Елена Звездная – Градът на драконите – Книга 5 – Част 7

***

Очакваше ме още един полет на дракона. Той спестяваше време – повече от час и половина пътуване до имението Арнел. И още час и половина на връщане. Жалко, че спестяването на време не означаваше спестяване на нервите ми, но бяхме във война, а на война малки неща като страх от височини нямаха значение. Все пак не споделих страховете си с лорд Арнел. Единственият, с когото споделях притесненията си, беше лорд Гордън, единственият, на когото можех да кажа всичко, беше лорд Гордън, единственият, който никога нямаше да ме съди за нищо, беше лорд Гордън. А брачният живот с него ми се струваше тихо, уютно пристанище, съвместни закуски, раждане на деца, зимни празници, в които малките ни деца разопаковаха подаръците си под разперената елха, а ние със съпруга ми, седнали край камината, разменяхме щастливи усмивки и погледи, радвайки се на радостите на децата ни. И щеше да е прекрасно да мечтая за бъдещето си, за децата, за спокойния семеен живот, но… неумолимият лорд Арнел бе надвиснал над бъдещото ми спокойно щастие със страшна черна сянка.
– Анабел, – лорд Гордън ме привлече към себе си и ме прегърна, но не по достойния начин, по който го правеше преди, а искрено и нежно, опитвайки се да ме успокои и утеши.
– Бракът е нещо, което никой никога няма да посмее да постави под въпрос.
О, страхувам се, че съм познавала такива, които биха го направили.
– В краен случай – топлият дъх на дракона докосна косата ми – ще избягаме при трансформиращите. Или по-точно – ще излетим.
– Отлетим. – поправих го аз с усмивка.
– Да излетим звучи по-забавно. – не се съгласи полицаят.
Е, аз бях напълно съгласна с него.
Леко докосване по бузата ми и втори съвет:
– Прочетете статията.
– Ще го направя. – уверих го аз.
Лорд Гордън кимна и излезе от кабинета на професор Стантън, като се обърна на прага. Усмихнах се слабо, като го уверих, че съм спокойна и добре. Не че ми повярваха, затова лорд Гордън каза с половин уста:
– Ще бъда тук.
Придружавайки напускането му с тежка въздишка, аз се обърнах към масата и извадих вестника от купчината с документи.
Забавна особеност беше, че докато в столицата на империята преобладаваха девет периодични издания, разделени на сутрешни, следобедни, вечерни новини, жълта преса и илюстровани полицейски новини, които възбуждаха въображението и отнемаха спокойствието на най-чувствителните граждани, в Уестърнадан имаше само една печатница, която произвеждаше дневните, вечерните и седмичните новини, но тя съчетаваше всичко – жълта преса, новини, философски статии и абсолютно всичко с илюстрации или снимки.
„Илюстровани новини“ беше единствения седмичен вестник и събираше всички интересни и важни новини за предходната седмица. И както се оказа – най-интересната и важна за изминалата седмица бях аз.

„Неделният следобед беше в разгара си, човешките обитатели на най-достойния ни град излизаха от църквите след сутрешната меса, почетните потомци на бащите-основатели на Уестърнадан отиваха на светски събирания и приеми, децата играеха безгрижно в заснежения градски парк под строгия надзор на гувернантки, готови на всичко… но дори и те бяха напълно неподготвени за онова, което се случи след това!“

Колко много патос, какъв ужасен слоган – помислих си аз.
Нямах никакво желание да продължавам да чета и щях да го хвърля в камината, защото снимката, илюстрираща събитието, беше… меко казано, предизвикваше у мен желание да отида при редактора на „Илюстровани новини“.
Снимката показваше мисис Макстън, три пъти по-голяма от обема на останалите, която носеше черна нощница на кръстовиден прът, следвана от мен, държаща роклята, под която имаше раирани сини чорапи на истинска стара мома, а зад мен, изпотени и с израз на изключителна трагедия, стояха мистър Уолън, мистър Илнър и мистър Онър, носещи с труд три внушителни куфара с надпис „Досиетата Х на професор Стантън“.
„ТЯ ДАДЕ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ!!!“ – гласеше заглавието на статията.
Ако човек си беше направил труда да погледне сутрешните и следобедните новини за същия ден, щеше да открие кратка бележка за това, че мис Анабел Вайърти е предала на служителите в кметството всички научни трудове, монографии, описания и други писания на професор Стантън.
Да, това беше куфар, но картонен куфар, внушителен, но достатъчно лек, за да позирам с него в ръце пред фотожурналистите. Но къде беше той?! Снимката, която видях, засенчи всички официални снимки! О, колко много драматизъм носеше тя! Колко много информация! Толкова много за празните приказки и спекулациите! Например ние с мисис Макстън изглеждахме горди и доволни, но мъжката половина на къщата явно страдаше от разкаяние, че е предала своя господар и повелител, дракона, който им е дал покрив над главата. И не, не съм си го измислила сама – най-отдолу, под илюстрацията, имаше стенограма на всеки детайл от рисунката. И чак след като я прочетох, забелязах, че една от гувернантките, гледайки нашето шествие, не е имала време да хване падналото от дървото бебе и то лежи на снега със счупен врат, а недалеч една млада майка припада при вида на тази трагедия. В друга част на илюстрацията една котка седи на едно дърво и дъвче току-що уловена птица, а птицата продължава да крещи, молейки за спасение, но спасение няма. На всичкото отгоре на дървото имало паяк, който довършвал муха, хваната в мрежа! Господи, помилуй, но как можеше да има паяк и муха в заснежена градина в жестокия студ!
Наистина, след такова нещо не исках да чета какво ще последва в този чудовищен литературен шедьовър на наистина жълтата преса, но текста беше поразително различен от отвратителната илюстрация.

„Със сигурност всички трябва да признаем един неоспорим факт – мис Анабел Вайърти е направила много бързо и професионално научно проучване и е установила, че чудовищният нощен маниак убива само момичета в бели нощници! Остър ум, невероятна проницателност за толкова млад човек и откритие, което спира смъртта на жените от Уестърнадан!“

Аз препрочетох текста два пъти в търсене на някаква уловка във всичко това и за моя изненада не открих такава.
По-нататък в статията се казваше:

„Излишно е да казвам, че въпреки моралните си качества и силно съмнителната си репутация, мис Вайърти се оказа много полезна за Уестърнадан и жителите му. Но ако младата мис беше толкова умна, можеше ли да се поддаде на чара на професор Стантън и да се оскверни със статута на негова незаконна съпруга, или пък действителността беше много по-прилична и уважаемият дракон наистина имаше чисто професионални отношения с момичето? Този въпрос вълнува умовете на нашата редакция през последната седмица!“

Седнах на ръба на бюрото си и с внезапен интерес прочетох леко размазаните редове.

„Нашият кореспондент спешно замина за столицата, за да събере информация за самоличността на мис Анабел Вайърти, която така неочаквано и с радост се появи в нашия град. Какви новини ще донесе той? Какъв ще бъде резултатът от журналистическото разследване? Вярно ли е, че професор Стантън е разделил с измама младата студентка Вайърти с нейния годеник? И какво се крие зад образа на красивото и приветливо момиче с колежанско образование в синьо?“

Назад към част 6                                                       Напред към част 8

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!