* * *
Приземяването беше почти незабележимо и не то ме събуди, а един дрезгав глас, изпълнен с отчаяние:
– Мис Вайърти…
Когато отворих очи, установих, че грижливо затворената и подсилена врата на лорд Арнел е разбита, а пред мен е коленичила плачещата Бетсалин.
– Бетси, всичко е наред. – уверих прислужницата.
Най-малко очаквах непоклатимата Бетсалин да избухне в сълзи. Опитах се да я успокоя, а мисис Макстън побърза да ѝ даде чая, който беше донесла за мен, но майка ми внезапно се намеси и Бетси беше въведена в къщата с категоричното изявление на майка ми:
– Можете да плачете, след като приготвите баня за мис Вайърти. А тя със сигурност се нуждае повече от това, отколкото от вашето ридание!
Докато мама извеждаше Бетсалин, смаяната мисис МакАвърт каза тихо:
– Но банята е готова от много време…
Мисис Макстън с тежка въздишка отвърна:
– И вие ще рискувате ли да съобщите на мисис Вайърти за това?
Икономката на Арнел набързо се изказа:
– О, не, в никакъв случай!
И след това, обръщайки се към мен, издиша огромно количество въздух:
– Мис Вайърти, каква майка имате!
Но в следващия миг лицето ѝ се промени неизразимо и мисис МакАвърт рухна на колене, право в снега, цвета на кожата ѝ съвпадна с околните преспи, а от устните ѝ се изтръгна шокирано дишане:
– Лейди Арнел, моля за извинение – аз… аз не бих посмяла… аз…
С мисис Макстън се спогледахме учудено, но не можехме да обсъдим случилото се. Лорд Арнел излезе иззад каретата, метна одеяло на раменете ми, после ме взе на ръце и въпреки възмущението ми ме понесе уверено към къщата:
– Мисис Макстън, следвайте ме.
И моята икономка, без да каже и дума на възражение, забърза след нас, като едва успяваше да се справи с темпото на дракона. От друга страна, лорд Арнел започна по-лошо от порицание, той започна с факти:
– Тя прекара около половин час в ледения вятър. Докато успея да открия Анабел, подобието на кръв, което беше създадено определено във ваше присъствие, почти беше причинило измръзване на част от гърдите ѝ и сериозно беше увредило кожата ѝ.
Възклицанието на мисис Макстън стресна дори мен.
„Стига!“ – поисках от дракона.
Но, без да ме погледне, Ейдриън продължи:
– Измръзнали ръце, увреждания на ставите, одраскана кожа от многократни падания върху остри ледени скали, рани по тялото, магическо изтощение и абсолютно никакъв шанс за оцеляване. Мисис Макстън, предполагах, че мога да разчитам на вас или поне на здравия ви разум, но каква е равносметката?
Точно тук сдържаността ми се провали.
– Лорд Арнел, казах достатъчно. Не можете да обвинявате мисис Макстън за решението, което съм взела!
Драконът замълча и остана безмълвен до момента, в който ме въведе в къщата.
Но когато вратата се хлопна зад нас, Ейдриън заговори рязко:
– Мисис Макстън се съгласи с взетото от вас решение по една-единствена причина – тя, както и вие, се тревожеше за Бетсалин.
И като се обърна към моята икономка, той попита:
– Не е ли така, мисис Макстън?
Страхувам се, че и двете нямаше какво да отговорим на това. Драконът обаче, който ме държеше с лекота в ръцете си, нямаше намерение да се спира на казаното.
– Мисис Макстън, вие ме познавате, знаете кой съм и на какво съм способен. Вие не сте Анабел, с нейното вечно желание да решава всеки проблем сама, имате достатъчно разсъдък и житейски опит, за да разберете, че можех да разреша ситуацията с Бетсалин. И в такъв случай нямаше да се наложи някой, за чието целомъдрие, изглежда, се грижите повече, отколкото за живота му, на практика да умре.
Строгата ми икономка се поколеба и беше принудена да се опре на ръката на мистър Уолън, който за щастие дойде навреме. Внезапно строгия лорд Арнел обаче не беше свършил дотук.
– Мисис Макстън, мистър Уолън, мистър Онър и мистър Илнър, оттук нататък нямам право да упреквам лейди Арнел в каквото и да било, нито да я порицавам, дори да имам всички основания за това. Следователно цялата отговорност за поведението на съпругата ми ще бъде ваша. Съветвам ви да го обмислите добре и никога в бъдеще да не подкрепяте самоубийствените планове на любимата ми.
От шок не можех да произнеса нито дума, а домашните ми вероятно също не можеха. Затова лорд Арнел ме отнесе до стълбището, а след това тръгна нагоре по стълбите в атмосфера на пълна тишина.
Назад към част 35 Напред към част 37