***
Оливия лежи в свивката на ръката ми, красива и съвършена, гледа ме, докато ръката ѝ се спуска по гърдите ми, проследявайки с пръсти тик-так-тока на корема ми, след което се плъзга обратно нагоре, за да започне всичко отначало.
– Красива си, когато свършваш. – Допирам кокалчето си до розовата ябълка на гладката ѝ буза. – И след това.
Тя забива миглите си в мен.
– Опитвам се.
Когато ръката ми се отдръпва, тя хваща китката ми и оглежда гривните, които хронично я обгръщат.
– Ти ги носеше и онази вечер. Имат ли някакво специално значение?
Измъквам кръга от тиково дърво и ѝ го подавам, за да го разгледа отблизо. Пръстът ѝ проследява гравюрите.
– Това беше на баща ми – казвам ѝ. – Едно лято, когато е бил тийнейджър, е строил къщи в Африка. Една от жените в селото му я подарила – благословия, както я нарече, за защита. Той я носеше почти през цялото време. – Гърлото ми се свива. – След погребението камериерът ни Фъргюс ми я даде. Каза, че я е намерил на скрина на баща ми – не знам защо не я е взел със себе си, когато са заминали за Ню Йорк. Не я нося от суеверие… просто ми харесва да имам нещо близо до себе си, което е било близо до него.
Оливия се притиска по-плътно към мен и плъзга гривната обратно по ръката ми.
– А тази? – Тя опипва с пръсти платинените звена, които обикалят същата китка.
– Тя е на Хенри. – На устните ми се появява лесна усмивка. – Майка ни я направи за него, когато беше на осем години и беше сигурна, че ID гривните се връщат на мода. – Усмихвам се на спомена и Оливия изпуска лек смях. – Той я мразеше, но се преструваше, че я харесва заради нея. – И тогава примигвам срещу паренето в очите си. – След като те си отидоха, Хенри никога не я свали. Когато я надрасна, му добавиха връзките. Не можеше да я вземе със себе си на тренировките, затова ме помоли да я пазя за него, докато се прибере у дома.
Оливия ме целува успокояващо по рамото и няколко минути лежим един срещу друг в спокойна тишина.
Но след това тя се преобръща по корем, а дългата ѝ вълнообразна коса се разпръсква по торса ми.
– Ей, знаеш ли какво още съм, след като свърша?
– Какво?
– Жадна.
Разтърквам окото си и потискам прозявката си.
– Да, и аз бих могла да изпия една бутилка вода. Точно там има мини хладилник. – Посочвам към далечната страна на стаята. – Какво ще кажеш да отидеш да ни донесеш?
Тя се заравя под завивките – ръцете и краката ѝ се увиват, сякаш е коала, а аз съм нейното дърво.
– Но е толкова студено. На каква температура си настроил – на арктическа?
– Харесва ми да е студено. Склонен съм да се движа на горещата страна. – Протягам ръка между нас и пощипвам розовото ѝ зърно. – Има и други предимства.
– Трябва да отидеш да донесеш вода – това е джентълменското поведение.
Преобръщам се отгоре ѝ, побутвам краката ѝ с бедрата си, настанявам се удобно между тях, а пенисът ми вече започва да се втвърдява отново.
– Но тук няма джентълмени. – Зъбите ми остъргват прекрасната ѝ шия – придобивам съвсем нова представа за вампиризма. – И искам да те гледам как ходиш по пода. – Премествам тежестта си и поднасям едната пълна гърда. – Да видя как всички тези прекрасни части се поклащат по пътя.
Оливия се присмива.
– Извратеняк.
Тя не знае и половината от това.
– Имам идея – предлага тя. – Нека да играем на игра – състезание. Който разкаже най-смущаващата история, ще остане в топлото легло. Загубилият трябва да замрази „частите“ си и да донесе вода.
Поклащам глава.
– О, сладурче, току-що си осигури, че ще загубиш – никой няма по-смущаващи истории от мен.
Позволявам на Оливия да ни преобърне настрани, като ме отблъсква от себе си. Тя свива ръка, опирайки главата си в дланта си.
– Ще видим за това.
– Първо дамите – да ги чуем.
Леко съмнение засенчва чертите ѝ.
– Надявам се, че няма да те притесни… Свързано е с… орален секс.
– Ммм, една от любимите ми теми – разкажи ми повече.
И тя вече се изчервява.
– Добре, така, първият път, когато направих… свирка… всъщност не знаех какво е това. И тъй като се нарича „свирка“, си мислех, че трябва да…
Тя издува бузи, сякаш се опитва да надуе несговорчив балон.
Падам обратно на възглавницата, като викам.
– Господи, имаш късмет, че не си докарала аневризъм на бедното момче!
Бузите ѝ се задълбочават до пурпурни и за наказание тя ме щипва отстрани.
– Твой ред.
Взирам се в тавана и решавам. Има толкова много истории, от които да избирам.
– Веднъж се изсрах в една торба.
От дробовете на Оливия веднага се изтръгва шокиран задушаващ смях.
– Какво?
Кимвам.
– Бях в отбора по гребане в пансиона.
– Разбира се, че беше.
– И имахме среща в друго училище, на доста голямо разстояние. В автобуса на връщане имаше произшествие – задръстване на пътя – и каквото и да бяха сервирали за обяд, то беше в ожесточено несъгласие с мен. Така че… или панталонът ми, или спортната чанта. Избрах втория вариант.
Тя покрива очите и устата си, смеейки се от ужас.
– О, Боже мой! Това е ужасно… и все пак смешно.
Аз също се смея.
– Беше. Особено след като се появи във вестниците. Кървав кошмар.
И изведнъж Оливия вече не се смее.
Дори малко.
– Беше във вестниците?
Вдигам рамене.
– Разбира се. Колкото по-смущаваща е историята, толкова повече ще платят журналистите. Моите съученици винаги търсеха допълнителни пари.
– Но… но те бяха твои съотборници. Приятелите ти.
Играя си с косата ѝ, дърпам една къдрица и наблюдавам как тя упорито се връща във формата си.
– Както казах на Саймън, онази първа вечер в твоето кафене: всичко се продава и всеки – всеки – има своята цена.
Очите ѝ търсят лицето ми и изглеждат толкова тъжни. Това не ми харесва – нито малко.
Преобръщам се отново върху нея, като я побутвам между краката.
– Съжаляваш ли за мен? – Питам я.
– Да.
– Жал ли ти е за мен?
Пръстите ѝ нежно преминават през косата ми.
– Мисля, че ме жал.
– Добре. – Усмихвам се. – Това означава, че ще получиш водата. И… когато се върнеш… искам да изпробвам уменията ти да правиш свирки. Увери се, че си се справила, а ако не, с удоволствие ще те инструктирам.
Това върши работа. Устата ѝ се свива, за да скрие усмивката си, а очите ѝ светват.
– Толкова шибано властен. – Тя поклаща глава.
Но след това става, за да донесе вода, а аз се наслаждавам на всяка секунда.
А когато се върна в леглото, Оливия се зае да ми прави свирка.
А аз се наслаждавам още повече.
Назад към част 24 Напред към част 26
