Глава 3
Тишината е тежка. Неловко. Кейт крачи гневно, движенията ѝ са резки. Накрая спира пред мен.
– Дори не знам какво да ти кажа.
Свивам се – само малко.
– Той го започна.
Очите ѝ се свиват.
– Сериозно ли?
Замислям се за минута.
– Донякъде.
Кейт поклаща глава. А шоколадовите ѝ очи стават наранени.
– Толкова ли малко означават моите чувства за теб, Дрю?
Въздъхнах.
– Хайде, Кейт. Не го прави.
– Какво да правя?
– Да превърнеш това в нещо голямо, че не те уважавам или не се грижа достатъчно за теб. Всъщност не е толкова сложно. Аз го мразя. Мразя това, че е тук. Мразя това, че ти говориш с него.
Тя сгъва ръце на гърдите си:
– Вече сме го преодолели – Били ми беше приятел много преди да се забъркаме с теб. Израснахме заедно. Като теб, Матю и Стивън. Знаеш какво е това.
Аз знам. Няма нищо по-ценно на земята от стар приятел. Някой, който те разбира, знае защо си такъв, какъвто си, защо правиш това, което правиш. Няма нужда от обяснения.
– Матю и Стивън не са ме виждали гол. А ако са го правили, със сигурност не са му се наслаждавали.
– Половината град те е виждал гол, Дрю.
– Безименни жени, които означават…
– Жени, с които се сблъскваме всеки път, когато излезем през вратата!
Гласът ми се повишава.
– Не мога да помогна!
Гласът и се повишава още повече.
– Никога не съм те молила за това!
– Тогава защо, по дяволите, повдигаш този въпрос?
Чувствам как дискусията се завърта, набира скорост като торнадо, което е на път да се спусне. Прокарвам ръка през косата си и принуждавам гласа си да се успокои. Не съвсем спокоен, но разумен.
– Ами ако ти кажа, че или той, или аз – че не можеш да имаш и двамата в живота си? Какво ще кажеш?
Кейт заеква:
– Ти… ти ми поставяш ултиматум?
– Не. Просто хипотеза. Ако ти кажа това, кого ще избереш?
Очите ѝ се взират в мен, обмисляйки го. Фактът, че изобщо и се налага да мисли за това, ме притеснява повече, отколкото мога да изразя с думи.
След това поглежда обратно към лицето ми.
– Бих избрала теб. Били е моето минало и много ме е грижа за него. Но ти си моето бъдеще.
Изпускам облекчено дъх. Оказва се, че твърде скоро, защото след това тя добавя:
– Но бих се възмутила от теб за това, Дрю. Това би ме наранило… би ни наранило.
Знам, че трябва да ѝ кажа, че не е нужно да избира. Че само знанието, че ще избере мен, е достатъчно. Би трябвало – но не го правя.
И секунда по-късно тя се запътва към вратата.
– Трябва да отида да помогна на Делорес.
Аз я следвам.
– Хей, не сме приключили тук.
Ръката ѝ е на дръжката на вратата.
– Да, осъзнавам това, но в момента не мога да се занимавам с това, добре? Просто… стой настрана от Били и ще поговорим по-късно.
И във вихъра на лъскава коса тя си тръгва.
Връщам се обратно в основната бална зала и се облягам на стената, наблюдавайки гостите на средна възраст, полуоблечени, облечени в дизайнерски дрехи, които се опитват да се разходят.
Сестра ми Александра се приближава и се обляга на стената до мен.
– Интересно шоу. Много по-добро от всичко, с което WWF излезе напоследък.
Аз се намръщих.
– Не сега, Лекси.
Тя свива рамене.
– Добре. Просто случайно те видях да плуваш в говняната рекичка и реших да ти хвърля едно гребло. Но ако не ти е интересно…
Тя оставя предложението да виси.
Докато не насочвам вниманието си към нея.
– Какво?
Тя въздъхва.
– Ти си нов в цялото това нещо, така че ще ти дам няколко съвета. Връзките функционират само когато и двете страни поставят чувствата на другия човек пред своите собствени. Без това? Нещата са склонни да се разпаднат доста бързо. Да вземем например Матю и Делорес. Очевидно е, че тя не те харесва много, но не позволява това да застане между тях. Как мислиш, че ще се почувства той, ако тя каже на Матю, че не иска повече да говори с теб?
Вече поклащам глава.
– Това не е едно и също нещо.
– Не и за теб. Но за Кейт е абсолютно същото.
Стискам юмруци, разстроен.
– И какво искаш да кажеш? Трябва да поканя момчето у дома си за едно шибано парти? Да си правим ноктите един на друг?
Тя извърта очи.
– Не, не е нужно да си приятел с него. Просто трябва да го изсмучеш и да приемеш факта, че Кейт е таквава.
Сгъвам ръце и оглеждам стаята, като умишлено не признавам съвета ѝ.
Тя свива рамене.
– Или не го прави. Игнорирай всичко, което ти казвам, позволи на несигурността си да надделее и напълно пренебрегни чувствата на Кейт по въпроса. – Тя ме потупва по рамото. – Кажи ми как ще ти се получи.
После си тръгва. А аз стоя там. Нацупен – да, наясно съм.
Преглеждам стаята и откривам Кейт, която разговаря с Делорес. Тя се усмихва на нещо, което казва приятелката ѝ, но очите ѝ не се усмихват. Това е фалшиво. Прикритие.
Майната му.
И тогава забелязвам Уорън, седнал на бара. Поглеждам напред-назад между двамата. След това си поемам дъх и се приближавам. Кимвам на бармана.
– Уиски. Двойно.
Ядеш глупости? Не е много вкусно. Ще имам нужда от нещо, с което да го измия.
Час по-късно научих три неща за Били Уорън:
1) Той обича музиката.
2) Наистина е влюбен в новия си пикап.
3) Не може да си държи алкохола в устата за нищо.
Дръндьото е пълен лековерец. Което за мен е добре – пияният човек обикновено е честен човек.
– …кожени седалки по поръчка, меки като бебешко дупе…
Бла-бла-бла. От известно време го изключвам. Това е единственият начин, по който успявам да спра да не се изхвърлям като него. Но времето за загряване вече свърши. Мога да премина направо към същността.
– Така че слушай, Били, трябва да се разбереш с мен – като мъж с мъж. Искаш ли да се събереш с Кейт отново, или как?
Лицето му се набръчква.
– Не, човече… аз и Кейт… това е като вчера. Бяхме приключили много преди да свършим. Водата е отвъд моста.
– Под.
– Точно така. Започнах твърде млад. Искам да кажа, че обичам момичето, винаги ще го обичам. Не като… точно по сестрински начин, защото сме го правили…
Толкова не е нужно да чувам това точно сега.
– …но почти. Тя и Делорес, те са като моето вътрешно светилище. Дълго време бяхме само ние тримата срещу света, разбираш ли какво искам да кажа?
Преработвам тази информация, докато той отпива от бирата си.
После се навежда напред и гласът му се снишава, сякаш има да разказва тайна.
– Тя е щастлива, знаеш ли. Кейт. През последните няколко месеца тя звучеше наистина щастлива. Повече, отколкото някога е била с мен, това е адски сигурно. Ди Ди също го казва.
Той докосва с пръсти етикета на бутилката си с бира.
– Но знаеш как е – колкото по-нагоре се изкачваш, толкова по-надолу падаш – и не е като да си прилепчив тип. Така че, когато си помисля колко лошо ще я нараниш? Доста ме кара да искам да ти сложа шибан куршум между очите.
Това мога да го уважа.
Удрям го по гърба. Може би малко по-силно, отколкото трябваше.
– Ще ти кажа какво, Били – денят, в който я нараня? Ще ти купя пистолета.
Пияните му очи ме гледат подозрително. После протяга ръка. И аз я стискам здраво.
Защо си толкова изненадан? Мога да бъда зрял. Понякога. Освен това това, че съм решил да не го удрям в лицето следващия път, когато го видя, не означава, че ще дам на Кейт всичките му проклети съобщения.
Как изглеждам? Светец?
От нищото въпросната прекрасна жена се появява до мен, застанала между столовете ни в бара.
– Какво става? Какво е това?
Отварям уста да обясня, но Уорън ме изпреварва.
– Спокойно, Кейти. Аз и Евънс… просто погребваме бойния чук.
– Секира.
– И това.
Очите ѝ се стрелкат напред-назад между нас. Усмихвам се спокойно. Успокояващо.
Тя не е убедена.
– И какво? Вие двамата се скарахте, изпихте няколко бири и сега сте приятели? Ще излезете навън и ще пикаете на стената заедно?
Уорън вдига ръка.
– Нека не се побъркваме. Не е като да се мотаем навън и да играем на джаги или нещо подобно. Но ако Евънс тук някога има нужда от допълнителна помощ при асистирано самоубийство? – Той потупва гърдите си. – Аз съм твоят човек.
Вдигам чашата си.
– Добре казано.
Той изпива един шот и се изправя.
– И в тази връзка ще се насоча към онази малка красавица на дансинга, която цяла вечер ми хвърляше погледи. Кажи на леля Амелия да не ме чака. А ти, Евънс… трябва да си пазиш гърба. Този шин-диг е дело на братовчедка ми, а ние го объркахме. Ди Ди няма да позволи това да се размине.
Кимвам.
– Благодаря за предупреждението.
След като той си тръгва, настъпва момент на мълчание. И Кейт ме поглежда отстрани.
– Каква е играта ти, Дрю?
Изглеждам изненадан. Невинен.
– Игра? Аз? Никаква игра. Аз просто… те харесвам повече, отколкото го мразя. Просто, наистина.
Тя кимва бавно, а ъгълчетата на устата ѝ се изкривяват в полуусмивка.
– И не можеше ли да имаш това малко откровение, преди да обявиш таланта ми за фелацио пред семейството и приятелите ни?
Вероятно така щеше да е по-добре.
– Да. Съжалявам за това. Увлякох се в момента. Въпреки че това беше истината и нищо друго освен истината, така че да ми помогне Бог.
Тя се смее и поклаща глава.
– Пришълец.
И с това знам, че съм на чисто. Ръцете ми обхващат талията ѝ и я придърпват между краката ми, докато сменям темата.
– Казвал ли съм ти как изглеждаш тази вечер, като че ли си много красива?
Кейт се усмихва, като поставя предмишниците си на раменете ми.
– Не през последните няколко часа.
– Смятай, че съм го казал.
Тя се навежда и полага глава на гърдите ми.
И всичко е наред със света.
– Благодаря ти, Дрю.
И знам, че тя иска да каже нещо повече от комплимент. Допирам лицето си до косата ѝ, вдишвайки аромата, който все още ме завладява.
– По всяко време, Кейт. Всичко.
Над главата ѝ забелязвам Уорън – и по-важното, жената, която той причаква. И започвам да се смея.
Главата на Кейт се повдига.
– Какво?
Движа се с брадичката си.
– Уорън говори с Кристина Берман – далечна братовчедка на Матю.
Тя поглежда към тях.
– И това е смешно, защото…?
– Защото допреди една година нейният член беше по-голям от моя. Била е момче.
Очите на Кейт изникват от главата ѝ.
– Уау. Никога няма да разбереш, като я гледаш.
– Не.
После погледът ѝ пада върху мен. Замислено.
И аз питам:
– Какво?
Очите ѝ блестят. Към мен. За мен.
– Нищо. Просто… те обичам, знаеш ли.
Вдигам рамене.
– Аз съм обичан човек.
Тя се смее. И доближава дланта си до бузата ми, удряйки я нежно.
– И удрян – определено удрян човек.
– Извратен. По-късно трябва да проучим това.
Тя отново се засмива и ме целува нежно. После се отдръпва и насочва палеца си към дансинга.
– Искаш ли да танцуваме?
Почти се обиждам.
– Електрическата пързалка? Не мисля. – Не че имам нещо против танците. Някои момчета ще ви кажат, че това е женствено, но аз не съм от тях. Днешният танц на практика е секс с дрехите, сухо прегръщане в стая, пълна с хора. А аз определено съм за това.
– Какво? Твърде готин за „Електрическата пързалка“?
– Да, аз съм. Освен това Стивън има монопол върху груповите танци. – Посочвам мястото, където зет ми е на дансинга, начело на групата с Маккензи до него. – Той също така умее да танцува фънки пиле.
Кейт се пропуква.
Няколко часа по-късно всички заедно излизаме на частния паркинг. Вратовръзката ми е изчезнала, горните три копчета на ризата ми са разкопчани. Държа ръката на Кейт, която се губи в ръкава на смокинг сакото ми, което тя носи като тийнейджърка след абитуриентския бал. Стивън носи спящата Маккензи на рамото си, а Александра оправя роклята си с една ръка и държи обувките си в другата. Матю и Делорес вече са навън и си казват последно сбогом с отпътуващите гости.
Когато ни забелязва, Матю се приближава с бягане. Лицето му е нервно – и разкаяно.
– Дрю… не знаех, човече. Наистина съжалявам.
– За какво говориш?
Той разтрива тила си и погледът му се плъзга към колата ми, паркирана на няколко метра от него, на нивото на земята, ясно видима под светлината на гаража.
И тогава го виждам. Или по-точно – тогава виждам думите, които са издълбани на капака ѝ.
– Не, не, не, не, не, не…
Препъвам се напред и падам на колене до бебето си. Разтривам думите, опитвайки се да залича вдлъбнатините с ръка. След това крещя през рамо на Делорес:
– Ти, безсърдечно чудовище! Как можа?
Обръщам се обратно към колата и шепна успокоително:
– Всичко ще бъде наред. Ще намеря най-добрия човек в града. Ще бъде все едно, че никога не се е случвало. Никой никога няма да разбере, че си била белязана.
От горния етаж чувам мъчителното стенание на Били Уорън и знам, че Делорес е стигнала и до новия му пикап.
Съчувствам на болката ти, Дюшерю.
Неусетно Делорес се разхожда насам. Поглежда ме надолу, очите ѝ са подигравателни, а едната ѝ ръка, облечена в дантелена ръкавица без пръсти, е на бедрото ѝ.
– Ако още веднъж изтърсиш подобна глупост, ще ти я издълбая на шибаното чело.
После се усмихва весело.
– Лека нощ, на всички. Благодаря ви, че бяхте част от нашия специален ден.
И изчезва в сенките.
Съжалявам за ангела-хранител на Матю. Той ще трябва да работи извънредно.
Защото съм сигурен, че най-добрият ми приятел току-що се ожени за демон.
КРАЙ
Назад към част 2 Напред към новела 4,5
