Ема Чейс – Прецакан по кралски ЧАСТ 29

НИКОЛАС

Двамата с Оливия се запътихме през въртящата се врата към фоайето на „Плаза“, държейки се за ръце, крадейки си бързи целувки, кикотейки се като двама разгонени тийнейджъри, които напускат класната стая, за да си направят бърза целувка до шкафчето от метол. Лежах с нея на одеялото през целия следобед, целувах я дълго и бавно, без да се интересувам кой ме гледа – защото никой не ме гледаше – и се отдадох на нея.
И силно. Господи, толкова силно.
Така че, ако главите се обърнат в наша посока или се появят телефони с фотоапарати, не ми пука за нищо. Единственото, което ме интересува, е пенисът ми, който се притиска към дънките ми, дебел, горещ и болезнен.
Очакване. Има ли някога по-сладка дума? Никога не ми се е налагало да чакам – не наистина – не и за това. Нямах представа, че натрупването, часовете на изпепеляващо, дразнещо отложено задоволяване, могат да бъдат такъв опияняващ афродизиак. Кръвта ми бушува, а очите на Оливия блестят – от похот, игривост и глад. Стигаме до асансьора и в момента, в който вратите се затварят зад нас, я вдигам на ръце, притискам я до стената и опустошавам устата ѝ – опитвам по-дълбоко, отколкото съм успявал преди. Тя стене около езика ми, а аз се притискам към нея, наслаждавайки се на натиска, който няма да донесе никакво облекчение. Но това е добре, дори вълнуващо, защото знам, че скоро тя ще бъде гола и просната на леглото ми, а аз ще мога да се вкопчвам в нейната плътност отново и отново, докато и двамата не се изтощим.
Или не счупим проклетото легло – в зависимост от това кое от двете ще се случи по-рано.
Докато асансьорът се издига, аз се навеждам назад и гледам надолу, наблюдавайки как облеченият ми в джинси крачол умишлено се притиска към нагорещения ѝ център. Членът ми се плъзга изящно точно там – срещу меката ѝ, сладка плът, скрита под тънката материя на черните ѝ памучни панталони. Но аз го усещам.
И усещането е възвишено.
С нокти, забити в задната част на врата ми, Оливия се издига нагоре, стига с устни до челюстта ми, а зъбите ѝ остъргват брадата ми.
– Искам да ме чукаш навсякъде, Николас – изпъшка тя. – Ела навсякъде. Между краката ми, на гърдите ми, в устата ми, в гърлото ми… о, о, ще бъде толкова хубаво. Навсякъде, Николас.
– Ебаси, да – съскам, чувствайки се все по-луд с всяка дума.
Бележка към себе си: евтината бира прави Оливия дива. Запаси се с нея.
Асансьорът се отваря с едно изщракване към пентхауса. Дом, сладък дом.
Оливия завързва глезените си в долната част на гърба ми, а аз я нося, като опипвам и размятам сочния ѝ задник, през фоайето, насочвайки се към спалнята. Пътуването ми е спряно във всекидневната – от шефа на екипа ми по сигурността, който чака на дивана, скован като гневна дъска и намръщен.
И изведнъж се чувствам не просто като тийнейджър – чувствам се тийнейджър, който е хванат да се промъква след полицейския час, миришещ на секс, цигари и алкохол.
– И така… ти се върна? – Изправя се Логан.
– Е… да. Беше грандиозно шоу – казвам му. – Не се случиха никакви инциденти; никой не ме разпозна.
Той разперва ръце – сега имитира изнервена майка. Той също звучи като такава.
– Можеше да се обадиш! Цял следобед съм тук – полудявам от притеснение.
И знам, че е грубо, но невероятният ден и увереността, че съвсем скоро ще бъда навътре в Оливия, ме правят твърде щастлив, за да ми пука.
Засмивам се.
– Съжалявам, мамо.
Логан не се забавлява. Зъбите му скърцат толкова силно, че ми се струва, че ги чувам.
– Това не е смешно, милорд. Това е опасно. – Очите му се стрелват към Оливия за миг, после се връщат към мен. – Трябва да поговорим. Насаме.
– Добре, успокой се. Ръцете ми са изящно пълни в момента. – Стискам дупето на Оливия, което я кара да се кикоти и да скрие лицето си във врата ми. – Ще поговорим сутринта, първо – обещавам.
Погледът му се стрелка между нас, все още изглеждайки нещастен. Но кимва.
– Приятна вечер – измъква той, след което тръгва към асансьора.
След като той си тръгва, Оливия наднича от скривалището си.
– Мисля, че вече не ме харесва.
Целувам върха на малкото ѝ носле.
– Аз те харесвам. – След това избутвам бедрата си напред, като я придърпвам по-близо – да усети всеки твърд сантиметър. – Искаш ли да ти покажа колко много?
По бузите ѝ се надига топлина.
– Да, моля. – После прехапва устна и добавя с кротък акцент. – Милорд.
Когато чуя това от устните на Оливия, ми се случва нещо. Иска ми се да ѝ направя мръсни, мръсни неща. Без да се бавя повече, я занасям в спалнята, за да го направя.

Назад към част 28                                                     Напред към част 30

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!