Ема Чейс – Прецакан по кралски ЧАСТ 23

НИКОЛАС

Ще правя секс тази вечер. Много.
Ще сложа Оливия на леглото си и ще я чукам сладко, ще я притисна до стената и ще я чукам лудо. Нито една стая или повърхност няма да остане непокътната.
Движения и конфигурации, достойни за олимпийска гимнастичка – фантазии – се разиграват в главата ми през целия проклет ден. Оставяйки ме твърд и болезнен.
Те правят интервютата и благотворителните обеди, които изтърпявам, неловко.
И всичко това е заради нея. Оливия.
Каква секси, възхитителна малка изненада се оказа тя.
Снощи беше… напрегната. Не исках да казвам всички тези неща – те просто се изляха. И, Господи, тя дори не е подписала декларация за неразкриване на информация – не съм като нея, за да забравя такова нещо.
Но се почувствах катарзисно, когато говорих с нея. Сякаш бяхме в собствения си балон, на личен отдалечен остров – там, където никой друг на света не можеше да ни види, докосне или чуе. Преди да замина за Ню Йорк, планирах да се възползвам максимално от свободата, която ми остава – да правя неща, за които никога не бих помислил. А мис Оливия Хамънд със сигурност отговаря на тези изисквания.
Дадох на камериера списък с нещата, които ще ми трябват за вечерята, и му казах да се увери, че апартаментът е зареден с презервативи – във всяка стая. Покрий си бухалката, преди да я вкараш – така казваше баща ми. Думи, с които всяка кралска особа живее.
Думи, които се научих никога да не забравям.

***

Кракът ми се подръпва нетърпеливо, когато колата спира пред „Амелия“ малко преди залез слънце. Трябваше да тренирам, да изгоря част от тази енергия – или още по-добре – да се дрогирам. Вероятно ще я прескоча още щом я видя. Топките ми са като оловни тежести в панталоните ми.
Не е много удобно – в случай, че не сте били сигурни.
Забелязвам надписа ЗАТВОРЕНО, който виси на витрината, и се усмихвам. Затворено означава уединение. И може би ще имам възможност да изиграя фантазията си от снощи – Оливия лежи по гръб на една от тези маси за хранене, с крака на раменете ми, докато аз плавно се вмъквам в нея.
Но тези съблазнителни мисли се разпръскват на вятъра, когато влизам вътре. Оливия не е там, за да ме посрещне, а нейната малка сестра.
Ели Хамънд е мъничка – хубава, със същите очи като на сестра си, но по-закръглена, с по-малко екзотичен вид. Облечена е в обикновена черна тениска, прилепнала по гърдите, и дънки, които изглеждат като отрязани с ножовка до коленете. Черни квадратни очила стоят над изпъкналия нос, а ивицата горещо розово в русата ѝ коса ѝ придава младежки, идеалистичен вид – като на момиче, което би държало плакат на протест в университетско градче.
Ели застава пред мен, след което се спуска грациозно в съвършен пълен реверанс.
– За мен е чест да се запозная с вас, принц Николас. – Тя се усмихва.
– Тренираш ли това движение? – Питам. – Правиш го много добре.
Тя свива рамене.
– Може би.
Високият тъмнокож сервитьор се приближава отзад.
– Още не сме представени официално. Аз съм Мартин.
После и той прави реверанс.
Когато се изправя, аз протягам ръка и той я подава.
– Радвам се да се запознаем, Мартин.
Той побутва ръката ми ентусиазирано.
– Искам само да ти благодаря за всички часове на удоволствие, които ми достави – от години си в центъра на моите фантазии.
И погледът му се плъзга по мен – не обидно, а сякаш запаметява всяка частица. За… по-късно.
– Ах… няма за какво?
Той прави жест към близкия стол.
– Аз просто ще седна тук. И ще те гледам. – С намигване Марти потъва в стола, гледайки така, сякаш много се старае да не мигне.
Чудя се колко ли дълго може да издържи.
Ръцете на Ели се сгъват пред нея.
– Трябва да поговорим. Да се опознаем – „Приятелско какао“, „Кларис“.
Усмихвам се – в семейство Хамънд има жестокост.
– Имаш предвид quid pro quo? Това е латинска дума, която означава „нещо срещу нещо“.
Тя поклаща глава с разочарование.
– Това беше тест за претенциозност. Не успяхте.
– По дяволите.
– Кой изобщо вече говори латински?
– Аз. Както и френски, испански и италиански.
Светлите ѝ вежди се повдигат.
– Впечатляващо.
– Преподавателят ми по чужди езици би се радвал, че мислиш така. Той беше един корав човек, който се възхищаваше на красотата на езика, но мразеше да говори с хора. А аз го правех нещастен – бях несговорчив ученик.
Ели сяда на една маса.
– Лошо момче, а?
Вдигам рамене и сядам срещу нея.
– Беше фаза.
И изведнъж ситуацията ми се струва много позната – като на интервю.
– Наказваха ли те, ако се държеше зле, или използваха момче за биене?
Тя е направила проучване. Бичуването на момчетата се е използвало в старите времена, когато телесните наказания са били в разгара си, но принцовете са били смятани за твърде свещени, за да бъдат удряни. Затова за придружител на принца се избирало нещастно момче – обикновено бедно – и това дете поемало побоя вместо него. Идеята е принцът да се чувства виновен, гледайки как невинно момче получава наказанието си.
Очевидно предците са знаели всичко за децата.
– Момче за бичуване? – Мартин вдига ръка. – Аз съм доброволец като данък.
Смея се.
– Момчета за бичуване не се използват от няколкостотин години – на колко години мислиш, че съм?
– На двайсети октомври ще станеш на двайсет и осем години – отговаря Ели.
Да – тя определено е била заета с проучвания.
– И така – започва тя, като се обляга назад. – Какви са намеренията ти със сестра ми, принц Николас?
Ако само знаеше.
– Искам да прекарам време с Оливия. Да я опозная.
Интимно.
– Всичките ми намерения са добри, обещавам.
Много добри. Оргазмично. От типа на XXX.
Невинно изглеждащите очи на Ели се стесняват, четейки ме, сякаш е визуален детектор на лъжата.
– Вероятно познаваш много хора – богати хора, известни хора. Лив е от добрите хора. Най-добрите. Тя се е отказала от целия си живот, за да поддържа това място – за мен и баща ми. Тя заслужава да се забавлява – добре да си прекарва времето – да има гореща връзка с бивш принц лошо момче, който може да ѝ говори мръсотии на пет езика. Надявам се, че ти можеш да ѝ дадеш това.
Знам откъде идва тя. Разбирам тази закрила – желанието за щастие и радост за някого, за когото толкова много те е грижа, че те боли в гърдите. Това е, което изпитвам към Хенри всеки ден.
Поне в дните, в които не ми се иска да го удуша.
– Значи сме двама – казвам ѝ ясно.
– Добре. – Малката Ели се изправя с почукване по масата и кимване. Тя взема от съседната маса сервиз за пай и потупва с него всяко от раменете ми.
Сякаш ме посвещава в рицарство.
– Одобрявам те, принц Николас. Продължавай.
Много се опитвам да не ѝ се изсмея. И не успявам.
– Благодаря ви, мис Хамънд.
И тогава тя се навежда над мен.
– Но само в случай, че ви хрумне нещо… ако нараните сестра ми… – тя навежда глава към Логан до вратата – красиво изглеждащи охранители или не, ще намеря начин да ви обръсна веждите.
И наистина вярвам, че тя ще се справи с това.
Ели се изправя и се усмихва злобно.
– Чуваш ли ме, Николас?
Кимам.
– Силно и ясно, Ели.
В този момент в стаята влиза Оливия. И точно когато бях сигурен, че топките ми не могат да станат по-болезнени, тя доказа, че греша.
Морскосиньото ѝ горнище под светлосива фланела подчертава кремавата ѝ кожа, а тесните тъмни дънки, прибрани във високи до коленете кафяви ботуши, подчертават дългите ѝ, стройни крака. Черната ѝ коса е спусната надолу, почти до извивката на разкошното ѝ дупе, а между великолепните лъскави вълни надничат семпли сребърни и перлени обеци.
– Здравей. – Тя се усмихва, което прави стаята малко по-светла, а члена ми – много по-твърд. – Не знаех, че вече си тук. Дълго ли чака?
– Всичко е наред, Ливи – казва Ели. – Марти и аз му правихме компания.
Марти се изправя, поклащайки мобилния си телефон.
– Преди да си тръгнеш, мога ли да си направя селфи с теб? Знаеш ли – за банката за почерпки?
– О, Боже. – Оливия се стъписва и прикрива очите си.
След това се опитва да ме измъкне от куката.
– Николас не обича да се снима, Марти.
Вдигам ръка.
– Не, всичко е наред. Една снимка е добре. – След това снижавам гласа си, така че само тя да ме чуе. – Но тази вечер ще имам нужда от депозит от теб в банката ми за пляскане.
Тя се захилва, а Ели ни наблюдава внимателно, с нещо като одобрение в очите си.

Назад към част 22                                                      Напред към част 24

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!