***
– Няма ли в какво да го упрекнеш? – и след това, без да крие гнева си, добави: – Сигурна ли си в това!
Прикривайки лицето си, аз седях няколко минути, събирайки сили, и след това започнах да разказвам. За това, на което ме беше научил професора. За имунитета ми към драконовата магия. За смъртта на Стантън. За наследството му, което беше смъртна присъда, ако не се омъжа за дракон от списъка, който наставника ми беше дал неотдавна. За многото убийства в Уестърнадан. Заговорът на херцог Карио. Заговорът на дракониците, които всъщност бяха две – едната водена от старата лейди Арнел, а другата от лейди Белатрикс Стантън-Арнел. За заговора на съзнателните граждани на Града на драконите, сред които имаше сватовници и архивари, както и някои лекари. За конспирацията на дъщерите на херцог Карио, жестоката Лаура Енсан, която събужда Звяра, за да осъществи плана на баща си да събуди дракона в лорд Арнел, и за егоистичната постъпка на Елизабет Енсан-Карио, довела до събуждането на втори Звяр и смъртта на самата Елизабет. Продажбата на децата. За конспирацията на магове от старата школа, един от които успява да стане императрица, а другия служи известно време на самия професор Стантън. За драконовите деца, които успяват да бъдат спасени в столицата. За това, че смъртта на император Едуард изобщо не е била злополука, а неуспешен опит за покушение. Че той е бил погребан жив и че този факт е бил прикрит от погребението на официалния му син, Уилям Дейрел.
Татко стана няколко пъти, разхождайки се развълнувано от ъгъл в ъгъл на стаята, после донесе одеяло за мама и мен, после чай, който беше студен, защото в къщата нямаше прислуга, както се оказа, лорд Арнел беше изгонил всички, затова аз затоплих студения чай с магия. Не ми беше трудно и родителите ми бяха шокирани колко лесно се справям с непознатото.
– Как ти се удаде да разгадаеш всичко това? – попита ме татко, когато приключих.
– С трудност. – не скрих аз – С упоритост и решителност, които наследих от теб, татко. С готовността да се боря за своето докрай, която получих от теб, мамо.
И за първи път в тази дълга вечер, изпълнена с болезнени спомени, сърцата ни се стоплиха. Усмихнах се на родителите си и с едно движение на ръката си запалих огъня в камината, а след това също толкова лесно и всички светлини.
– Бел, това е… невероятно! – възкликна майка ми, която все още помнеше как през първата година от обучението ми с големи трудности и неистови усилия успях да накарам да светне само една свещ.
– Това не е моята магия. – бях принудена да призная – Лорд Арнел – свих рамене, малко смутена – не е добър в създаването на впечатления при първа среща.
– Нито пък на втората. – възмути се мама.
Усмихнах се, не исках да ѝ казвам, че лорд Арнел имаше навика да дава яростни целувки при третата среща и да се възмущава от гаденето, което предизвикваше след това, но дракона имаше и някои достойнства в допълнение към някои недостатъци.
– Именно лорд Арнел навремето е помогнал на младия херцог на Клеймор да предизвика на дуел Барти Уотхорн на единайсетгодишна възраст. Ейдриън се оказа достатъчно чувствителен и безгрижен, за да изслуша молбата на гордото момче и да му помогне. Неговият приятел, лорд Давернети, който не може да направи добро впечатление дори от двадесетата среща, направи справка и разбра, че Барти Уотхорн не е сляп с лявото око. Ейдриън взе това предвид, когато обучаваше херцога на Клеймор. Знаеш какъв е резултата.
– Барти Уотхорн беше застрелян няколко дни преди годежа ви. – припомни си татко.
– В деня на погребението на Уотхорн херцога на Клеймор ми изпрати коледна картичка с думите: „И дано нито една Коледа повече не ви натъжи.“ – признах аз.
Нямаше нужда от повече думи.
– Той е прекрасен млад мъж, – каза баща ми, но в тази фраза имаше ясно изразен смисъл – направил е нещо, което аз не съм се осмелявал да направя.
Е, преминах към железните аргументи.
– Ако професор Стантън не ме беше обучил и не беше умрял в опит да запази факта на моите умения и знания, херцог Карио щеше да завземе властта над драконите и да насочи мощта на крилатите хора, за да унищожи човечеството. Не знам дали ти, татко, би могъл да промениш нещо в съдбата ми, но има голяма вероятност като мисис Жорж Донер да съм умряла в рамките на тази година и да не е имало абсолютно никой, който да ме оплаче.
– По каква причина? – попита мама.
– Защото нямаше да има кой да скърби, в истинския смисъл на думата. Никой от нас, нашите роднини и познати нямаше да остане жив.
И това беше ужасната истина, която беше много трудно да се знае и осъзнае.
– О, Бел! – мама издъхна шокирана.
– Анабел – прекъсна я татко – въпреки всичко и въпреки ситуацията, като твой баща трябва да знам със сигурност дали съгласието ти да се омъжиш за лорд Арнел е доброволно, или принудително.
Тъкмо се канех да отговоря, но изведнъж над мен се спусна зловеща черна завеса, която ме изтръгна от уюта на присъствието на родителите ми и от убеждението, че всичките ми неприятности са зад гърба ми.
В този момент усетих опасност!
„Крисчън!“
Почти ослепяла, скочих от дивана, толкова топъл, захвърлих одеалото и паднах на студения под, за да извикам с всички сили.
„КРИСЧЪН!!!“
„Бел, липсвах ли ти, бебче?“ – попита небрежно и донякъде иронично старши следователят.
„По дяволите с твоите шеги, Давернети! Някъде близо до теб Звяра току-що е активирал „Гехиннама!“
И ясно видях как главния полицай на Града на драконите скочи от стола си в кабинета на Императора, изпускайки вечерния вестник. Срещу него император Едуард Четвърти, уморен и изтощен от последните събития, вдигна глава от документите си. Няколко от секретарите му в строги черни униформи също бяха забелязали странното поведение на дракона.
Но ужаса на всичко това беше, че нито аз, нито Давернети притежавахме способността да унищожим заклинанието „адски огън“. И като в кошмар видях как на метър над главата на императора бавно се пренася призрачен огнен часовник, който започна да отброява последните секунди до активирането.
„По дяволите, Бел…“ – издиша объркано Крисчън.
А аз нямах друг избор.
„Ригескундиндутае!“
И адските пламъци, които със сигурност щяха да унищожат императора в рамките на следващите няколко секунди, избухнаха, трептейки от сила, и замразиха същия призрачен часовник, само че този път той беше няколко пъти по-голям от онзи, който Лаура Енсан някога беше използвала, за да унищожи сватовницата мисис Томпсън.
„Бел… По дяволите, Бел, дръж се!“ – изстена лорд Давернети и бързо се превърна в дракон.
„Аз… държа се. Никой не трябва да вижда, Крисчън, никой!“
Защото съвсем ясно осъзнах причината, поради която „Гехиннам“ изобщо беше настроен срещу императора. Не само заклинанието беше опасно, веднъж се бях ужасила от лекотата, с която лорд Арнел беше унищожил пламъците на ада – беше му нужно само едно докосване. Само едно докосване. „Гехиннам“, от друга страна, не е в състояние да бъде отслабено дори от император Едуард, и то с невероятното четиринадесето ниво на сила.
Синьо сияние ме обгърна, като се отделяше с всяка капка кръв и падаше на пода като горящ алкохол. Можех да усетя опитите на майка ми да ме извика, да усетя вълнението на баща ми, но всичките ми мисли сега не бяха тук.
„Гехиннам“ – можеше да унищожи император Едуард.
„Гехиннам“ – можеше да оповести истинското ниво на властта на лорд Арнел, а за драконите това щеше да е присъда.
Но „Гехиннам“ можеше и да ме убие, а без моето знание можеше да се очаква драконите да мутират, вместо да се трансформират, както веднъж бе преживял лорд Бастуа.
Един удар, който може да порази три цели едновременно! Великолепно изчисление!
О, Звяр, моите аплодисменти!
Изведнъж осъзнах, че нещо се обърква. Ясно виждах суматохата в кабинета на императора, лорд Давернети, който се превръщаше в дракон и се опитваше да отвлече самия Едуард, който използваше цялата си магия, за да предпази несъмнено важни и значими документи от огъня, но… Как тогава да видя чудовищния призрачен часовник на замръзналия „Гехиннам“?
Назад към част 3 Напред към част 5