на стол и мисис Макстън вероятно се изправи. После тихо каза:
– Не оставяйте мис Вайърти сама. Ако трябва да си тръгнете, предупредете Бетси и…
– Ще ви предупредя. – каза лорд Арнел – И няма да се отделям от нея, докато не се върнете в къщата. И да, не напускайте пределите на имението ми. Когато уточните списъка на лекарите с мистър Уолън, дайте го на полицаите на Крисчън. Щом лекарите пристигнат, вие ще проведете интервюто – разчитам изцяло и напълно на вас. Ако има някакви усложнения, ще направя умствено изследване.
– И горките лекари ще се изпокрият от вас като мис Вайърти? – възмути се мисис Макстън.
– Не мисля, че някога ще искам да целуна някого от тях, така че те ще го преодолеят. – каза лорд Арнел с лека насмешка.
Мисис Макстън замълча за миг, после предупреди войнствено:
– На вратата са Бетси и мисис Еньо. И мисис Еньо, за ваше сведение…
– Тя е истинска дама, когато става дума за тежък чугунен тиган. Приемам намека ви, мисис Макстън.
– Надявам се! – последната дума беше на моята икономка.
И гордо излезе, като остави вратата отворена.
Определено лорд Арнел беше този, който я затръшна, очевидно използвайки магия, но го направи едва след като мисис Макстън се беше отдалечила достатъчно, за да не чуе затръшването.
След това дракона се оттегли в банята, а аз се унесох в неспокоен сън със също толкова неспокойни мисли.
Назад към част 25 Напред към част 27