ХЕНРИ
След моята реч Сара, Николас, Оливия, баба и аз се оттегляме в жълтия салон за чай. И аз повдигам темата, която напоследък много ме вълнува.
– Искам Сара да се премести в Гътри Хаус след Нова година.
Баба ми почти се задавя с чая си.
– Категорично не.
– Защо не? Тя така или иначе на практика живее там; може и да го направим официално.
Кралицата вдига една остра вежда.
– Твоето и моето определение за официалност са много различни.
Повдигам рамене.
– Законът е на път да бъде променен – и тогава няма да има причина да се преструваме, че не сме „заети“ при всеки удобен случай, във всяка стая на двореца.
След интензивно лобиране от страна на кралицата и на мен почти имаме необходимия брой гласове в парламента, за да преразгледаме закона. Надяваме се, че това ще стане в рамките на следващата година, най-много две, и тогава аз и всички бъдещи наследници най-накрая ще сме свободни да се оженим за когото си поискаме. А първото дете, което имаме със Сара – независимо дали ще е момче, или момиче – ще бъде следващото в линията за трона.
– Отбор, Хенри – заявява Оливия.
– Благодаря ти, Оливия – казва баба ми. – Точно това мисля.
Кралицата оставя чашата си с чай.
– Малки стъпки, момчето ми. Традицията все още изисква благоприличие. Фактът, че Сара те придружава на държавни и семейни церемонии, би бил скандален само преди десет години. Вие дори не сте сгодени.
Махам с ръка.
– Формалност.
Николас се ухилва.
– Звучиш ужасно самоуверено за човек, който все още не е задал въпроса.
– Просто съм реалист. – Намигам на Сара. – Аз съм неустоим.
Малката ми патица присвива красивите си очи.
– Както и да е – казва сухо кралицата – трябва да дадем добър пример на младите дами в Уеско. – Тя потупва ръката на Сара. – Обясни му това, скъпа.
Баба ми и Сара се сближиха много през последната година. Баба е взела Сара на сигурно място под крилото си и се е превърнала в прекрасен, силен наставник на моето прекрасно момиче.
Не по-различно от император Палпатин и Дарт Вейдър.
– О, не знам, кралице Ленора – отговаря Сара. – Аз съм модерна, независима жена. Да живея с Хенри преди брака може да бъде много добър пример за жените в Уеско. Каква е тази фраза? „Опитай, преди да го купиш“?
– Опитай… – изплюва се кралицата.
А после поглежда лицето на Сара.
– Подиграваш ли се с мен, Сара фон Титеботум? – Пита тя строго.
Изражението на Сара изтрезнява, но блясъкът в очите ѝ остава.
– Да, Ваше Величество. Съжалявам. Внукът ви има ужасно влияние.
В повече от един смисъл.
Поклащам вежди подканящо и Сара ми хвърля подигравателна гримаса, преди да успокои кралицата.
– Но съм съгласна: Няма да се преместя в Гътри Хаус преди сватбата. Радваме се на толкова голяма подкрепа от страна на хората, че не бива да рискуваме да обидим по-консервативните граждани… колкото и примамлива да е идеята.
Баба ми кимва.
– Добре казано, дете.
А аз се надувам.
– Но това ще отнеме толкова много време. Не искам да чакам.
Кралицата не изпитва съжаление.
– Тогава ти предлагам да започнеш да работиш, Хенри. Ако ти харесва, трябва да ѝ сложиш пръстен. – После гордо добавя: – Веднъж казах това на Бионсе.
Всички се смеем. Защото очевидно кралицата има чувство за хумор.
Кой знаеше?
Но все пак… това е добър съвет.
***
Сара ми казва, че най-добрите щастливи съдби завършват със сватба. Но ако сте видели една кралска сватба, значи по принцип сте видели всички – лъскави снимки от кориците на възпоменателни списания, достойни за зашеметяващата бяла рокля с дантелени ръкави, свенливият младоженец във военна униформа, златните карети, тълпите, очарователните момичета с цветя.
Истинската история е тази, която се случва преди това. Тази, която само шепа хора знаят, а още по-малко могат да видят.
За нас тя се случва в познатата до болка кръчма. Сара изглежда зашеметяващо в рокля в тъмна слива. Тя все още не обича да се откроява, все още не е почитателка на крещящите цветове, но в наши дни модните ѝ избори са по-ярки и безстрашни – точно като нея.
Иска ми се да мисля, че имам нещо общо с това.
Николас и Олив са с нас, Пенелопе и подскачащата снаха на брат ми Ели Хамънд също, както и нашите приятели – Саймън и Франи, Уилард и Лора, Ани, Сам и Елизабет. Макалистър и Мег са зад бара, а Джеймс и големият Мик са на вратата, към които се присъединяват двама членове на охраната на брат ми – Томи Съливан и Логан Сейнт Джеймс.
Цялата банда е тук.
На сцената, на един стол с китарата си, почуквам по микрофона и публиката притихва.
– Баща ми сглобяваше пъзели в свободното си време; това беше негово хоби. Огромни, сложни пъзели с хиляди части. Спомням си как бутах колите си играчки по килима, докато той седеше на масата в кабинета си и търпеливо сглобяваше парчетата едно след друго.
Виждам как Николас се усмихва леко, защото и той си спомня.
– А понякога имаше парчета, само едно или две, които бяха странни, които сякаш не се вписваха никъде. Той ги слагаше настрани и аз си мислех, че може би нещо не е наред с тях, може би са счупени. Но после… той намираше парчето, с което си пасваха, тяхното съответствие – и когато двете парчета се съединяваха, можеше да се види какво трябва да представляват. Къде пасват и колко важни са за цялата картина.
Преглеждам тълпата, търсейки тъмните очи на моята Сара, и когато ги намирам, те вече се пълнят със сълзи.
Защото тя знае какво предстои.
– Официалният разказ за тази вечер ще бъде много подходящ и уместен и… шибано скучен. Но това е добре. Защото тези от вас, които са тук, тези от вас, които означават най-много за Сара и мен, ще знаят истинската история за това как се случи всичко. Че някога едно жалко момче срещнало срамежлива, прекрасна девойка и заедно се превърнали в нещо повече… в нещо силно, красиво и завинаги. И една вечер той ѝ изпял песен в една фантастична разнебитена стара кръчма – песен с въпрос в нея. И след като той изсвири последната нота, тя каза „да“ хиляди пъти.
Устните ми се плъзгат в усмивка.
– Поне така се надявам… да се случи.
Приближавам пръстите си до струните и свиря началните ноти на „Marry Me“ на Train.
И докато изпявам всяка дума, текста за това, че вечно няма достатъчно време и се изчерпват „Обичам те“, за любовта, която показва пътя, и обещанията да ѝ пея всяка вечер, през цялото време гледам Сара и тя не откъсва очи от мен нито за миг.
Тя вече кима, когато прозвучават последните ноти на китарата, когато напускам сцената, заставам пред нея и падам не на едно, а на две колена – и ѝ предлагам пръстена на майка ми – безупречен овален диамант върху легло от блестящи по-малки диаманти, поставен в лъскава платинена лента.
– Обичам те, Сара. Ти вече знаеш това, но обещавам да ти го казвам и показвам всеки ден, по същия начин. Обещавам да те пазя винаги, за да не се страхуваш да бъдеш смела и дръзка… дори когато това ме плаши до смърт. Ще ценя сладостта ти и ще се вдъхновявам от твоята сила и доброта. И ти обещавам живот, изпълнен с приключения, вълнения и забавления, както и достатъчно смях и любов, за да запълнят страниците на хиляди книги.
Усмихвам се на нея, гърлото ми е свито от емоции, а сърцето ми е близо до пръсване.
– Ще се омъжиш ли за мен, Сара?
И с щастливи сълзи, стичащи се по лицето ѝ, моето красиво момиче пада на колене при мен, взема лицето ми в ръцете си и прошепва:
– Да, Хенри. Да, ще се омъжа за теб. Да, да, да, да, да…
Придърпвам я към себе си и запечатваме думите ни с дълга целувка. А във въздуха се разнасят ръкоплясканията и възгласите на тези, които ни познават най-добре и ни обичат най-много.
И това, това е историята, която няма да видите по телевизията или да прочетете в учебниците по история. Приказката за един непокорен принц, който намерил кралицата на сърцето си и се научил как да бъде крал.
