Ема Чейс – Прецакан по кралски ЧАСТ 24

***

Пътуването до хотела е чисто, неподправено мъчение – и упражнение по сдържаност. Разговорите ни са удобни и доброжелателни, но погледите ни са напрегнати и разгорещени. Улавям Оливия да проверява вечната издутина в панталоните ми не по-малко от три пъти. И дори не си правя труда да се преструвам, че не се взирам в циците ѝ. Ароматът ѝ – този чист, прясно измит с шампоан, топъл меден аромат – изпълва пространството на лимузината и кара ноздрите ми да се разширяват, опитвайки се да погълнат всяка следа от него.
По пътя през фоайето Логан и Томи ни заобикалят, а Джеймс заема задната позиция. То е по-оживено от снощи – претъпкано с посетители, които отиват на вечеря или на шоу на Бродуей, и ние сме обект на повече от няколко двойни погледа. След като пристигаме в апартамента, момчетата се разпръскват. Дадох на Дейвид почивка за вечерта, за да останем насаме, и поведох Оливия към кухнята.
На чаша бяло вино тя ми разказва за деня си, за бедната, изтормозена млада майка и нейната челяд от пет адски деца, които са посетили кафенето. Предавам скуката на благотворителния обяд на Комисията по изкуствата на Ню Йорк – който всъщност е само повод политиците да чуят себе си да говорят.
Взимам един нож за рязане от дървения блок на плота и неприятният, пронизителен звук, който се получава от плъзгането му по камъка за заточване, за момент спира разговора ни. Оливия се приближава зад мен и наднича през рамото ми, докато режа сьомгата и нарязвам целината на пръчици с големината на пръст.
– Къде се научи да правиш това? – Пита тя с усмивка в гласа.
– В Япония.
Поглеждам през рамо, за да я видя как върти красивите си очи – защото подозирам, че вече знае отговора.
След това тя сама взима нож, застава до мен и бързо се заема с три моркова, като ги нарязва също толкова добре, ако не и по-добре от мен.
След това свива рамене срамежливо.
– Манхатън.
И двамата се смеем, докато тя поставя ножа на плота, а аз си мия ръцете. Докато ги подсушавам върху чиста кърпа, се облягам на мивката и я наблюдавам.
Оливия прокарва ръка по плота, наблюдавайки съдовете с подправки и ориз, скариди и сьомга. Тя потапя пръст в малка купичка с черен соев сос и сякаш се движи на забавен каданс, когато вдига пръста си към устата и го обгръща с тези прекрасни шибани устни.
Никога не съм свършвал в панталоните си, но съм опасно близо.
В гърлото ми засяда стон, защото искам да бъда този пръст – повече, отколкото искам да дишам. Очите ни се срещат и се задържат. Въздухът между нас е гъст – изпълнен с магнитни частици, които ни привличат един към друг.
Вечерята ще трябва да почака.
Гледайки я в очите, чувайки жадните малки глътки дъх, които се изплъзват между лъскавите ѝ устни, знам със сигурност – никога няма да издържим толкова дълго.
Тогава от другата стая се чува шум и Оливия скача. Сякаш са я хванали да прави нещо палаво. Тя е твърде наясно с присъствието на екипа по сигурността.
И това просто няма да се случи.
– Логан – викам аз, без да откъсвам поглед от нея.
Той подава глава през вратата.
– Да, сър?
– Махай се.
Има кратка пауза. И после:
– Да.
– Аз, Джеймс и Томи ще бъдем долу във фоайето и до асансьора, за да сме сигурни, че никой няма да се качи.
Чакаме, взирайки се един в друг… и когато асансьорът изпиуква, доказвайки, че най-накрая, съвършено, благословено сме сами, е като стартов изстрел на маратон.
Движим се едновременно – Оливия изскача напред, а аз я придърпвам в прегръдките си. Ръцете се хващат, краката се обвиват, устата се сблъскват. Тя притиска талията ми с бедрата си, а дланите ми се свиват срещу стегнатото подуване на дупето ѝ. Зъбите ми се впиват в тези прекрасни шибани устни, остъргват ги нежно, преди да покрият устата ѝ с изгаряща, влажна целувка.
Да, да, това е то. Това е всичко, за което съм фантазирал, само че по-добро.
Устата на Оливия е гореща и влажна и има вкус на сладко грозде срещу езика ми. Тя стене в устата ми – звук, от който лесно мога да се опияня.
Премествам ни до кухненската маса, като събарям един стол. Присядам на него, като и двамата дишаме тежко и трудно.
– Искам те – изреждам аз. Само в случай, че това не е ясно.
Очите ѝ са ярки и маниакални – завладени от същото цунами от усещания, което ме обзема.
Тя изтръгва сивата фланела от ръцете си.
– Вземи ме.
Господи, това смело, дръзко момиче – обожавам го.
Бледите ръце на Оливия се увиват около врата ми, докато се блъскаме заедно, целуваме се и се хващаме. Придърпвам бедрата ѝ напред към ръба на масата, като забивам твърдата си като камък ерекция между разтворените ѝ, покрити с деним крака. Ръката ми се гмурва в меката ѝ коса, стиска задната част на главата ѝ, държейки я неподвижна, за да мога да взимам и да вземам от устата ѝ.
Тя отново стене, сладко и протяжно, а звукът ме тласка към ръба, карайки ме да треперя от желание за нея.
След това с краката си, увити около кръста ми, тя натиска раменете ми, принуждавайки ме да се върна назад и прекъсвайки целувката ни. Улавям я, когато тя дръпва подгъва на ризата ми и аз ѝ помагам да я издърпа над главата ми. Нейните тъмни, очарователни сини очи се разширяват, докато тя разглежда голия ми торс, прокарвайки гладки, меки като венчелистчета ръце по раменете ми, по гърдите ми, надолу през вдлъбнатините на корема ми.
– Господи – издиша тя тихо – ти си толкова шибано… горещ.
И аз се смея. Не мога да си помогна. Въпреки че и преди съм чувал подобни комплименти, в гласа ѝ има удивление, страхопочитание, което е твърде очарователно. Смехът все още се чува в гърдите ми, когато плъзгам горнището ѝ нагоре и над главата ѝ. Но спирам рязко, когато зървам гърдите на Оливия, покрити само с невинна бяла дантела.
Защото те са сериозно, красиво съвършени.
Накланям се назад, бедрата ми обикалят и се търкалят, устните ми се плъзгат по деликатното ѝ рамо към шията – спирам да смуча силно пулса ѝ, карайки я да изтръпне. Зъбите ми остъргват ухото ѝ.
– Искам да те целуна, Оливия.
Тя се кикоти, размятайки гърба ми.
– Ти ме целуваш.
Плъзгам ръката си между нас, между краката ѝ, търкайки мястото, където тя вече е гореща и болезнена.
– Ето. Искам да те целуна тук.
Тя се отпуска в ръцете ми, главата ѝ се отпуска, така че устата ми може да се движи свободно.
– О – стене тя на един дъх – о, до…бре.
Представял съм си как я чукам на масичките в кафенето десетина пъти, но тази кухненска маса не го позволява. Трябва ми повече място. И искам само мекота и коприна да докосват гърба ѝ, докато я ям.
С едно движение вдигам Оливия и я премятам през рамо в стил пещерен човек, като се отправям към спалнята. Тя пищи, смее се и стиска задника ми, докато вървя по коридора. В замяна на това аз пляскам игриво по нейния.
Тя се приземява в центъра на голямото легло с блестящи очи, усмихнати устни и зачервени бузи. Заставам на ръба на леглото и я подканям с ръка да продължи напред.
– Ела тук.
Тя се изправя на колене и се приближава, но свежда глава, когато се опитвам да я целуна, и вместо това прокарва устни по гърдите ми в дузина нежни, обожателни целувки, които разпалват кръвта ми. Поемам лицето ѝ с ръце и я насочвам нагоре, за да се срещне с мен.
И тогава я целувам бавно. Дълбоко.
И закачливата игра, шеговитият дух, който ни заобикаляше, се разсейва, заменен от нещо по-силно. Спешно и първично. Устата на Оливия не се откъсва от моята, докато ръцете ми се движат зад гърба ѝ, освобождавайки закопчалката на сутиена ѝ. Спускам презрамките по ръцете ѝ и стискам меките ѝ, пълни гърди в ръцете си.
Палците ми се плъзгат напред-назад по зърната ѝ – оцветяват ги до две прашнорозови връхчета. Тя смуче шията ми и хапе ушната ми мида – все по-грубо от отчаяно – и тогава аз навеждам глава и устата ми заема мястото на палците ми.
Засмуквам с дълги, бавни движения и бързи приплъзвания на езика. Гръбнакът на Оливия се извива, опитвайки се да се доближи, а ноктите ѝ се забиват в кожата на лопатките ми – оставяйки полумесеци, на които ще се наслаждавам утре. Премествам се към другата ѝ гърда, като първо я издухвам, дразнейки я малко, докато тя не дръпва косата ми. Устните ми засмукват по-силно, включвайки в играта зъби, които притискат съблазнителната плът.
Когато бедрата на Оливия започват да се движат в търсещи, търсещи кръгове и от гърлото ѝ излизат неистови, хрипливи въздишки, вдигам глава от сладката ѝ гърда и я насочвам по гръб.
Тя ме поглежда в очите и аз се изгубвам. Разрушен. Притежаван. Нямам никаква мисъл, никакво желание – освен да я задоволя. Да я накарам да вижда звезди и да докосне небето.
Сръчни пръсти разкопчават дънките ѝ и ги свалят от краката ѝ, докато аз се изправям.
Отделям миг, за да се насладя на гледката – зачервената, нагорещена кожа на Оливия е почти гола насред леглото ми. Начинът, по който черната ѝ коса лежи върху зашеметяващата, безупречна плът на гърдите ѝ. Плоският ѝ изваян корем и начинът, по който тънките презрамки на пастелно-розовото ѝ бельо прилепват към изящните ѝ бедра.
Триъгълникът от плат между краката ѝ е с дантела. От него се вижда подстриган, красив малък храст с меки черни къдрици. Това е различно – повечето жени, с които съм бил, правят всичко възможно вагината им да имитира мистър Бигълсуърт, безкосместия котарак на доктор Зло.
Все още не съм открил нещо в Оливия, което да не ми харесва – но това ми харесва много, много.
Чувствам очите ѝ върху себе си, докато облизвам устните си и плъзгам розовата дантела надолу по краката ѝ, за да имам свободна гледка.
– Господи, ти си красавица – въздишам аз. С усмивка се покатервам на леглото и се надвесвам над нея. – Достатъчно красива, за да те ям за закуска, обяд и вечеря – и все още искам още за десерт.
Повдигам глезена ѝ до рамото си – след това се придвижвам бавно нагоре, целувам и смуча кожата на прасеца ѝ, зад коляното ѝ, до стегнатата ѝ вътрешна част на бедрото. Дъхът ѝ замира, когато поставям крака ѝ обратно на леглото, а дланите ми са върху бедрата ѝ и ги разтварям широко. Облизвам два пръста и ги прокарвам през цепнатината ѝ, търкайки, търсейки.
Оливия затваря очи.
– Николас.
Да, това е мястото.
Пръстите ми обикалят красивия клитор на Оливия – розов и набъбнал – и аз се спускам надолу към корема ѝ. Целувам бедрото ѝ, като смуча достатъчно силно, за да оставя следа.
– Кажи името ми отново – промърморвам.
Гръдният кош на Оливия се повдига и спада бързо.
– Николас.
Тя изпъшка и се задъха, когато устата ми се приближи.
– Отново.
Все още търкайки с пръсти, носът ми докосва тези меки къдрици, също толкова ароматни и сладки като останалата част от нея. Може би повече.
– Николас – стене тя, гласът ѝ е суров и умолителен.
Музика за шибаните ми уши.
Тогава ѝ давам това, за което и двамата копнеем.
Устата ми се премества върху сърцевината ѝ, обгръщайки я с гореща целувка, а езикът ми се плъзга между тези пухкави устни. Със силно хленчене бедрата ѝ се повдигат, но аз я задържам стабилно. Съсредоточен и непреклонен в нуждата си да я накарам да достигне кулминацията.
Господи, нейният вкус. Гладкото усещане за нея върху езика ми. Великолепно е.
Достатъчно, за да накара бедрата ми да се забият в леглото, търсейки облекчение.
Премествам устата си към клитора на Оливия, смуча силно, докато два пръста се вмъкват, а след това се изпомпват в нея. О, тя е стегната. И гореща. И толкова мокра, че може да ме подлуди.
Но е толкова плътна, че наистина ще трябва да внимавам с нея.
Мисълта е прогонена от съзнанието ми, когато гърбът на Оливия се извива, вратът ѝ се извива и устата ѝ се отваря, за да изкрещи името ми. И тя свършва. Зашеметяващо. Фантастично. Върху езика ми, срещу устата ми, извивайки се от самото блаженство.
Когато Оливия се свлича на леглото, аз почти се нахвърлям върху нея. Тя сякаш няма нищо против. Всъщност само след няколко минути целувки и блъскане тя ме избутва назад, преобръщайки ни, за да целуне пътя си надолу по гърдите ми.
Бързо сваля панталоните ми и ги хвърля на пода. И ме гледа с тайна усмивка на устните – достатъчно дълго, за да попитам:
– Какво?
Оливия свива рамене.
– Интернет греши. Казаха, че носиш бельо на Calvin Klein.
Много сбъркаха – аз изобщо не нося бельо.
– Не вярвай на всичко, което четеш.
Когато тя обгръща с ръка болезнения ми член, усещането е толкова приятно, че нямам думи – очите ми се затварят, а главата ми се забива във възглавницата зад мен. Оливия ме гали умело – веднъж, два пъти – но това е всичко, което си позволявам.
Това е всичко, което мога да издържа. Ако тя продължи, ще се засрамя.
Надигам се, обгръщам я с ръце, преобръщам я обратно под себе си и поемам устата ѝ, както умиращ поема последната си храна. Ръката ми сляпо потърси чекмеджето на нощното шкафче, презервативите, които Дейвид сложил там. Но когато Оливия се извива нагоре – почти триейки върха на члена ми в хлъзгавия си вход, се отдръпвам напълно. Бързо.
– Само секунда, любов.
Разкъсвам презерватива със зъби, а ръцете на Оливия се смесват с моите, като се опитват да го навият възможно най-бързо.
И тогава съм там, над нея, загледан в онези зашеметяващи тъмносини очи, които ме привлякоха от първия момент. Вдишвам дълбоко, безмълвно молейки за контрол, и после натискам главата на члена си в нея. Нежно и само върха.
Устата на Оливия се отваря от удоволствието. А сърцето ми бие толкова бързо и силно, че си мисля, че може да умра.
Какъв перфектен кървав начин да си отида.
Тя притиска длан към бузата ми, протяга се за целувка, привличайки ме. Бавно се плъзгам вътре в нея – красивите мускули, които прилягат толкова плътно и влажно около мен, се разтягат, за да направят място. Когато тазовете ни се срещнат, когато тежките ми топки се опрат в дупето на Оливия, аз чакам. Преглъщам трудно срещу пясъчната хартия в гърлото.
Очите ѝ са затворени, миглите ѝ се веят като миниатюрни нишки от черна коприна.
– Добре ли си? – Издишам.
Моля, моля, кажи „да“. Моля, позволи ми да се движа. Позволи ми да се движа, да помпам и да правя секс.
И тогава тя прави най-простото, най-чудотворното нещо. Отваря очи – и ми се струва, че изтръгва сърцето ми и го взема за свое.
– Да.
Определено любимата ми дума.
Чувствам как се притиска около мен – бедрата ѝ пулсират нагоре, изпробвайки усещането.
– О, Боже – стене тя. – Движи се, Николас. Искам да те усетя. Целият. Сега.
И тези думи сега са вторите ми любими.
Поддържайки тежестта си върху ръцете, се отдръпвам и навлизам бавно, с гърлен стон. Защото усещането е точно толкова фантастично. Неописуемо. Ръцете на Оливия се увиват около врата ми, а ръцете ми се плъзгат под лопатките ѝ, притискайки главата ѝ, докато я възсядам с равномерни, стабилни удари. Дъхът ни се смесва, целуваме се и усещаме вкуса си, а удоволствието се покачва, засилва се с всяко движение.
Докато не достигне своя връх.
Бедрата ми се движат, без да мислят, сега се блъскат и удрят силно, бързайки да уловят оргазма, който се стоварва върху нас двамата. И тогава съзнанието ми побелява, остава празно – спряно в този съвършен момент на дълбоко, плътско удоволствие. Оливия е там с мен. Тя ме хапе по рамото, но аз не го усещам. Усещам само мястото, където сме свързани, където мощно пулсирам в нея, давайки всичко от себе си, отново и отново.

Назад към част 23                                                          Напред към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!