***
– Добре дошли в Кони Айлънд! – Разпервам широко ръце, докато Николас заключва мотоциклета. – Известен е с епичните си влакчета, достатъчно чисти плажове и хотдог, който може да ти докара спонтанен инфаркт, но е достатъчно вкусен, за да рискуваш.
Той се засмива. И държи ръката ми, докато вървим към „Циклон“. Никой не ни поглежда, но Николас продължава да гледа надолу или към мен, точно така.
– И така… как се чувстваш, когато си навън… без тях?
Той примигва срещу слънцето.
– Странно. Сякаш съм забравил нещо. Като онзи сън, когато се появяваш в клас без панталони. Но е и… вълнуващо.
Той целува гърба на ръката ми, както направи първата сутрин – и тя отново изтръпва. След като се качихме на влакчето и хапнахме хотдог, се върнахме до мотора, за да вземем одеялото, което бях прибрала там, и се отправихме към амфитеатъра.
– Свири Кадълайн – казвам му. Николас има няколко техни песни в плейлиста на телефона си.
Той спира да върви и лицето му е почти безизразно, но очите му са най-яркото зелено. После с едно движение ме придърпва към себе си и ме целува без дъх.
Притиска челото си към моето.
– Това е абсолютно най-хубавото нещо, което някой някога е правил за мен. Благодаря ти, Оливия.
Усмихвам се – и знам, че е искрено. Защото точно така се чувствам. Точно сега – в неговите ръце. Осветена отвътре, като светеща падаща звезда, която никога няма да угасне.
Вътре, докато стоим на опашката за напитки, от тонколоните се лее „Everything I Do“ на Bryan Adams.
– Обичам тази песен – казвам му. – Това беше моята песен за бала, но не успях да отида.
– Защо не? – Пита той.
Повдигам рамене.
– Нямах нито време, нито рокля.
– А гаджето ти… Джак… не искаше ли да ти се покаже?
– Той не обичаше толкова танците.
Николас издава отвратителен звук.
– Определено е груб инструмент.
След това забелязвам, че той държи главата си наведена, брадичката си прибрана – опитва се да скрие лицето си.
Повдигам брадичката му.
– Това с криенето на очите работи само ако не се държиш така, сякаш се опитваш да скриеш нещо.
Той се усмихва малко смутено – и тръпчинките му се появяват. Ммм.
– Повечето от хората тук никога не биха си помислили, че си тук – а малцината, които го правят, вероятно са прекалено спокойни, за да правят проблем. Нюйоркчани са спокойни за знаменитостите.
Той ме поглежда, сякаш съм луда.
– Не и тези, които съм виждал.
Повдигам рамене.
– Вероятно са от Джърси.
Николас се смее – дълбоко кикотене, което ме кара да затворя очи с надеждата да го чуя още по-добре.
Но тогава откъм гърба ни се чува глас – някакъв грапав, вероятно пушач, определено от Стейтън Айлънд.
– О, Боже мой, знаеш ли на кого приличаш?
Ръката на Николас се вкопчва в моята, но аз я стискам, защото… се справям.
– Принц Николас, нали? – Казвам на блондинката с авиаторски очила, като оставям да проличи нюйоркският ми акцент.
– Напълно! Знаеш ли, чух, че е в града – посочва тя към Николас – и ти можеш да бъдеш него!
– Знам! Непрекъснато му казвам, че трябва да се преместим във Вегас – може да си намери работа като имитатор, но той не ме слуша. – Разтърсвам ръката на Николас. – Направи акцента, бейби.
С мек поглед в очите той заговаря с нормалния си глас.
– Аз нямам акцент… бейби.
Смея се гръмко и жената зад нас побеснява.
– О, Боже мой, това е лудост!
– Наистина? – Въздъхвам. – Ако имам късмет, ще разбера, че е някакъв отдавна изгубен роднина.
Отваря се каса вдясно и аз пристъпвам към нея, като казвам на жената:
– Спокойно.
– Приятно ми е – отвръща тя.
Николас хвърля силната си ръка на рамото ми и аз се навеждам, притискайки носа си към ризата му, усещайки тази страхотна вкусотия, която е той. После вдигам поглед към него.
– Виждаш ли, казах ти.
Той целува устните ми, като ги похапва по начин, който ме кара да стена.
– Ти си проклет гений.
– Имам своите моменти.
След като получаваме напитките си – по две бири в червени чаши Solo – се разхождаме по тревата, докато намерим идеалното място.
– А сега какво? – Пита моето „мисля, че може да е моето гадже“.
– Случвало ли ти се е да пиеш евтина бира, да слушаш хубава музика и да се целуваш на одеяло, заобиколен от няколкостотин души в полето, под топлото слънце цял следобед?
– Никога не съм имал това удоволствие.
Вдигам една чаша.
– Днес ще го направиш.
Назад към част 27 Напред към част 29
