***
Майка ми изпадна в ужас, но все пак се сдържа и продължи да слуша мълчаливо.
– „Да се скриеш на видно място“ – професора смяташе, че това е най-разумното нещо, което може да се направи в тази ситуация. В резултат на това, когато бях изпратена в Уестърнадан, херцог Карио предположи, че в Града на драконите е изпратена само бившата любовница на възрастния професор, а не млад маг с отлична подготовка, знания, ефективни техники за трансформация и смелост да се включи в разследването на масовите смъртни случаи, които се случват в града.
Поглеждайки ме шокирано, мама каза тихо:
– И все пак той се е отнасял с теб чудовищно.
За секунда настъпи мълчание и почти нямаше звук:
– Но когато един по един тези, които учеха с теб в една група, започнаха да изчезват, аз безкрайно се зарадвах и благодарих на небесата, че за разлика от техните родители мога поне от време на време да виждам дъщеря си – и очите на мама се напълниха със сълзи.
Е, избърсвайки своите, побързах да съобщя:
– Лорд Арнел и лорд Давернети са успели да открият всички „плъхарници“. Всички не са могли да бъдат спасени, но някои са оцелели.
В този момент откъм банята се чу глас:
– Мис Вайърти, водата е готова. Ще ви сложа малко ментово масло в нея, добре?
И писък от мисис МакАвърт:
– Бетсалин!
Изглежда, че все още имахме време да поговорим.
– Любопитна съм за нещо – каза мама, като се взираше замислено в огъня. – Правителството знаеше за „плъхарниците“, професор Стантън също, а вероятно от известно време и главата на „Уестърнадан“ беше наясно с тях. Но някак си изведнъж драконите внезапно се загрижиха за съдбата на младите магове и незабавно спасиха всички, които бяха останали живи. Дракони, Бел. Най-пресметливите, егоистични и безразлични към страданията на чуждите хора.
Поглед към мен и тихото:
– Направиха го само заради теб, нали?
Да, драконите имаха репутацията на… доста подходящo, ако трябва да съм откровена.
Но в момента чувствах, че е необходимо да се намеся.
– Майко, много преди мен лорд Арнел и лорд Давернети са помогнали на много ръждиви дракони. А ако си спомняш онази чудовищна история за Барти Уотхорн и младия херцог на Клеймор, който го застрелял на дуел, може би се чудиш как едно десетгодишно момче е успяло да направи толкова точен изстрел. Само защото е имало велик учител.
И тъй като майка ми остана безмълвна, гледайки ме шокирано, добавих:
– Невероятно е, но както се оказа, лорд Арнел се появи в съдбата ми много по-рано, отколкото си мислех.
Майка едва успя да сдържи сълзите си.
Тя обвиняваше себе си за случилото се с Уотхорн, за чудовищния ми ангажимент и за гувернантката, която бе белязала дланите ми. А аз не бях достатъчно чувствителна или внимателна, за да намеря подходящи думи за утеха.
И единственото, което ми хрумна да кажа в тази ситуация, беше да кажа с притворно весела усмивка:
– Ейдриън каза, че ако имаме момиченце, ти и татко ще го отгледате, защото той смята, че вие възпитавате дъщери перфектно.
И тогава спалнята ми изведнъж стана много тиха.
Толкова тихо, че чух звука на падащи във водата в банята капки, последвани от съскането на мисис МакАвърт:
– Бетсалин, сега ще те удавя в тази вана, ако още веднъж използваш някакво ароматно масло!
Но това наистина се оказа единственото нещо, което се случи. Иначе – всички изведнъж рязко замлъкнаха и дори майка придоби изключително невинен вид и явно искаше да приключи разговора.
– Какво се случи? – Бях искрено изненадана. – Майко?
След като огледа спалнята, мама взе категорично решение:
– Ще отида да избърша бижутата.
Мисис Макстън, възползвайки се от това, че съм останала сама, веднага предложи:
– Мис Вайърти, малко чай от лайка със солени фъстъци?
Мисис МакАвърт също не остана безучастна и изкрещя от банята:
– Предпочита да изпие неароматизиран черен чай с рибено суфле и пастет от кисели краставички.
И все пак всички те, абсолютно всички, се държаха повече от странно!
И тъкмо се канех да попитам какво става, когато една от възрастните старши камериерки, отговаряща за целия господарски етаж, не издържа на странното поведение и каза раздразнено:
– Не ми се иска да ви го казвам, лейди Арнел, но ще имате момче. И няма нужда да се изчервявате толкова много, точно както когато се върнахте с лорд Арнел, той сияе от щастие, а вие дори на чаеното парти в пет часа ядете кисело зеле.
О, аз дори не можех да седна и не можех да се държа на краката.
– Аз… – нямаше думи – аз… Аз съм просто магьосник, в случай на магическо изтощение вкусовите предпочитания много се променят, това е съвсем нормално!
– Ммм – измърмори главната камериерка, докато сгъваше ризите ми – твоето „напълно нормално“ е на малко повече от седмица.
И като вдигна глава от текстила, целият черен и украсен с дантела, добави:
– Силен дракон ще бъде, може би дори по-силен от баща си.
– Не дай си боже! – Неволно избухнах.
И тогава мисис МакАвърт погледна от банята и с нескрито подозрение каза:
– Е, изглежда, че лейди Арнел знае повече, отколкото всички си мислехме. Какво още криеш от нас?
Всички по-нататъшни събития се провеждаха в мълчание.
Единствено мисис Макстън попитах шепнешком, докато закопчаваше диадемата със сини диаманти, онази от съкровищницата, откога знае.
– Откакто смесихте пастет от черен дроб с лимоново сладко за чая за закуска – отговори шепнешком моята вярна икономка.
Така че всички знаят.
Когато се появих пред огледалото в мечтаната си рокля, мечтаната тиара на лорд Арнел и обувки, които съвпадаха с мечтите на майка и мисис Макстън, всички около мен ахнаха от възторг.
Една младоженка стоеше пламнала от срам по такъв начин, че нямаше нужда да се черви. Повече от всичко исках да видя Ейдриън сега. И то не за да му покажа сватбената си рокля, а за да имам първия си семеен скандал.
Е, добре де, не забелязах нищо, но той! Той знаеше всичко!
Честно казано, не предполагах, че съм бременна. В Университета по магия има много малък брой момичета и една от причините за това е мигновеното изтичане на магията, когато жената е бременна. Но аз не бях загубила нито капка от собствените си сили… и едва сега разбрах каква беше причината – имунитета ми към магията на драконите ми изигра много оригинална шега, защото бъдещото бебе беше дракон, така че цялата ми магия все още беше с мен.
О, колко наивна бях.
Ако знаех по-рано, щях да внимавам повече какво ям и изобщо да съм по-внимателна, и….
– Ще го убия! – Не можех да не се огледам в огледалото.
– Едва след сватбата – отвърна мисис Макстън веднага. – Веднага ще изпратя съобщение на мистър Авенър, със сигурност ще ни трябва адвокат, а що се отнася до начина на убийството му, оставете това на мен и мистър Онър, ще се справим.
Мисис МакАвърт плесна възмутено с ръце и поиска:
– Чак след сватбения банкет! Нито секунда преди това! Работих толкова много, за да се подготвя!
– Какво ти пука за банкета? – Възмути се мисис Макстон. – Ще имаме погребение, също толкова добро, колкото и вашия банкет, и повярвайте ми, мистър Онър е отличен готвач.
И кой знае какви други пъклени планове щяхме да имаме, ако мистър Уолън не беше влязъл и не беше казал:
– Екипажът чака.
После извади от джоба си носна кърпичка, избърса една жална сълза и добави:
– Нашата мис Вайърти се омъжва. Толкова е красива.
След тези думи всеки имаше нужда от носна кърпичка.
И тогава вратата се отвори и аз видях човека, когото исках да видя повече от всичко на света, и човека, когото не исках да видя точно сега.
– Бел… – издиша татко, гледайки ме в сватбената ми рокля.
– Проклет да е, а защо аз трябва да съм кум? – Лорд Давернети беше възмутен. – Не е честно, аз първи те представих на майка си, въведох те в къщата и в леглото…
Не знам откъде мисис Макстън има чугунен тиган, но беше майсторка в хвърлянето му. Искрено се надявам, че уроците по хвърляне са се провеждали в дома на двойката Еньо, защото се страхувам да си представя какви щети биха могли да нанесат.
– Добър опит – каза лорд Давернети, като хвана много ловко тигана за дръжката, и изведнъж, като се приближи много бързо до възрастната старша прислужница, приятелски сложи ръка на раменете ѝ и я попита заговорнически:
– Слушайте, мисис Чейни, вие бяхте най-опитната акушерка в целия град, спомням си, че майка ми казваше, че дори сте израждала мен…
– Спомням си – отвърна намръщено драконицата и изтръска полицейската ръка от рамото си. – Това е нещо, което искаш да забравиш, а не можеш да го забравиш. Начинът, по който крещеше! Изкрещя така, сякаш искаше да те вкарат обратно. Никога не съм виждала толкова нагло бебе преди или след това…
– Няма значение – прекъсна я Давернети набързо.
– Кажи ми нещо. Напоследък Ейдриън се държи подозрително, лицето му е толкова щастливо, че ми омръзна да му изпращам кутии с лимони.
– Не ги изпращай – чу се гласа на мистър Онър в коридора – омръзна ни да правим сладко от тези лимони.
С раздразнен поглед към вратата Давернети продължи, сякаш нищо не се е случило:
– Мисис Чейни, вие сте опитна жена, можете да разпознаете бременността дори при зайците. И така… какво ще кажете за нашата красива Бел, бременна ли е или все още имам шанс?
И всички замръзнаха.
Както тези, които знаеха истината, така и мъжете от публиката, които, Господи, помилуй, моля те, нека да е така, не знаеха нищо.
Мисис Чейни, като остави настрана ризите, които още не бяха сгънати, погледна строго лорд Давернети и отговори тежко:
– Лорд Давернети, вие сте задник от самото си раждане и все още сте такъв! Що се отнася до положението на момичето, за което попитахте, ще бъда напълно честна – целомъдрието на нашата дама преди брака не подлежи на съмнение!
– Аз го знаех! – Възкликна началника на полицейското управление. – Знаех го! Е, Бел, бебче, помни – преди олтара все още ще имаш възможност да промениш решението си!
И с тези думи, подсвирквайки си щастливо на някаква весела мелодия, очевидно от улична оперета, началника на полицията в Уестърнадан ни напусна.
Докато мисис Чейни го гледаше как отлита в небето, тя добави с лукава усмивка, сякаш говореше на себе си:
– Ха, брачните връзки, скрепени с първично желязо, са по-силни от някоя човешка брачна церемония в някоя катедрала.
И тогава баща ми ме погледна с пълно изумление и попита:
– Бел, носиш ли дете?
Назад към част 62 Напред към част 64