***
По-късно, след като Едуард е взел кърпа от тоалетната и е почистил и двамата, а ние лежим в купчина преплетени крайници в леглото му, той притиска устни към слепоочието ми.
– Кълна се, че не затова те доведох в стаята ми. – Той се замисля върху думите си, а после ги преформулира. – Ами… не е единствената причина.
Усмихвам се.
– Да, ти каза, че искаш да ми покажеш нещо.
Той ме целува по челото, след което се измъква от леглото. Сядам, за да мога да го гледам как прекосява стаята. Възхищавам се на заострената му талия, на твърдия му задник и на това как мускулите на гърба му се вълнуват, докато се движи.
Имаше момент, в който си мислех, че Бог ме е изоставил. Но като гледам голото съвършенство на този мъж, осъзнавам… че сигурно съм най-любимият човек на Бога.
Премятам одеялото през раменете си и се премествам, за да седна отстрани на леглото, а краката ми висят. Едуард отваря горното чекмедже на бюрото си, изважда нещо и се връща при мен, като прикляква.
Косата му пада напред в очите, а усмивката му го прави да изглежда млад, момчешки и толкова много красив.
– Дай ми ръката си.
Протягам ръка към него и той смъква пръстена – пръстена на майка му – от пръста ми.
После се приближава и го хвърля през прозореца.
– Едуард!
– Не спори с мен за това. Този пръстен е прокълнат.
Връща се при мен и този път не се навежда.
Той коленичи.
Едуард обръща кутийката и вътре има пръстен – съвършена перла, заобиколена от малки блестящи диаманти върху златна халка.
– Едуард! – Въздъхвам. – Това твоята перла ли е?
– Не. – Той поклаща глава. – Сега е твоя перла.
Той изважда пръстена от кутията и го държи между пръстите си. Гласът му е груб, а очите му са нежни.
– Ще се омъжиш ли за мен, Ленора? Ще бъдеш ли моя съпруга и ще ми позволиш ли да бъда твой съпруг? Не защото кралството ти го изисква, а защото ти искаш?
Никога не съм била плачлива, но изглежда, че и това може да се промени. Защото сълзите напират в очите ми, а благословеното щастие запушва гърлото ми.
– Да, ще се омъжа за теб, Едуард, защото искам. И защото мисля, че скоро любимата ми титла ще бъде „Аз съм твоя“.
Той плъзга пръстена на пръста ми и издава вик на радост. Смея се, докато той ме вдига, обвива краката ми около кръста си и плъзга устата си по моята в дълбока, сладка целувка, която продължава и продължава.
И тя е перфектна. Момент на съвършено, чисто щастие. Такъв, какъвто помниш, гледаш назад и цениш през целия си живот.
Но тези моменти на чисто щастие много приличат на вишневите цветове, на които някога с Томас се любувахме в градината. Те са толкова красиви, когато се появят, но трябва да им се наслаждаваш, докато можеш… защото не са вечни.
Назад към част 41 Напред към част 43
