***
– Виждате ли, лорд Арнел, бях в много трудна ситуация. От една страна, чувството ми за справедливост изискваше всички престъпления на херцог Карио да бъдат оповестени публично, а от друга, ми пречеше да го направя ясното разбиране докъде ще доведе жаждата ми за справедливост. Но когато съобщихте за смъртта на мис Такария Стивънсън и за чудовищния начин, по който е била осигурена неприкосновеността на гроба ѝ, не можех да не направя паралел с погребението на Едуард Четвърти. По-нататъшните разсъждения по темата доведоха до ясното разбиране, че никой от заговорниците, а те са били общо поне пет групи, не е пристъпил към осъществяване на злокобното си намерение преди смъртта на императорската двойка. И така, стана съвсем очевидно, че Негово Величество е имал познания или информация за нещо, което не би позволило чудовищните планове на заговорниците да бъдат осъществени по принцип. И да – той не беше мъртъв. Но докато сме на темата, нека попитам – кой беше погребан в императорската гробница на шест метра дълбочина?
Лорд Арнел сведе глава за миг, но после ме погледна и каза напрегнато:
– Уилям Дейрел.
Аз се спънах, а дракона, проявявайки обичайната за народа си плашеща бързина на движенията, ме придърпа с ръка около раменете ми.
– Съжалявам! – каза Ейдриън, пренебрегвайки всички правила на приличието, и ме прегърна нежно – Не исках да ти казвам това. Но човека, когото смятахме за император Уилям, се оказа копеле на императора. От друга страна, Карио няма нищо общо с императорското семейство. Това е план, който са измислили заедно Карио и Самуел Даргас. Убийството на императора и императрицата, както и идеята за погребение в гробището също е тяхна. Ние, драконите и трансформиращите, не усещахме уловката заради нормалната дълбочина на погребението на член на императорската кръвна линия – ние се чувстваме по подобен начин. Фактът, че човек буквално ще трябва да копае по-дълбоко, никой не можеше дори да си представи. И да, в крайна сметка се оказахте права – завръщането на император Едуард на престола всъщност разсече Гордиевия възел, сривайки плановете както на маговете от старата школа, така и на всички останали, замесени в заговора за организиране на мащабни междуособици за империята. Но в този момент ситуацията все още е изключително напрегната – Едуард се нуждае от наследник, особено след като синът му също е убит. И тъй като ти, любов моя, притежаваш уникалната дарба да караш дори полумъртви мъже да се влюбват от пръв поглед, Желязната планина в момента е в пряка конфронтация с Едуард Четвърти. Но аз по-скоро бих го изгорил жив, отколкото да се откажа от теб.
Ето я директността на легендарния дракон.
– Има ли нещо друго? – попитах, като неловко се освободих от прегръдката му.
Лорд Арнел определено нямаше голямо желание да продължи разговора по темата, но явно само заради обичта си към мен каза:
– Предположението ти се оказа вярно, и то почти във всичко. Едуард Четвърти наистина има отговорите на повечето от въпросите, които си задаваме след убийствата в Уестърнадан, а освен това се оказва, че е добре запознат със заръките на нашите предци, особено с наставлението да избягваме императорското семейство. Между другото – Едуард беше този, който накара драконите да се чувстват буквално като у дома си в столицата. Можете ли да се досетите защо?
Аз се досетих.
– Той има четиринадесето ниво на сила, при максимално възможни за човек дванадесет. – прошепнах аз, без да изпитвам никаква радост от откритата истина.
Драконът не коментира този въпрос и само попита любезно:
– Има ли други въпроси?
И тогава майка ми каза:
– Да, има поне един. Можеш ли да ми кажеш причината, поради която кметството на Рейнхол изгоря за втори път в рамките на няколко дни?
Ейдриън се усмихна широко и галантно каза:
– Мисис Вайърти, трябва да призная, че вие и дъщеря ви имате толкова много общи неща.
Но тя беше моя майка и не беше толкова лесно да я заблудиш с оправдания.
– Но вие не ми отговорихте. – каза тя.
Е, лорд Арнел, очевидно мислено разпознал отново семейната ни прилика, каза учтиво:
– Виждате ли, мисис Вайърти, това е принудителна мярка, предприета от мен поради факта, че дъщеря ви все още е неуравновесена в чувствата си и не съм сигурен, че наистина се е отказала от идеята да се омъжи за друг джентълмен в кметството на Рейнхол.
Но това беше края на представлението.
Като ме обърна, Ейдриън ме докосна нежно по бузата и каза:
– Принуден съм да се върна в столицата. Каквито и да са чувствата ми към император Едуард, сега той е гарант на мира за цялата страна и трябва да направим всичко възможно, за да го защитим. Крисчън е неотлъчно до него, а Карио и Самуел Даргас все още се издирват. Но независимо от всичко, ще се опитам да се върна до полунощ. Възстановила ли си се?
Кимнах.
– Ще бъде трудна нощ.. – предупреди дракона с нескрито съжаление.
– Ще се справя. – усмихнах се, уверявайки го.
Поглед в очите ми, едва забележима нежна усмивка на устните му и съвет:
– Прекарай време с родителите си. Ще изпратя мисис Макстън и останалите в най-близкия ресторант, а ти можеш да се присъединиш към тях, ако ти се иска. Но все пак – прекарай време с родителите си, твърде дълго си чакала за това. Обичам те.
И тогава церемониален поклон към майка ми, наведена глава към баща ми, леко докосване на пръстите му по брадичката ми и лорд Арнел ни остави, за да се издигне в небето като огромен черен дракон.
Порив на вятъра се полюшна в полите на роклята ми и хлопна вратата неизразимо.
В следващия миг всички награди, статии, научни трудове и доказателства за постиженията ми полетяха на пода като ненужни люспи и аз попаднах в силната родителска прегръдка на хора, за които научните трудове и наградите изобщо не бяха важни, за които важна бях само аз.
Назад към част 1 Напред към част 3