Елена Звездная
До този момент залата беше изпълнена с някакво успокоително жужене – събралите се хора, разделени на групички, гледаха двойката, седнала на троновете, и тихо разговаряха на някакви свои теми. Но после – това беше всичко. Тишина! Беше рязко като удар от гилотина!
И колко отчетливо в тази внезапна тишина прозвуча моето жалостиво:
– Ееее!
В следващия миг ръката на Агарахат се премести от кръста ми надолу и… Аз подскочих и почти изревах на глас! Това беше просто директора… Той ме щипна по дупето! А после се наведе и прошепна:
– Това е последното ти предупреждение.
– Предупреждение за какво? – Прошепнах му в отговор шокирана.
Веднага спрях. После изпитах силно желание да се отдръпна и да се скрия зад това облечено в черен копринен костюм чудовище. Просто двойката Αгарахатови родители ни гледаше с такова внимание, че беше по-лесно да умреш, отколкото да издържиш.
Стана още по-лошо.
– Сине? – Извика басово и величествено мъжа с посивялата коса.
Рогатата жена остана безмълвна, но се изправи и се придвижи напред, сякаш се опитваше да ни огледа по-добре.
Агаракхат определено обичаше майка си и не искаше да я измъчва, като я принуждава да се вглежда, затова сложи ръка на кръста ми и ме поведе към тях. Към онази величествена нечовешка двойка.
И аз отидох. Нямаше къде да отида от тази подводница. Когато стигнахме до стъпалата, водещи към пиедестала, върху който се издигаха троновете, се усмихнах. Защо не? Защо не?
Директорът, за разлика от мен, изглеждаше изключително сериозен и вървеше много тържествено. Щом стигнахме до широката площадка, само на няколко метра от родителите му, той им се поклони. Аз направих кратък реверанс. Не ми пукаше, че не носех пола, а панталони.
После събрах смелост и казах:
– Добър вечер.
– Добър вечер? – Попита пронизително рогатата жена.
Обектът на брачните планове в мое лице не се смути – отговори с друга усмивка. След секунда той се начумери и каза:
– Това е прекрасна рокля. Чудесни рога.
Майката на Агарахат се задави с въздух и стрелна жълтите си очи, но бащата… Той направи сложен жест, след който тишината, която цареше в залата, стана съвсем оглушителна, и изсъска, обръщайки се към сина си:
– Какво имаш предвид?
Погледнах надолу и видях, че ни заобикаля прозрачен филм от дъга… Някакво заклинание за тишина? Е, толкова по-добре за всички.
– Е, нали ти казах – каза директора на училището. – Бих искал да ви запозная с моя… моя…
– Агар! – Прекъсна го възмутено рогатата дама.
Спътникът ми веднага омекна, протегна се нежно и внимателно:
– Мамо, ти сама настояваше за моя брак.
Рогатата изведнъж изсъска и аз отново не можах да се сдържа. Изригнах, преди да се осъзная:
– Каноническата свекърва е едно нещо.
Една пауза. Последвана от оглушителното:
– Какво-о-о?!
Анна Гаврилова
Агарахат отвърна на вика с очарователна усмивка и нахално погали моята долната част на гърба. Изразително поглаждане, което ясно подсказваше на околните, че някой би искал да отиде и да се занимава с по-приятни неща.
– Скъпи – промърмори демонката – на колко години е този…? Младото същество?!
Демоничният директор се замисли за миг, спомни си, че не чак толкова много, и ръката му се премести на кръста ми, след което Агарахат гордо каза:
– Любовта ми не познава граници…
– Това вече го научихме – намеси се мрачно баща му.
С развеселен поглед към него Агарахат продължи също толкова патетично:
– И аз съм готов да чакам моя… Ем. За да порасне моята любов, колкото и време да е необходимо!
– И това вече сме го осъзнали – изпъшка демона. После се обърна към съпругата си и подигравателно попита: – Скъпа, не искаш ли да кажеш нещо на нашето „момче“?
Демонката се изчерви, пребледня, прехапа устни и накрая изсъска:
– Да се прецакате всички в Ада. Добре, ще променя графика ти и ще изключа всички приеми и други събития, целящи да те подтикнат да си избереш булка. Доволен ли си?!
– Щастлив съм, мамо! – Обяви Агарахат, като си играеше с боядисаната ми коса. – Намерих любовта си, нали?
Татко-демон изруга, а маминка изплю отровата.
– Освобождаване от семейните вечери! – Извика „свекървата“!
– Но ти какво? Сега вече имам с кого да отида на тях – мечтателно каза Агарахат и ме погледна влюбено.
И аз разбрах, че им се подиграва. Той се подиграваше банално с предците си!
И то нагло. Възползвайки се напълно от маневрата ми с пола.
– М-м-м, ннннетрябва! – Изстена демонката.
Татко- демон не изстена, той гледаше много внимателно сина си и в резултат на това се издаде:
– Колко?
Мислех, че става дума за пари, но не. В следващия миг Агарахат извади от въздуха каменното си дневниче, въоръжи се с нагорещена пръчица и започна да смята:
– Семейни вечери – петстотин осемдесет и шест часа, дипломатически задължения – двеста четиридесет и два часа…
– За наследствени задължения не може да става и дума! – Изръмжа демона.
Агарахат равнодушно сви рамене, изпари дневника камък заедно с нагорещената желязна пръчица, обърна се към мен, погледна ме нежно, а после, пред очите на изумените зрители, ме придърпа към себе си, наведе се над мен и се впи в устните ми със страстна целувка!
Краката ми се разтрепериха, земята се свлече някъде в бърз бяг, дъха ми секна, очите ми се замъглиха…
Демонката избухна в потиснато хриптене…
Бащата демон изрече сложна емоционална ругатня…
Агарахат беше невъзмутим и с цялото си хладнокръвие продължи да ме целува страстно, не толкова страстно, но до крайност професионално.
– Добре, обсъжда се! – Изстена върховния демон.
И целувката бе прекъсната в същия момент. След това Агарахат отново делово извади дневника си от същия въздух и чрез гърмежа на сърцето ми, както и чрез зашеметеното ми състояние, започнах да научавам какво е „търговия по демоничен начин“. Гурутата на маркетинга и продажбите можеха да пушат нервно всички наведнъж.
Агарахат получи всичко!
Отлагане на сватбата с поне пет години, а ако се съгласеше да преразгледа кандидатурата на „голямата любов“, предците охотно даваха отсрочка от цяло десетилетие. Ο, освобождаването му от задълженията на син, наследник, ръководител на деноминацията и някои Γруммахраг, което му освободи хиляди и хиляди свободни часове. Α също така, както и да изреже за себе си цялото време, което майка му беше насрочила за съпругата му двадесет години по-рано.
Към края на триумфалното наддаване за Агарахат, демоничната жена имаше главоболие, демоничния баща открито пиеше горчиви бутилки.
И тогава настъпи всичко.
Щастливият директор отново запрати някъде във въздуха камения дневник, усмихна се чаровно на нещастните си предци, сложи ръка на кръста ми, привличайки ме към себе си, и каза:
– Приятно изкарване, родители.
– По дяволите с теб! – Изруга бащата-демон.
– Искам да умра – изстена демоничната майка.
И те изчезнаха, заедно с храма и останалата част от шокираната тълпа.
Агарахат и аз се пренесохме в стаята с каменното легло. И аз се надявах, че кошмара е свършил, но тогава демона каза замислено:
– От хиляда години не съм получавал такова удоволствие от диалога с моите родители. Трябва да се отбележи.
И той погледна изразително към леглото, а после не по-малко изразително към мен. Тоест с намек! Искам да кажа, с явен намек! С повече от намек!
Елена Звездная
– Извратеняк – промълвих аз, все още впечатлена, уплашена и затова смела. – Педофил.
Директорът на нашето странно училище реагира простичко – скръсти ръце на гърдите си и изкриви подигравателно вежди. После каза:
– Какво ще кажеш да не ми приписваш фантазиите си?
– Какво ще кажете за вас? – Започнах, но после се спрях.
Просто си спомних акта на пазарене и стигнах до категоричното заключение, че Агарахат е последния човек, с когото трябва да споря. Никога! По никакъв повод. Родителите му вече се бяха предали. И то въпреки факта, че не са на шестнайсет, а те по принцип са демони, така че опита от сделки и спорове беше много голям.
– Хм… – Каза директора на училището. На устните му се появи много приятелска усмивка.
Сега си спомних за Ейрън и възмущението му, че Агарахат заобикаля психическата защита… И ако директора лесно разчита демоничните недоносчета, значи изобщо не съм му на зъб.
Усмивката на директора стана по-широка и аз стигнах до извода, че няма да се възмущавам. И добре, и майната му! Майната му, нека чете! Поне да го оставим да чете!
– Миличка, ухото ти виси – каза Агарахат, като ме изтръгна от мислите ми.
Веднага разбрах кое от двете, притиснах лепенката обратно и го информирах:
– Не съм мила. Сега аз съм Емидоар Гсхшц Игеартен.
Αгар изхърка, но не спори. Не спореше с мен и не ми попречи да избягам, докато гордо вдигах брадичка и се насочвах към изхода.
На вратата ме чакаше Ейрън, неговата ноктеста, жълтоока същност. Изглеждаше мрачен и единственото хубаво нещо беше, че това настроение не беше за мен, а за четящия мисли директор.
Той не попита къде точно сме отишли. Само кимна към стълбището и каза:
– Хайде, ще те заведа до класа. А вечерта ще отидем и ще изберем няколко подопечни за теб.
– Какви подопечни? – Да, глупав въпрос.
– Хубави, с кожени нашийници – обясни Ейрън.
Намръщих се, докато вървяхме по коридора, мисълта за лични роби изобщо не ме вдъхновяваше. После си спомних, че нямаше такива на разположение. По-точно, че единствения „незает“ потенциален роб в тези стени бях аз.
Мисълта веднага беше озвучена, а отговора… Той ме накара да се спъна и да онемея за момент. Това е просто нещо, което Ейрън каза:
– Да, няма напълно свободни. Но ние ще вземем от общия фонд.
– Какво?
Елфът ме погледна като на глупачка.
– Не го разбирам. Мишко, защо се изненадваш? Винаги има повече роби, отколкото господари, а те понякога стават скучни. И разбира се, имаме общ фонд. Там държим онези, които не са харесвани, омръзнали са ни или са наказани.
Отново се запънах, после издишах и си наредих да се отпусна. И така, да, едно робско общежитие, и какво от това? Това е в духа на мястото. Просто беше странно, че Диана Вестова не го беше споменала.
Също така… Чудя се дали моя „скъпоценен“ доведен баща, Итън Рейнтор, знае за тази ситуация? И ако е така, тогава… Как би се отнесъл той към това, че съм попаднала в това общежитие? И отново, аз се държа глупаво. На доведения ми баща не би му пукало. Сигурно щеше да е щастлив от това.
Анна Гаврилова
„- Дай ми победата!
– Вземи си я сам!
– И сила за зората!
– Ето ги – ще ги дам!
– Води ме към светлината!
– Изгради храма!
Аз те чакам там!“
Песен за коварните богове… Изведнъж ми хрумна, че може би става дума за Αгарахат. Просто ми напомни за неотдавнашния търг.
– Как мина всичко? – Попита Ейрън.
– Опипваха ме и ме целуваха на публично място – казах мрачно.
– Това не бяха хора – успокои ме дроу.
– Знаеш ли, сега се чувствам по-добре! – Подсмръкнах.
А после добавих тихо:
– Благодаря ти.
Той се усмихна и попита:
– Наистина ли Неназования те повлече ĸъм родителите си?
С неохота кимнах.
– Като гадже?
Отново кимнах.
– Страхувам се да си представя какво ги е накарал да направят, като ги е заплашил, че ще ги остави без наследници.
– Всичко – предадох директора аз. – Семейни вечери, някакви династични задължения…
– Какво?!!! – Изхриптя Ейрън.
– Аз казах всичко.
– Династични задължения? – Попита той шокиран.
– Всичко, Ейрън, включително куп преференции и привилегии, и дори преместиха брака му с пет години напред – казах аз.
Ейрън спря, сякаш ударен от гръм. Бавно се обърна към мен, много бавно ме изгледа с внимателен поглед и, блед, но решителен, хвана ръката ми.
– Е! – Възкликнах аз. – Е, какво правиш?
Светът потъна в мрак.
И после отново потъмня.
И тогава се озовахме в мрачна каменна зала, където на дълга дървена маса седеше семейство чудовищни дроу, заети с поглъщането на обяд… закуска… вечеря. Изобщо дявол знае какво!
И всички те седяха и ядяха спокойно, облечени предимно в бежово (мъжете) и златисто (жените). Явно храненето вървеше много спокойно… Докато не пристигнахме ние. Щом се появихме, всички замръзнаха, а някои от тях дори не поднесоха странните си тризъби вилици към устата си. Всички, с изключение на внушителното чудовище дроу начело на масата, което се усмихна подигравателно на появата ни и продължи да яде.
Усмивката на Ейрън не го спря и той обяви патетично:
– Предци и родители, позволете ми да ви представя моята възлюбена. Това е Мая… Искам да кажа Май. Влюбени сме!
Лично аз, както и могъщия начело на масата, го погледнахме с голямо съмнение. Останалите бяха на ръба на припадъка. Някои дори се опитаха да се проснат, а мъжете се скупчиха около съпругите си. Α тогава забелязах една дребна жена, която седеше до най-могъщия и доминиращ, тя ме огледа от главата до петите, въздъхна тежко, усмихна се трудно и каза миролюбиво:
– Много хубаво момче, Еури. Май, ела на масата, явно не си закусвал.
– А… Откъде вие… – Започнах аз.
– Аз съм майка, усещам тези неща – усмихна ми се мило… Дроуката?
Елена Звездная
– Ела-ела – обади се тя – виенски вафли с шоколадов сироп? Султански палачинки? Торта с извара?
Не че съм чревоугодник, но някак си много бързо се озовах до майката на Ейрън. Дамата в златно се премести грациозно, за да ми направи място, и някакви сенки, които дойдоха отнякъде, ме настаниха на стол, който дойде отнякъде, сложиха приборите пред мен, а госпожата на къщата внимателно постави в чинията ми малки вафли, торта, тарталети със ситно нарязани плодове, а отделна симфония на закуската бяха румени овални палачинки със заквасена сметана. Боже, вече обичам тази жена. Или не жена, не знам коя е, но ми хареса много, много, много. И благодарейки обилно на дамата, започнах да ям закуската си, стенейки блажено, докато ми наливаха горещ шоколад в чашата.
– Мммм! – Измърмори, шокирания Ейрън.
– Знаеш, че умирам от глад – информирах следващия „годеник“. – След твоята патица не съм имала капка роса в устата си, наистина съм гладна.
И като прегърнах чашата с шоколад със студени длани, започнах да пия гъстата напитка, примижавайки от блаженство.
– Любов моя! – Извика ледено дроу, но вече усещах по тона му, че е примирен и предал се, че нямаше да измъчва „любовта си“ с глад.
– Еури – усмихна се очарователно тя, като прибра един кичур от косата ми зад ухото, за да не ми пречи – скъпи, остави детето да яде и седни на масата, знаеш, че винаги си добре дошъл, дори когато се появяваш в такава съмнителна компания като невестата на Агарахатик – и се усмихна очарователно, като проблясваше с големите си зъби, които развалиха апетита ми.
И аз се страхувах от тях, преди да осъзная какво беше казала току-що.
Погледнах към Ейрън в пълно объркване. Полуелфът видимо се сви, приближи се, изчака да му донесат стол и седна срещу мен, до баща си.
Тук баща му заговори:
– Еури, за в бъдеще мама и аз не сме Храгареари. Наистина ли си мислеше, че няма да позная разликата между момиче и момче?
– Да не говорим за мен – намеси се майката на Ейрън, като дискретно сложи още лакомства в чинията ми.
– Храгареарите са го купили – рече полуелфката разумно, без ни най-малко угризение.
– Но, скъпи мой, Храгарейците за пръв път се сблъскват с такава нагла фалшификация от страна на техния син. Виждаш ли, Αгарахатик винаги е бил образцово дете – да, на младини постоянно изчезваше между световете и се забъркваше в добри компании, но поне не внасяше в къщата разни зли неща под прикритието на „мили домашни любимци“. Скъпи, никога няма да забравя дракончето, на което си сложил алигаторска кожа! – Възкликна майката на Ейрън.
Погледнах полуелфа с интерес. Момчето се взираше мрачно пред него. После се замисли и каза:
– Можем ли поне да обсъдим династичните задължения?
Главният демоничен елф измърмори и каза:
– Сине, нашия клан не е толкова благочестив като Храгареарите, които няма да бъдат споменавани всеки ден, така че за тях винаги ще бъде добре. Дори и енергичен еротичен акт с мъжки представител на някоя от двете раси не може да те спаси от династичните задължения. Повярвайте ми, секса, дори и да не е традиционен, не е от нещата, които могат да съсипят апетита ми, да не говорим за настроението ми.
Лицето на Ейрън видимо се разтегна. Аз също се почувствах малко неловко – и майката на дроу добави ласкаво:
– И изобщо няма да ме смутиш, скъпи, по тялото на моето момче няма нищо, за което да не знам. С изключение на това, че някои части може би са пораснали малко по размер.
Останалите, които до този момент седяха мълчаливо на масата, весело се включиха в обсъждането на това, което биха гледали с удоволствие на закуска, всички в полза на разнообразието, предлагайки на бледия Ейрън варианти един след друг… По-разнообразни.
И на мен ми стана толкова жал за него, че не можах да се сдържа и не попитах гласно:
– Тоест вие нямате нищо против аз и той да правим страстна любов? Да? И нищо страшно, че той ще си има проблеми, нали? И може дори да бъде убит от ревност… Няма да кажа от кого!
И в залата настъпи мъртва тишина и всички веднага спряха да се подиграват на най-младия член на семейството.
– Скъпа – усмихна се майката на Ейрън и ме погледна с почти любовни очи – ти си очарователна.
– В смисъл? – Не разбрах.
– Толкова отчаяно се опитваш да го защитиш, че е толкова сладко… – Каза тя.
– И глупаво – каза главния демоничен елф.
Глупаво или не, Ейрън ми се усмихна благодарно и окуражена от тази усмивка, аз им поставих ултиматум:
– Или ще го освободите от неразбираемите лично за мен династични задължения, или ще го целуна пред знаете кого! И Ейрън ще си има неприятности!
Всички замълчаха. Погледнаха се един друг, а след това погледнаха към главния мъж. Главният ме гледаше със странна, загадъчна усмивка.
И тогава той изрече, обръщайки се към сина си:
– Освобождавам те от династичните ти задължения за срок от пет години. И… Готови сме да приемем това сладко наивно създание в клана, тя е очарователна.
Светкавица от злато и… Всички изчезнаха.
Останахме само аз и зашеметения Ейрън, седнали на подредената маса.