ПРОЛОГ
Никоя жена не се ражда кралица, независимо от титлата, прикрепена към името ѝ при раждането.
Кралете се коронясват. Но кралиците… кралиците се издигат.
Те се издигат от дълбините на трагедията и разбитото сърце, които сякаш винаги ги преследват. Те разчупват оковите на обществото и се издигат чрез своите триумфи и радости. Те са изковани от изгарянето на предателството и са оформени от постоянния, студен сблъсък на волите.
И все пак те се издигат, а после … царуват.
За добро или лошо, в болест и здраве, докато смъртта ги раздели.
Следите от това управление са истинското наследство на потомците. За повечето от тях това наследство е дълг, традиция и лоялност.
Но ние двамата бяхме различни. Още от самото начало, и то във всяко едно отношение.
Страст, която можеше да събори целия свят около нас. Любов, която нямаше да бъде пренебрегната или отречена. Преданост, която щеше да продължи повече от цял живот.
Това щеше да бъде нашето наследство – нашият дар за онези, които щяха да тръгнат по нашите стъпки. То щеше да се впише в костите им и да се запечата в душите им.
Тогава просто не го знаехме.
Всяка династия има начало. Всяка легенда започва с история.
Това е нашата.
Назад към част 1 Напред към част 3
