НИКОЛАС
Следващата седмица е блажено спокойна. През деня се занимавам с делата на двореца, а нощите си споделям с Оливия – и те са много повече от блажени.
През деня тя се отпуска така, както аз искам. Разхожда се из двора и си е намерила приятелка в лицето на Франи. Няколко пъти са обядвали заедно, което не ме вълнува точно, но поне знам, че е в безопасност със съпругата на Саймън. Франи и раздвоеният ѝ език ще предпазят Оливия от типажите на Луси, които искат да я наранят с полуистините си.
В редките случаи, когато брат ми е трезвен, той става все по-развълнуван – сякаш не може да седи спокойно, да понася собствената си компания или всеки звук, който наподобява тишина. Накрая решава да си организира парти за добре дошъл у дома.
Аз съм в банята си и се подготвям за партито му на кралската яхта, току-що съм се изкъпал с кърпа около бедрата си, остъргвайки последния крем за бръснене от челюстта си, когато на вратата се появява Оливия.
Мислех, че е прекрасна от първия момент, в който я видях. Но тук, сега – голата ѝ, мека кожа, увита в розов копринен халат, лицето ѝ, сияещо от добре отпочинало щастие… тя е великолепна.
– И така… имате ли тук нещо като магазин за сувенири или магазинче за хранителни стоки?
Смея се.
– Магазин за подаръци?
Тя вдига светлосиня самобръсначка за еднократна употреба.
– Нямам самобръсначка. Тази е толкова тъпа, че мога да я прекарам по езика си, без да се разкървавя.
– Нека не проверяваме тази теория. Твърде много ми харесва езикът ти. – Избърсвам брадичката си с кърпа. – Мога да помоля персонала да донесе една в стаята ти.
Дяволът на рамото ми – и ангелът също – ме удрят по главата. И прошепват една много по-добра идея.
– Или… мога да ти помогна.
Веждите ѝ се събират.
– Да ми помогнеш? Не мога да използвам бръснача ти.
– Не, определено не – ще се нарежеш на лентички. – Поставям пръст върху острото, тежко острие. – Искам да кажа… че мога да те обръсна.
Очите ѝ потъмняват по начина, по който го правят, когато е на ръба – точно преди да свърши. И тя се приближава към мен.
– Искаш ли… да го направим?
Погледът ми се плъзга надолу, надолу, по всеки разкошен сантиметър от тялото ѝ.
– О, да.
– Всичко… добре – съгласява се тя, напрегната и задъхана.
Ъгълчето на устата ми се издига нагоре, докато нежно спускам халата от раменете ѝ и го спускам надолу. Разкривам бледи, пълни извивки и меки, апетитни подутини. Подхващам Оливия под краката ѝ и я качвам на тоалетката, а краката ѝ висят надолу.
Студеният мрамор я кара да изпищи и двамата се смеем. После тя се протяга за целувка, но аз се отдръпвам.
– Не, не, не е това сега. Трябва да съсредоточа цялото си внимание върху… – Плъзгам ръка по бедрото ѝ, като я стискам между краката ѝ. – …тук.
Оливия затваря очи при контакта и бедрата ѝ се повдигат малко срещу дланта ми. Всичко, което искам да направя, е да вкарам пръста си в нейната влажна, плътна топлина. Да я накарам да се нуждае и да се вкопчи в члена ми.
Поемам си дъх. Това ще е по-трудно, отколкото си мислех.
Облизвам устните си, докато смесвам крема за бръснене в топла, гъста пяна, и усещам как очите ѝ следят всяко мое движение. Прокарвам кърпа за ръце под топлата вода, изстисквам и я увивам около прасеца ѝ, за да загрея и омекотя кожата.
А после я мажа с мека четка. Прокарвам косъмчетата нагоре по крака ѝ, по вдлъбнатините на изваяния ѝ прасец, оставяйки след себе си следа от бял крем. Дишам равномерно и се успокоявам, когато стигам до бръснача, прокарвайки го нежно по кожата ѝ. Изплаквам острието, после се връщам за още, повтаряйки бавните движения отново и отново.
След като свърших с двата прасеца и коленете ѝ, се заемам с всяко бедро. Оливия изпъшка, а след това се задъха, когато косъмчетата погъделичкаха нежната кожа на върха между краката ѝ. Когато самобръсначката минава по същия път – стига до тази точка – тя стене.
И единственото, което искам, е да разкъсам кърпата от бедрата си и да я чукам безкрайно на плота в банята. Членът ми е болен, плаче и всеки мускул в тялото ми е толкова напрегнат, че граничи с болка.
Оставям най-доброто за накрая. Нейната сладка, красива наслада. Повтарям процеса – първо с топла кърпа – поставям я върху нея и търкам клитора ѝ под нея, защото как да не го правя? Тя започва да се премества – да се възбужда – и аз трябва да ѝ направя забележка.
– Стой спокойно. Трябва да спра, ако не седиш спокойно.
Да, аз я дразня – дразня. Защото няма никакъв, по дяволите, начин да спра сега.
Оливия се хваща за ръба на плота, докато кокалчетата ѝ побелеят, и ме гледа с блестящи очи, оцветени от похот.
След като е покрита с крем, хвърлям четката в мивката. Притискам бръснача към плътта ѝ, в долната част – тези пухкави, съвършени устни. И се спирам, като я гледам в очите.
– Ти ми се доверяваш.
Тя кимва, почти трескаво. А аз плъзгам бръснача нагоре, отстранявайки едва забележими малки косъмчета. Придвижвам се към вулвата ѝ, прокарвайки къси, внимателни движения надолу – като се уверявам, че оставям красивия ѝ, мек храст, който толкова много ми харесва.
Когато приключвам, оставям бръснача настрана и вземам все още топлата кърпа. След това коленича пред нея. Почиствам последните остатъци от крема за бръснене от кожата ѝ и след това поглеждам в очите ѝ.
Гледам я как ме гледа, докато се навеждам напред и покривам езика си.
– Да, да… – изсъсква тя.
Смуча, облизвам и я поглъщам като обезумял мъж – и може би съм го направил.
Тя е толкова гладка, гладка и гореща върху устните ми, върху езика ми. Бих могъл да остана тук – да правя това с нея – завинаги.
Но вечността е прекалено дълго време за моя страдащ член.
Дишам тежко, сърцето ми се разтуптява в гърдите, изправям се и разкъсвам кърпата около себе си. Избутвам коленете на Оливия нагоре, подпирайки краката ѝ на ръба на плота близо до ръцете ѝ, отваряйки я за мен. Толкова шибано красива.
Вземам в ръка дългата си, гореща ерекция и прокарвам главичката през влажността ѝ, дразнейки клитора ѝ с върха, търкайки го по розовата пъпка.
И няма никакви притеснения, нито една мисъл за последствия или отговорност. Защото това е Оливия – и това е най-важното.
– Сигурен ли си? – Пита тя.
Докарвам члена си до тесния ѝ отвор, плъзгам го по него, усещайки призива да се напъхам силно и дълбоко.
– Да, да, сигурен съм.
Оливия кимва и аз се потапям в нея.
Тя се затваря плътно около мен, стискайки и притискайки, което ме кара да стена на висок глас.
– О, Господи…
Голотата – плът до плът – е невероятна. Още. Хлъзгавото плъзгане на плътната топлина, което носи толкова много удоволствие със себе си. Гледам как се вмъквам докрай в нея, усещайки всеки прекрасен сантиметър.
Това е най-еротичната гледка, която някога съм виждал. Оливия стене – и двамата стенем.
И знам без капка съмнение, че ще закъснеем много, много за партито на Хенри.
Назад към част 47 Напред към част 49
