Елена Звездная – Градът на драконите – Книга 2 – част 7

***

Нямаше и час по-късно, когато мистър Илнър и мистър Онър се върнаха в хотелската стая. Те не задаваха въпроси, но случващото се не им харесваше повече от на мен.
Вечерта, по време на вечерята, която сервирахме във всекидневната на апартамента, сухо разказах на моите хора какво бях чула, като с всяка дума се чувствах все по-отвратена.
И тогава мистър Илнър възкликна:
– Чакайте малко, мис Вайърти, имаме познат адвокат! Мистър Авенър, адвоката на професор Стантън, живее в Града на драконите! Знам адреса му!
Е, сега ми стана още по-ясно защо лорд Давернети беше започнал с мистър Илнър!
Погледнах го замислено… В очите на коняря се виждаше желание веднага да посети мистър Авенър, но се страхувах да пусна мистър Илнър сам, затова се обърнах с надежда към управителя:
– Мистър Уолън, бихте ли имали нещо против?
– С огромно удоволствие, мис Вайърти! – той стана на мига – Наистина с голямо удоволствие!

***

Един час по-късно, мистър Авенър седеше в импровизирания си кабинет в хотелския ни апартамент. Искането, по повод ареста на мистър Илнър, беше изготвено много бързо. Освен това повиканият лекар беше записал две натъртвания и един „сърдечен пристъп“ при моя коняр. Следваше жалба за задържането на мистър Онър – аз бях права, такова дребно нарушение беше загубило правното си значение преди години. Освен това – мистър Онър е бил наказан с излежаване на двегодишна присъда като юнга на кораб на Имперските военноморски сили… наистина, оттам той благополучно отишъл в Бреговото братство, но това беше дреболия, нали?! Но разписката, дадена на мистър Илнър, в която се посочваше, че таксиметровата компания „Морган и Морган“ няма никакви претенции към него и смята инцидента за уреден, като е получила плащане не само за материални, но и за морални щети, беше много полезна за нас.
Беше извикан куриер и двете жалби бяха изпратени направо в полицейското управление срещу подпис за получаване.
Няма да скрия – всички стояхме на сигурно място до прозорците, наблюдавахме куриера, който имаше само една кратка разходка от хотела до полицейския участък, и почти пет минути след като подадохме жалбите си, в кабинета на лорд Давернети светнаха светлините… чувството на удовлетворение просто нямаше как да не ни обземе.
– Бихте ли искали да изпиете чаша южняшки бърбън? – попита мистър Уолън, като се обърна към адвоката.
Мистър Авенър прояви желание и по всичко личеше, че се чувства добре в нашата топла компания.
Компанията стана още по-топла, когато дамите започнаха да пият чая си, като мисис Макстън и Бетси имаха по лъжичка бърбън «за вкус», а аз пиех обичайната мента, поглеждайки скришом към полицейското управление.
Два иска, и двата за значителни суми – надявахме се, че те ще бъдат достатъчни не само за съдебни такси, но и за „морално удовлетворение“, във всеки случай достъпът до сметката на професор Стантън ми позволи да потърся правен съвет без значителни финансови загуби за благосъстоянието ми, а някои хора би трябвало да се научат, че не можеш просто да вкараш моите хора зад решетките с единствената цел да получиш съгласието ми за брак, от който може и да не съм ентусиазирана, освен ако не съм мъртва!
Тази нощ в кабинета на лорд Давернети осветлението беше запалено почти до полунощ.
По някаква причина, която не разбирах съвсем, заспах с щастлива усмивка при мисълта, че ние си намерихме адвокат и обжалвахме и двата ареста.

Назад към част 6                                                           Напред към част 8

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!